Сън

Сърцето на Данко сънувах.
Беше само в дълбоката, тъмна гора.
Догаряше тихо и простена едва.
Протегнах към него отмаляла ръка.

Поисках за миг да докосна
отломките жалки на велика Любов,
която тълпата безумно просна
като съдран, вече ненужен покров.

А душата ми по детски заплака
за съдбата жестока на доброто сърце -.
търсеше хората, викаше Данко,
но пред нея застана вкаменено лице.

Закиска се тогава умът ми злорадо,
пресметнал отдавна и този живот,
а библейската истина за властта и парите
приседна до мене със своя излъскан хомот.