Въпросът за Кармата много често се обсъжда и въпреки това около него витае някаква тайнственост. Предимно се приема мистично, без да се свързва със Закона за причината и следствието. А в действителност кармата се създава чрез логично свързана последователност в проявата на хора, факти и събития в човешкия живот.
Обикновено, когато става въпрос за човешкото здраве и често възникващи проблеми с него, неблагополучията се приписват на кармата. Същото е положението и когато едни и същи неприятности многократно се повтарят в човешкия живот. Срещат се и хора, които не правят разлика между понятията „наследственост” и „карма”.
Наследствеността се свързва с биологичната структура на организма. Тя влияе чрез гените. Генетичният код определя характерните особености на рода – и като визия и като характер. Чрез гените се определя и здравословното състояние на наследниците. Тук медицината има сериозен напредък и добре обяснява фактите. В конкретния случай за нас по-голям интерес представлява кармата.
Кармата се свързва с духовната структура на човека и влияе преди всичко на съзнанието.
„Наследената” карма е вид енергийно–информационна структура, чиято информация преминала във времето не винаги е меродавна.
Защо наследената карма не е меродавна информация?
Защото по същество, тя представлява сбор от проявено отношение към Живота и хората; сбор от създадени проблеми в общуването и оформено мнение по конкретни въпроси от вашите предци – мнение и отношения възникнали в различно време, поради различни причини и обстоятелства, допълвано и „обогатявано” през годините според разбирането и възприятията на наследниците.
Обикновено, за карма се приемат последствията от някаква лоша постъпка, нещо, което е било прецедент в живота на рода. Съществува и „блага” карма, но лошото оставя най-силни следи в съзнанието и то се помни най-дълго във времето. И тъй като в основата на проявлението на Живота стои причинно-следствената връзка, информацията за случилото се добива гласност – тя се разпространява в обществото, препредава се в рода от уста на уста. Съдържанието на информацията се приема от наследниците и остава в тяхното съзнание като вечно съществуваща заплаха от нещо лошо. Хората вярват, че „имат карма” и затова не им върви в живота, или губят здравето си поради същата причина.
Този вид информация влияе върху съзнанието на наследниците в зависимост от стабилността или лабилността на психиката и съзнанието на отделния човек. Това е причината за различното възприемане на информацията. Там където не се разсъждава правилно се стига до внушения, които увреждат здравето според силата на своята проява.
Значение има и страха, и нагласата, с които се възприема информацията. Когато човек се повлияе от тези чувства, може да създаде нов, усложнен образ на това, което е чул, и по този начин да увреди здравето си, без да съществуват каквито и да било предразположения към заболяване. Ето, тук можем да открием въздействието на енергията на мисълта и чувството върху човешкото здраве. Влиянието се проявява както за лошо, така и за добро, което означава, че то може да разболее, може и да лекува.
Водещата сила за преодоляване на житейските проблеми и за опазване на човешкото здраве би трябвало да се определя от вярата на човека в неговия Божествен произход. Божественото присъствие в човека е Висшата Духовна Сила, която може да го направлява за правилен живот, стига да не Му се пречи от човешкия ум. Ако умът непрекъснато се колебае и търси причините за неблагополучията вън от себе си, човешкият живот винаги ще бъде неспокоен и ще се създават проблеми в общуването, както в личния така и в обществения живот, проблеми в професионалното израстване или пък в здравословен аспект.
Всеки човек трябва да е убеден, че нищо не може да влезе в съзнанието му, ако той не го допусне. И тук ще припомня една много известна мисъл, която казва:” Всеки чува това, което иска да чуе, и вижда това, което иска да види.” Затова, стремете се да приемате Живота като жива реалност, която непрекъснато се променя. Човекът чрез своите мисли и чувства създава тази реалност. Винаги имайте в ума си мисълта, че всяка информация колкото повече обикаля от уста на ухо, толкова повече се променя.