(отговор на въпрос поставен от читател на сайта)
Въпрос: Как да разпознаем любовта, вярата и желанието, кое се нарежда на първо място и служи за проявата на останалите две? Може ли човек да си помогне чрез тях, за да се спаси от душевен проблем? Може ли, ако имаш нещо, което обичаш да правиш, то да ти помогне да се освободиш от проблема си?
Да обича човек да прави нещо, означава, че го иска, че има желание да го прави. Желае го като необходимост да прояви своята чисто човешка творческа същност. Защото човекът така е създаден – като творческа личност, само че му трябва време да го осъзнае. Понякога това става едва в края на човешкия живот, а някои дори и никога не го осъзнават.
Ако подхождате творчески към това, което харесвате да правите, ако работите с вдъхновение и се стремите всеки следващ ден да усъвършенствате своята сръчност и умения – всичко това ще погълне вниманието ви и душевният проблем, който ви тревожи ще бъде подминат, ще изглежда, че е забравен. Но това е само привидно, защото проблемът не е изведен от съзнанието. Изключително важно е всеки да знае, че душевният проблем може да бъде обезвреден, но не и изхвърлен от съзнанието. Защо не може да бъде изхвърлен от съзнанието? Защото всеки проблем е вид информация. Тя се записва в съзнанието, поради съществуващо електромагнитно взаимодействие между чувството и мисълта. Неможе да бъде обяснено това взаимодействие тук, защото ще измести темата. За вас е важно да знаете, че то съществува и е основна причина, дори и след месеци или години, уж забравения проблем да избухне с нова сила.
Обезвреждането е работа на ума. Когато той е в състояние спокойно да разгледа всеки детайл от случилото, се ще приеме проблема като творческа задача, която, за да бъде правилно решена изисква внимание, любов и… разсъдливост.
Любов и разсъдливост не се изключват взаимно. Любовта, ако това е чистото чувство, с което вие обичате себе си, ще ви помогне да разсъждавате търпеливо и спокойно.
Какво означава търпеливо до разсъждава човек?
Това ще рече, да приеме фактите такива каквито са – знае, че те съществуват и ги използва, за да подреди пъзела. Тук се изисква голяма съсредоточеност и спокойно разсъждение. Спокойната мисъл е продуктивна. Тя съдържа в себе си идея, която носи разрешението на проблема. По този начин проблемът може да бъде обезвреден. Разбрахте ли точно как? Като отстраните емоцията от него. Тогава остават само фактите, а чрез тях говори истината.
Всичко това се превръща в подход за разрешаването на който и да е проблем, когато човек осъзнае стойността и силата на своята духовна същност. Божествената, духовната същност на човека, се проявява в процеса на неговата творческа дейност. Проявата е пълноценна когато съществува разбирането за значението на живата връзка на човешкия ум с Висшия Разум. Това разбиране измества от съзнанието всичко чуто, прочетено и напластено в ума за вярата.
Вярата е нещо съкровено, но идва отвътре, от дълбините на душата! Не можеш с ум да го създадеш, да си внушаваш, че имаш вяра и това да се получи. Вярата е отработеното знание за духовната същност на Сътворението, както от предходните животи, така и от настоящия живот. Човек живее с вяра когато Духът му е възприел тази Истина. Затова, за да има здравословен живот – за да е здрав и изпълнен с жизнена творческа енергия, за да му е светъл ума, на човека е необходимо ЗНАНИЕ и УВЕРЕНОСТ.
Душата боледува, когато не й достига СВЕТЛИНА. Знанието е светлина колкото за душата, толкова и за ума. Знание, което да даде на човека най-необходимата информация за същността на Сътворението, знание, което да има чист просветителски характер за елементарните Правила, които Природата изисква от човека да ги познава. Неможеш да живееш спокойно, ако не познаваш Правилата, които ръководят живото проявление на Живота. Кои са тези правила? Първо: Любовта е енергията, чрез която разумната човешка личност проявява своята духовна същност. Тя е изначална Сила на Сътворението. Второ: Вярата е Силата, чрез която Духът вложен в човешката енергийно-информационна структура работи в условията на физическия свят. Човек се ражда с нея в настоящия си живот, само ако в предходни животи е успял да събере и натрупа в съзнанието си необходимото разбиране за ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ С ВЕЛИКОТО СЪЗНАНИЕ, или както казах по-горе, връзката на човешкия ум с Висшия Разум. Има ли човек това разбиране винаги ще живее и работи с увереност във всяко свое действие, и ще осъществява желанията си. Без увереност няма воля, не е възможна и реализацията на което и да било желание. И тук вече е голямата магия, защото желанието предхожда всичко друго, за което вече стана дума.
Всяко добро или лошо нещо произлиза от начина, по който човекът разбира желанията си. Те могат да бъдат илюзорни и истински. Илюзорното желание е плод на повърхностно познаване на собствените потребности и също толкова повърхностно познаване на условията, в които живеете. Най-общо казано, илюзията се настанява там където не съществува реална, жива връзка с Живота. Истинското желание винаги е свързано със стремеж за себедоказване. В реализацията на истинските си желания човек израства, развива ума и волята си, укрепва психиката си.
При илюзорните желания няма истинска любов. Всичко е преходно и непродуктивно.
При истинските желания любовта е вдъхновение за нови жизнени сили, тя е стимул и критерий за изпълнение на желанието.
Когато става въпрос за Вярата в успешното разрешаване на който и да е проблем, ще знаете, че когато я има, тя се превръща в увереност и прераства в разумна, благородна смелост.
В основата на всичко това, обаче стои РАЗБИРАНЕТО.
Какво трябва да се знае за Разбирането?
То е дълбоко проникване в същността на нещата, в същността на проблема, в същността на Великата Идея „Живот”. Разбирането е резултат от умението да се разсъждава, да разговаря човек със себе си напълно искрено. Разбирането е Източник на Светлина както за ума, така и за душата. Но … за да го постигнете ви е необходимо ЖЕЛАНИЕ. То стои на първа позиция. Всичко започва от Желанието.
За вас е важно да знаете, че Любовта ви е необходима, за да осъществите желанието си, а Вярата ви е необходима, за да не стихва, за да не умира никога Желанието. Любов, Вяра и Желание взаимно се допълват, за да има Живот!