Иманентно

Мрачен, тежък

небосклон,

изпълнен

със сивотата на делника

и горящата

сила на страстите,

с отекващия

мъчителен стон

на осакатената истина

и приглушения вик

на онези –

ЗОВЯЩИТЕ.

Мрачен небосклон

от нас сътворен,

убил проблясъка на мъдростта,

погълнал зората

на светла надежда

и останал отново

студен.

Мрачен небосклон,

тъмното на твоите небеса

е цвета на нашите мисли,

мълниите ти

носят силата

на нашите чувства,

ветровете ти,

не са

попътни повеи!

Губят се те в посоките

на импулсивните ни

идеи.

Мрачен, тежък

небосклон ,

умореният ми поглед

отрича идиограмите

на твоето послание,

написано от облаци и вихри.

Разнищвам

иманентната си философия

и там,

дълбоко

в моето съзнание

откривам светлина –

като перигей .

Точка

все още в орбитата

на луната,

точка, но от Светлина

устремена към Земята.

Тогава гласовете

на  ЗОВЯЩИТЕ

станаха по-ясни.

Разбираеми слова

образ сътвориха

и песни многогласни

към него път откриха.

В хармонията

от музика и думи,

в омаен свят

до тогава не видян,

покълнал

от копнежа на душите

съзрях

изгряващ лъч

от любовта им призован.