Тревога

Какво е България?

Бедна страна.

Късмета си търсим в чужбина.

Парите достигат за хляба едва,

доларът шета и тази година.

За срам, като след война

събираме вехтите дрехи.

Не дирим свойта вина,

нито  мъдрите думи от стари завети.

Нищо ново до тука, нали?

Знаем на всичко цената.

Остава да пресметнем дали

ще понесат греха ни децата.

1995 г.

* * *

И страшно е, Господи,

че не разбираме словата Ти!

Планетата потръпва в изнемога

от тежкия товар на мрачните ни мисли.

А няма разкаяние, няма и тревога.

Другите след нас не идват чисти.

Те носят бремето на тежката прокоба,

оставена им от предците.

И ние като тях със своето бреме,

и те като нас във своето време,

заслепени от греховност,

търсим пътя към звездите.