Когато приемеш справедливостта за свой критерий, ще можеш да се поставиш в положението на Съдник. Но не съдникът, който критикува и осъжда в името на определена идея, а съдникът, който преразглежда проблемите от Живота в името на справедливостта. Така погледнат, Животът е едно училище, което може да ти даде мъдрост и увереност. Аз зная, че е много трудно да се преценява кое е справедливо и кое не е, но нали затова в човешкия живот има грешки, има и поправки. Важното е грешките да не са много чести.
Честите грешки, особено когато са еднородни, показват неспособност за обективна преценка на положението, в което се намираш. Какво се изисква в такива случи? Изисква се да се спреш и да си зададеш въпроса за кой път ти се случва това. Когато откриеш връзката на новия със стария проблем, ще разбереш, че сам си си докарал новите неприятности, защото не си научил нищо от предишната си грешка, тя не ти е послужила за урок.