20.08.2017 г.
ЙОАН БОГОСЛОВ
ОСНОВНАТА ИСТИНА
Когато говорим за нравственост, трябва да знаем,че това е повече човешко понятие. Хората търсят нравствеността, защото неосъзнават напълно, че Божественото у тях е основата, върху която могат да се развиват. На това ниво от еволюцията на човешкото съзнание, Божественото в човешкия живот се проявява като нравственост. Божественото подразбира онази първична чистота, която идва с раждането. Не бива, обаче, да се забравя значението на наследствения фактор или пък на мисловната среда, в която се формира човешката личност. Тогава, когато се получи неправилно човешко отношение към Бога и Природата, ще знаем, че се е проявил низшият дух у нас. Той живее във всяка душа, както и висшият дух.
Духът е силата, която помага на човек да се развива във физическия свят. Той е част от Дъха на Твореца. Не може да бъде произведен качествен биологичен материал или качествен човешки ум, без да вземем предвид участието на Духа. Разбира се, за тази цел са необходими и още други влияния, които обаче допълват, а не ръководят дейността на Духа. Тези обяснения са необходими, за да изясним един основен момент от човешката еволюция. Това е знанието за Сътворението на човека.
Има различни теории, които изискват и по-задълбочен анализ, но каквато и да е тяхната позиция, никога не бива да се изключва намесата на Бога в създаването не само на човешкия организъм, но и изобщо на живота на Земята. Нашата цел тук е с обикновени прости думи да кажем ОСНОВНАТА ИСТИНА, която, ако добре се разбира, ще даде съвсем друга насока на човешката еволюция. Тази основна истина има ТРИ СЪЩЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТА, което ще рече, че тя съдържа в себе си три компонента. Първо, това е Истината за БАЩИНСТВОТО НА БОГА – Висшата Разумна Сила. Наричайте тази Съзидателна Сила БОГ-ТВОРЕЦ и не Му приписвайте човешки качества и способности. Това, което е ТОЙ, не може да бъде никой друг. Затова трябва да знаете с абсолютна убеденост, че Той е създал човешкия род по неповторим начин. Алхимията на Сътворението е и си остава тайна за човешкия ум. И ще бъде тайна, защото не е възможно човешкото същество, а не е и нужно, да знае тази истина. Никога Бог няма да позволи това, защото тогава ще се промени и основното предназначение на тази конкретно планета.
Човешкият род има един създател, и това е Висшият Космичен Разум, всеистинен, всемъдър и всепроникващ чрез своя Дух. Ето, затова Той е Баща на всички хора. Майка е Земята. Тя е утробата, от която може да излезе или в която може да се трансформира живот. Тя дава живот на биоматерията чрез силата на своята енергийна същност. Висшият Космичен Разум, или Бог, както го наричате, е създал човека с любов и изключително всеотдайно се е погрижил да има всичко необходимо на планетата за неговото развитие.
Да обобщим сега първа точка: сътворението е дело на Висшия Космичен Разум и в този смисъл човечеството има един Баща, един Отец, когото всички трябва да уважават и обичат. Живота, който Той ви е дарил, е най-ценното благо на тази планета. Това предполага да му се радвате и да го цените – да цените времето за престой във физическия свят, защото то е съществен елемент от развитието на духовната същност, която Бог е вложил във всеки човек.
Дотук извеждаме на преден план идеята за духовно усъвършенстване в условията на взаимна любов, защото всички сте деца на един Баща.
Вторият компонент на ОСНОВНАТА ИСТИНА е знанието за умствения потенциал, който е страна в съграждането на човешката индивидуалност. Умът е средство, чрез което човек се адаптира и развива във физическия свят. Той има своята първичност в монадичното зърно според източните учения, а това, казано съвсем точно, е семенният атом, който е носител на опитностите от отминали животи и в същото време има вложена в себе си Божествена способност както да съхранява информация, т.е. опитностите от отминали животи, така и да произвежда информация. Тя е свързана преди всичко с вътрешния живот на човешката индивидуалност. Вътрешният живот се създава от взаимоотношенията на различните клетки в човешкия организъм и способността на сетивните органи да работят правилно, да възприемат и отразяват обективно външната и вътрешната среда, в която се развива човек. Ще рече, че умът има своя духовна същност, която се проявява въз основа на опитностите и комуникативната способност на мисловната дейност. Под мисловна дейност трябва да разбираме движението на мислите вътре и вън от човешкия ум. Разликата се състои в това, че при комуникацията има “транспортиране” на мисли, приемане и изпращане на информация, докато при мисловната дейност отчитаме способност за самостоятелно мислене, говорим за “производство” на мисли. Това е способност, която ще бъде обяснена в друга “лекция”, сега е важно да се знае, че като втори компонент от Основната истина, Умът е средство, чрез което с хората работят Същества от по-висшата йерархия на планетата и в Космическото пространство. Неговата Божествена основа все още не е разработена. В много малка степен някои хора използват силата на Ума, но дори и в тази малка степен това, което показват, изглежда като свръхчовешки способности.
Да направим обобщението на втора точка.
Вторият компонент от Основната истина – това е знанието, че умът не се създава чрез биологичния материал в условията на физическия свят и в зависимост от житейските обстоятелства, а чрез тях той се доразвива. Умът има своя духовна същност, той е градивен елемент на човешката индивидуалност, но има своята първичност като продукт от мисловната дейност на Висшия Космичен разум.
Умът има потребност от мисълта за братството, от знанието за единното бащинство, за да получи живот ТРЕТИЯТ КОМПОНЕНТ на Основната Истина – ЗНАНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА. Тя може да живее във физическия свят, само ако първите два компонента са в ход, т.е. ако е призната истината за единството на бащинството и е прието като обективно съществуваща реалност знанието за първичността на Ума.
За да се развива Любовта, човек трябва да е приел истината за Сътворението без страх. Любовта се възприема в човешкия свят преди всичко като чувство, независимо от различните форми, чрез които тя се проявява. Това е така дотолкова доколкото отсъства знанието за Любовта. Тя е третият, но най-важен компонент на Основната истина. Любовта е енергията, която Творецът е вложил при Сътворението на човешката духовна същност. Тя е Душа. Тя е енергията, която обгръща с нежност семенния атом и съхранява в себе си първичния жизнен импулс, а проявата на тази енергия, видимото за човека наричаме Любов.
Любовта е силата, чрез която се проявява Душата. Това е Божествената енергия, която работи в условията на физическия свят. В този смисъл трябва да се знае абсолютно точно, че така както не може да живее човек без душа, така не може да живее той без Любов. Нейната проява доказва изключителната потребност на Душата да се проявява, т.е. да живее. Душата живее чрез Любовта. Оттук и стойността на човешкия живот.
Душата живее и на чисто биохимична основа. Тя има своите психофизиологични прояви, но това е механика. Тези механични прояви имат своето значение за физическото тяло. В неговото създаване Творецът е вложил своята Любов, т.е. Енергията на Своята Божествена Мисъл. Но тя има задачата както да поддържа живота на физическото тяло, така и да създава условия на Духа да се развива. Когато Душата прояви Любовта си, Духът се развива, а с него и способността на Ума да работи самостоятелно, да произвежда мисли.
Да обобщим и трета точка.
Любовта е вложената светла Божествена Мисъл в създаването на човека. Тази енергия е неговата Душа. Затова всеки човек е създаден с Любов и може да проявява Любовта си. Като проявява Любовта си, той дава живот на Духа си. Колкото по-ограничени са тези прояви, толкова по-ограничен е и животът на Духа, защото чрез тези прояви на Любов Духът получава светлина, а тя е неговият живот. И какво следва от това: Душата, т.е. Енергията на Божествената мисъл, се проявява чрез Любовта; така Душата дарява светлина на Духа, за да може той да се развива. Както цветето има нужда от вода, за да расте, така и Духът има нужда от Светлина, за да се развива. Кой какво е научил, в голяма степен се определя от това, доколко и как е могла да се прояви силата на човешката душа. Затова на човека му е потребна убеденост, че Любовта е основа на живота, Божествената основа, върху, която може да се развива. Но за да постигне това ниво е необходимо знание за ОСНОВНАТА ИСТИНА: в единния произход на човешкия род се крие силата на Любовта и проявата на Божествения жизнен импулс. Творческият акт на Сътворението е актът на първата и най-голяма Любов.