В духовния свят Светлината се проявява чрез Мисълта. Всяка добродетелна мисъл има различна Светлина, която също има свои нюанси в зависимост от съдържанието и характера на Идеята, която носи. И представете си, колко красив е Животът на едно добродетелно общество! Неговата Аура е изпълнена с безбройните Светлини на малките добрини, сторени от добродетелния човешки ум. Те допълват пъстроцветната, Дъга на Божествената Идея за Добродетелност и Добротворство, вложена в основата на Сътворението. Колко красота може да сътвори един човешки ум, посветен на тази Идея!!!

БИБЛЕЙСКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ

и нови методи за самовъзпитаването им в съвременния човек по Учителя Петър Дънов

Предговор

Живеем, за да бъдем добри. Учим се да бъдем добри. Понякога успяваме. Не винаги…

За какво ни е цялото познание на света, ако то не ни прави поне малко по-добри?! За какво са ни удобствата на цивилизацията, безбройните вещи, с които сме затрупали ежедневието си, общуването с познати или непознати хора, ако не можем да проявим Доброто навсякъде и във всичко?!

Доброто извира от сърцето. То не е чувство, а отношение. То е израз на духовна зрелост и въплътена Любов. Добър може да бъде само онзи, който истински обича. Останалото е имитация на доброта.

Опознаваме света, за да станем по-добри. Създаваме семейство, за да успеем да прилагаме доброто по един нов, по-възвишен начин. Раждаме и отглеждаме деца, за да издържим изпита на всеотдайната, безрезервна и безусловна Любов. Единствено от нея извира абсолютното Добро.

Опознаваме себе си, за да проникнем в смисъла на своето съществуване тук и сега. Нещо вътре в нас, в дълбините на душата ни, ни шепне, че ние сме изначално добри. Бог ни е създал такива. Такива би желал да бъдем винаги. Въпросът е дали успяваме.

Човек, който върви по пътя на Доброто, изгражда у себе си добродетели. Те представляват проявата на Доброто в разумното същество.

Какво още бихме могли да научим за Доброто и добродетелите? Има ли смисъл да пишем и четем за тях? Има ли смисъл да ги изучаваме? Има ли смисъл да проучваме пътищата за тяхното приложение?

Отговорът според нас е “Да!”. И не защото знаем повече от вас, читателите на тази книга, а понеже сме готови да споделим това, което вече сме научили. То е част от нашето познание, от нашия опит. Бихме искали да го предложим и на вас. И ако съумеем поне малко да Ви бъдем полезни, значи, имало е защо да се потрудим върху това четиво за родители и деца…

*   *   *

Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия природа. А добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто бива възприемано, усвоявано и прилагано от разумните същества във Вселената.

Добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно “Добро” и “добродетел” са две страни на една същност. Казано по друг начин: добродетелта – това е въплътеното във физическия свят Добро.

Количеството на култивираните добродетели и качеството на тяхното проявление свидетелстват за равнището на духовното израстване на човека.

Добродетелите са брилянтите в короната на човешката душа. Техният блясък не потъмнява с течение на времето, а, напротив, излъчва все по-ярка светлина. Неугасващият факел на добродетелите осветява неуморно, с тихо, меко сияние житейския ни път към вечната цел – съвършенството.

Добродетелите са следствие от прилагането на духовните закони – законите на невидимия свят, заложени в него още от сътворението му от страна на Всевишния – в нашия живот.

Наличието на добродетели, тяхното осмисляне и навременно прилагане в ежедневието, в малките и големите неща, е доказателство за духовната зрелост на човека.

Стремежът към добродетелност е изконен стремеж на човешката душа. Особено мощен е той във фазата на нейното еволюционно развитие, в периода на постепенното й освобождаване от оковите на материалното и завръщането й към Първоизточника на всичко съществуващо – Бога.

Христос – чрез Своето въплъщение, благовестие, Голготска жертва, възкресение и възнесение – прогласи началото на еволюционното разгръщане на човечеството. Да изграждаш у себе си добродетели означава да съдействаш на Христовото съзнание да се прояви чрез теб.

Добродетелите не са измислица или абстрактно пожелание на религията или на духовните учения. Те са дълг за мислещия, разумен и самоосъзнат човек. Същевременно техният букет, разцъфнал в най-разнообразни и красиви цветове в нашето духовно естество, е и най-здравата опора за човека по пътя на неговото самоосъществяване.

Няма нищо реално извън Любовта. Доброто и Любовта вървят ръка за ръка по пътеката на Духа – от Бога към човека.

Добродетелите са израз на проявената Божественост, на безсмъртния дух, дарен от Създателя на всички нас. Да развиваме добродетели и да даряваме с плодовете им хората, животните, растенията, Природата, Космоса – това е най-ценната придобивка и за собственото ни духовно-нравствено усъвършенстване, и за Онзи, Който ни е извикал за живот в името на Своята неизразима Любов. Той не се нуждае от нашия принос, но ние имаме въпиюща, жизнена потребност от Него, от животворното присъствие на Неговия Дух. Добродетелите са запалените от нас свещи на признателност към Него – искрици от всеобемащия Огън на всемирния Живот.

На добър час по пътеките на всемирното Добро!

Константин Златев

„Бог е любов“
ДОБРОДЕТЕЛИ НА ЛЮБОВТА

ВНИМАТЕЛЕН

“Бъдете внимателни към себе си” (Лука 17:3;СИ).

“Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато” (Пр. 25:12;СИ).

“Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-внимателен е той не само към външния свят, но и към вътрешния си живот; той трябва да пази ума и сърцето си в абсолютна чистота, да не допуска никакви нечисти мисли и чувства.” (57;170)

“Любовта прави човека внимателен и досетлив.” (24;176)

“Като срещна едно същество, мога да бъда внимателен към него, както Бог е внимателен, защото съвършенството е само в добродетелите, в злото няма съвършенство.” (22;74)

Иисус Христос завършва едно Свое наставление към учениците Си за предпазване от съблазните и изкушенията на земния живот с думите: “Бъдете внимателни към себе си” (Лука 17:3;СИ). Той говори за един специфичен вид внимание, който можем да наречем още “вътрешна будност”. Да си внимателен към себе си в случая означава да наблюдаваш зорко всичко, което се случва край теб, и собствената си реакция спрямо случващото се. Естествено, самонаблюдението е съчетано с висока степен на себевладеене и осмислен контрол върху мислите, чувствата и постъпките на човека. В този смисъл вниманието, за което споменава Христос, придава завършеност на човешкото поведение.

Внимателният човек се вслушва с разбиране и благодарност във всички обективни забележки и критики, които му отправят хората, с които общува. Той никога не се обижда от тях, а – напротив – винаги открива полезното, изцелителното в тях и от позицията на откровения самоанализ пристъпва към отстраняване на собствената грешка или пропуск, предизвикали изобличението. Така той върви неотклонно по пътя на самоусъвършенстването.

Учителят Петър Дънов не се изморява да повтаря на своите последователи един кратък девиз: “Будни бъдете!” В него той влага същото съдържание, което има предвид и Христос в препоръката Си: “Бъдете внимателни към себе си!” Затова и вниманието в този ред на мисли е тъждествено с будност на съзнанието, отчитаща правдиво всички факти от външния и вътрешния живот на личността. Българският духовен Учител посочва и един възможно най-сигурен критерий за пресяване на полезното от ненужното при наблюдението и самонаблюдението – абсолютната чистота. Тя стои като верен страж пред входната врата на човека и не пуска да влезе при него нито една нечиста мисъл или чувство.

Внимателен е човекът на Божествената Любов. Тя изостря всичките му сетива – и физически, и духовни – и му съдейства при подбора на красивото, стойностното, изграждащото личността. Нейното качество и степента на прилагането й в живота му е мярката доколко той изпълнява предназначението си на тази земя. Именно тя му помага да бъде внимателен и грижовен не само към себе си и ближните, но и към цялата майка-природа: към тревите, цветята и дърветата, към животните и горските поточета, към всяко Божие творение. Понеже доколкото обръщаме внимание на сътвореното от Бога и към Неговото присъствие в нашия свят, дотолкова и Той ще обърне внимание на нас.

Внимателен е зрелият духовно човек. Той не се страхува от никакви изненади в живота, а посреща всичко със стремеж към разбиране и осмисляне. Той изучава внимателно събитията от действителността и извлича от всяко от тях правилни изводи. Така вниманието му помага да става все по-мъдър и по-ефективен във всичките си изяви.

Вниманието:

·        се явява у човека като резултат от известна опитност, чрез която той става внимателен да изучава нещата;

·        е следствие на любовта у човека. Който обича учителя си, внимава в уроците му. Като обичате някого, внимавате какво ви говори, какво иска, как го иска;

·        е умението да забележим съществуването на нещо или някого и да оценим по достойнство мястото му в природния ред и хармония.

 

Зависимости и правила:

 

Доколкото човек обръща внимание на Божиите работи, дотолкова и Бог обръща внимание на неговите.

 

Колкото по-високосъзнателен е човек, толкова по-внимателен е той.

 

Любовта прави човека внимателен и досетлив.

 

Каже ли ви някой, че ви обича, бъдете внимателен към него без да го използвате.

 

Всеки човек има желание да бъде особен и към него да се отнасят внимателно. Като знаете това, гледайте да повдигате, а не да понижавате хората в собствените им очи.

 

Всеки човек, който те възприема като душа или когото ти възприемаш като душа заслужава всичкото ти внимание.

 

За да очакваш внимание от когото и да е, трябва първо да се запиташ на каква жертва си способен от своя страна за него?

 

Вниманието, когато е акт на Божият промисъл, е придобиване на нещо ценно и за този, който го проявява и за този, който го получава.

 

Внимателният:

 

·        внимава еднакво какво става във вътрешния и във външния му живот, пази чистотата си, пази ума и чувствата си неопетнени, неповлияни от злото;

·        не отдава всичкото си внимание на нещо частично или крайно, той винаги спазва баланса в цялото;

·        обръща вниманието си на всичко около себе си: цветя, камъни, хора, животни, треви, на всичко ставащо и заобикалящо го;

·        пръв обръща внимание, не чака другите да му обърнат внимание;

·        е внимателен към всяко същество така, както и Бог е внимателен към това същество;

·        е такъв и към бедни, и към богати, и към учени, и към прости и към млади, и към стари;

·        оказва внимание на всички, които Бог му посочва, че имат нужда от помощ, подкрепа, състрадание или внимание;

·        се спира върху доброто у другите;

·        цени всички, които са му направили добро и им обръща внимание;

·        е любещ, възлюбен, обичан или обичащ, той е човек на любовта;

·        спира вниманието си върху положителните неща в живота.

Самовъзпитателни методи:

 

  1. Опит за проява на внимание към страдащ. Когато човек се натъкне на голямо страдание, е склонен да се отчайва, изгубва смисъла на живота си, започва да мисли, че е голям грешник и че дори направо е нищо, че всички са го изоставили и т.н Намерете такъв човек. Първо се настройте правилно: че искате Бог да му помогне чрез вас, колкото е нужно. Опитайте се да му окажете любов и внимание с някакъв малък акт. Ако го оцени, може да продължите и с други по-големи жестове. Обаче, ако този човек сам поиска нещо от вас, ако поиска нещо голямо или да оправите положението му изцяло, прекъснете вниманието си към него. Ако човекът е груб, суров, проявете нежност и мекота. Ако е скръбен, поразвеселете го. Опитът има за цел да извършите един акт на внимание с мярка при условие, че той идва на място и бива оценен. Ако някой иска да обсеби вниманието ви, той не го заслужава. С този опит за проявяване на внимание дайте израз на висшето, а не на нисшето в себе си: направете го, за да е направено, а не за да го направите вие. Направете самооценка и изводи за себе си на това, което сте постигнали с опита.

 

  1. Опит за проява акт на внимание към собствената душа. Съсредоточете се в себе си. Почувствайте и потърсете онова, което ви дава живот, което може да ви направи нежни, справедливи, честни, почитащи, услужливи към другите. Тази настройка ще ви даде понятие за душата ви. Попитайте я какво иска от самите вас? Как иска да се прояви в живота ви? Попитайте я дали вашата личност не я е ограничила и онеправдала с нещо много? Почакайте да получите отговора в себе си и да сте сигурни, че това е отговора. Той може да дойде веднага, а може и след дни, месеци. Правете всеки ден продължение на един месец по едно нещо, което душата ви е пожелала. Отдавайте й правото. Бъдете внимателен към нуждите й. Душата има нужда от любов и красота, от мир и радост, от добро и духовно развитие и т.н. Те могат да се постигнат чрез общуване, занимания с изкуство, творчество, време за възвишени удоволствия, спокойствие, редуване на работа и почивка, молитва, разходки сред природата, занимания със земеделие или отглеждане на цветя, и др. Проявявайте актове на внимание към собствената си душа. Тя е истинския ви Аз. Само чрез нея вие можете да бъдете самия себе си. Оценявате ли това? Разбирате ли го добре? Опитайте!

 

  1. Опит в три направления за усъвършенстване на собственото внимание.

 

Когато някой дойде при вас, опитайте се да го прецените като душа. Отдайте му цялото си внимание като към душа, ако той самия цени душата в себе си; отделете му само външно, формално внимание, ако в него виждате само личността.

Когато сте в кондиция, някой път направете и следния опит: щом дойде при вас един човек като личност, опитайте се да събудите и душата му. Промени ли се той, почувствате ли го като жива душа, мислено му пожелайте щастие и само любов да го среща. Неуспешен ли е опита и той остане затворен в себе си и външен към вас, пожелайте му всичко добро.

Правете опити да посрещате хората като души и да ги изпращате като души. Докато не сте сигурни дали сте успели, не сте успели. Когато успеете, ще сте сигурни, че сте го постигнали. Мярката е вътре във вас. Но има и външни признаци. Внимавайте, наблюдавайте, самонаблюдавайте се, бъдете чувствителни и искрени и ще разберете.

 

  1. Самоанализ. Човек трябва да е внимателен, прозорлив и буден да не се натъкне на зло, капан или ако се е натъкнал, да съумее да излезе, да се освободи от тях. Внимателността може бъде предпазване от зло, може да бъде привикване към добро, а може да е и очакване да се освободиш от ограниченията на злото. Дайте си сметка: към кои точно неща имате нужда да проявявате повече внимание в момента в живота си? Вниманието умствен, сърдечен, волеви или духовен акт е, или всичко това заедно? Спомнете си три случая от личните си опитности, когато е трябвало да проявите голямо внимание и не сте успели. Какви бяха причините? Как виждате ролята си в подобни ситуации? Който има голямо внимание, умее ли да чака? Кой е случаят, когато сте проявили вниманието си и сте били много горди със себе си? Ако няма такъв случай, създайте го!
  2. Тема за дискусия с познати или тема за есе: Досетливост и внимание. Помощни въпроси: Има ли връзка, и каква е тя, ако има, между досетливостта и внимателността? Може ли човек да угоди на Бога без досетливост и внимателност? Възможно ли е да проявиш внимание, за което не се досещаш, че е нужно някому? Кое е водещото – досетливостта или вниманието и от какво произхождат те самите?Обичаният или обичащият е по-досетлив и внимателен?

ЕСТЕСТВЕН

“И в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си, във всичко човек трябва да бъде естествен, прям, никога да не изразява две неща.” (50;160)

“Аз наричам естествено положение това, човек да бъде доволен сам от себе си.” (50;160)

 

В Библията понятията “естество” и “естествен” се употребяват най-често, за да обозначат нещо, което съществува реално. То подлежи на развитие, израстване и усъвършенстване. Така в Рим. (11:21,24) естествено израсналата клонка на едно диво маслинено дърво бива противопоставена на присадена клонка. В случая първата – естествената – бива разглеждана като част от цялото, дървото. Тя му принадлежи и нейното място е на него. Ако дървото е диво (дива маслина в този пример) и една клонка от него бъде отсечена, за да бъде присадена на питомно дърво (съответно – питомна маслина), то нейното място – и като следствие нейното предназначение – се променя. В началото тя е била естествена част от дървото, на което е израснала. Впоследствие на нея се възлагат надежди да се приспособи към друго дърво и евентуално да го облагороди. Апостол Павел използва този пример в своето послание до римляните, за да обясни разликата между езичниците, които приемат Христовото учение (тях именно той нарича клонка от дива маслина), и евреите, които се противят да го приемат (те са клонката от питомната маслина). А еврейският народ е наречен от него “питомен”, защото точно сред него е роден Иисус Христос и Той проповядва Словото Божие на сънародниците Си. Малка част от тях възприемат благовестието Му с вяра и тръгват по начертания от Него път. А Словото достига по-късно до езичниците (за евреите това са всички народи, които не принадлежат към юдейската религия) и затова те са сравнени с дивата маслина. Измежду тях обаче мнозина – благодарение най-вече на колосалните усилия на апостол Павел – приемат новото учение, християнството, и стават предани последователи на Христос.

В същото свое послание (до римляните) апостол Павел противопоставя извращенията на света (и най-вече – хомосексуалните), който не познава Бога и не вярва в Него, на естественото или нормалното поведение на хората, които са повярвали в Христос (Рим. 1:26-27). Първите все още са далеч от извисения нравствен закон, създаващ облика на християнството като връх в човешкия морал. А вторите са го възприели като свой начин на мислене и поведение и живеят според него.

Според Учителя Петър Дънов естественият човек е такъв във всички свои прояви: в мисъл, слово и дело. Той никога не е раздвоен нито вътрешно, нито външно. И личността му, и държанието му са еднозначно определени и могат да бъдат оценени без колебание според своето съдържание.

Естественият човек изпитва като правило дълбоко вътрешно удовлетворение от живота и от себе си, понеже той е осмислил ролята на Божествената Любов и я въплъщава в ежедневието си. Той знае, че всичко на този свят идва от Бога и има своето предназначение. Всичко, което се случва около нас и в самите нас, притежава определен смисъл. Нужно е да го открием и да го използваме за целите на доброто. Това е естественият ход на живота като следствие от осъществяването на Божия план за Вселената и за всеки човек.

Естественият:

 

  • е доволен сам от себе си;
  • и в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си, във всичко е естествен, прям, никога не изразява две неща;
  • поставя нещата на мястото им;
  • спазва Божествения ред на всяко нещо в природата, следва редът, установен от природната Разумност, уважава Висшия Порядък на нещата;
  • внимава всяко нещо да се извърши по един естествен начин;
  • разпознава онова, което не е редно, което не е подредено, което не е на място и не проявява интерес към него, докато то не заеме правилната си позиция;
  • преценява нещата според естественото им положение, което те имат по-принцип.

 

Самовъзпитателни методи и идеи: 

  1. Размисъл върху: Естествено и неестествено, върху просто и сложно. Естественото просто ли е или сложно?

Помощни въпроси: Какъв критерий може да бъде открит за разграничаване на простото исложното от естественото и неестественото? Намерете примери за естествено сложно и за естествено просто нещо, кои са по-често срещани?Като имате предвид мисълта “Простотата е резултат на сложно мислене”, определете кое е по-естествено: да се стремим към опростяване или към усложняване? 

  1. Сравнете смисловите аспекти в думите: “целесъобразност”, “природосъобразност” и “естественост”, които донякъде се припокриват. Кое е общото и кое е различнот в тях? С помощта на цялата тема съставете речник на всички понятия, които имат пряко отношение към естествеността и се опитайте да дадете свое определение за всяко.
  1. Разсъждавайте: чистотата или мръсотията е естествена в природата и у човека и какви са причините за това? Напишете кратко съчинение-разсъждение върху собствени преживявания и мисли на тема по избор: “Естествената чистота”, “Чистотата на естественото”, “Чистото и естественото в цветята”.
  1. Допишете изреченията като се стремите да ги ориентирате към естествеността.
Чистият въздух е естествен…………

Простите неща, естествено…………….

Природосъобразното хранене е най-естествен източник……….

Целесъобразността, която виждаме в устройството на Космоса, е естествено състояние на съществуване на…………

Доволният по естество е………….

Естественият ред на нещата…………….

Естествено е да……………..

Всяко устройство показва естеството на……..

Съвършеното и естественото са…………….

Естественото у човека……………… 

  1. Помислете какво би могло да означава словосъчетанието “Божествено положение”. Кое положение може да бъде наречено Божествено и кое не? Какво визира то: реда, мястото или ценността на нещо? Прочетете стихотворението и открийте в какво се заключава основната максима на Божественото положение. Подчертайте израза, в който я откривате.

 

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО 

Отново се отваря.

Пред теб е. Изговаря,

изважда, изразява,

сега се изпълнява.

Минути има: в мигове събития.

Дълбоки тайни в теб като открития.

Път ясен, прав пред теб.

Път тесен, свещен ред.

Отново след тъги и изпитания,

след трудности и разочарования,

една врата и втрешно, и вън

отваря се…

Една ръка и звън

подканят те

напред ти да вървиш,

от всичко да се учиш,

не да спиш.

Приемат те отново.

Призванието скромно

прилежно следвай ти

и време не губи:

Не любиш ли, служи,

не служиш ли, люби.

ПОСЛУШЕН

Послушанието е по-добро от жертва…” (I Цар. 15:22;СИ).

“В послушанието е силата.” (“Мисли за всеки ден” – 09.04.1987)

“Когато говоря за послушанието,имам предвид абсолютното послушание

 към Бога, към Онзи, Който ни е създал, а не към хората.” (91;18)

 

В

навечерието на най-големия еврейски празник Пасха, знаейки, че наближава часът да премине от този свят в отвъдния, Иисус Христос събра Своите най-близки дванадесет ученици на прощална вечеря. Наля вода в малък леген и започна да мие краката на апостолите, след което ги изтриваше с кърпата, препасана на кръста Му. Когато стигна до Петър, той Го запита:

– Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?

А Иисус му отговори:

– Сега не можеш да разбереш какво върша, но след време ще ти стане ясно. Ако не те умия, няма да имаш дял с Мен в утрешния ден.

И когато приключи с всички, Той ги изгледа един по един и им каза:

– Както Аз, вашият Господ и Учител, умих нозете ви, тъй и вие сте длъжни да умивате нозете един на друг. Дадох ви пример – следвайте го винаги и навсякъде във вашия живот! Бог ви е изпратил на този свят да служите, а не да ви служат! (Йоан 13:1-15)

Иисус Христос даде на Своите най-приближени ученици безсмъртен пример за същността и съдържанието на послушанието. Самият Той неизменно послушен на волята на Небесния Си Отец, направи всичко възможно да вдъхне подобен импулс на мислене и поведение и в съзнанието на апостолите. А чрез тях – и на всички земни хора.

Бог е открил Своята воля на човешкия род в свещената книга на всички християни – Библията. Той очаква от нас да Го разберем и да вървим по пътищата, които ни е предначертал. Това е единствено в наш интерес. Защото Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно е нужно на всеки човек във всеки миг от живота му. И отношението Му към нас е отношение на пълна, безусловна, абсолютна Любов. Отношение на велик небесен Родител към Неговите далеч не винаги послушни деца…

Не е достатъчно да се покланяме на Бога в храма или да прославяме името Му наляво и надясно. “Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва!” – свидетелства апостол Яков (Як. 2:17;СИ). Ако не облечем вярата си в действия, които й съответстват по смисъл и съдържание, тя не е нужна никому, тя е мъртва. Да вярваме в Бога, означава да Му бъдем послушни. И в малкото, и в голямото. Винаги. Във всичко. Останалото е лицемерие или угаждане на собствените слабости. От това никой не може да спечели.

Да бъдем послушни на Бога, означава да следваме Неговия пример, да се стремим да придобием добродетелите, които Той ни е разкрил в Библията. Измежду тях най-велика е Любовта, понеже сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16).

Послушанието не е тъждествено на сляпо покорство или подчинение. То е плод на осмисления живот на човека, достигнал до Истината за самия себе си и за света, в който живее. Съединявайки волята си с тази на Всевишния, той постига пълнотата и съвършенството на земното съществуване.

“В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа. Послушанието спрямо Божията воля ни прави силни и дори могъщи във всички житейски ситуации. Даже и пред прага на най-суровите изпитания послушният на тази свята Воля не би могъл да се препъне, защото не той се изправя срещу предизвикателствата на живота, а сам Бог застава до него и го подкрепя.

Задачата на земния ни път е да бъдем послушни на Бога, а не на хората. В първия случай проявяваме мъдрост и здрав разум, а във втория – безхарактерност, граничеща със самообезличаване. Само който е прозрял Божия план за самия себе си, е в състояние да отстоява своята духовна самоличност и пътя си към заветната цел – самоосъществяването в единение с Божественото.

Послушанието е плод, резултат и изявление на Божествената Любов. Със Своята кръстна смърт на Голгота Иисус Христос показа на хората съвършен образец на послушание. Той демонстрира какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. Понеже наградата за такава висша проява на послушанието е възкресението и вечният живот в светлината на Духа.

Послушанието:

 

  • е плод, изявление, резултат на любовта;
  • е духовен закон. Който не прилага закона на послушанието, се натъква на закона на изкушението;
  • означава необходимост от абсолютно послушание към Бога, Който те е създал, а не към хората;
  • е условие за познаване на Бога. И най-малкото колебание или прекъсване на личното ни послушание спрямо Него, може да те лиши от правилното Му познаване, от възпримането на битуващи заблуди;
  • означава доверие на Божия промисъл и упование във Волята Божия.

 

Послушният:

 

  • не се бои от смъртта;
  • е истински човек;
  • когато иска да постигне нещо, умее да не се поколебава, да не се отказва, да следва неотклонно целта и идеала си;
  • е смел и решителен заради Бога в себе си;
  • има уши, за да слуша, а като слуша чува какво му се говори;
  • слуша вътрешният си глас;
  • умее да слуша и изслушва другите без да забравя собствените си мисли и идеали;
  • чува доборото, светлото и разумното;
  • е изпълнителен и действа разумно;
  • е ограден от външни, отрицателни, чужди влияния, които могат да му навредят или да го отклонят от пътя му.
 

За да станеш послушен:

 

·        следва да си търпелив, да не си припрян;

·        да разсъждаваш разумно;

·        да да мислиш върху чувствата си;

  • е необходимо да се научиш да работиш постоянно, целенасочено, детайлно, безкритично и с вяра върху себе си;
  • трябва да знаеш кога да мълчиш и кога да говориш, колко и дали да го направиш;
  • трябва да знаеш какъв ще е резултата и дали той е, който те интересува;
  • трябва да се научиш първо да мислиш, а после да чувстваш и действаш без да противодействаш на с мисълта си чрез чувствата и постъпките си.

 

Самовъзпитателни  методи:

  1. Какъв аспект на послушанието изразява българската народна поговорка:

“Човек има две уши и една уста, за да слуша два пъти повече, отколкото говори.”?

  1. Размишлявайте върху изречението:

Послушанието е по-добро от искането.

  1. Разликата между послушанието и искането е в това чия воля се изпълнява: тази на висшето, на съдбата, на Бога, на другите или твоята лична воля. Личната воля и свободната воля са различни неща.

Отговорете на въпросите:

Чия воля слушат послушният, капризният и нетърпеливият?

Кои и какви желания у човека противодействат на послушанието?

Напишете с какво е полезно послушанието като добродетел? Съберете аргументи от темата и ги степенувайте при изреждането.

 

  1. Каква е взаимовръзката между добродетелите послушание и любов? За да стигнете до правилен извод, следвайте помощните въпроси.

 

Послушанието ли ни подтиква да любим или любовта ни учи на послушание?

Възможно ли е да сме послушни спрямо някого, когото не обичаме?

Към каква мисъл ни навежда библейския стих:”Който ме люби, ще упази моите заповеди”?

Коя от двете добродетели е оснавна и коя производна?

Какво е взаимодействието помежду им? Кого сте склонни да слушате повече: някого, когото знаете, че обичате или някого, когото не знаете дали  обичате?

 

  1. Може ли да се приеме, че послушанието е условие за възприемането и проявяването на любовта? Напишете съчинение-разсъждание по собствени мисли и преживявания на тема: Послушанието ми  към Любовта.

 

  1. Ако приемем, че целият ни живот е едно непрестанно учене, в това училище на живота непрекъснато сме ту ученици, ту учители. Най-често учим себе си. Направете си равносметка: за кои неща бихте искали да имате послушание в бъдеще. В продължение на седмица или месец се самонаблюдавайте и всяка вечер отчитайте колко пъти послушанието ви през деня ви е помогнало и колко пъти непослушанието ви ви е попречило. Направете си извод дали послушанието е черта, която бихте искали да притежавате по принцип.

ДОВОЛЕН

“Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. … Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни” (I Тим. 6:6,8;СИ).

“Ако човек е доволен – живее в Божествения порядък.” (“Мисли за всеки ден” – 25.10.1987)

“За да се домогне до вътрешното си богатство, човек трябва да се научи да бъде доволен.” (63;48)

“Първо правило в живота: бъдете доволни от най-малкото неща, които Бог ви дава.” (67;15)

 

А

постол Павел – великият разпространител на християнството в първите години от неговото възникване – в своето послание до членовете на Църквата в град Филипи споделя: “… Научих се да се задоволявам с каквото имам: знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда, и глад да търпя; и в обилие да бъда, и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:11-13;СИ). Най-ревностният радетел на християнското учение и благовестие демонстрира с тези свои думи изключителната си скромност и придобитата с годините добродетел да се задоволява с най-малкото. И не само да посреща спокойно и мъдро лишенията и изпитанията в живота, но и да съхранява вътрешния си мир, да изпитва доволство от факта, че служи на едно достойно дело. Когато пише на своя ученик Тимотей (според първия цитат по-горе), същият Христов апостол го съветва да се задоволява с най-необходимото – храната и облеклото. И да бъде доволен, че го има. За останалото Бог ще има грижата. Ако, разбира се, човек върви по предначертания от Него път. Ако по своя воля се отклониш от твоя път в живота, Бог не може да бъде отговорен за това. Последствията остават за теб.

Народната мъдрост на българина рисува приспособимостта ни към житейските обстоятелства с пословицата: “Човек знае и две, и двеста!” Да “знаеш” в случая обаче все още не означава, че приемаш трудностите с разбиране, а не с ропот. И че не поглеждаш в паницата на ближния със завист, че има повече от теб. Една от десетте Божии заповеди – последната, гласи: “Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти” (Изх. 20:17;СИ). Естественото продължение на това наставление, отправено от Бога към хората, е: “Научи се да се задоволяваш с това, което имаш, и не завиждай на другите за нищо!”

Да си доволен от живота и от себе си не означава, че приемаш пасивно съществуващото положение, а че си уверен в Божия промисъл за теб. Че именно Той ще удовлетвори нуждите ти и няма смисъл да се безпокоиш и да се натоварваш с излишни желания и тревоги.

Доволен е този, който е проумял, че смисълът на живота не е в натрупването на материални притежания (както свидетелства и Христос в една от проповедите Си пред слушателите – Лука 12:15), а в посвещаването на една градивна идея, на един висок идеал. Такъв човек е разкрил Божественото, което всеки от нас крие у себе си, и го е превърнал в свое постоянно, истинско “аз”. Той е изминал достойно пътя си: от посрещането на всичко в живота със задоволство и удовлетворение до разгръщането на своя вътрешен потенциал в пълнота.

Вътрешно задоволство носи и удовлетворяването на потребностите на хората, на които си в състояние да помогнеш. В случая е от особена важност да избереш точния момент, в който е нужна помощта ти.

Който е доволен от малкото, си постила пътя, за да получи и голямото. Разумната природа не обича недоволните хора. Тя допуска прояви на недоволство, само ако е нарушена правдата на живота. А тази правда изисква от нас да задоволяваме и себе си, и околните – и то хармонично, балансирано. Първо започваме от себе си и след това продължаваме с другите. Ако постъпим обратно, рискуваме да се изпълним с недоволство.

Доволен е човекът, който не злоупотребява със своите мисли, чувства и постъпки. Умът, сърцето и душата му са винаги в съгласие помежду си.

И най-богатият, и най-ученият, и най-силният ще бъдат вечно недоволни, ако сърцата им не са изпълнени с Божествената Любов – източник на всяко изобилие и пълнота в живота.

Ние, хората, сме частици от едно цяло – обществото, човечеството, Космоса. Можем да бъдем доволни от себе си и от живота си, само ако сме в хармония с това цяло.

Как да станем доволни?

 

  • Като ценим, онова, което имаме. Първото, което следва да ценим е: живот, светлина, свобода.
  • Като знаем, че природата не обича недоволните хора – тя допуска недоволството само като справедливо негодувание, а не като незнание как да постъпвате и неумение да оценяваме благата, възможностите и условията си или като мързел.
  • Като направим едно добро, да сме доволни от това, което сме направили.
  • Като не злоупотребяваме със своите ум, сърце и душа.
  • Като проявяваме любовта си – без любов и богат, и учен да е, човек винаги е недоволен.
  • Като не разчитаме първо другите да са доволни от нас – ние първи да сме доволни от себе си.
  • Като потърсим изобилието на духовния свят – само духовният го намира.

 

Правила за доволството:

 

 

Един от великите закони на Битието гласи: Човек с празен ум и сърце, винаги е недоволен.

 

В изобилие и доволство живее всеки, у когото са поникнали семената на Христовото учение.

 

Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа.

 

Доволният:

 

  • дава път на Божественото в себе си;
  • се е домогнал до вътрешното си богатство;
  • има ум и сърце непрекъснато заети с работа от любов;
  • знае, че ако е доволен от малката мъчнотия, ще се освободи от нея, а ако е недоволен от нея, тя ще го ограничи още повече;
  • задоволява първо себе си, а след това окръжаващите;
  • е доволен от най-малкото, което Бог му дава сега;
  • е в хармония с Цялото Битие.

Самовъзпитателни задачи:

 

  1. Размисъл върху любовта и доволството. Прочетете текста. Размишлявайте всяка сутрин в продължение на 10 дни по 5 минути върху него и по 5 минути върху нагласата си днес да бъдете доволен от всичко, което обичате.

 

Човек е възприел любовта правилно само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота  си. Иначе той не я е разбрал. Любовта носи изобилието. При изобилието всяко недоволство изчезва.

 

2.Размисъл върху: умението да съм доволен.

 

Прочетете текста.

 

Доволен съм във всеки момент от живота си. Винаги има нещо Божествено, прекрасно, което да очаквам, което иде към мен. Доволството ми създава условия да не се размина с хубавото в живота, за което мечтая и от което имам нужда.

 

Казвайте си го при всяко недоволство, което забележите, че се надига у вас през деня. Създайте си нагласа и мотивация да сте доволен от себе си и света около себе си: че има за какво и че имате само полза от такава нагласа и мотивация. Отговорете на въпросите.

 

Доволството към какво е насочено – към това, което имаме или към това, което нямаме?

Може ли да се създаде доволство към това, което нямаме? Това, което нямаме реално ли е?

Кое е по-полезно за духовното ни развитие и за здравето ни: доволството или недоволството и защо?

3.Прочетете текста.

За да не къса естествената връзка, която съществува между ума и сърцето, между ума и Духа, между сърцето и душата, между Духа и душата, човек трябда да бъде доволен от всичко, което в даден момент има.

Създайте си нагласа да не късате тези връзки в себе си, за да се развивате духовно и хармонично в себе си. Изпратете това желание като копнеж в подсъзнанието, изпратете тази нагласа като стремеж в съзнанието, изпратете тази готовност като решение в самосъзнанието, изпратете този импулс като ценност в свръхсъзнанието си.

 

4.Едно от интересните правила за постигане на добродетелта доволство гласи:

 

“Бъди доволен в недоволството си.”

 

Как разбирате това?

Можете ли да изтъкнете три причини, поради които е по-изгодно да си доволен в недоволстовто си, отколкото да ди изцяло негативен, негодуващ и нервен?

Опишете каквоконкретно включва умението да сме доволни в недоволството.

От какво сте най-недоволни в момента? Как и за какво може да сте доволни в случая за себе си?

 

Въпроси за самоанализ на тема: Доволството от мястото в живота. Достатъчно ли е умението ви да сте доволни в момента от положението, което заемаме? Ако не сте доволни от това положение в перспективата на целия ни живот, с какво можете де се поучите и какво можете да спечелите от нещата такива, каквито са сега в това положение, в което сте? Към какво място се стремите в живота си? С какво сегашното ви положение ви съдейства да го предпочитате и с какво ви помага да се подготвите за него? Можете ли да кажете за себе си, че сте доволни от факта, че знаете какво искате и знаете как да го постигнете? До какви изводи стигнахте за себе си от направения самоанализ? Запишете ги.

 

Определете за себе си кое твърдение ви съответства.

 

Кое е хубавото на лошото?

 

  • че след лошото иде хубаво;
  • че като устоим на лошото, хубавото е заслужено и истинско;
  • че те вървят ръка за ръка и затова просто трябва да се концентрираме в хубавото по време на лошото и да се радваме и да се ползваме от хубавото, когато му дойде времето;
  • че ни учи да сме доволни в недоволството си;
  • че лошото е по-малко, когато по-малко му обръщаме внимание, а хубавото е повече, ако то ни е потребно и то ни интересува.

 

5.Към всеки отговор посочете човек, когото познавате и който би избрал този отговор. Попитайте всеки от намислените хора кое твърдение биха избрали като отговор. Съвпадат ли преценките ви с техните? От какво сте доволен за себе си от този опит?

 

6.Прочетете правилата. Отговорете на въпросите след тях.

 

Бъдете доволни от най-малкото добро и от най-малкото зло. Ако не сте доволни от това, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии.

 

От какво е по-лесно да сме доволни: от малкото или от голямото добро? И от малкото или от голямото зло?

Доволството от малкото зло предпазва ли ни от голямото зло, защо и как, ако да?

От какво се пораждат големите мъчнотии, когато не умеем да сме доволни от малкото зло и от малкото добро?

Може ли човек да е доволен от нещо, което не цени достатъчно добре?

Може ли да сме доволни от нещо, което не ни мотивирва по никакъв начин?

Кое е най-малкото добро и кое е най-малкото зло в момента за вас? Доволни ли сте от тях? За какво може да сте доволни от тях сега?

ЧУВСТВИТЕЛЕН

“Човек, който е много чувствителен, страда повече.” (24,96)

Чувствителният човек е и твърде деликатен. Той по-лесно разбира околните, по-бързо се досеща за проблемите и нуждите им. И по-бързо откликва, когато е необходимо. За това свидетелства и Учителят Петър Дънов: “Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично.” В случая под “околна среда” той има предвид не само контактите ни с хората, но и всички останали фактори на действителността, в която живеем.

Чувствителността, от една страна, ни помага да проникваме по-дълбоко в заобикалящото ни, да преживяваме по-ярко събитията в нашия живот. От друга страна, тя означава по-голяма уязвимост спрямо болката, неправдата и грозотата, които нерядко ни спохождат. Учителят Петър Дънов посочва, че подчертано чувствителният човек страда повече..Това е самата истина! Защото сетивата му – и външните, и вътрешните – са несравнимо по-изострени от тези на безчувствения. Той възприема всичко навътре в себе си, вълнува се повече. И в радостта, и в мъката влиза с цялото си същество.

По-трудно да измамиш чувствителния, отколкото безчувствения.

Ако, обаче, се поддадем само на чувствата, без да ги подкрепим с мислите си, те могат да ни подведат. Нещо повече – постепенно ще започнем да губим своята чувствителност. За това именно ни предупреждава Учителят Петър Дънов: Ако чувствате, без да мислите, вие скоро ще изгубите своята чувствителност. Има закони, които помагат за развиване на чувствителността в човека, но ако тия закони се престъпят, чувствителността се притъпява.”(35,123) Той взема под внимание законите, които управляват душевния живот на хората. За съжаление почти никой от тях няма да изучавате на училищната скамейка. В тази книга ще се опитаме да ви разкрием колкото се може повече от тях.

За да възстановим изгубената чувствителност или за да поддържаме придобитата, е нужно да обърнем специално внимание на самовъзпитанието. Ако това се отнася за нашите деца или хора, на които държим, тогава следва да прибегнем до методите на възпитанието. Съзнателната работа върху самия себе си или върху човека, когото възпитаваме, ще издигне неговата чувствителност на най-подходящото за него равнище.

Чувствителността може да бъде притъпена от еднообразието, дисхармоничната среда или от непрекъснатия тежък физически или умствен труд. Затова трябва да бъдем умерени в работата и да я редуваме с почивка. И обратното е вярно: ако работим малко или, откровено казано, лентяйстваме, също навреждаме на своята чувствителността. Охолството изостря усещанията ни, свързани със задоволяването на нашите потребности, но ни прави безчувствени към нуждите на другите.

 

Чувствителността у човека зависи от самовъзпитанието на неговите чувства, желания и мисли.

 

Чувствителността:

 

  • е интуивната интелигентност на чувствата;
  • се пречиства и развива чрез музиката и изкуствата;
  • е безпредметна без любов и проява на любов;
  • е инструмент за изучаване на реалното, а интелигентността – на идеалното;
  • е умението да чувстваме правилно и да разбираме смисъла на тези чувства;
  • е способността да предчувстваме правилно;
  • ръководена от любовта, носи знание.

 

 

Чувствителността ни е полезна:

 

  • за да развием умението да сме фини проводници на най-положителните, на здравословните, на светлите, на чистите, на хармоничните, на разумните и на добрите влияния на природата;
  • като необходимост за насоката на нашето развитие и формиране, на начина ни на мислене и на живот;
  • за да умеем да уравновесяваме противоположните си състояния, мисли, чувства;
  • за да се стремим към духовен напредък като развиваме най-доброто в себе си, превръщаме лошото в добро, нисшето във висше;
  • за да знаем кога да се ограждаме;
  • за да различаваме чуждите влияния и да не им се поддаваме, когато не са добри за нас;
  • за да се пазим от чужди на желанията и стремежите ни внушения и несъзнателни стремежи.
 

Чувствителният се учи да преобразува:

 

  • страха в любов
  • изтощението в енергичност
  • тежестта в лекота
  • омразата в обич
  • обезсърчението в насърчение
  • безразличието в заинтересованост
  • обезверяването във вяра
  • отчаянието във вдъхновение
  • обидата в прошка
  • ограничението в свобода
  • скръбта в радост
  • слабостта в сила
  • загубата в печалба
  • нещастието в щастие
  • неразположението в разположение
  • вълненията в успокоение
  • гнева в мир
  • недоволството в доволство
  • противоречията в решения
  • неблагодарността в благодарност
  • грубостта в нежност
  • тъмното състояние в светло
  • пониженото състояние в повишено
  • навика в акт на любовта
  • низостта във възвишеност
  • неблагородното в благородно
  • неумението в умение
  • неосъзнатото в будно съзнание
  • пречката в помощ
  • грешката в поправка
  • отрицателното в положително
  • безполезното в полезно
  • неуспеха в предпоставка за успех
  • нежеланото в прието
  • умърсеното в чистота.
 

Чувствителността се формира:

 

  • с развитие на помощни качества: досетливост, деликатност, хармоничност;
  • при справяне с боледуване, измами, страдания;
  • с мислене и осъзнаване на чувствата си;
  • чрез спазване мярката на нещата, умереността, златната среда във всяко нещо;
  • хармониране с природната ритмичност, връзка с природата;
  • насоченост на съзнанието за възприемане на духовните, висшите вибрации;
  • чрез различни методи за работа над себе си: съзерцание, концентрация, размишление, молитви, формули, четене, пеене, духовни упражнения.
 

Чувствата:

 

§         представляват енергия, събрана от хиляди години в природата. Те трябва да се пласират някъде и да се изразходят разумно. Природата не се интересува кой ще ги използва. Но за човека това е важно;

§         са личната ни връзка с духовните светове;

§         когато са прави, са капитал за духовния свят;

§         са храна за развитие на емоционалното духовно тяло, наричано и астрално;

§         ни свързват с духовния свят, когато правилно се отнасяме към тях. Крайната чувствителност, която не ни свързва с духовния свят, води до фантазиране;

§         дейността на симпатичната нервна система и на сърцето са среда за възникването на чувствата;

§         управляват сърцето органически и психосоматично. Човек не е господар на чувствата си. Оттам произлизат причините за много негови грешки и колебания;

§         движат кръвта. Когато са радостни, движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли;

§         дават топлина на организма и на характера;

§         събират енергия, която умът използва;

§         заробват човека, ако той не работи съзнателно върху себе си;

§         водят развитието на човека до застой, ако той не работи върху тяхното трансформиране, облагородяване съзнателно и целенасочено;

§         имат нужда от облагородяване и трансформиране в по-възвишени, по-положителни, в по-разумни.

 

Чувствителността е нужно да бъде:

фина – за връзка с висшите духовни светове;

правилна – еднаква с развитието на умствените и волеви способности на личността;

интуитивна – водеща да развитието на интуицията на Аза у човека.

Правила

 

относно взаимозависимото развитие и проява

на чувствата, по отношение на мисълта и волята:

 

§         Ако човек мисли, само тогава той ще може да постави чувствата си в правилен и хармоничен ред.

Когато чувствата идат отвън, те са силен стимул за човешката мисъл. Но когато идат отвътре, те спират мисълта на човека. У слабоумния чувствата са взели надмощие. Това причинява слабост на ума или на паметта. Волята у такива хора минава под влиянието на чувствата и я завличат натам, където не иска.

Чувствата следва да са независими от волята. Надмощието на чувствата над мисълта могат да доведат и до смърт.

Трябва да бъдат пазени от развращаване. Те следва да останат чисти, свещени до момента на тяхната проява. Волята и умът са, които пазят тяхната чистота.

Човек у когото едни чувства са развити за сметка на други, трябва да дружи с хора, от които може да се допълни.

§         Зад всяко чувство се крие известна мисъл. Силата на чувството се определя от мисълта, която й съответства. Дълбочината на чувството е в зависимост от големината на умствените възможности.

§         Съотношението в развитието на чувствата, мисленето и волята трябва да е равномерно. Тогава е правилно. Увеличената чувствителност не трябва да е за сметка на интелигентността и действеността у човека.

 

Зависимости и правила

за различаване на съотношенията между чувствителността и желанията:

 

·        Чувствителността увеличава желанията и силата им. Желанията са динамически сили, скрити в подсъзнанието, които след време се изразяват в чувство или мисъл. Много желания може да си позволи да има само онзи, който е дошъл до високо умствено и духовно развитие. Желанията трябва да са толкова интензивни, колкото и интелигентността и разумността ни, за да знаем дали, кога и как да ги реализираме.

  • Нужно е човек да се наблюдава: негово ли е желанието или не, повдига ли го или не, ограничава ли го или го освобождава, по-силно ли е от него или той е по-силният. Човек запазва свободата си само, когато реализира желания, при създаването на които самия той е взел участие.
  • “Да се затвориш в себе си” означава да нямаш ненужни желания, да размишляваш и да прецениш кои желания са твои. Желай само същественото. За всеки ден си пожелавай само по едно благо.
  • Страдаме повече от изпълнените желания, отколокото от неизпълнените. Зависимост е: прекомерно силното желание не е за добро или не е за любов. Умереността спрямо желанията е гаранция за добрите последици при изпълнението им. Ако нещо не става, по-добре очакваме времето, когато то ще се реализира по най-добрия начин, отколкото да бързаме, водени от страст, амбиции или емоции.
  • Всяко желание е капитал, което може да се превърне в кинетична енергия. Но то трябва да чака времето си, когато ще има силата да даде своите добри и правилни резултати. Тази сила трябва да се събуди на определеното за нея време и място. За да узнаем времето и мястото, ни е нужна развита чувствителност.
  • Желай само това, което ти е нужно сега и което няма да те обремени после.
  • Знай какво искаш, цени, разбирай, приемай, вярвай, търси, чакай, внимавай, съзнавай, желай и мисли върху последствията на това, което искаш.
  • Ако искаш причината, трябва да промениш и следствието й. Бъди чувствителен и към двете.
  • Не давай енергията си на желанията си и не се свързвай с тях, не казвай: “аз го желая” само под влияние на чувствителността си и без надзора на съвестта, интелигентността, морала, принципите и ценностите си.
  • Колкото е по-голямо едно желание, толкова по-големи изпитания ще дойдат. Толкова по-голяма чувствителност и будност ще ви е нужна, за да ги преодолеете, осъзнаете или постигнете.
  • Не подпушвайте светлината на ума си, когато дойдат алчни желания. Не се поддавайте, останете тих и спокойни, чувствителни и насочени към помощта от Бога, която ще дойде.
  • Желай постижимото, копней невъзможното,  от което душата ти има нужда!

Желанията могат да бъдат:

 

¨      Свои или чужди – са тези, които са полезни, ускоряващи и насочващи прогресивно развитието на човека или обратното. Собствените желания ни радват, повдигат, успокояват, чистят, правят ни работоспособни, хармонични, безкористни, умни, добри, честни, чисти, себе си. Всички останали, които не го причиняват – са чужди.

¨      Добри или лоши – са онези желания, чиито краен резултат е добър и лош. Последиците на добрите желания са любов, а на лошите са за добро, но трябва време, за да се преобразуват те от злото.

¨      Неестествени – те се отличават с това, че събуждат у човека голямо недоволство за това, което няма. Те ни отклоняват от пътя ни, от целта, от задачите, от вярата и любовта ни.

¨      Ненужни са онези желания, които са в повече от онова, което можем да понесем.

¨      Лични, егоистични, индивидуални – са желанията, които в различна степен се отнасят до самия човек. Личните са по отношение на външните отношения и представяне на човека пред другите. Желанията на личността му. Егоистичните са тези, които са свързани с онова, което той иска, без то да е съобразено с нуждите на другите и какво им причинява. Индивидуалните са неприкосновеното право на душата у човека да има собствени висши желания, в които личността може и да трябва да се пожертва с желанията си.

¨      Положителни са онези желания, при които човек може да се развива.

Чувствителност и интуиция:

 

  • Интуицията е висше предчувствие, т.е. божествено, нелогично, но вярно и точно предчувстване за това, което ще се случи в земни измерения като факт. А чувствителността е качество на характера и развитост на емоционалната сфера у човека, емоционална интелигентност.
  • Интуицията е тихо и спокойно пришепване, будна мисъл или дълбоко вътрешно чувство, чийто център е слънчевият възел или “под лъжичката”. Интуицията ни насочва да бъдем внимателни. Философстването, инатът или отричането й ни лишава от възможността да я развиваме, да усилваме своята чувствителност, да се предпазваме или да успяваме на време и на място да уреждаме материалните си работи. При болести и страдания най-добрия личен лекар е собствената ни интуиция, или, личната ни връзка с Бога. Отправете ума си към Бога, към своята интуиция и оттам първо търсете съвет и помощ. Решението просто ще се случи.
  • Бъдете чувствителни към развитието на интуицията си! Интуицията е висшата интелигентност на чувствата ни.

 

Самовъзпитателни методи

 

  1. По образец и аналогия на посочените в темата, съставете определения за видовете чувствителност: естествена, отрицателна и нужна (потребностна).

 

  1. Вътрешната хармония у човека зависи от степента на съгласуваност мужду неговите мисли и чувства. За да е хармоничен в себе си и със заобикалящия го свят, съгласуваността между неговата чувствителност и интелигентност, трябва да са абсолютни. До степен той да се почувства господар на себе си. Отговорете на въпросите след размисъл върху тях.

 

Чувствителност с какви характеристики можем да наречем хармонично развита у човека?

Какво означава дисхармонична чувствителност?

Как можем и кога трябва да трансформираме чувствителността си?

С какви методи можем да харминираме себе си в областта на чувствата?

Каква е приликата между слаба и прекалена чувствителност?

 

  1. Самоанализирайте собствената си чувствителност спроед всяка от 12-те зависимости, фомулирани в темата. Направете си план върху какво имате още да работите над себе си в най-близък и постижим аспект.

 

  1. Каква връзка може да бъде установена между това да си сърдечен и да си чувствителен? Кое качество кое подсилва? Кое за кое е условие? Може ли сърдечният да е безчувствен? Може ли чувствителния да е безсърдечен?

 

  1. Самоанализ. Кои методи за пречистване и усилване правилно на чувствителността си досега сте използвали? Какви методи чрез свързване с природата и спазване на нейната ритмичност познавате и бихте могли да използвате още? Необходимо ли ви е това? Профилактика на какво би била за вас една по-фина чувствителност? Какви ползи би ви донесло самовъзпитанието на собствената чувствителност? Какво искате да преодолеете в нейното проявление?

 

  1. Опити. Кой човек можете да посочите за себе си като образец на деликатност, внимателност, досетливост и такт? Поставете си за задача за определен период от време да ги проявявате като си представяйте как той би постъпвал на ваше място. След известен период повторете опита за същото време като се опитвате да имитирате друг такъв човек, герой или известна личност. След друг известен период за трети път направете опит, но вече дайте изява на собственото си разбиране за тези качества.

 

  1. Направете пет опита да постигнете напредък в отношението си към собствената болезнена чувствителност и си напишете оценка по следните показатели:

 

  • когато сте болезнено чувствителен да слушате изказвания по определен въпрос;
  • когато не искате да говорите с някого, защото ви е засегнал;
  • когато не може да търпите нещо;
  • когато болезнено имате нужда от това, което нямате;
  • когато ви пречи нещо, което имате.

 

Какво научихте от темата: как може да се проедолява болезнената чувствителност с помощта на мисълта и волята?

МИЛОСЪРДЕН

“ Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани (Мат. 5:7;СИ).

“… Като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение…” (Кол. 3:12;СИ).

“… Милосърдието (е) дете не Любовта – най-малката дъщеря на Бога.”(67,185)

“Милосърдието е една от красивите страни на Любовта. То е приложението на Любовта в живота.”(40,292)

 

Христос напътства християните да бъдат милосърдни като Бога (Лука 6:36) и тогава те ще бъдат благословени от Него (Мат. 5:7). Милосърдието е плод на духа, за което свидетелства и апостол Павел в Гал. 5:22. Приложено в живота, то надхвърля ограниченията на всички закони.

Милосърдието извира от Божествената Любов. Неговата висша изява е илюстрирана чрез отношението на Твореца към сътворения от Него свят. Независимо от състоянието на творението и от поведението на разумните същества то не секва никога. Затова и примерът на Създателя е вечен образец, към който хората следва да се стремят по житейската си пътека.

Милосърдието е рожба на Любовта, според думите на Учителя Петър Дънов. Нейното въплъщение в живота поражда делата на милосърдие.

Милосърдието е богатство на сърцето. То е духовна сила, която действа в хармония с всички други духовни сили у човека. Чрез него постепенно се освобождаваме от товара на миналото.

Милосърдието е една от най-великите добродетели. То придава благороден оттенък на човешката душевност. В него се крие разковничето на примирението между хората. Затова милосърдието може да бъде разглеждано като най-извисена изява на човека в условията на земното съществуване.

Да си милосърден означава да си готов на саможертва. Проявата на милост към някого или нещо неизбежно е свързана с отдаване на нещо от себе си спрямо обекта на милосърдието. Колкото по-велика е Любовта, породила акта на милосърдие, толкова по-мащабна и красива е и жертвата.

Милосърдието не е нещо отвлечено, то е реалността на живота. Когато го вложим в душата си, ще се появи желание да бъдем снизходителни към всяка чужда слабост или грешка.

Ако по сърце сме предразположени винаги да помогнем, значи милосърдието е оживяло у нас. В него и чрез него отдаваме от себе си онова, което сме опитали и научили – най-зрелите плодове на жизнения си опит.

Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие, то неизменно е съвършено безкористно. Породено от Любовта, милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към ближния, снизходителен към недостатъците му и отзивчив за преодоляването им.

Всяко добро, в което отсъства милосърдието, не е истинско добро.

Страданието прави човека милосърден. Щом придобием милосърдие, страданието се оттегля.

Милосърдието е и мощен стимул за издигане, за усъвършенстване на умствения ни живот. Няма друго чувство, друга способност или добродетел, която да притежава толкова силно влияние върху умствените способности.

Без милосърдие човек развива гордост и надменност. А пък неспособният, който усеща своята слабост и липса на знание, при отсъствието на милосърдие неусетно може се превърне в подлец и лицемер.

Милосърдието е добродетел, която ни свързва с духовния свят и ангелите. Тъй както сме готови да помагаме на всички, водени от милосърдие, така и светлите същества от невидимия свят са готови да ни съдействат във всички наши благородни начинания.

Френолог. Център

 

 

“… Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:36;РИ).

 

“Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека” (Пс. 24:6;СИ).

 

“… Милосърдието подразбира закон на жертвата.” (26,259)

 

 

МИЛОСТТА СЪРДЕЧНА Е РАЗУМНА ТОПЛИНА.

МЕКОТА, КОЯТО ПРИМИРЯВА ХОРАТА.

ОСВОБОЖДАВА ГИ ОТ КОРИСТ, ХЛАДИНА.

ВЛИЯЕ НА УМА,  ОТМАХВА НИ УМОРАТА.

СЛАБ И СТРАДАЩ ЛИ СИ, ДОВЕРИ Й СЕ.

ЩЕ РАЗКРИЕ КРАСОТАТА, СИЛАТА

НА ДУШИТЕ, ТЪРСЕЩИ ВЗАИМНОСТ И

СВЯТ БЕЗ СТРАСТИ, МИНАЛО, СЪЛЗИ, С РАЗБИРАНЕ

С ЖЕРТВАТА СИ ЩЕ ПРЕСЪТВОРИ.

 

 

 

 

 

 

МИЛ

 

АКО ТОЧНО ТИ И САМО ТИ

СИ МИ НАЙ-НЕОБХОДИМ  И ТЕ ЦЕНЯ,

АКО СИ НА РАДОСТ И МЕЧТИ

НАЙ-ЩАСТЛИВИЯ КОПНЕЖ, А В СЪНЯ

С ВЪТРЕШНА УСМИВКА И НАГЛАСА

ДА ТВОРЯ, ДА БЪДА АЗ И ДА ИЗРАСТНА

МИСЪЛТА ЗА ТЕБ МЕ БУДИ ЦЯЛА,

КОЙ Е НА ДУШАТА МИ НАЙ-МИЛ, СЪМ РАЗБРАЛА

 

СНИСХОЖДЕНИЕТО НА ДУШАТА,

МИЛОСЪРДИТЕТО, Е ВРАТАТА

КЪМ КРАСИВАТА СТРАНА,

ПРОЯВЕНА В ЛИЧНОСТТА.

 

 

 

Милосърдието: Милосърдният: За да развием милосърдие:
·                      е богатство на сърцето;

·                      е една от красивите страни на любовта;

·                      е приложението на любовта в живота;

·                      е духовна сила, която действа в хармония с останалите сили у човека;

·                      се основава на милостта, която е по отношение на човешкия дух и душа;

·                      е едно от основните качествата, които правят човека велик и благороден;

·                      е свойство на емоционалния живот у човека, което може да се развие като качество на характера и като душевна добродетел;

·                      има силно влияние върху качествата на мисленето, проявата на умствените способности, мозъчната дейност и промяната на мирогледа;

·                      е начин за примиряване на хората;

·                      е убеждение, че всички хора имат слабости и всеки заслужава подкрепа и доверие, ако реши да го преодолее;

·                      е начин физически да живееш в духовната реалност;

·                      подразбира закон на жертва;

·                      и милостта са обратни на жестокосърдечието и жестокостта;

·                      означава отсъствие на користолюбие и страсти.

·                      притежава вътрешна висота. Той слиза от нея, за да помага на слабите;

·                      дава от себе си това, което сам е научил и опитал;

·                      е развил милосърдието си съзнателно, чрез работа над себе си, по свой избор и мотивация;

·                      се усъвършенства като развива милосърдието си;

·                      като развива милосърдието си става все по-отзивчив и състрадателен към слабостите на хората;

·                      не плаче и не съжалява хората. Той влиза в положението им, разбира ги и им помага;

·                      цени милостта у другите и у себе си, вижда я и я разбира и в екологичен план;

·                      има здрави очи и уши. Те са показател за развито милосърдие;

·                      не се страхува от страданията, а ги приема и използва, за да развие милосърдието си;

·                      разбира физическото свойство мекота и го прилага за хармониране на психичния си живот;

·                      е винаги готов и склонен да прояви милост;

·                      използва случая, който му се предоставя, да прояви милост, сърдечност. И не си поставя за цел той да спаси целия свят.

·                      Се предполага дасме хармонично развити, високо интелигентни, да се самоусъвършенстваме;

·                      трябва да се научим да прощаваме;

·                      предпоставка е това да сме готови да помагаме на всички по най-чистосърдечния и безкористен начин;

·                      следва да мислим за него;

·                      е нужно да правим опити да го проявяваме ежедневно;

·                      трябва да го развием чрез разпознаване, изучаване, избор и правене на добро;

·                      трябва да се ръководим от съображения за милосърдие;

·                      е необходимо да се опитваме да ценим и пазим, това, което ни е мило. Да милваме и да помилваме, винаги, когато това зависи от нас;

·                      трябва да го проявим първо към тези, с които живеем и сме заедно;

·                      първо да ни е ясно, че то е необходимо, за да знаем как да се учим от всяко нещо в живота;

·                      се изискво да проверяваме сами доколко сме милосърдни: умеем ли да забелязваме положението и състоянието на хората около себе си и да им помагаме, когато можем, и доколокот те искат;

·                      е добре да се упражнява да усещането на топлина в слънчевия възел.

Знаете ли …?

 

q       Каква е разликата между “милосърден” и “чистосърдечен”? Кое е общото и различното? За “чистосърдечен” има и други названия: “простодушен”, “невинност на душата”, англичаните казва “свещенна простота”. Чистосърдечито е по отношение на чистотата на сърцето. Казано е:”Блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Милосърдието е по отношение на милостта като свойство на духа, която е завладяла човешкото сърце и то е поискало, знае как и не може да пропусне възможност да проявява милост към другите: тоест на съчувствие, взаимопомощ, щедрост, услужване, успокояване. Общото е, че става въпрос за качества, развивани в емоционален план. Специфичното, разликата е, че чистотата е свойство на любовта, а милостта – на доброто.

q       Към коя основна добродетел спада това някой да ти е мил или нещо да ти е мило? Към добродетелта.

q       Милосърдието е единственото средство за освобождаване от страданията. Щом човек е милосърден, страданията бягат от него. Как така? Тайната е в състраданието. За да развиеш милосърдие, трябва първо да започнеш да проявяваш състрадание. Помагаш ли на хората в страданията им, започваш да ставаш милосърден. Така се освобождаваш от онези страдания, които е можело да ти дойдат на главата, ако не се бе научил как се премъзвогват чрез помощта и любовта си към другите. Съ-страданието е нещо и като внимание към страданието. А внимателен ли съм към едно страдание, обикнеш ли го, то те напуска. Така, чрез проявата на състрадание човек може да намали собствените си страдания и да спечели нещо. Да развие една от великите добродетели в полза на душата си – милосърдието.

q       Дисхармоничния начин на живот е показател за липсата на милосърдие у болшинството хора в едно общество или общност, в които живеят, милосърдието не е важна ценност.

q       Милосърдието означава взаимност. Ако искам само на мене да ми е добре, нямам милосърдие. Милосърдието се проверява, то се проявява в отношенията между хората.

 

Самовъзпитателни методи

 

  1. Прочетете стиха:

“А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.” (Гал. 5:22-23;СИ). Какъв смисъл се влага в идеята, че няма закон за онези, които имат посочените добродетели? Може ли да се каже, че когато си развил една добродетел у себе си, това означава, че всъщност си усвоил и владееш определени неписани, но действащи духовни закон на на висши ценности, разумност и висока нравственост?

 

  1. В Евангелието от Лука (1:78) се казва: “… милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата.” е спасение от греховете. Какво съдържание на милосърдието ни разкриват тези библейски стихове всъщност?  Защо милоосърдието е сравнено със зора? Това означава ли, че милостивият човек е извисен, възвишен, духовен? В какво съотношение са представени милостта и милосърдието едно спрямо друго в този текст? Кому е мил милостивия и милосърдния? Към кого проявява той милост и защо? В какво не може да сгреши милосърдния? Поправка на кои погрешки и грехове е милостта?

 

  1. Тема за дискусия или личен размисъл: Важно ли е  да съм милосърден, когато обичам. Помощни въпроси: В случаите, когато човек влюбен, е по-склонен да оцени липсата или наличието на милосърдието у другия. Необходима ли е предварителна подготовка за да можем да имаме красиви и удовлетворяващи отношения с любимия човек? Милосърдието с какво може да допринесе за тях?Разбирателството в семейството основава ли се и на милосърдие или има друга основа и каква?

 

  1. В Библията е написано: “Боже, бъди милостив към мене, грешника!” (Лука 18:13;СИ) и “Изцели душата ми и помилуй ме.” (Пс. 41:4). Използвайте тези цитати като повод да си зададете и да отговорите на следните въпроси:

 

Необходимо ли е милосърдието като добродетел за всеки, който е в ролята да е отговорен за възпитанието на другите и защо?

Може ли милосърдието да се разглежда като изцеление и от какво, ако да?

Ако Бог умее да помилва, това като образец за какво служи на хората?

Възможно ли е да проявим милосърдие към безгрешния?

Грешката и грехът от еднакво количество милосърдие ли се повлияват и защо? Какво означа Бог да прояви милост към грешния:

грешният сам също да съумее да си порости и да се откаже да греши;

да е необходимо първо друг да ти прости, за да можеш и ти вътрешно да се видиш в светлината на желанието да не си грешен?

 

  1. Като откриете и имате предвид логически посочените причинно-следствени зависимости в текста , отговорете на въпросите към тях:

 

Предпоставка за развитие на милосърдието са качествата: обич, доброта, сила, милост, жертвеност, готовност, услужливост, възвисеност, опитност, състрадание, мекота, сърдечност, чистосърдечност, снисхождение.

Следствие на милосърдието се подпомага развитието на качествата: любов, величие, благородство, прошка, интелигентност, мъдрост, разумност, алтруизъм, хармония, щедрост, съвършенство, гениалност, святост.

Чрез придобиване на милосърдие човек се освобождава от: жестокост, прекомерна гордост и горделивост, от недостъпност, надменност, користолюбие.

 

Кой умее да обича повече – милосърдният и немилосърдния и защо?

За повече или за по-малко милосърдния любовта е по-лесно да се преживее не само като копнеж и чувство, но и като сила и принцип?Защо?

Ако е вярно, че който не умее да взима, не умее и да дава, тогава може ли човек да е щедър преди да е богат и милъсърден? Защо?

Кой благороден човек – личност, литературен, исторически или филмов герой ви направил хубаво впечатление с милосърдието си? Кое по-конкретно ви трогна и възхити в него?

Може ли глупавият, недосетливият и непаметливят да развият по-лесно милосърдито си от умния, досетливия и паметливия? Защо?

Дали и по какво се различават милосърдието на светията и гения?

Кое създава дисхармония у немилосърдния човек?

Милосърдният по-силен и по-интелигентен ли е от средата, в която живее и защо?

 

Може да продължите да задавате и други въпроси. Не само отговарянето на въпросите има значение, но и умението да ги задаваме, да забележим наличието на някаква зависимост, проблем и да потърсим тяхното обяснение, смисъл и ценност.

Опитайте се и вие да поставите още десет въпроса като изхождате от горните зависимости. Напишете ги, формулирайте ги разбираемо. Използвайте възможността да  зададете няколко от тях на свои познати в подходяща ситуация.

 

  1. Упражнение за оценка и самооценка на милосърдието. Направете списък на онези, които са проявили милосърдие към вас през последните три месеца. Направете втори списък на онези, към които вие сте проявили милосърдие. Срещу името на всеки запишете плюс, ако той ви обича или вие го обичате. Поставете минус, ако помежду ви няма любов. Запишете кръгче, ако човекът по пронцип е услужлив и минус, ако не е. Направете това за другия дори и в случаите, когато оценявате себе си. Запишете луничка, ако това е бил еднократен акт на милосърдие и слънчице, ако е имало досега и други случаи.

 

Направете изводи: Кой е по-милосърден като цяло: вие или другите към вас? Може ли човек да е милосърден, а да не среща милосърдие? Милосърдието даване на пример ли е за вас? На услужлив или на неуслужлив човек се проявява милосърдие по-лесно?Има ли смисъл да си милосърден към някой, който не иска това или който не разбира от милосърдие?

 

Какви изводи още направихте за себе си от попълването на знаците към списъците?

 

  1. Тема за дискусия с умни хора: Богатство, милосърдие и подражание в милосърдие. Проучете или помислете върху биографията на един милосърден човек, на когото бихте подражавали? Голяма ли е у него любовта към хората? Каква е дистанцията между него и другите хора? Възможно ли е лош човек да е истински милосърден и защо? Дайте пример чрез проявено милосърдие от някой световен тиранин и последиците от това. Има ли разлика в разбирането за милосърдието у един милионер-спортист и милионер-гангстер и ако има, в какво се състои? Този, който има много пари и става дарител за някакво кауза, задължително ли е да го прави от любов и милосърдие в себе си и защо?

 

  1. Може ли да се каже, че страданията в живота ни учат да виждаме божията благост и милост? Това вдъхновяващ пример ли е да се учим да проявяваме милосърдие и благородство към своите ближни – като започнем от  близки, познати, приятели, непознати, докато се убедим, че е нужно да го правим  по принцип към всеки човек?

 

“Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея в дома Господен на дълги дни.” (Пс.23:6;РИ).

 

  1. Всяка вечер преди да си легнете настройте се за няколко минути с вътрешен мир и любов, концентрирайте мисълта си и отправете следния зов-благопожелание към душите на хората: ” Божията благост и милост да посетят и помилват всяка човешка душа.”

 

  1. Какво в посочения цитат е източник на вдъхновение?

 

“ Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта – най-малката дъщеря на Бога.”  (67,185)

СМИРЕН

 “… Пред славата върви смирение.” (Пр. 15:33;СИ).

“… Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 14:11;СИ).

 “… Мъдростта е със смирените.” (Пр. 11:2;СИ).

 

 “Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света.”(35,79)

 “Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога.(12)

 

Смирението е велика, Божествена добродетел. Християнската Църква го издига на пиедестал. Тя напътства всички вярващи хора да го развият в душата си и да го изявяват в живота. В приведения по-горе цитат от евангелието от Лука Иисус Христос ни учи, че който проявява гордост, ще бъде унизен вследствие действието на духовните закони в света. И обратно – смиреният, също въз основа на тези закони на невидимата реалност, рано или късно ще се издигне, ще се утвърди като личност, като достоен Божий син или дъщеря (ср. Мат. 23:12).

В изпитанията и страданията по житейския си път човек открива смисъла на съществуването и достига до смирението. Забележителният апологет на християнското учение апостол Павел разглежда смиряващите обстоятелства като възможност да развием вътрешна настройка на смирение (Фил. 4:12). Той дава като съвършен образец за подражание смирението на Иисус Христос, прикован към Голготския кръст на всемирната саможертва (Фил. 2:8).

Библията свидетелства, че фалшивото смирение представлява най-вече външна проява – лицемерие, което в същност разкрива облика на избуелия в съзнанието бурен на гордостта (Кол. 2:18,23).

Смиреният човек е мъдър във всичките си мисли, чувства и дела. Те са пропити от най-искрена любов към Бога, ближния и природата. Той осъзнава колко е малък пред сътвореното от Небесния Отец и никога не преувеличава потребностите си. Не познава излишъци в никакво отношение и не се запасява или подсигурява, понеже уповава изцяло на волята на Създателя. Дори и да бъде споходен от славата, не се самозабравя, а си остава все така скромен и обективен в самопреценката. Той съчетава смирението с дълбоко чувство за собствено достойнство, което му помага да преминава неуязвим през всички житейски ситуации. Затова и най-горестната обида или оскърбление не могат да го засегнат.

Смиреният е велик в простотата и горещата си вяра в Бога. Добавяйки към тях познанието за истините на Космоса, той е готов да откликне на всички предизвикателства в битието. Смирението му е жертва пред олтара на Онзи, Който е сътворил всичко съществуващо. То е и живата му връзка с Него, по която безспирно протича великата Любов на взаимната отдаденост.

От вътрешното смирение на човека се раждат най-красивите плодове на живота. Заслуга за тях има и неговият здрав разум, който го дарява с будност и вярност към Истината. Смиреният е и чист по душа, тъй като познава отлично цената, заплащана за всеки грях. Където и да го поставят, каквото и да изискват от него, той винаги остава тих, удовлетворен и благоразположен към всички.

Човекът, постигнал смирение, знае, че смисълът на живота не е нито в многото, нито в малкото и че му трябва само онова, от което действително има нужда в дадения случай. Той живее в мир и с никого не влиза в конфликт – нито с малки, нито с големи. Смирението е разцъфтяло в сърцето му – то се придобива отвътре, а не отвън.

Всички велики хора са били смирени. Тяхното смирение може да бъде сравнено с Божествена долина, в която растат всички плодове на безсмъртието.

Само смиреният приема пълноценно скъпоценната живителна енергия на духовния свят. Тя го изпълва с непобедима мощ и вътрешна увереност. Той знае, че би могъл да направи всичко, каквото желае, ала в същото време си остава ненатрапчив и благ – до степен да стори път и на мравката.

Човек, който във всеки момент от живота си съзнава, че има още много да учи и че е едва в началото на пътя на познанието, постига смирение. Той търси причините за неуспехите и нещастията в себе си, а не отвън. Така смирението му укрепва, а вътрешната му сила и душевно богатство нарастват непрестанно.

Смирението е райска градина. Който не е смирен, не може да открие рая у себе си.

“Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред самите себе си!” (Ис. 5:21;СИ).

 

“Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.” (Пр. 29:23;СИ).

 

“… Като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие” (Кол. 3:12-13;СИ).

“Под “смирение” аз разбирам едно разположение на човешката душа, да разбира и схваща великите истини, които са вложени в самия живот.” (37,32)

 

 

Смиреният човек знае какво представлява от себе си за всеки даден момент; той не се мисли нито повече, нито по-малко от това, което е.”(21, 43)

 

 

“Всички велики хора са били смирени.”(32,79)

РЕЧНИК-СПРАВОЧНИК

ЗА РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА БЛИЗКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ

Мирен – който предпочита по мирен начин да разрешава въпросите, който излъчва, води до  мир. Отнася се предимно до общото психическо състояние.

Миролюбив – любещ мирното, спокойно, хармонично уреждане на нещата, който цени мира – външен и вътрешен, свой и чужд. Който поддържа мирни отношения, в които няма противопоставяне, налагане, насилие, дисхармония и зло. Миролюбието се изпитва чрез поведението, отношенията, постъпките.

С вътрешен мир – мир в душата, основан на насочеността й към Божия мир. Личностният и психичният мир се определят от дълбокия душевен мир, който е постигнал човек: с Бога, в себе си и със света.

Смирен – който поддържа вътрешния си мир неприкосновен от външните влияния на средата и условията. Който живее “с мир”. Смирението му е пред неизменното, непроменимото, неизбежното в лицето на природните закони, съдбата, даденостите. Това е смирение пред Бога и висшето. Не пред нисшето, лошото, човешкото и материалното. Смирението е вътрешна нагласа, не външно поведение пред другите.

Смиреномъдър – Смирението се развива по закона на любовта. (Близка добродетел е и любомъдрието.) Да избереш мъдро любовния начин на решаване на нещата и запазвайки вътрешния си мир да извлечеш поука за живота си. Мъдро да предпочетеш смирението пред това да поддържаш в себе си състоянията на недоволството, неспокойствието, непримиримостта, неудовлетворението.

Кротък – Кротостта е по отношение на чувствата. Те са улегнали, умерени, не крайни, не доминиращи, не експанзивни и разтърсващи. Кроткият има висока емоционална интелигинтност: разумно сърце.  Кроткият е силен, не бърза, самообладан, особен, естествен, благороден и възвишен е. Любовта му е истинска, вдъхновяваща те. Не се поддава на любовни чувства, които не го повдигат и правят по-добър.

Послушен – който умее да слуша и разбира. Да се съобразява с другите, със средата и условията. Послушанието е по отношение изявяването на любовта, разумното избягване и преодоляване на изкушенията. Послушният не се бои от смъртта. Неговото послушание е спрямо Бога, висшето. Послушният е обикновено още внимателен и доволен, досетлив и чувствителен, магнетичен и подреден, изпълнителен и прилежен.

Тих – който не се вълнува прекомерно и устоява на промените, проблемите, трудностите. Тихият търси вътрешния смисъл на нещата съзерцавайки, концентрирайки се, умеейки да чака, да внимава, да е доволен, да не губи радостта си. А той се намира чрез тишината. Който умее да е безшумен, ненатраплив, мълчалив, неефектен, да изслушва и да се вслушва в разумното. Който е външно тих.

Спокоен – който е свободен от безпокойства, широко скрен е, пести енергиите на организма си, за да ги използва градивно, непрестанно,  внимателно, бавно, с постоянство и има добри постижения. Нужно е човек да се възпита да остава спокоен пред злото, за да съумее да го използва за добро и да остане добър.

МИРОЛЮБИВ

ОНЗИ, КОЙТО НЕ ПОНАСЯ

ДА МУ СЕ НАЛАГА ЗЛО ИЛИ ДОБРО,

С ПРИРОДАТА В СЪГЛАСИЕ

СПАЗВА ДА ЖИВЕЕ ПО ЛЮБОВ,

УПРАЖНЯВАТ ЛИ НАСИЛИЕ

ЧУВСТВА СЕ САМ ОТГОВОРЕН,

Е МИРОЛЮБИВ И СИЛЕН,

ТРАНСФОРМИРА СТОРЕНОТО.

 

СМИРЕН

ПОТЪВАНЕ НАВЪТРЕ

И ТЪРСЕНЕ У СЕБЕ СИ.

СМИРЕН ПРЕД БОГА БЛАГ

И НИКОМУ ТОЙ ВРАГ

НЕ Е. СПОКОЙСТВИЕТО ПЪТ Е

КЪМ СВЕТЛИ, ВЕСЕЛИ,

ДОВОЛНИ ДНИ.

 

ТИХ

КАЧЕСТВО

ЗА ДА УСТОИШ НА ВРЕМЕТО,

НАПОРА НА ВЯТЪРА, ВЪЛНИТЕ, БУРИТЕ,

ТРЯБВА ДА СИ КАТО СЕМЕТО

ТИХ И ВЪТРЕШНО ДА БУДИШ ДРУГИТЕ.

СЪСТОЯНИЕ

СЪПРИЧАСТНА ВЪЛНА, ХАРМОНИЧНА

С ИЗГРЕВНАТА КРАСОТА-КАРТИНА-ЧУВСТВО,

С МОЕТО СПОКОЙСТВИЕ, ДОВОЛСТВО И РАЗЛИЧНА

С МИНАЛО И БЪДЕЩЕ МИГА “СЕГА” ПРОПУСКА

В МОЕТО СЪЗНАНИЕ НЕПРОМЕНЕН И ЦЯЛОСТЕН.

ПРЕЖИВЯВАМ ГО ВЕЛИЧЕСТВЕН И РАДОСТЕН.

ВЧЕРАШНАТА БУРЯ ДНЕС Е КАТО МИГ РАЗЛИЧЕН.

СТРАНЕН И РАЗНООБРАЗЕН, КАРТИЧКА ОТ СПОМЕН.

ПРЕОБЪРНАЛ, ПРОМЕНИЛ МЕ И ОТМИНАЛ В БЕЗГРАНИЧНОТО.

А КАКЪВТО И ДА БЪДА УТРЕ, ВСЕ ЩЕ СЪМ ДОСТОЕН.

КАТО КАМЪК, КОЙТО УСТОЯВА В УСТРЕМА НА ВЕКОВЕТЕ.

КАТО ИЗГРЕВ, КОЙТО ОСВЕТЯВА НОЩ И ВЧЕРА.

КАТО ПЯСЪК МЕЖДУ ШЕПИТЕ, ПОТОК В ПОЛЕТО.

И КАТО ВЪЛНА ПРИТИХНАЛА, СМИРЕНА.

 

 

Смиреният Смирението За да си смирен, трябва:
§         търси причината за неуспехите и нещастията в себе си, а не отвън. Така той става вътрешно силен и душевно богат;

§         съзнава всеки миг, че има какво да научи още;

§         не е егоист, саможив, самонадеян, своенравен, защото тези качества не позволяват смирението да се прояви;

§         е благ, прави и на мравката път;

§         не се съмнява, не се колебае;

§         самоопределил се е на страната на Доброто и Любовта;

§         знае, че е само проводник и носител на онова, което горделивия смята, че е;

§         е нужно сам да изработи смирението си;

§         всекиму е нужно;

§         е достоен, духовен, не се кара;

§         съзнателен е, работи с любов;

§         е горд в рамките на смирението си, но не и извън тях;

§         върви му, постига нещата, те са полезни, ценни и имат добър край;

§         схваща великото в обикновеното и го защитава докрай като лична кауза;

§         където и да го поставят, все е доволен.

§         е условие за създаване на лична връзка между човека и Бога;

§         е нужно на човека, за да разпознава коя работа е за него и коя не е;

§         не се отнася за отношенията между хората, а за отношението на самия човек към принципите, разумността, Бога и т.н.;

§         е по-лесно и е постижимо само за гения, светията, за великия и за онзи, който има нагласата да се учи непрестанно от живота;

§         е състояние, при което ставаш проводник на енергиите и благословението на висшата разумност;

§         е процес на поглъщане, приемане на Божествена енергия, прана;

§         се търси. То не е еднократен акт, а непрестанен процес и начин на самовъзпитание на характера и мирогледа;

§         е градина на чудесата, в която растат безсмъртни плодове;

§         е жертва и подчинение на личното за общото, на частното за цялото, на нисшето пред висшето.

§         е изява на висшето.

§         дълго да работиш над себе си съзнателно, доброволно, естествено, с убеждение и желание, с оценяване, без страх и притеснение;

§         да обичаш рая, идеалното, божественото, малкото, ежедневието си, детето в себе си;

§         да имаш будно съзнание, висок идеал за себе си;

§         да не си горделив, да не си лаком, грандоман, да искаш само това, което в момента ти е нужно;

§         да си убеден, че смисъла на живота не е нито в многото, нито в малкото;

§         да чакаш не ефекта, а да осигуриш резултата;

§         да поставяш любовта пред знанието;

§         да изхождаш от личните си опитности преди да теоритизираш, когато искаш да провериш на практика някоя идея;

§         да преследваш целта, а не да разчиташ на средствата. Да разбираш, че методът предопределя насочеността на истинските цели;

§         да умееш да търсиш, а не да се примиряваш с лесното и очеизвадното;

§         да успяваш да намираш търсеното;

§         да изявявиш вложеното в себе си.

Самовъзпитателни задачи
  1. Когато ви се случи да сте припрян, нервен, уморен или да е важно да извършите нещо, както трябва, направете следния опит за самовъзпитание в смирение.

Създайте си положителна настройка:

  • концентрирайте се върху изброяването и мотивацията да проявите необходимите ви качества, които сте убедени, че притежавате;
  • обмислете как да компенсирате по-слабите си страни и кои ваши качества ще ви помогнат;
  • поискайте и направете само това, което можете от любов, с любов, заради любовта;
  • обединете любовта, вярата и надеждата си в едно положително утвърждение, че ще успеете да се изявите по най-добрия начин с най-съвършеното у себе си;
  • успокойте се и по-весело!
  • осъзнайте и оценете факта, че това ще е стойностна победа за вас и вашето самовъдпитание, удовлетворение и самочувствие;

Мислете по 10 пъти на ден за добродетелта смирение: колко полезна е за психическия комфорт на човека, за да постигне успешно му и отлично държание пред обществото, за да живее разумно;

Опитайте се да разгадаете следния проблемен въпрос: как и защо когато човек реши да е неизменно смирен качествата на характера и перфектността на поведението му се подобряват;

Когато дойде важния момент, забравете за всички тези упражнения и че трябва да ги изпълните. Оставете се на случая и внимавайте какво ще стане като използвате всичко, което е във ваша полза. Кажете си: “Бог е с мен и аз съм с Него. Смирен съм пред Него, не пред другите. Да става, каквото ще. За мен е важно да съм смирен. Внимавам в изявата и в знаците на любовта и на това, което се случва.”

Направете си равносметка. Успяхте ли и защо? Какви изводи може да си направите за способността си да сте смирени еднократно или продължително?Как се самооценявате в сравнение с предишна подобна ситуация? Смирението може ли да помогне човек да обича повече себе си?

 

  1. Прочетете текста няколко пъти, докато го възприемете максимално ясно. Разделете го на части по теми чрез номериране. Отговорете на въпросите след него като следвате логиката в него.

Мирът е закон на хармонията, на единството, на разсъдъка. Закон на любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто заедно. Мирът е психическа сила у човека, при която спокойно могат да се развият неговите способности. Размъти ли се нещо в душата, притесни ли се нещо човек, няма ли дълбок мир в себе си, той по-трудно успява, постига, завършва нещата. И не съумява да използва късмета си добре. Когато между мислите, чувствата и постъпките на човека се възстанови единството, той разполага с вътрешен мир да придобие, каквото желае. Гледайте на мира като на помощник, вълшебник, духовен дар и храна за сърдечния ви живот. Искайте мир, но не без радост. Стремете се към онзи мир, който ще даде възможност Бог да се прояви в сърцето ви. Мирът повдига човешката душа.

 

Всеки човек ли притежава и владее психическата сила мир в себе си?

Какви взаимозависимости съществуват между мира и хармонията, межда мира и постижението?

Условие за какво е познаването на мира като закон на психическата сила на човека?

Условие за какво е развитието на добродетелта смирение?

Единното физическо и психическо здраве в какво съответствие е спрямо единството на мисъл, чувство и воля у него?

Когато мислим едно, чувстваме друго, но вършим трето, може ли да имаме мир, кротост, смирение и защо?

Има ли смисъл онзи мир, в който не носи радост?

Критерий за кои неща е мирът – за осмисляне на живота, за ставане на нещо важно, за разчитане на случайността, за величието на любовта, за осъзнаване нуждите на собствената индивидуалност, за наличие на възможности? Подчертайте вярното.

С какво в този текст сте съгласни и защо?

 

  1. В думите на Христос “Мир ви давам. Моят мир ви оставям.” мирът се явява като вълшебна, необяснима, но скъпоценна възможност човек да се научи да проявява и разчита на висшето и съвършеното в себе си, да надскочи интелектуално ограничената физическа реалност. Запишете размишленията си върху темата: Какво е мирът и смирението за съвременното дете.

 

  1. Смятате ли, че самовъзпитанието в добродетелта смирение може да неутрализира в определена степен неувероността и нервността у съвременния човек? Аргументирайте се. Как следва всеки да подходи при състояния на нервност, ако е бил възпитаван или започне да се самовъзпитава в смирение?

 

  1. Тема за дискусия с приятели и познати: Връзката между агресията и смирението? Може ли да се посочи някаква зависимост? Примерно, усъвършенстването на смирението у човека до какво води по отношение на агресията вътре в него и вън около него. Подберете подходящи примери и се аргументирайте. Кои добродетели съдействат за неутрализиране на агресията в отношенията между хората? Има ли добродетели, които да не съдействат за това и кои са те?

 

  1. Самоподготовка за развиване на собственото смирение.

 

  1. Открийте, препишете и систематизирайте от темата:
  • кои условия и добродетели са основа за развитие на смирението;
  • кои добродетели са следствие на смирението.
  1. Самоанализ. Помислете и избройте писмено:
  • кое ви мотивира да искате да усъвършенствате смирението в себе си;
  • защо цените смирението;
  • с какво смирението би ви направило по-добри.

 

  1. Отговорете си на въпросите: Възможно ли е човек да работи върху смирението си, ако не вярва в Бога? Когато невярващият в Бога започне да вярва в Него, това до каква степен е въпрос на лично смирение и пред какво? Повече въпрос на вяра в Бога или на любов към Бога е смирението? Какво в досегашния ви живот ви е пречело и какво ви е помагало да сте смирен?