Песен

Може би си чула
този тъжен кавал – като плач,
ако не си  пък послушай –
свири вечер по здрач.

Старец самотен излиза
с торбичка и свирка в ръце,
душата си в песен излива
и си спомня свойто селце.

Утихнала лятната вечер
поглъща във светла омая,
гласа на онзи дух вечен,
дошъл при нас от безкрая.