Зовът на сърцето

В тропота на дните,

когато възрастта напредва,

не сме ли ний самите,

които в старост се погребваме?

Прегърбваме снага и духом слаби,

дори от живота се отричаме,

приемаме се като дядовци и баби

и мислим, че не можем да обичаме.

В една душа е пусто,

когато й отнемеш любовта,

когато тежко, мрачно чувство

те затвори в плен на старостта.

Искам да ви кажа хора:

Любовта живее там

където светлина в простора

от чувството иззида храм.

Чувството на светла радост

от живата Божественост и красота,

което ти дарява младост

и те връща във света.

Чувството на светла радост

живее в човешкото сърце,

носи сила, носи благост,

чистота, невинност на дете.

То е в нас когато се обичаме,

живот му дава нашата Любов,

възрастта е тежест и отричане,

когато нямаш във сърцето зов.