Сърцето-мъченик

Изправена стоя насред полето.
Във кръг – годините насядали край мен.
И как ме гледат, Боже, как ме гледат! –
трепетно пресеква дъхът ми вледенен.

В погледите има толкова въпроси!
Има упрек, има зов и вик.
И сякаш питат: „Ти какво си –
безплътен образ или мъченик?

А аз не мога да им отговоря.
Мечтите ми – безплътни форми.
Тръгна ли, започвам с времето да споря,
оплитам се във принципи и норми.

Безвремието с миражите си ме поглъща.
Стои незримо в бъдното жадуван миг.
Желанията в страсти се превръщат
и как боли, ох как боли в сърцето-мъченик.