КОЛКО ПЪТИ ОБИЧАМЕ

ПОСТУНИВЕРСИТЕТ ЗА ДУХОВНА КУЛТУРА  – УЧИТЕЛЯ ИИСУС ХРИСТОС – КОЛКО ПЪТИ ОБИЧАМЕ

Впрочем, какво е обичта? Много хора не правят разлика между думите „любов” и „обич”. А разликата е съществена. Ако не за друго, то поне за това, че обичта е чисто човешко чувство, докато в Любовта е вложено и силното духовно присъствие на Божията Благост.
Чрез Любовта човешката душа се издига до нивото на себеотрицанието; чрез обичта човек постига своето преоткриване.

Защо чрез Любовта човек стига до себеотрицание?
Защото Любовта е енергия, която щом дойде до човека активира неговия интелектуален потенциал. Това означава, че чрез Любовта човешкото неосъзнато чувство за принадлежност на Духа към Цялото, тоест към Чистото Съзнание, което владее Пространството и Времето, се е събудило. То е получило импулс за активност, защото е било докоснато от сродната чиста енергия на Вселенската реалност – Енергията, която излъчва Висшият Разум. Неговата Енергия е Енергия на Съзиданието – това сме го казвали вече много пъти. В случая отново го напомняме, защото само чрез влиянието на Силите на Съзиданието върху човешкия ум можем да обясним проявата на Любовта.
За да може да живее, Любовта твори. Тя непрекъснато създава нови форми като влага в тяхното съдържание своята Благост. Защо Благост? Защото тя е нежна Сила на Съзиданието, която окриля и насърчава Духа за неговото проявление във физическия свят. Чрез Благостта, вложената в Любовта Сила се проявява като Сила на Съзиданието. Така в човешкия живот се ражда Добродетелта. Тя е „формата”, чрез която твори Любовта.
Най-разгърната форма за проявление на Живота се осъществява чрез човешкия Ум. Умът става творчески активен, когато възприеме Любовта като Сила на Съзиданието, тоест като Благостта, която му дарява нежния Импулс на Живота. Тогава тиха, светла радост изпълва душата и всяко начинание се разгръща вдъхновено. Така човекът става Творец и творческата му активност променя Живота, допринася за неговото развитие.
Когато човешкият ум осъзнае градивната роля на Процеса, чрез който се разгръща Живота, може да стигне до себеотрицание.

Какъв е смисълът на думата „себеотрицание”?
Да стигнеш до себеотрицание означава да поставиш интересите на своя ближен и на обществото, в което живееш, пред своите интереси. Чрез Любовта човек стига до разбирането, че неговият живот е структурна частица от градивната структура на Цялото. Това разбиране го подтиква да бъде добродетелен във всяко отношение: мислене, емоционален статус, действие. Всичко е подчинено на добродетелната сила на неговия облагороден от Любовта Ум. Тогава себеотрицанието се проявява като въздържане от егоистични и непочтени мисли и действия. На преден план излиза желанието да се прави Добро, макар че човекът се лишава от удоволствия и придобивки, които лично него биха го поставили в по-изгодна позиция. Това е то себеотрицанието – разбиране, което поставя човека в предната позиция на Светлите Сили.

Защо в предната позиция на Светлите Сили? Защото по този начин човекът се учи да мисли за своите братя и сестри, както Бог мисли за тях.
Казах в началото, че обичта е човешко чувство. Да така е, но когато тя се проявява предимно като привързаност. Съществува и друга Обич, чрез която човек постига своето преоткриване. Какво означава това? Когато чувството на обич е искрено, човек открива в себе си съкровената сила на всеотдайността. Искрено чувство на Обич се проявява тогава когато човек изпитва желание веднъж да опознае и втори път да прояви себе си като Божие творение. Тогава той се стреми към съвършенство и искреност във всичко, което върши, и става всеотдаен в желанието си да направи Добро на този когото обича или всеотдаен в името на това, което обича: професия, приятел, Природа… Всеотдайността изисква от човека да проявява Любов. Всеотдайността учи човека на Любов. Така искрената обич, в процеса на своето проявление може да доведе Човека до Истината за Божествената Сила на неговата Духовна същност, защото той осъзнава присъствието на Божия Дух в Себе си; той постига своето преоткриване в смисъла на Божие творение. И тогава се приобщава към Любовта. В този порядък на размисли можем да кажем, че човек обича два пъти: първият, когато се стреми да стигне до Истината за своя Божествен произход – тогава обичта е в процес на зараждане и развитие; и вторият, когато открие Божия Дух в себе си – тогава обичта се трансформира в осъзната Сила на Любовта.