Шега

Лъч един докосна
тъжна теменуга
и с целувка нескопосна
из полето се изгуби.

Тя след него се обърна
за ласка закопняла,
но разбра, че зърна
шегобиец недодялан.

* * *

Утихна огънят в камината.
Жаравата остана да ни грее,
а в нейната искряща цялост
пламъци немирни все светлеят.
Напира в тях животът,
миг преди разливал радостта,
но вече изгоряло е дървото –
идва ред на пепелта.