Светоусещане

Погледът ми запали нощта.

Мракът стана огън

и зазвъня край мен

светлина.

Разлюляха се сенки

навъсени

не разбрали светлия звън –

ярки пламъци с пурпур

поръсени

събудиха снобите

от тежкия сън

на техния свят виртуален.

Жалък опит да се усмихна

изписа тъжна гримаса.

В лицето ми с очите

на хищник

надничаше светът им нахален.

Вибрации на мисъл злорада

потулиха светлия звън

и помолих тогава:”О, Боже,

върни им тежкия сън!

Остави ги суетни и спящи,

за да имат в имагинерното

“може”

своето истинско настояще.

И видях, че мракът

не е вече огън.

Тъмното вледени тишината,

нощта наметна черна тога

и започна да съди зората,

за поривистата сила на

първия лъч,

който според нея,

убивал звездите.

Душата извика във мен:

Нека с утрото дойдат мечтите!