За да развием тази тема първо трябва да си отговорим на въпроса: „Какво е Дух?”
Духът е вид енергия, която има предназначението да продължи живота чрез усъвършенстване на формата. Самият той е носител на живот. Но това не е пусната свободно в Пространството енергия, а въплътена в определена форма жизнена сила. Тя носи у себе си кода за основното предназначение на формата, която обитава. Духът изпълва формата със съдържание и й придава стойност, остойностява нейното развитие. В Природата има изключително разнообразие от форми. Всяка форма има своя живот в зависимост от закодираната в нея програма за развитие. Духът може да обитава различни форми, но където и да е Той, неговото предназначение остава едно и също: продължаване на живота чрез усъвършенстване на формата. Никой не би могъл да обясни неговата роля, ако не е наясно с цикличността във Вселената.
Нашата Вселена има за основна цел да създава и доразвива във физическия свят многообразието от форми – творения на Висши разумни същества, които от своя страна изпълняват волята на Абсолюта.
Ръководител на духовната еволюция на човешкия род е Христос. Той е Синът Божий, т.е. онази част от цялото на Всемира, която чрез силата на своя Създател – Абсолюта, е добила формата на човешко създание. Духът, обитавал тази форма, е изпълнил волята на Отца Си, т.е. развил е практически Програмата на Абсолюта – Програма за духовна еволюция на човешкия род. Дотогава приоритет е имала еволюцията на Ума, чиято цел е била и си остава съграждането на жизнен опит за адаптация и развитие на човешкото същество в условията на физическия свят. Човекът Иисус идва и си отива от планетата Земя като Син Божий, но Той е само една определена част от силата на Бога, на Висшия Космичен Разум. Той, Бог, Когото хората наричат Отец, е постигнал чрез тази страна от Своето лице опитност, която му дава възможност за промяна в идейно-философски план на неговия Замисъл. Така след Стария Завет идва Нов, защото се оказва, че дотогава съществуващите правила за общуване на хората не носят нищо добро на човечеството.
Христос, Който има в онова време задачата да изживее живота на обикновения човек, преди да се прояви като Учител, е допринесъл за моралното прераждане на човешката личност. Той е създал условията за духовно развитие чрез Силата на Любовта. Като част от Всемирното цяло Духът Христос има силата на Бог. Освободен от формата, Той отива пак там, откъдето е дошъл, т.е. Той се завръща при онази Цялост, за която ние нямаме представа каква е нейната форма, но със сигурност знаем, че е Началото на Времето и Необятното Пространство.
Този, Който сега ръководи човешката еволюция, е Михаил, но Той е част от Христос, Той е Дух от Духа на Всемира. Той също има своя форма в материалния свят, но тя е различна в зависимост от задачата, която изпълнява. Той е бил и си остава част от Христос, защото е изпълнен със съдържанието на Неговата Идея. По този начин и ние ставаме част от Христос, когато допуснем в своето съзнание Неговото Учение, съдържанието на Неговата Идея. Това е същественото, което трябва да търсим и което трябва да знаем – съдържанието на идеята. Идеята определя формата, а Мисълта – съдържанието. В процеса на доусъвършенстване на формата Мисълта изгражда съзнанието. То е новата позиция, от която се създава новата форма, т.е. откъдето се ражда идеята, за да се срещне тя в пространството с Мисълта и да започне новият процес на изграждане. Но тук трябва да изясним ролята на Духа. Формата няма активен живот, докато не я раздвижи Духът. Мисълта също задвижва формата, но това е само механичното движение, което има колебателен характер и не променя съществено съдържанието. Ако, обаче, Мисълта направи връзка с Духа, ще може да се развие закодираната в него Програма за усъвършенстване на формата. И едва тогава Духът ще изпълни основното си предназначение – продължител на живота. Тук обаче има един посредник, който никога не трябва да се забравя – това е Умът. Умът е рожба на физическия свят, но като надстройка. Базата е елемент на Програмата. Той е резултат и от общото физическо и психическо здраве.
Цикличността в никакъв случай не трябва да се възприема като механичен процес. Нейната задача е с всяко преминаване по Орбитата да се обогати човешкият опит, да се придобият нови знания, да се изгради нов морал и всичко това в името на по-високото качество. Духът има своя път и в училището на Христос, във все още невидимия за нас свят, и в училището на материалния, на физическия свят. С всяко преминаване по спиралата на еволюцията формата и нейното съдържание се доусъвършенстват. Човешкият Дух работи за изграждането на Ума въз основа на постигнатите опитности. Носител на информационната банка опитности е Семенният атом.
Духът в съдружие с Мисълта работи в условията на физическия свят правилно, само ако може да стъпи здраво върху опитностите. Мисълта отключва програмата, която носи Духът. Неговата сила може да се прояви чрез Мисълта, ако в процеса на живеене във физическия свят човешкото същество има всички условия за синхронна работа между Мисъл, Ум и Дух.
Пряката връзка между Мисъл и Дух трябва да се подпомага от Ума. Някои източни школи се стремят да го изключат, за да дадат свобода на Духа. Това не е правилният път. Чрез препоръчаната практика се олекотява съзнанието, дори се пречи на неговото развитие.
Задачата, която стои пред съвременния човек, е той да проумее изключителната потребност от физическо и психическо здраве за създаване на благороден, активно работещ Ум. Това изисква съвсем нова култура в отношението ни към нашето тяло, към нашия организъм и условията, които определят неговото здравословно състояние. Правилно формираният Ум ще подпомогне Мисълта да ни отведе при Духа и така ще имаме отворена врата към Просветлението.