ЗА ЦЕЛТА В ЖИВОТА

(импровизиран диалог)

Здравейте, Приятели!

В началото на всяка година хората си правят планове, които са израз на намеренията им, да постигнат нещо ново, нещо по-различно в живота си. Желанието за промяна определя посоката на мислите и намеренията. Всеки План съдържа конкретни точки за изпълнение, а всички те би трябвало да съдействат за постигането на определената цел, която ще създаде Промяната.

Съществува мнение, че когато човек си прави планове, те не се сбъдват. Дори има хора, които призовават за спонтанност на действията.

Кога планът не се осъществява?

Когато е създаден нереалистично.

Какво означава нереалистично създаден план?

Това означава неспособност на личността да постигне реална представа за връзката между своите възможности и условията, в които живее?

Какво ще рече „своите възможности”? От какво се определят възможностите на един човек?

Възможностите на който и да е човек се определят от неговата реална представа за самия себе си. А това изисква всеки да познава себе си достатъчно добре.

Какво е необходимо да се направи, за да опознае човек себе си?

Човек опознава себе си цял живот! Това става когато той не е пасивен участник в живота. Добре опознава себе си този, който винаги е готов да създаде нещо ново: ново познанство, нова инициатива, ново производство, изобщо всяко ново начинание е причина за себепознание.

А условията? Как може човек да има реална представа за условията?

Отговорът тук е по-сложен. Три са основните фактори, които трябва всеки човек да познава, за да може да има реалистична представа за условията, в които живее. Това са: да развива своята наблюдателност; да разгръща своята находчивост и най-важното – да се учи да разсъждава. И трите са в зависимост от едно единствено най-главно условие. То се нарича активно участие в Живота. Неможеш да се научиш да плуваш, ако не скочиш във водата!

И какво излиза тогава?

Излиза, че хората си правят планове, без да познават себе си и живота.

Ще рече, че надценяват себе си и подценяват условията, така ли?

Ще рече, че им липсва опит, защото непознават себе си, непознават условията, при които живеят, и също толкова важно – нямат необходимата нагласа за живот.

Това пък какво е?

Нагласата за живот се свързва с вътрешното усещане на човека за жизнеспособност. Вътрешното усещане за жизнеспособност се дължи на доброто емоционално-умствено равновесие. Без него човек винаги ще залита по пътищата на своите мисли. Дори и да не е физически напълно здрав, щом може да ръководи мислите и чувствата си, човек ще се усеща жизнеспособен. Това усещане подхранва желанието за живот. Човек го постига когато знае, че всяка мисъл и всяко чувство имат силата както да съграждат, така и да разрушават. Когато знае това, той ще се стреми да живее с чисти – светли и разумни мисли и с чувството на удовлетвореност от това, което е постигнал и което притежава.

Каква връзка има тук удовлетвореността?

Много голяма! Свързва се с качеството на Живота. Удовлетворението от живота е основен показател за човешките желания, стремежи, и за усета за мярка. Усещането за мярката във всичко определя баланса между ума и чувствата. Защото ако искаш прекалено много, а нямаш условия да го постигнеш никога няма да си удовлетворен от живота си. Неудовлетвореният човек е тревожен, смутен, несигурен, отчаян и твърде често болен. За никаква жизнеспособност неможе да се говори при него! За този, който не знае какво иска, а това е човекът, който живее без цел, Животът е лабиринт, в който той губи жизненост, енергия и самия себе си!

Значи, когато човек си прави план, трябва да преценява дали това към което се стреми ще му донесе удовлетворение?!

Да! Удовлетворен от живота е този човек, който умее да си поставя осъществими цели и знае как може да ги постигне.

Знае как да постигне своята цел този човек, който познава себе си, вярва в своите възможности и успешно работи в условията, в които живее. Не винаги човек живее в най-добрите условия, но пък винаги трябва да знае, че той може да работи, за да ги промени, за да промени средата, в която живее. В това се състои и голямото предизвикателство в човешкия живот. Забележете, че на първо място е себепознанието и след това идват възможностите за влияние на човешкия ум върху средата за живот.

Условията ще се променят когато преди това човекът е успял да промени себе си. Затова хората не трябва да се сърдят на Живота или да обвиняват Бог, че не им помага. Много поучителна е поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.” Това означава, че инициативният ум привлича Силите на Съзиданието, привлича живата градивна енергия. Така работи един от основните закони за управление на вселенската енергия. Нарича се Закон за резонанса. Неговото проявление се свързва със Закона за Причината и Следствието.

За да може да осъществи успешно своя План, за да постига разумно своята Цел, човек трябва да познава Законите на Сътворението. Без това знание винаги ще бъде в противоречие с градивното участие на Силите на Съзиданието. От тук идват и големите трудности за осъществяването на предвидения План или неговият пълен провал.