Рождество Христово
Рождество Христово е най-светлия християнски празник. Изпълнен е с Доброта, Надежда, Любов към Човека и Живота. Въпреки това хората не разсъждават върху добродетелите вложени в христовото учение. Правят се пищни литургии в храмовете – свещениците са актьори, а християните са публика. Натрапва се зрелищност в целия ритуал и няма благоговение, няма скромно тържество, придружено от уважение, почтителност и преклонение пред Личността Христос и Събитието, донесло поврат в културата на човешката история. Хората влизат в храма предимно с очакването да получат благословение и опрощение и много малко от тях с чувството на признателност и благодарност. Вълнението на хората в магазините е значително по-голямо, отколкото вълнението им в храма.
Аз Йоан Зеведеев – Богослов, ученик и последовател на Иисус Христос, заявявам с всичката сила на своето целомъдрие и чиста вяра в Богочовека Иисус Христос, че Той не се роди, за да възкръсне, и не умря, за да ни спаси от греховете, а дойде на този свят, за да покаже, че има любов, че има опрощение за осъзналите грешката си, че има братство и справедливост.
В справедливостта е вложена мъдростта, в любовта е съхранено опрощението, в братството откриваме истината за единния произход на бащинството, бащинството на Създателя – Творец.
Справедливостта, която Създателя е въдворил в Живота чрез Нравствения Закон, повелява, че всеки, който унищожава или присвоява чуждия труд е крадец, непочтен човек, дори и ако съдим по размерите на унищоженото – престъпник. Как може да се прощава на такъв човек? Колко голямо трябва да е човеколюбието и мъдростта, за да възлюбиш дори и такъв грешник!?
Ето това дойде да ни каже Христос, затова ни учеше да обичаме и враговете си. Той ни показа, че човеколюбието е най-висша духовна ценност, и със светлината на чистата си Мисъл и велико благородство ни учеше да живеем според първоначалната идея за развитие и усъвършенстване на човешкия род – взаимоотдаването.
И още нещо не разбра човечеството – Христос ни показа със Своето отношение към хората и живота, че човекът не е роден в грях, че не трябва да живеем с тежката мисъл за грехопадението на човешкия род, а да търсим чистия път на съзиданието чрез добротворство, да бъдем творци на благородни дела по подобие на своя Създател.
„Слава Богу във висините, на Земята мир, между човеците благоволение.“ Този благослов беше подарен на човечеството заедно с рождението на Великия Посветен. И ако Неговата благородна сила навлезе с всичката си светлина в човешките умове, това ще означава спасение за човечеството.