Равносметка

Така е писано изглежда –

годините когато превалят

във времето да се оглеждаме,

да търсим себе си в изминалия път.

Кой сме ние и какво сме дирили

в този свят несъвършен

едва ли истински разбираме

до последния си земен ден.

* * *

ИДВА ДЕН – ЕДИН ОТ ВСИЧКИТЕ,

В КОЙТО С ИСТИНСКО ПРОЗРЕНИЕ

СТАВАМЕ СЪДНИЦИ НА САМИТЕ СЕБЕ СИ.

ОБИКОВЕНО ТОЙ Е ЧАК НА КРАЯ,

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА НРЕМЕ ДА СМЕ ДРУГИ.