Песимистично

В кръга на сляпа вечност
душите ни се борят за живот,
сами орисали се в безконечност
да търсим златния кивот.

Тълпи илюзии лудеят,
обсебват спомени и бъдещи дела,
сърцата и умът ни те владеят –
забравяме какво душата е била.

Тя – божествена искрица – тлее,
гасне в опразнените ни гърди,
в бездуховен студ немее
оставена да се сломи.

В съмнения и мисли мрачни
очите ни не виждат светлина,
живеем в алчност, безгръбначни
унило търсим любовта.

А светлите скрижали,
затворени във златния кивот
остават непознати и едва ли
ще се превърнат в сила и живот.