Безвремие

Мисълта ми

е мълния

в този час

на  съкровена изповед.

Проблясва с трезвостта си

и ме хвърля

в кошмара

на бездиханното ми настояще.

Притихнал

останал без импулс

мигът в пропаст

се превръща –

яма от въплотило се безвремие.

Тук и сега –

в капана на коварното нищо

сама ли дойдох?