|
В духовния свят Светлината се проявява чрез Мисълта. Всяка добродетелна мисъл има различна Светлина, която също има свои нюанси в зависимост от съдържанието и характера на Идеята, която носи. И представете си, колко красив е Животът на едно добродетелно общество! Неговата Аура е изпълнена с безбройните Светлини на малките добрини, сторени от добродетелния човешки ум. Те допълват пъстроцветната, Дъга на Божествената Идея за Добродетелност и Добротворство, вложена в основата на Сътворението. Колко красота може да сътвори един човешки ум, посветен на тази Идея!!! |
На разкаляния политически терен в нашата малка страна, българската нация – в един хубав ден след боричкане и врява осъмна с демокрация. Скоро след това народът научи, че е получил свобода и вече е електорат. И не че в него нещо се пробуди, но заради разрасналия се клеветнически шум започна с другите народи да се…
Продават сърца – на килограм, разфасовани, опаковани, подредени в хладилни витрини – от човешка ръка сложени там. Продават сърца – сърцата на птици, на четириноги – панирани, овкусени, включени в ресторантско меню като деликатесна храна… за човека. Мисля си: сърце като сърце, като моето и твоето – със същия вид и анатомичен строеж – сърце,…
Днес подадох на старец бастун – неволно го беше изпуснал, а той ми каза:”Благодаря”. Срещнах погледа му – беше толкова тъжен, но излъчваше доброта. Благословение е да се докоснеш до чиста душа. Като благословение приех неговото „Благодаря” и го заключих в съкровищницата на моето неръкотворно богатство. Броя тези думи като златни монети и ги прибирам…
Тиха вечерна омая – песен на славей и звездно небе! Как се получи не зная, но в този миг бях просто дете. Погали ме полъх на вятър, целуна ме нежно звезда, като във вълшебен театър оживя пред мене Света. Видях как се ражда Живота – създаде го лъч Светлина, но му помогна Земята и го…
Зазорява. . . Ражда се новият ден и химн в небесата звучи. Целият свят е пленен от синева и цветни лъчи. Нейде във висините облаче плува, греят в позлата планини и поля, росни цветя с лъчи се целуват – животът с нова сила изгря. Ликува Природата, пее този чуден, светъл химн, благоговейно душата немее пред…
На Петя Молитвено свела глава в ранното утро на новия ден, аз търся тук и сега Път за ума просветлен. Искам да бъда капка във вир, да бъда полъх на бриз, да творя, да създавам безспир устремена към небесната вис. Тогава във всяко човешко сърце ще откривам искрица от Бога, ще живея с непорочността на…
И днес навън е ветровито. Вятърът не спира своя бяг – безцелно, но пък някак упорито търси пристан, търси бряг. Откъде ли идва – той си знае. Има ли си нейде дом? Като че ли с времето играе, почти небрежно, мълчешком. Вятърът е толкова различен – буен, кротък и игрив, но никога не е безличен,…
Когато нощта звездите запали бях лъч от малка звездица, когато вятърът ме погали запях като пойна птица. В малкото нежно цвете открих моя светъл копнеж: в ранното утро да бъда и двете – капка роса и въздух свеж. Да докосвам зората, да бъда за нея небе, с живот да дарявам полята, да съм чиста като…
На Катя, с любов! В небосвода син и чист птица в забрава се рее, слънчев лъч поривист любовта си щедро пилее. В благоговейна премала планината утрото среща, свежест и хубост тя е отдала и на полето отсреща. Заслушана в птичия глас пъстра поляна с аромат ни дарява, от нейде – като в захлас, тихо ветрецът…
На Еми! Искам да напиша светъл стих за теб и мен, в него любовта да диша, да озарява новия ни ден. Живот в живота да се ражда, да блика като изворна вода, с много обич да съгражда благотворни чудеса. И светът да бъде за човека щастлива негова съдба, бавничко макар, полека, да осъзнава Божията доброта.
Думите злостни от въглени повече парят. В спомените ни дори, нови рани отварят. Думите злостни са думи горещи – като жива жарава огън разпалват. В душата ми този огън не веднъж е горял. Още помня дните, в които животът за мене бе спрял. Сега вече зная, че не всяка болка убива, а само тази, която…
Теменужена моя, мила Тъга, някога твоето име беше Мечта… …толкова светла и чиста като пролетно бяло кокиче, песенна, жива, лъчиста – готова само да обича! Пролетна моя, мила Мечта, имаше силни криле голямата твоя надежда, но сега те зове: назад не поглеждай! Не гледай, мила, недей! Пъстрата поляна на твоята младост без слънце остана и…
Облак бял и бухнал като мечтата на дете, танцуваше безгрижно по ширналото се небе. Птица долетя от нейде и във танца заигра, гмурна се във синевата, после с вятъра запя. Утринно усмихна се полето окъпано от свежест и роса, дишаше в едно с небето, блеснало от капчици – слънца.
Когато слънцето сутрин изгрява Земята се къпе в поток от лъчи, стъпва на пръсти, снага разлюлява усещам, че гледа с моите очи. В часа на новото раждане дишам с нейната гръд, магичната сила на чудно съграждане надежда ми дава за бъдния път. Аз съм прашинка от земна скала и цвете с поглед утринно чист, аз…
Трепетна премина по лунната пътека запленена от нейното сияние. Разтвори се душата й ефирно-лека , докоснала лелеяно желание. Разпиля се светла нежност – целунаха се звездните лъчи, а небето в своята безбрежност занемяло от любов мълчи.
