Умът на съвременния човек трябва да осъзнае Истината за Христово Възкресение и да свали Христа от разпятието. С това казвам, че е необходимо Християнството да бъде възприемано и употребявано не като религия, а като Учение. Защото ТО Е УЧЕНИЕ!
В какво се състои същността на Христовото Учение? В неговата чиста нравствена основа. В този смисъл То притежава универсално значение, като Духовна Сила, способна да извиси човешкия Дух и човешкият Ум до нивото на над религиозната и над етническата вражда.
* * *
Какво означава понятието „нравственост”? Аз ще обясня неговото значение като осъзнато възприемане на правилата определени от Десетте Божии заповеди. Всеки човек осъзнал изключителното значение на тяхната роля за формиране на човешкото общество, става частица от Йерархията на Светлината. Защо? Защото осъзнатото знание се превръща в начин на живот, а така се утвърждава и допълва смисълът и съдържанието на Нравствения закон.
* * *
”Ако е някой в Христа,
той е създание ново.”
Тези стихове могат да се разбират само по един начин: Всичко свързано с Христа носи силата и значението на ново, актуално за съвремието и пълноценно за човешкия ум Знание. То създава нравствената основа на човешкия живот, учи на Човеколюбие. Поради тази причина, дните след Възкресение Христово би трябвало да послужат за началото на преосмислен и одухотворен от Божието Присъствие Живот.
* * *
Всеки човек има своите трудни дни в живота си. Някои хора стигат до пълно отчаяние, други губят интерес към духовното познание, трети стигат до пълно себеотдаване на материалния живот – все едно е каква е причината. Важното е, че е пренебрегнат Духът с неговата мъдрост и любов към Живота. Така личността остава вън от възможностите за еволюция на съзнанието.
* * *
В отсъствието на връзка между Духа и Ума, Животът получава едностранчиво развитие. Духът не може да изпълнява ролята на фактор в човешкия живот. Видимо той е потиснат като Сила от Сътворението, като стимул за еволюция на човешкото съзнание. Всъщност, Духът с целия потенциал на своята Програма, остава затворен в рамките на тесногръдото отношение към Живота. Ето как Духът умира – умира в представите за живот на съсухреното, неограмотено и необлагородено съзнание.
* * *
За Възкресение на Духа можем да говорим тогава, когато умът осъзнае и възприеме неговата изначална Сила и Разумност. Тогава умствените способности на човека ще се възползват от закодираната в Духа Програма, а това вече дава възможности за правилен подход и гарантиран напредък във всяко начинание.
* * *
Всеки човек е способен да постигне Възкресението на своя Дух. Как? Като осъзнае неговата изначална Сила, като приеме с вяра и благодарност неговата Мъдрост и Любов към Живота. За целта на вас – съвременните хора, не ви достига Вяра, затова ви е нужно и Знание. Знание за Сътворението, знание за Живота – за неговия смисъл и предназначение. Вярата ви да бъде не само в неограничените възможности на Великото Съзнание, но да имате вяра и в собствените си възможности, в собствената си разумност и способност за духовен живот.