Твоето рамо

Най-сладкия ми сън е бил на твоето рамо,

най-светлият ми ден е бил денят,

когато съм гледала в очите ти;

най-сита съм била, когато залък ти си ми подавал,

най-топло ми е било в твоята прегръдка.

Затова сега кошмари сънищата ми превземат,

затова сега денят ми е мрачен, а залъкът горчив

и ми е много, много студено –

защото всичко съм ти дала:

любовта си съм ти дала,

вярата си съм ти дала

и очи съм нямала – с твоите света съм гледала,

и душата си в сянка на твоята съм сторила,

а сърцето ми ритъма на твоето е следвало.

Какво тогава съм била?