В духовния свят Светлината се проявява чрез Мисълта. Всяка добродетелна мисъл има различна Светлина, която също има свои нюанси в зависимост от съдържанието и характера на Идеята, която носи. И представете си, колко красив е Животът на едно добродетелно общество! Неговата Аура е изпълнена с безбройните Светлини на малките добрини, сторени от добродетелния човешки ум. Те допълват пъстроцветната, Дъга на Божествената Идея за Добродетелност и Добротворство, вложена в основата на Сътворението. Колко красота може да сътвори един човешки ум, посветен на тази Идея!!!

ВЪВ ВРЕМЕТО НА ПРЕХОДА

ВСЕМИРНА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА

Изтегли нашата първа електронна книга ВЪВ ВРЕМЕТО НА ПРЕХОДА, epub

ВЪВ ВРЕМЕТО НА ПРЕХОДА, pdf

Софтуер за електронни книги https://bg.vessoft.com/software/windows/download/calibre

В настоящата книга Учителите от Школата на Христос, които изпълняват Всемирната научно-образователна програма, ни предлагат нова възможност за себепознание и духовно усъвършенстване. Тя ще бъде полезна на всеки, който има желание да преразгледа нравствената основа на своя живот.

В книгата са включени темите, предадени от Учителите за период от една година – от март 2010-а до март 2011-а, и публикувани в сайта www dobrodeteli com.

Надеждата на Учителите е, че предложената информация може да послужи като подтик за практическа реализация на духовните знания. Тази книга създава възможност за задълбочено осмислена работа за трансформиране на съзнанието в днешната епоха.

Настоящата книга е шестата от поредицата “Езотерични записки”. Останалите книги са:

“Езотерични записки”,
“Пътят на човека – новата етика в човешките взаимоотношения”,
“Посланието на добродетелите”,
“Новото светоусещане”,
“Пророчество или реалност”.

ВЪВЕДЕНИЕ

Човечеството се намира в преходен период на смяна на епохите. Този факт поставя пред всеки човек изключителна отговорност. Всеки от нас трябва да осъзнае голямата необходимост от ново светоусещане. И тази промяна трябва да тръгне от отношението на всеки човек към самия себе си. На този етап това е най-съществената задача, която стои пред човешкото съзнание. Всичко останало е подчинено на нея. Ние трябва да променим себе си, за да се промени Светът.
Това, към което ни призовават Висшите Учители от Школата на Христос, е упорита духовна работа, за да се издигне човешкото съзнание до нивото на сътворец на Създателя. Всеки човек е призван да бъде съавтор и сътворец в изпълнението на Космическата Програма за Великата промяна на Пространството. Създателят е вложил в нас всичко необходимо, за да можем ние да се развиваме и усъвършенстваме като негови съмишленици. Но това може да стане, само ако ние, хората, осъзнаем голямата потребност да променим своя начин на живот. Това, обаче, може да стане, само ако променим първо съзнанието си. Нашето разбиране за живота все още е твърде далече от Идеята на Създателя, станала основа за Сътворението на света. В основата на Неговата съзидателна дейност е вложена Любовта като активната творческа енергия, която съгражда Живот. От нас се иска ние да проумеем силата на тази Енергия и да възприемем “въплътеното” в нея Послание за Живот чрез Любов. Само така нашата свободна воля ще придобие смисъла и съдържанието на Неговата воля и ние ще бъдем в хармония с Енергията, която владее Пространството. По този начин ние, като частици от Цялото, ще се превърнем в Негово същинско попълнение и съзнателно ще участваме в преобразяването на света. В противен случай хората ще се окажат сериозна причина за неизпълнението на Замисъла на Създателя. Нашите определено забавени реакции вече намират и адекватен отговор от страна на Природата. Това са катаклизмите, които, така както ни уверяват Учителите, ще зачестяват и ще стават все по-застрашаващи човешкия живот. В някои части на планетата е възможно те да бъдат и унищожителни. Затова със силата на добрата светла мисъл ние, хората, трябва да се приобщим към Енергията на Доброто и така да помогнем за предотвратяване на надвисналата над човечеството опасност. Създателят трябва да види в нашето съзнание желание да подкрепим силите на Светлината, на Хармонията и на Любовта.
Смисълът на нашия живот тук е: дотолкова да осъзнаем силата на Божествената Любов, че да я приемем като съграждащата, неотменима сила на Живота. Ние сме призвани да обичаме безкористно и да творим с любов; всяка наша мисъл да бъде чист лъч от светлината на Истината.
Това, в резюме, е съдържанието на тази книга. В нея Висшите Учители от Школата на Христос, Които работят за изпълнението на Всемирната научно-образователна програма, с много внимание и загриженост ни призовават да работим активно за своето духовно развитие, за да заслужим правото да живеем в Новата Светла Епоха. Те ни уверяват, че ние сме търсените желани съучастници в изпълнението на Великата Програма за Еволюцията на света. В по-голямата част от темите, предложени в книгата, се говори за необходимостта от нашето осъзнато сътрудничество. Чрез изпратената информация Учителите ни помагат да се променим. Учат ни как да развием и утвърдим доброто в себе си и да го употребяваме в полза на обществото.
Вярвам, че щедро дарената ни мъдрост може да бъде необходимото и желано напътствие по пътя на духовното израстване.

Радея

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ВАШИЯТ СЪВЕТНИК

Много са проблемите на съвремието, които заслужават внимание. Би трябвало човешкият ум да познава всичките, но не е така, макар че основните затруднения той ги създава. Това само показва неспособността на човека да прави реална, обективна оценка на заобикалящия го свят.
Защо казваме всичко това? Защото поради неспособността си да се дистанцира от проблемите човешкият ум греши много често. А всъщност се изисква само умението да се освободиш за миг макар от проблемите си и да ги погледнеш отстрани. Да ги погледнеш с очите на човек, който вярва, че може да ги види, а не да гледа и да си мисли “Виждам ли или не виждам сега? И като гледам, какво виждам?”. Човек трябва да има увереност, че е в състояние да потърси правилен отговор на въпроса, който Животът поставя пред него. Без увереност не би могъл да открие грешката си. И ето че излиза на преден план друг въпрос: “В състояние ли е човек сам да вижда грешките си? Как може човек сам да разбере, че греши?” Има отговор на тези въпроси. И той не е толкова сложен. Ако в съзнанието ти непрекъснато идва тревожно чувство, значи нещо не е наред. Има хора, които като че ли напук правят някои неща, само и само да си докажат, че те могат. Но това не е увереност, нито смелост, най-малко пък себедоказване. Тогава, когато се появи тревожното чувство, т.е. когато вътрешният ти глас ти подскаже, че “това не е така”, ще трябва да се огледаш и да се ослушаш. Все ще се намери нещо или някой край тебе, което или който да ти подскаже, че не си на правилен път.
Въпросът с умението на човека да се дистанцира от проблемите си е много съществен. Ще се спрем на него с надеждата, че можем да помогнем на мнозина да преодолеят един недостатък в своя характер. Защото неумението за обективна оценка на положението, в което се намираш, действително е тежък проблем. Как да се дистанцираш? Като си представиш, че ти си съветник на самия себе си. Влез в ролята на съветник и се постарай да дадеш възможност на този съветник добре да огледа положението. За целта трябва да спреш хаотичните мисли, трябва да постигнеш максимална уравновесеност, т.е. да се избавиш от неувереността, трябва да се избавиш от емоционалния стрес – ето тези три неща са задължителни, за да дадеш възможност на Съветника да работи. Кой е Съветникът? Това е твоята разумна същност, която до момента е била потисната от тези три състояния, които преди малко изредихме – хаотично мислене, неувереност, емоционален стрес.
Хаотичното мислене е резултат от другите две състояния – неувереност и емоционален стрес. Липсата на увереност е допуснала страха, а той е много лош съветник. Страхът може да блокира всичките ти възможности да се справиш със своите задачи. В състояние на страх човек не може да разсъждава и дори да знае правилното решение, той не може да стигне до него, защото страхът засилва чувството на неувереност.
Неувереността идва при малодушните хора. Човек, който няма самочувствие, няма и увереност, той е малодушен. Липсата на самочувствие кара такива хора да бъдат потиснати, убива желанието им за живот, събужда в най-голяма степен неувереността. Изправен пред проблема, малодушният човек, лишеният от самочувствие не може да види нито своите възможности, нито възможностите на обективната действителност за решаване на
съответната задача. Той е в състояние на постоянно колебание. Отворил е широко вратите си за всякакви чувства.
И ето го емоционалния стрес. В един момент човекът се оказва блокиран от собствените си недостатъци, блокиран поради невъзможността да се освободи от чувствата, които го връхлитат. Такъв човек обикновено се оказва победен от силата на неуравновесените чувства и действията му се оказват неправилни. Тогава той вече е в емоционален стрес, защото чувствата са го подтикнали да направи нещо неправилно, той го е извършил и в същото време резултатът му е показал, че отново е сгрешил. Така към стария проблем се прибавя нов, което Ние определяме като състояние на емоционален стрес. Това според Нас означава, че хаотичните мисли са предизвикали силните чувства, така е блокирал умът и човекът е предприел неправилно действие. Всичкото това е създало емоционалния стрес, който не е непреодолим, но от него се излиза значително по-трудно. В състояние на емоционален стрес човек не трябва да взема решения. Той трябва да изчака, трябва да намери предлог да отложи решението си, но в никакъв случай да не предприема каквото и да било. Ето тук може да бъде полезен най-вече Съветникът. Създайте го! Дайте му живот! У всеки от вас е съхранена “база данни” – опитности, които изграждат вашата разумна същност. Това са знанията, придобити от минали животи и от сегашния живот. Повярвайте си! Бъдете уверени, че не е възможно нищо да не сте научили през всичките години на своето съществуване. Най-достъпното и най-правилното нещо, което можете да направите в състояние на емоционален стрес, изобщо в състояние на силна възбуда, е да си кажете ясно и категорично: „Спри хаотичните мисли! Създай своя Съветник!” И Той – Съветникът – ще дойде. Ще се появи в съзнанието ви като ведрото лице на вашия двойник и ще ви даде най-правилния съвет, защото ще използва всичките ви знания и опитности, които имате. Като се освободите от силното емоционално състояние, ще дадете възможност на вашата разумна същност да работи. Това е “тайната” на успеха. Научете се да я използвате. Защото, ако добре помните, в повечето случаи след допуснатата грешка ви идват на ум много решения, но за съжаление вече е късно. Значи проблемът е да дадете възможност на тези решения да дойдат навреме. Съществува и такава поговорка “Като се обърне колата – пътища много”. Не чакайте да се обърне колата, а потърсете правилния път, докато е време.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЗА ВЯРАТА В СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ

Темата, която започваме сега, е свързана с желанието ми да имате повече вяра в собствените си сили. Какво имам предвид?
Имам предвид, че мнозина от вас се отказват много бързо, когато срещнат препятствие по пътя си. Всъщност би трябвало човек да се замисли и да се постарае да усети правилната посока, когато пред него се изпречи проблем. Защото проблемите идват предимно в два случая: единият е, когато се подсказва от Висшите същества, че грешиш и трябва да се откажеш, защото това не е за тебе, и вторият – когато трябва да спреш, за да преосмислиш решението си. В този случай се подсказва, че има нещо за доуточняване на твоето решение, че има още нещо, което трябва да вземеш предвид, щом си избрал посоката, в която си тръгнал, и като го отстраниш навреме, действително да постигнеш успех.
Когато трябва да се откажеш, защото грешиш, проблемът, който се изпречва пред теб, обикновено има обективен характер. Т.е. в такива случаи причината за твоите неприятности идва от средата, в която живееш. Тогава пред теб се изпречва нещо или някой, за които изобщо не си се досещал, които изобщо не познаваш или пък нямаш пряка връзка с него или с нещото, което ти пречи. Въпреки видимата неестествена връзка с причината тя е предназначена точно за теб и правилното решение ще бъде да се откажеш от започнатото действие. Външната намеса в твоите работи показва, че Висшите Същества, които ръководят и твоя живот, ти подсказват, че твоите умствени, интелектуални или пък физически сили не достигат за изпълнението на намерението, което имаш, а това означава, че впоследствие ще се провалиш. Затова не е отстъпление, когато човек реши да се откаже от някакво намерение, стига това да не е редовна практика. Такова отказване се случва предимно веднъж на много години – обикновено тогава, когато се вземат съдбоносни за човешкия живот решения.
Във втория случай, когато е необходимо да преосмислиш решението си с цел да изясниш собствената си позиция, обикновено проблемът е свързан с твоите лични възможности и способности. В такива случаи се оказва, че нещо си недогледал, че нещо не си предвидил или пък не си забелязал свой собствен пропуск и поради тази причина имаш проблем.
Проблемът да извадиш на показ собственото си неумение да разсъждаваш обективно е много труден. Той изисква друго умение – да се работи със справедливостта. Когато приемеш справедливостта за свой критерий, ще можеш да се поставиш в положението на Съдник. Но не съдникът, който критикува и осъжда в името на определена идея, а съдникът, който може да подрежда проблемите от Живота. Така погледнат, от позицията на справедливостта, Животът е едно училище, което може да ти даде мъдрост и увереност. Аз зная, че е много трудно да се преценява кое е справедливо и кое не е, но нали затова в човешкия живот има грешки, има и поправки. Важното е грешките да не са много чести, а поправките да са в границите на възможното, когато не е късно, действително да се отстрани допуснатият проблем. Честите грешки, особено когато са еднородни, показват неспособност за обективна преценка на положението, в което се намираш. Какво се изисква в такива случи? Изисква се да се спреш и да си зададеш въпроса за кой път ти се случва
това. Когато откриеш връзката на новия със стария проблем, ще разбереш, че сам си си докарал тези неприятности, защото не си отстранил навреме грешката си още в първия случай.
Аз казах в началото на темата, че Моето желание е да имате повече вяра в собствените сили. От казаното дотук не се вижда добре мястото на собствените сили, като че ли всичко зависи от страничните фактори. Къде остава борбата за себедоказване? Точно тук в разрешаването на проблема се крие възможността за себедоказване. Човек може и трябва да бъде упорит във всяко свое начинание. Важното е да може да се ориентира правилно в своите действия – да знае кои действия са негови и кои под външно влияние. Проблеми възникват и когато вършите нещо под чуждо влияние. Чуждото влияние – това са мисъл-формите, които битуват в пространството по ред причини, сега не му е мястото и времето да ги уточняваме. Важното е само да се знае, че съществуват такива мисъл-форми, които хората наричат духове, и те, понеже са лишени от собствено мислене, действат само според силите на привличане. Те отиват там, където има подобни на тях мисли. Затова е от съществено значение с какви мисли живееш. Често се случва нереализирани желания на силно агресивни хора да битуват в пространството като мисъл-форми. Ако те са изпълнени със злоба, с омраза, изобщо с негативизъм, ще отидат при хора с подобно настроение и ще им създадат допълнителни проблеми. Ако обаче мислите са позитивни – ще подкрепят начинанието. Впрочем тези факти са обяснявани и в други теми, затова сега няма да се спираме по-подробно на тях. Важното е да се знае, че човек може да допусне грешка и когато се остави да изпадне под чуждо влияние. То се познава най-добре, когато се случва така, че имаш едно нещо в ума си, а правиш друго. Това – другото – не е твое. То е външното влияние.
Това, последното, което казах, още повече засилва необходимостта от вяра в собствените сили. Тази вяра трябва да се проявява като вяра в Божественото у теб. Ти като се възприемеш като Божие творение, ще вярваш, че щом у теб има нещо толкова съвършено като духовното Божие присъствие, ти можеш, ти си способен и имаш сили да изживееш живота си правилно. Правилният живот означава правилно отношение към себе си. А правилното отношение към себе си изисква вяра в непреходната Божествена Любов, въплътена и в теб, както във всяко друго Божие творение.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
КРАСИВИЯТ ЖИВОТ

Човешкият ум е подвластен на много и най-различни изкушения. Това са изкушения, които могат да съсипят един живот или пък да забавят неговото развитие с години.
Кога се появяват изкушенията? Когато не достига разбиране за същинската цел на човешкия живот, за неговия смисъл и конкретно съдържание. Разбира се, не е възможно още от крехката младенческа възраст човек да знае какъв ще бъде неговият път в живота, но има една истинска сила, която ръководи всеки човешки живот. Това е силата на упованието в Бога. Сега да попитам: какво значи да имаш упование в Бога? Този отговор изисква много задълбочено усещане за света. Усещането за света се опира на способността на човека да възприема хората и света около себе си като съществен фактор за формирането на живота изобщо. Това означава да знаеш, че животът, който имаш, не е само твое лично изживяване, а за да бъде такъв, какъвто е, той има връзка с всичко останало. Значи, това е резултат от нечия подредба, резултат от организацията на живота, създадена, за да има живот. Тази организация има свои характерни особености, които са резултат от идеята за съществуването на света. Идеята за съществуването на света носи в себе си нюансите на всички особености, които създават хармонията и противоречията в човешките взаимоотношения. Така например, за да има хармонично развитие едно общество, то трябва да е подчинено на идеята за служене. Тук не казваме на кого, тук говорим за служене. Ако един човек се старае във всяко от своите действия да проявява доброжелателството, той ще постигне в максимална степен поведение, което ще се проявява като служене на ближния. Представете си как би изглеждал светът, ако всеки човек се ръководи в своите действия от идеята за служене. Като разбиране за благородна идея тя ще допринесе за съществена промяна в човешкия живот. За да се надхвърли ограниченото разбиране, тук по-същественото е да се проумее, че като служи на ближния си, човек служи на Бога. Защото основното правило, което Бог е въвел, създавайки света, е правилото за доброжелателност във всяка мисъл и действие. Обаче идеята за съществуването на света носи в себе си особеностите както на хармонията, така и на противоречията. Това като знае човек, трябва да е убеден, че Бог не е създал и не може да създаде нищо излишно. В този смисъл трябва всеки да е наясно какво означава служене, какво означава хармония и противоречия в човешките отношения.
Служене има там, където е постигната жива, нравствена основа на човешкото поведение. Каквото прави човек, да го прави с едничката мисъл, че той е полезен и потребен на света със своите действия, защото за всяко от тях изхожда от нравствена позиция. Погледнато от този ъгъл, всичко създадено като мисъл и действие ще носи белега на Божествената Любов. Човекът, който не пести труда и силите си, за да бъде полезен на хората, е човекът, който служи. Казваме, че служи, защото със своя начин на живот той ще бъде пример за ближния си и ще създава чиста и светла обстановка край себе си.
Да служиш, не означава да си просто услужлив. Да служиш, значи да си безкористен, всеотдаен, трудолюбив и справедлив човек.
Служенето не е дълг. То е правило, което създава хармонията в човешките взаимоотношения. Хармония не означава пълна съгласуваност на действия и мисли. Хармонията предполага действия и мисли, изпълнени с желанието да служиш с цялата си
разумна същност. Хармонията е резултат точно от такова разбиране за живота – разбирането, че твоите мисли и действия са проникнати от силата на Божествената Любов. А защо хармонията не означава пълна съгласуваност в действия и мисли? Защото в много от случаите конкретната ситуация изисква различните позиции да бъдат сближени, да бъдат изяснени до такава степен, че да донесат плодотворни действия. За да се постигне такъв резултат, обаче, трябва човек да надживее собствените си пристрастни към конкретната идея разбирания. И ето, че тук са дадени противоречията. Казахме, че Бог не е създал нищо излишно. И това е правилно разбиране. Противоречията също не са излишни. Те са нужни за изясняване на позицията и за превъзмогване на егоистичното и себичното в човешкия характер. Когато имате противоречия с някого по даден въпрос, ще знаете, че Добрите сили ви изпитват. Изпитват ума ви доколко е способен да преценява и разсъждава безпристрастно. Тук е важно да можеш да пренебрегнеш личния си интерес и да разрешиш противоречието в полза на мнозинството. Също е много важно да съумееш да отстоиш собствената си позиция, когато това е необходимо, но така, че да не нараниш другия, а да съумееш да го вербуваш за своето виждане. Никога не се огорчавайте, когато възникнат противоречия, но – напротив – радвайте се на случая, че ви дава възможност да проявите остроумие и интелигентност, да проявите силата на вашата любов към ближния. Противоречията не трябва да разгневяват, а да събуждат интереса към конструктивните, разумни разговори. Защото, поинтересувайте се от какво възникват противоречията. Те възникват предимно от желанието на единия да наложи своето виждане над другия. А всъщност, знае се, че истината е някъде по средата. Затова винаги трябва да се взема предвид и другото мнение, за да бъде решението благоразумно.
Казахме в началото, че човешкият ум може да бъде подвластен на много и различни изкушения. Те се проявяват най-вече, когато човек трябва да запази своя собствена позиция по възникнал проблем. Точно тогава идват изкушенията във вид на най-различни собствени мисли и действия от страна на тези, с които човек общува най-често. Особено когато възникнат противоречията. Едно от най-важните условия е да се разпознае изкушението. Да знае човек, че съответната мисъл, която подсказва определено действие, не е съвет, не е решение, а да се прецени навреме, че това е изкушението, което предлага уж алтернативата. По какво ще познаеш изкушението? По това, че то винаги предлага по-лесния път, по-лесната възможност. Човек се подлъгва, уж да си спести време и труд, а всъщност губи същественото. Същественото в случая е служенето и способността да надникнеш отвъд фактите, за да знаеш, че си постигнал хармонични взаимоотношения, защото упованието ти в Бога е било на необходимата висота. С тези думи казахме, че упованието в Бога се проявява като увереност в собствените ти сили, като вярата в твоята Божествена същност. Ето това стои в основата на красивия живот.

ЙОАН БОГОСЛОВ
ЗА ОБЩУВАНЕТО С БОГА

Отминаха Великденските празници. Суетнята около приготовленията отне много енергия на хората. Имаше и такива, които дори и не помислиха за смисъла и съдържанието, с които са изпълнени тези дни. А те не са дни като другите. Денят на кръстната смърт и денят на Възкресението Христово са дни, белязани със знака на Божествената Любов, на Божествената Сила и Мъдрост. Но не за това ми е думата, а за онази вътрешна потребност на човешката душа да се приобщи към благородството и светостта на Христовата саможертва. За мнозина тази потребност се проявява само в дните около Възкресението. След като отминат тези дни, всичко тръгва според суматохата на ежедневието. Вярно е, че влизайки в храма, хората са били подтикнати от желанието да общуват с Бога, но на какво ниво се осъществява това общуване? Храмовете са изпълнени в тези дни с молитви и прошения, в които основната дума е: „дай”. Дай ми, Господи, успех в бизнеса, дай ми печалба от лотарията, хубаво жилище и т.н., все желания, свързани с материалната страна на живота. Увлечени от тези грижи, хората забравят за същественото: духовната връзка с Бога. Твърде много Той е очовечен в представите на хората. За мнозина Той е всесилната ръка, която разпределя благата и дава според усмотрението Си. Ето защо те се стремят да угодят на своя господар, а не разумно да общуват с Бога. Ето защо и като отмине еуфорията около празника, те забравят за Него, забравят за Бога.
Напомнянето на този факт навярно звучи досадно, но кой може да отрече, че не казвам истината? Тя е твърде трагична, като се има предвид, че в ежедневието си хората не съумяват да отделят макар и пет минути за общуване с Бога. Разбирам, че това не може да става по задължение, но как ще се облагороди човешкият ум, ако не е мисълта за Божествената Любов?
В това кратко обръщение към хората Аз няма да се спирам в подробности на причините, поради които те живеят без любов към ближния. Искам, обаче, да се разбере, че който няма добро чувство към ближния, не може да има добро чувство и към Бога. Затова Той е тачен само около празниците.
Любовта към Бога трябва да се разбира правилно. Да имаш любов към Бога, не означава, че трябва да живееш в уединение, да се освободиш от връзката си с близки и познати и да се превърнеш в аскет. Силно религиозните хора в голяма степен грешат, като си мислят, че да служиш на Бога, означава да угодничиш. Страхът от възмездие, ако не се изпълнява волята Божия, също е много погрешно разбиране. Това са все неправилни подходи в общуването с Бога.
Истинската духовна връзка предполага пълна освободеност на душата от страхове от неизвестното, защото тя се основава на вярата в Бога. Упованието в Неговата закрила е голямо. Но трябва да я заслужиш. А как ще я заслужиш? Като опознаеш основните закони, на които се крепи Сътворението. Най-големият от тях е нравственият закон. Той е неписаният закон, пред силата на който трудно може да устои човешката съвест.
Духовната връзка на човешкото съзнание с Великото Съзнание е средство за извисяване и облагородяване на човешката личност. Всъщност тогава, когато има осъзнато отношение в общуването с Бога, човек постига най-съществените си успехи. Успехите идват като
резултат от разумната връзка. Осъзнатото общуване с Бога вдъхва увереност и служи като морална подкрепа за всяко начинание. Това общуване може да се осъществява винаги – всеки ден, по всяко време, независимо къде се намира човек. Стига да е спокойно сърцето му, да е светла душата му и да е бистър умът му. Да общуваш с Бога, означава да се довериш на онази Висша Сила, Която единствена може да приобщи човешката душа към любовта и мъдростта на Божествения свят. Това общуване придава смисъл и съдържание на човешкия живот, защото му осигурява най-мъдрия съвет, най-чистата морална подкрепа. Християнството, като учение, може да осигури на всеки човек най-здравата нравствена основа, защото там като жив пример е показана безкористната любов към ближния.
Ето защо не бива да се търси връзката с Бога само в празничните дни. Ето защо и не трябва да се слага акцент върху приготовленията за празничната трапеза. Не че не бива да се погрижите за храната си. Впрочем със Своето благословение Бог е дал храна за всички, друг е въпросът вие как сте си я разпределили. Но нека празничната трапеза да бъде хляб, риба и вино, не и отрупана с изобилна храна от месото на различни животни. И когато се съберете с близките си, да не говорите за проблемите си или пък да празнословите, като одумвате познатите си, а се постарайте да потърсите добрата дума, да събудите светлите чувства и да запеете от сърце – колкото ви се удава, колкото можете, но да е песен от сърце.
И като мине празникът, не забравяйте за думите, изречени от вас по време на вашето откровение в общуването ви с Бога. Благодарете за живота, който имате, благодарете за близките и приятелите, благодарете за хляба, който сте яли. И нека това топло чувство на благодарност да ви съпътства всеки ден. Така денят ви ще е светъл, а работата ви ще е спорна.

ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
САМОВЪЗПИТАНИЕТО

Във всички случаи, когато говорим за самовъзпитание, трябва да се разбира воля за целеустременост на личността. Самовъзпитанието може да се развие само там, където има силно желание за самоусъвършенстване. Този, който иска да постигне промяна в своето отношение към себе си, трябва да търси средствата и възможностите, които служат на самовъзпитанието.
Но да отговорим първо на въпроса: защо и кому е нужно самовъзпитанието?
Защо е нужно самовъзпитанието?
Защото чрез него човек познава себе си – опознава своите способности, умения и възможности за усъвършенстване. Чрез самовъзпитанието човек постига увереност в собствените сили. Този, който работи за своето самовъзпитание (тогава, когато това е напълно съзнателна дейност), получава подкрепата на Духовния свят. Светлите същества, призвани да работят за еволюцията на човешкото съзнание, винаги оказват необходимото съдействие. То се проявява чрез активността на ума. Човешкият ум получава необходимите му съвети, както и необходимата му енергия, и той става по-пъргав и адекватен на съответните условия.
Кому е нужно самовъзпитанието?
От самовъзпитание има нужда всеки човек. Истината е, че чрез самовъзпитанието човек доразвива и усъвършенства всички способности и умения, с които се е родил. Самовъзпитанието се проявява при хората със силна воля. Само волевият човек може да бъде последователен в изпълнението на собствената програма за самовъзпитание.
Да работиш за своето самовъзпитание, означава да моделираш собственото си поведение според своите виждания и разбирания за живота. Ето защо е много важно човекът, който работи за своето самовъзпитание, да има критерий, и още по-важно – свой нравствен идеал. Това означава да знаеш към какво се стремиш и какво искаш да постигнеш. Не воля заради едната амбиция да се видиш такъв, какъвто искаш, а воля да постигнеш определения усъвършенстван модел на поведение. И тук никой не бива да се подвежда и да мисли, че неговото поведение е това, което показва пред хората. Твоето поведение има определена стойност тогава, когато вършиш това, за което мислиш. Ето че стигнахме до същността на проблема. Човек е това, което мисли за себе си. Ако ти мислиш, че си слаб и неуравновесен, ще се проявяваш точно като такъв – слаб и неуравновесен. Ако пък мислиш едно и вършиш друго, това означава, че нямаш изградена способност да координираш мислите и действията си и разминаването между тях може да бъде обяснено по различни начини. Обикновено такъв човек се възприема от останалите като несериозен, на него не може да се разчита, той не става за приятел.
Правилното решение на проблема “самовъзпитание” идва постепенно. Това не е нещо, което може да се реши отведнъж, и то безгрешно. Всеки може да направи пропуски по пътя на своето самовъзпитание, важното е да знае, че това са “грешки на растежа”. С възрастта, с натрупването на опит човек добива рутина и става по-уверен и способен на по-активни и по-мащабни действия.
Да имаш желание да се самовъзпитаваш, означава да имаш желание да се променяш. Кога и как човек постига определени резултати в една такава дейност? Когато знае какъв недостатък, какво несъвършенство от своя характер иска да отстрани. Това е първата причина, която подтиква човешкото съзнание към самовъзпитанието. Втората причина е свързана с по-голямото и напълно осъзнато желание за постигане на качества, които могат
да допринесат за изграждането на хармонично развита личност. А третата причина има връзка с духовното усъвършенстване на личността и се свързва с идеята за духовна връзка с нравствения идеал. Тук не става въпрос за подражания, а за духовна връзка, което ще рече, че нравственият идеал може да послужи като морална опора на този, който работи за своето самовъзпитание. От образа, който му е послужил като нравствен идеал, волевият човек може да почерпи морална сила и вдъхновение, за да пренесе качествата, които му харесват, в своя характер. Не да ги копира, а да ги има като пример, който творчески да разработи на своя почва. Ето как нравственият идеал може да събуди интереса към добродетелите и да подтикне човека да ги опознава и използва в своя живот.
Важно е да се знае, че към самовъзпитание се стремят силните и волеви личности. Само такива хора могат да разчитат на успех. И още нещо: задълбоченото себепознание подтиква към самовъзпитание. Този, който може реалистично да разсъждава и да постигне напълно обективна оценка на своя характер – той ще потърси самовъзпитанието като средство за усъвършенстване на личността.
Да запишем сега накратко:
1. Какво е определението за самовъзпитание?
Самовъзпитанието е средство за себепознание и усъвършенстване на личността.
2. Кой има нужда от самовъзпитание?
Всеки човек, който иска да постигне просветление на ума, утвърждаване на волята и духовно извисяване.
3. Какво е необходимо на човека, за да работи за своето самовъзпитание?
Ясно осъзнато желание за самоусъвършенстване, силна воля и конкретно уточнен нравствен идеал.
Нравственият идеал може да бъде определена личност или реалистично изграден модел в съзнанието. Образът, към който се стреми човек, трябва да бъде творчески осмислен и пресъздаден. Никога не бива да се копират определени качества от личности, които ви привличат със своето поведение! Колкото и да си приличате, всеки от вас е уникален. Затова не бива да се пренася механично определено поведение като вид подражателство. Подражателството е враг на самоусъвършенстването.
4. Кога, в кои случаи се постигат трайни резултати от самовъзпитанието?
Когато самовъзпитанието е ясно осъзнато желание и стремеж за духовно развитие.
Ясно осъзнатото желание предполага добре преценено и смислено изградено поведение, което създава нравствено изградена личност.
Когато самовъзпитанието се осъществява освен като ясно осъзнато желание и като стремеж за духовно развитие, крайният резултат, който се постига, е: пълноценно усвояване на принципите и правилата, които ръководят ума и сърцето. В този случай се постига пълен синхрон между мислите и чувствата и човек може да се изявява като нравствено и хармонично изградена личност.

ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
В ОЧАКВАНЕ НА ПРОМЯНАТА

Всъщност е добре да се запитаме хората действително ли възприемат своето настояще като очакване на някаква промяна. Отговорът не е еднозначен. Има хора, които изобщо не допускат, че е възможно да се случи нещо, особено различно от досегашния живот. Но има хора, които си дават сметка, че не е възможно да се живее неизменно по един и същи начин. Още повече че напоследък се забелязва промяна в климата на планетата. Впрочем промяната в климата е следствие от промяната, която се извършва изобщо във Вселената. От тази промяна е засегната и планетата Земя, а това означава, че хората – искат или не – ще бъдат потърпевши от съответните изменения.
В една от предходните теми беше обяснено, но сега също се налага да се кажат някои конкретни неща във връзка с очакваните изменения.
Съществените изменения произтичат от Замисъла на Създателя за живот във Вселената. Измененията, които засягат цялата Вселена, не биха могли да бъдат разгледани в една такава тема, а и не е и необходимо. Това, което се изисква да се каже тук, е свързано с живота на тази планета. Неговата досегашна организация вече изисква промяна. Икономическата и политическата система, според които е организирано човешкото общество, вече не са достатъчен критерий за неговото благополучие. Самият живот вече изисква нова организация на обществото, която да въведе нова, по-справедлива форма за разпределение на благата и нова, по-човеколюбива форма за общуване. Особено последното е изключително наложително, защото човеколюбието в голяма степен отсъства от живота на хората. Настанилото се безразличие и апатия са резултат от широко настъпилата бездуховност. Човечеството сега отчита тежки последици от икономическата криза. А всъщност не по-малка е кризата в човешките взаимоотношения и развитието на културата. Това са най-общите щрихи, които могат, макар и повърхностно, да очертаят сегашното състояние. То е нестабилно и по ред още причини, които няма да споменаваме сега поради тяхната известност. Но не може все пак да не споменем напълно пренебрегнатите възможности за създаване на нова култура – такава култура, която да изгради различни от досега съществуващите форми за духовен живот. Сегашният духовен живот на хората е на много ниско ниво. Потребностите на душата остават в сянката на материалния интерес. Алчност, злоба, кражби, убийства, издевателство над Природата – това са все показатели за неразумно организирания живот.
През последните десетилетия бяха направени многократни опити да се помогне на човечеството да осъзнае своя неправилен начин на живот. Резултатът е частичен. Тук-там възникнаха духовни учения, които не постигнаха необходимата промяна.
Сега също се правят опити за преосмисляне на културата на общуване. Надеждите на Висшите Учители са свързани с възможностите за осъзнаване на голямата необходимост от промяна в мисленето. Ето защо в последните години се извършва широкомащабна работа, която трябва да подтикне човешкия ум към преосмисляне на целия досегашен житейски опит на човечеството. Висшите Учители от Великото Бяло братство работят на много широка основа за популяризиране на нравствения начин на живот. Непрекъснато се правят опити за контакти с различни хора от планетата и в много от случаите се предава информация, свързана с необходимите промени. Всъщност като говорим за необходими промени, нека да уточним. Съществуват три съществено важни изисквания, които трябва да послужат на хората за създаване на тяхната нова култура.
1.Братски отношения между хората.
2.Любов към Природата.
3.Активно себепознание.
Какво трябва да се разбира, когато се говори за братски отношения?
Когато се говори за братски отношения, хората трябва да имат предвид човеколюбието. Да обичаш човека по принцип – само защото е човек, а това ще рече: защото е Божие творение.
Другото изискване, свързано с братските отношения, е пълното прекратяване на експлоатацията на човешкия труд. Трябва да се постигне и правилно разпределение на материалните блага. Сега обикновеният трудов човек е ощетен в голяма степен за сметка на интересите на определени хора.
Какво трябва да се знае, когато се говори за любов към Природата?
Когато се говори за любов към Природата, трябва да се има предвид най-вече прекомерното изчерпване на т.нар. природни богатства. Необходимо е да се потърсят алтернативни източници на енергия и да се преустанови използването на земните ресурси. Тук човешкият ум може да бъде много полезен.
Другото важно нещо е да се преустановят подземните ядрени опити.
Да не се замърсява планетата с отпадъците от ядреното гориво на атомните електроцентрали. Тяхното използване трябва постепенно да бъде преустановено за сметка на слънчевата енергия и други екологични алтернативни източници на енергия – има такива и те ще бъдат открити.
Активното себепознание е съществено важно изискване към всеки човек, за да бъде постигната действителна промяна в отношението към себе си и към ближния. Активното себепознание ще даде възможност на всеки човек да достигне до познанието за своята духовна същност. Нейното духовно богатство ще бъде опознато и това ще промени светогледа на хората. Те ще гледат на себе си и на света с уважение и преклонение пред мъдростта на Твореца. За духовната същност на човека ще говорим в следващата тема, а сега ще кажем само, че тя трябва да се познава, защото това знание е част от задължителната грамотност, с която трябва да живее всеки човек.
Тези три изисквания могат да бъдат осъществени единствено с добрата воля на хората. Такава промяна може да бъде постигната, само ако има желание. Но за съжаление, както вече казахме и в началото на тази тема, желанието липсва като съществен подход за промяна в мисленето. Затова пространството вече е изпълнено с вибрациите на нова, силна мисъл – Мисълта на Създателя за промяна съобразно Замисъла за живот във Вселената. Това е промяната, която ще съдейства за създаване на новата култура – култура на братски взаимоотношения и любов към Природата.
Внедрената в пространството Велика Мисъл на Създателя е изпълнена с любов. Нейните вибрации са различни от вибрациите на обикновената човешка мисъл. Те са толкова силни, че ще принудят човешкото съзнание да потърси промяната. В противен случай човешкият организъм ще се окаже неспособен да живее в новата енергийна среда. Само този човек, чието съзнание е изпълнено с любов към ближния и Природата, ще може да се хармонизира с вибрациите на новата енергийна среда. Животът на такъв човек ще продължи нормално, защото той ще се чувства като риба във вода. Другите, обаче, ще трябва да търсят възможности да се доближат с вибрациите на своите мисли до енергийната сила на Великата Мисъл. Ако облагородят своите мисли, те постепенно ще могат да се адаптират към новата среда. Само облагородената човешка мисъл ще може да спаси живота на планетата. Затова хората не трябва да бъдат пасивни наблюдатели на случващото се. Те не бива да живеят в очакване някой друг да свърши това, което е тяхна работа. Необходимо е да работят така, че вместо наблюдатели да се превърнат в активни съучастници на
промените. Всеки може да се потруди за своето духовно усъвършенстване и така, променяйки себе си, да промени и света.

ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СЕБЕПОЗНАНИЕ

Себепознанието е задължително условие за еволюцията на човешкия род. Без себепознание няма пълноценно развитие. Затова всеки човек трябва да е наясно, че първото изискване, отправено към него от Създателя, е себепознанието. Това означава, че всеки човек трябва да знае, че успоредно с опознаването на света той ще трябва да опознава и собствения си интелектуален потенциал. За тази цел се изисква и съответно разбиране. Без него няма как да се получи развитие, защото ако не си наясно какво търсиш, не би могъл да се ориентираш в действията си.
За какво разбиране става въпрос?
Това е знанието за човешката духовна същност. Не че не е необходимо да познавате своята физическа същност, но духовната има приоритет. Това е така, защото духовната структура определя физическото проявление. Така например, не би могло да има действие, ако няма мисъл. Това е най-общодостъпният пример, но такива могат да се посочат много. В случая като говорим за духовна същност, Аз имам предвид, че всеки човек трябва да е наясно, че той има енергийни тела, които са във взаимодействие с физическото тяло. Те са видими само за силно сетивните хора. Всеки човек също трябва да знае, че той притежава душа, дух и семенен атом. Те са организирани в ехоструктура* – енергийна субстанция, която стои в основата на човешката духовна същност. Семенният атом съхранява знанията, които човек е съумял да усвои през всичките години на своите прераждания. Така у всеки човек са налице опитности, които определят неговата стартова позиция в началото на всеки живот. Това е необходимо да се знае, защото всеки човек трябва да е наясно, че това, което върши и мисли, остава като следа в неговото съзнание и служи за по-нататъшното му развитие. Но това се получава, само ако се постигне траен отпечатък, ако следата е трайна. Така вече говорим за опитности – пълноценните, трайни знания, които служат на човека, за да се изяви неговата духовна същност. Душата, духът и семенният атом работят за тази цел: душата – като енергийна субстанция, която определя жизнеността на организма; духът – като същността, чрез която се изявява програмата за настоящия живот на човешката личност; семенният атом – като информационната банка, от която умът черпи знания за укрепването и развитието си във физическия свят.
Ето тези три компонента, които съграждат ехоструктурата, носят в себе си миналото, настоящето и бъдещето за всеки човешки живот. Като работи за своето себепознание, човек трябва да се запознае с тази информация. Така той ще разбере колко е важно за него да усвоява качествени знания и да ги използва целесъобразно в живота си. По този начин се постигат възможности както за настоящето, така и за бъдещия живот.
Когато говорим за възможности на себепознанието, това е първата възможност, която всеки човек трябва да има предвид – опознаването на своята духовна същност. Възможностите за това опознаване не са толкова много. За физическия свят, в който живеете, едва през последните години започна да се появява повече информация от този род. Ние, Учителите от Школата на Христос, твърдим, че тя е много необходима. Възможностите, които дава опознаването на такава информация, са свързани с използването на интелектуалния потенциал. Когато човек знае, че притежава такъв род информация, ще бъде по-уверен в действията си, ще се съобразява в по-голяма степен с интуицията си и не на последно място – ще се научи да слуша този вътрешен глас.
Когато “говори” интуицията, т.е. “нещото, което подсказва”, всеки трябва да знае, че му говори неговото съзнание на базата на опитностите, които има от своите минали животи. Трябва само да има повече вяра в собствените сили. Така че възможността за себепознание опира до тази връзка – връзката с духовната същност. Тя е основна база за развитие на
човешкия ум във физическия свят и определя степента на неговата обвързаност с материалния свят.
––––––––––
* Повече информация за ехоструктурата можете да получите от темата “Ехоструктурата”, включена в книгата “Езотерични записки”. Книгата е представена в сайта www . dobrodeteli . com (б.а.).

ЙОАН БОГОСЛОВ
СЛОВО ЗА УМА И ДУШАТА

Аз, Йоан Богослов, с радост започвам тази тема.
Като се говори за духовната същност на човека, е важно да се знае, че за да се прояви пълноценно духовното богатство, с което е роден човек, трябва да влязат в действие неговите умствени способности. Казано беше в предишната тема, че не може да има действие, ако няма мисъл. Сега трябва да кажем, че не може да има духовен живот, ако за неговото проявление не работи умът. Какво е духовният живот? Той е изява на най-фината част от душата – духа. Духът е носител на основната информация за живот на човека във физическия свят – неговата актуална за съответното раждане програма.
Вие трябва да знаете, че всеки от вас носи в себе си заряда на Първичния жизнен импулс, т.е. силата, чрез която се проявява Духът – Божественият импулс. Но за да започне той да действа, трябва умът да му помогне. Човешкият ум е уникално приспособление за работа на духа във физическия свят. Но трябва да се знае, че умът никога не работи сам. Той може да направи каквото и да било, само ако го подкрепи на първо място желанието и на второ – волята. Така че за да може да се използва духовното богатство на един човек, трябва желанието да подтикне ума към действие, а волята да подкрепи действието.
Какво имаме предвид, като говорим за духовно богатство? Духовното богатство е толкова по-стойностно, колкото повече знания са съхранени от миналите животи. За всеки настоящ живот тези знания се проявяват като “опитности”. Но знанията се придобиват във физическия свят. Освен тях човешкият дух е носител и на внедрени още в първообраза на човешката индивидуалност качества. Основната част от тях са свързани с добродетелите. Те са вложени в човешката духовна същност, за да бъдат използвани при изграждането на съзнание, което ще рече да бъдат използвани по пътя на еволюцията на човешкия дух. Хората ги приемат като “вродените качества”, като нещото, което всеки си носи по рождение. Дори и това обяснение подсказва, че човек не се ражда неук. Всеки притежава определени способности, които му помагат да живее и които по-късно служат за създаването на нови умствени способности. Колкото по-задълбочено човек усвоява и развива новите знания, толкова повече той работи за натрупването на нови опитности, т.е. за своето бъдещо духовно богатство.
Умствените способности на всеки човек са различни. Но има три основни залога, според които умът работи пълноценно във физическия свят. Казвам “залог”, защото тези способности имат основополагаща роля в човешкия живот. Това са способностите на човешкия ум да възприема, да анализира и да възпроизвежда. И тук има различие. То се открива в степента на проява на тези три способности. Човек възприема по-добре, ако е добронамерен; анализира по-правилно, ако е безкористен; и възпроизвежда по-пълноценно, ако не е преднамерен.
Трите основни залога за правилната работа на човешкия ум могат да бъдат добри помощници, ако човешкият ум потърси упование в Христовата светлина. Това ще рече да се запознае човек с Христовото учение и така ще може да захрани душата си с чиста Божествена сила за благороден живот. Благороден, защото Христовото учение е носител на най-чистата нравственост и създава възможности за облагородяване на човешките дейности.
Моралът, който носи всеки човек още от своето рождение, се определя от неговата връзка с Бога. Аз, като Божий служител, ще кажа, че няма сърце в света, което да носи злото в себе си още от своето рождение. Връзката с Бога съществува невидима, но трайна във всяка душа. Човешкият ум е този, който може да прекъсне, но може и да развие връзката с
Бога. Но човешкият ум е следствието, причината стои в желанието за живот. Някои го наричат “нагласата за живот”. Какво ще рече “нагласа за живот”? Това е усещането, с което възприемаш света. Ако възприемаш хората и природата с радост, с любов, животът ти ще бъде радостен. Ако твоето усещане е за унилост, за недоверие към другите, ще имаш мъчен живот и всичко ще те спъва.
Една от причините да възприемаш света с отчаяние и унилост е здравето на твоя организъм. Ако ти си здрав, ще се радваш на живота, ако организмът ти не работи правилно, твоята сетивност ще бъде занижена и ти няма да можеш да се радваш на живота. Така че твоята нагласа за живот зависи от две основни неща: здравето на твоето тяло и здравето на твоята душа. Ще кажеш: кой може да е сигурен в това? Всеки се ражда с късмета си. Така е. Но има и друга причина – личното отношение на всеки към себе си. Това е много голяма тема, могат и книги да се напишат по нея. Аз сега ще кажа най-главното, което трябва да се разбира като съвет. Обичай себе си, обичай хората, обичай всяка тревичка и твоята нагласа за живот ще ти носи радост и удовлетворение. Ще кажеш: не мога да го почувствам така. А поиска ли? Трябва да поискаш. Трябва постоянно да се подхранва желанието за живот. Връзката с Бога събужда това желание, връзката с Бога дава сили за живот. Ти си Божествено творение. Нека личното ти отношение към теб бъде като към Божествено творение и тогава нагласата ти за живот ще ти носи вдъхновение и благородна сила.
Аз добре зная, че това, което казвам сега, трудно се възприема. Това е слово колкото за ума, толкова и за душата. Връзката между ума и душата ще ти даде светлината на твоя живот. Бъди уверен, че нищо друго не струва толкова евтино и в същото време не е толкова скъпо, колкото твоята вяра в Добрата, Разумна същност на Сътворението. Затова в теб, както и във всеки друг, е вложена нежна, обичаща човешка душа. Дай ú живот.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
РАЗУМНОСТ И СЕБЕПОЗНАНИЕ
Интересът към собствената личност е свързан с интереса към света. Знанието за себе си е част от знанието за света. Ти си съществен, градивен елемент на света и колкото по-добре се познаваш, толкова е по-добре за света. Има, обаче, една съществена подробност: трябва да се осъзнава връзката между личността и света. Всеки трябва да знае, че тази връзка е духовна и тя е осъзната дотолкова, доколкото човешката личност е изградила съществената основа на своето съзнание.
Какво означава да изградиш съществената основа на своето съзнание? Това изисква да познаваш основните природни закони, които предопределят разумната връзка между човека и Природата. Да познаваш природните закони, означава да знаеш – и не само, а да си убеден, че Вселената е изградена върху конкретни правила. Нищо не е хаотично създадено. За всичко е предвидена определена взаимозависимост и така се постига балансът между положителното и отрицателното. Така че, за да изградиш основата на своето съзнание, трябва да разбираш законите, които предопределят взаимозависимостите и изграждат правилата в Природата. В случая като казваме “Природата”, трябва да се разбира и цялата Вселена.
Законите, които определят взаимозависимостите в Природата, можем да определим като основополагащи за Сътворението. Три от тях трябва задължително да се познават: законът за вземането и даването, законът за движението и покоя и законът за съзнателното и безсъзнателното.
Ще започнем обяснението на тези три закона от последния – закона за съзнателното и безсъзнателното.
Съзнателно е всяко действие, което се извършва с определена цел, а безсъзнателно е действието, което се извършва като следствие на първичното. То е подчинено на резултата от първичния замисъл и добива стойността на основополагащ фактор за ново действие. Следователно безсъзнателното действие е отзвук на съзнателното, негово следствие и в същото време причина за ново действие. Важното в конкретния случай е, че това ново действие има характера на предопределеност, т.е. това е предопределено действие. Неговата стойност се определя от разумното изпълнение на съзнателното действие, което ще рече от разумното достигане до целта. Ето защо цялото внимание и отговорност на личността трябва да бъдат съсредоточени върху разумното постигане на целта.
Предопределеността има положителен и негативен резултат.
Положителен, когато действието, което се извършва като следствие от постигането на целта, допълва и обогатява съдържанието на самата цел, което означава на първичния замисъл.
Отрицателен резултат се получава тогава, когато действието унищожава или в голяма степен ощетява резултата от постигнатата цел.
Безсъзнателното действие, като следствие от първичното, има косвена връзка със замисъла за достигане на целта. Затова то трябва да се разглежда като вероятност, която създава предпоставка за нова проява на ума. Вероятността служи като отправна точка за положителния или отрицателен резултат на предопределеността. Важното е да се осъзнае изначалната връзка между личността и света като основополагаща, защото върху нея се гради съществената основа на човешкото съзнание.
Съществената основа на човешкото съзнание се изгражда от количеството и качеството на опитностите и затова тук отделяме специално внимание на съзнателното и безсъзнателното действие. Законът за съзнателното и безсъзнателното действие не трябва да
се бърка със закона за причината и следствието. Законът за причината и следствието има обективен и субективен характер, докато законът за съзнателното и безсъзнателното действие има само субективен характер. Той е подчинен на изначалната потребност за проява на човешкия ум. Неговото предназначение е да създава опитности, т.е. знания и мъдрост, създадени на базата на живия опит в живота. Така се утвърждава връзката между личността и света.
Законът за движението и покоя трябва да се приема като правилото, което определя живота в Природата, или това е нейното вечно обновяване.
Движение е всяко действие, което създава промяна, а покой е всичко онова, което утвърждава промяната. Абсолютен покой няма. В случая като говорим за закон за движението и покоя, имаме предвид създаване на формата на Съществуващото и неговото относително проявление в един и същи вид и по един и същи начин за определено време. Следователно Ние приемаме за покой проявлението на формата в един и същи вид и по един и същи начин за определено време.
Законът за движението и покоя служи за създаването на разнообразието от форми и определя продължителността на тяхното съществуване. Той произлиза от Замисъла за Сътворението и има първичен характер по отношение на проявата си. Първичен, защото служи на Великото Съзнание за проявата на неговите идеи. В този смисъл законът за движението и покоя създава правилата, които определят живота в Природата – нейното непрекъснато обновяване.
Законът за вземането и даването трябва добре да се познава, защото силата на неговия морален характер е изключително голяма. Той е заложен в Природата като средството, чрез което се постига балансът на силите. Чрез него се предопределя хармонията в Природата. Там при всяко от веществата е заложен принципът на взаимозависимостите – приемане и отдаване. Всяко вещество в Природата, всяка форма приема и отдава според своите възможности, а те – възможностите – са определени от Замисъла на Великото Съзнание за живот във Вселената. Възможностите се проявяват според принципа: ползвай колкото ти е потребно и отдавай колкото си способен. Да отдаваш колкото си способен, означава да ограничиш влиянието на ума, за да се изяви душата в своята пълнота, тя според своята Божествена потребност да отдава.
При хората законът за вземането и даването не се разбира правилно. Хората не ползват колкото им е потребно, а винаги искат повече, отколкото им е нужно. Отдаването пък изобщо не е развито като форма за изява на съзнанието. Всеки гледа да даде по-малко или ако е възможно, изобщо да не даде. А всъщност силата на този закон засяга най-вече духовния живот. Чрез него най-пълно се проявяват положителните и отрицателни качества в характера на даден човек. Законът за вземането и даването създава условия да се проявят любовта или омразата, щедростта или скъперничеството, благородството или алчността и злобата и т.н. И тук, както и при предходните два закона, връзката между личността и света е много тясна, а точно тази връзка не се осъзнава като фактор за изграждане на съществената основа на човешкото съзнание. Съществената основа на човешкото съзнание, както вече казахме в началото, се определя от разгледаните тук три закона. Като заключение в края на тази тема е добре да изведем съответстващи на трите закона три правила за приложение.
1. Вземай колкото ти е потребно, отдавай колкото си способен да дадеш.
2. Ползвай вечния стремеж на Природата за непрекъснато обновяване.
3. Нека живият опит да те води по пътя към твоята цел.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ЗАВЛАДЯВАЩИ И ОБСЕБВАЩИ ЧУВСТВА
Силата на човешките чувства заслужава специално внимание. Има съществено значение кога, при какви условия се проявява активността на чувствата. По принцип всяко чувство е активно. Такава е неговата природа. Чувствата действат, като завладяват. Няма пасивни чувства. Има такива, които завладяват, и други, които обсебват.
Завладяващите чувства идват от сърцето. Те са резултат от желанията на хората и в голяма степен се опират точно на силата на желанието. Силата на желанието се проявява като обич, като злоба, като благост, изобщо има различни проявления в зависимост от вида на желанието. Онези хора, които знаят какво е сила на желанието, могат най-добре да разберат следната мисъл: чувствата са стихия, която може да унищожи разума. Чувствата, които са създадени върху основата на потребност и в резултат на тази потребност формират емоционално състояние – такива чувства имат най-реалното присъствие в човешкия живот. Чувствата, свързани с потребността от едно или друго нещо, са реалните чувства в човешкия живот. Трябва едно да запомните: няма чувства, произлезли от само себе си. Чувствата винаги са свързани с нещо конкретно в човешкия живот. Тази конкретност се формира върху основата на интелектуалния потенциал, който носи човек, или, иначе казано, от разбирането на човека за живота. Сега ще отидем още по-далеч и ще кажем, че разбирането за живота се оформя в резултат на опитностите, а те пък от своя страна оформят интелектуалния потенциал. Ето, това е кръгът, в който се пораждат и развиват чувствата. Излиза, че човешкото разбиране за организацията на живота и неговото развитие са същественият фактор, от който зависи проявата на чувствата.
Богатството на интелектуалния потенциал и неговата стойност зависят от количеството и качеството на живия опит. Колкото повече човек се стреми да създава нещо ново и да организира вече известната му, вече натрупаната информация, толкова повече неговите чувства укрепват. Връзката идва от живия опит и отива да подкрепя ума. Умът във всяко време, когато му е потребно, търси да се опре на опита, за да формира разум. Защото така получава най-достоверната информация за нещата от живота. Затова човек не трябва да се страхува да опитва, т.е. да посяга към новото и неизвестното. Винаги трябва с увереност и здраво любопитство да се впускате към новите идеи, да се стремите да ги усвоявате правилно и да ги използвате правилно. Така ще имате зад гърба си след всяка нова идея и нова опитност. Наличието на опитност променя характера на желанията, изменя се и тяхната сила. В такъв случай се създава и проявява мъдростта в човешкия живот. Тя може най-добре да каже какво е потребно на човека и какво не. И тогава когато според потребността се прояви желание, то ще създаде благородни чувства. Това обяснение изглежда сложно, но всъщност то ни казва, че както ситият човек не се измъчва от глад, така и мъдрият човек не се измъчва от глупостта.
Сега да обобщим. Чувствата се пораждат от силата на желанията. Желанията зависят от способността да разбираме живота. Разбирането на живота зависи от количеството и качеството на живия опит, на опитностите. Всичко това оформя интелектуалния потенциал на човека и създава условията за неговата житейска мъдрост. Върху основата на мъдростта идват разумните желания, а те пораждат благородни чувства. Когато завладяват човека, те облагородяват неговия живот. Проявената активност на такива чувства е желана и необходима за разумния живот на личността. Толкова за чувствата, които завладяват.
Сега няколко думи за чувствата, които обсебват. Да видим първо къде е разликата между двете – между чувствата, които завладяват, и тези, които обсебват.
Всичко зависи от вида на желанието. Ако чувството, което завладява, е породено от добро желание, и самото чувство ще има благотворен резултат върху човека. Но ако желанието е свързано с агресивност, и чувството ще е агресивно и тогава ще има негативен резултат. Същото е валидно и за чувството, което обсебва. То е свързано с изключително силно желание, чиято активност не е обуздана от ума. Но докато при чувствата, които завладяват, има добри и лоши страни, то при чувствата, които обсебват, има само лоши страни. Това е така, защото чувството, което обсебва, измества ролята на разума като съветник на съзнанието. Чувството, което обсебва, лишава човешкия ум от способността да разсъждава, затова малко по-горе казахме, че чувствата могат да бъдат стихия. Следователно разликата между двете се проявява като положителни, съграждащи чувства и отрицателни, разрушаващи чувства.
Обсебващото чувство идва от неконтролираното желание. Когато в човешкото съзнание заживее мисълта за определено нещо, желанието за реализацията на това нещо поражда чувствата, с които е съпроводено очакването от неговото осъществяване. Неразумното желание поражда и неразумни, обсебващи чувства, които изместват ума. Душата остава сама срещу агресивното обсебващо чувство. Тя става негова пленница и в този случай в медицината вече се говори за психично разстройство. Във всички случаи, когато говорим за обсебващо чувство, трябва да знаем, че то е свързано с разрушаващи човешката психика преживявания. Дори и тогава, когато едно толкова красиво и благородно чувство като любовта се прояви като обсебващо чувство, то се превръща в разрушаващ, разграждащ фактор. И какво излиза сега? Едно чувство може да има различни проявления. То може да бъде завладяващо, може да бъде и обсебващо – зависи от силата на желанието, което го поражда. Затова е добре всеки да знае, че желанието идва от ума и отива при разума. Ако той го остави без контрол, то се превръща в чувство, опустошаващо човешката душа. Чувството е богатство за човешката душа, само когато прониква в нея нежно, като полъх.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
Всички същества, сътворени от Бога, изпитват чувството на любовта. Разбира се, всеки по свой начин преживява любовта. За растенията тя е чувството на благост, за животните – на близост, а за някои от тях – на привързаност, а за човека любовта е силата на живота.
Как трябва да се разбира това определение – “силата на живота”? То трябва да се разбира като основополагаща идея за съзидателност, за развитие и усъвършенстване. Само истинската любов може да въздигне човешкия дух до нивата на Божествена сила.
Човешката любов е различна като преживяване за различните хора. Всеки човек има свое отношение към любовта. Личното отношение на всеки човек се определя от неговата способност да възприема ближния, дори е по-правилно да се каже себеподобния. В този смисъл трябва да се разбира човеколюбието като начална позиция за формиране на отношение към чувството любов.
Как се проявява любовта? Като благост, като нежност, като загриженост, като внимание и уважение и като всичко това, взето заедно. Има и още едно чувство, което е трудно да се определи с една дума, защото то изпълва цялата душа, то обсебва сърцето и подтиква човешкия разум към добротворство. Човекът, подвластен на това чувство, е способен само на добри дела, дори е способен и на самопожертвувание. Това чувство се нарича всеотдайност. То е най-силната изява на любовта. Само чрез него тя може да бъде истински разпозната. Там, където има всеотдайност, има и любов. Силата на човешката любов се измерва с всеотдайността.
Кога се поражда любов? На този въпрос не може да се отговори с едно изречение. Пораждането на любов е вътрешен процес, то е химия на чувствата. Когато един човек е привлечен от някого или от нещо, той усеща потребност да притежава нещото или да има до себе си човека, който го е привлякъл. Но не това е най-главното. Същественото в случая стои в неговата уникалност. Защото всеки човек по различен начин изживява своето желание или, по по-правилно е да се каже – своето усещане по отношение на другия. За едни е важно обичаният да бъде винаги до тях и всяка негова мисъл да е известна, всяко негово действие да е ясно, т.е. обектът на нашите чувства да бъде пълно наше притежание и като физика, и като дух. Това е себичната, егоистичната любов, от която произтичат множество проблеми. Нейна първа и много силна изява е ревността. Така човек най-малкото осакатява или дори убива любовта. Любимият човек често остава без лично пространство, без въздух дори, от силната задушаваща прегръдка. Никога не искайте да проникнете в душата и мисълта на любимия човек. Оставете го да диша свободно и да има свое пространство – чисто, само негово пространство, в което да остава сам с мисълта за вас. Така той ще може да осъзнае по-дълбоко, истински връзката си с вас. Прекалената близост изморява. С времето тя се превръща в досада. Истинската любов няма нужда от такава близост.
Казват, че очи, които не се виждат, се забравят. Но това не е правилно заключение. Не можеш да забравиш онези очи, които са успели да докоснат душата ти и са навлезли със своята благост дълбоко в нея. Има очи, които се превръщат в източник на вдъхновение и радост, дори само когато мислено си ги представиш. Тук вече идваме до позицията на онази искрена и силна потребност от близост, която се нарича духовна близост. Духовната връзка между хората е най-трайната връзка. Тя няма нужда от физическо присъствие, защото се подхранва от силата на чувството любов, което извира от сърцето. В първия случай, когато говорихме за егоистичната любов, винаги присъства и мисълта за собственост, мисълта за притежание, т.е. там в основата стои желанието да имаш – да го имаш, да го притежаваш
този човек и той да познава само тебе. Но когато става въпрос за духовната връзка, там нещата са коренно различни. Ще трябва да следите себе си. Когато почувствате, че сте привлечени от някого, винаги се питайте защо търсите този човек. Усетите ли в себе си стремежа да го задържите само за себе си и най-вече усетите ли страха, че можете да го загубите, бъдете уверени, че вашата любов не е истинска.
При духовната връзка има пълнота на чувството любов. Като казвам „пълнота”, имам предвид, че там любовта е благост, нежност, всеотдайност. При това положение в основата на твоето чувство стои желанието другият да е щастлив независимо дали това в някаква степен те ощетява – важното е другият да е щастлив.
Защо разглеждаме този въпрос, независимо че той е твърде често дискутиран? Защото човешките взаимоотношения в последно време много се измениха. Общуването между мъжа и жената се превърна в затормозяваща връзка, която в много голяма степен е повърхностна и не носи никаква полза за обществото. Вие трябва да знаете, че взаимоотношенията между мъжа и жената са част от взаимоотношенията, които изграждат обществото. То е благородно или пошло в зависимост от установената връзка между двата пола. А съвременното общество боледува от пошлост. Взаимоотношенията между двата пола се оформиха като взаимоотношения между търговски партньори, а там, където има някаква любов, тя е повече от егоистично проявено чувство. Радостно е все пак, че има и красива, всеотдайна любов, която се среща значително по-рядко, но важното е, че я има. Тя е голямата надежда на бъдещето. Защото ще послужи като жив пример на онези, неориентираните, които не знаят какво да правят с живота си. Те има какво да видят – стига наистина да гледат и с очите на съзнанието си. А как гледат очите на съзнанието? Те отчитат мигновено доброто и лошото и търсят връзката между тях. Има връзка между доброто и лошото и тя понякога е необходима, но само ако хората знаят как да се възползват от нея. Говорили сме за тази връзка и сега няма да се повтаряме, искам само да се знае, че доброто дава сила на душата, а лошото дава сила на ума. Внимателното използване на тези сили дава баланса между двете. Ето защо е ценна истинската любов – защото тя гледа с очите на съзнанието. Там има осъзната искреност, благородни желания и благоразумни действия. Тази любов трябва да се настанява все повече в отношенията между мъжа и жената, за да се създаде новото общество на любов и взаимопомощ между хората.
Значи, за да се промени качествено едно общество, трябва да се промени не само отделната личност. Съществено важно е да се променят отношенията между двата пола. Да се знае, че мъжът носи силата, жената носи нежността, а двамата заедно създават любовта. Така тя е силна – искрена и нежна, всеотдайна. Това е красивата любов на духовно чистите хора. Само чрез такава любов може да се създаде благородно общество.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ПОЗНАВАМЕ ЛИ ЩАСТИЕТО?
Всички говорят за щастието. Търсят го, искат да са щастливи и съжаляват, че не са го открили. Всъщност знаят ли хората какво търсят? Щастието трябва да се разбира като състояние на духа. Но нали, за да се стигне до определено състояние на духа, са необходими много и различни условия?
Какви условия са необходими, за да бъде човек щастлив?
Има едно единствено задължително условие, което не се оценява, дори от много хора изобщо не се слага в сметката. Единственото задължително условие човек да е щастлив е да е здрав – да се е родил нормален и да е здрав. Без това условие щастието се постига изключително трудно. Но какво трябва да разбираме, когато говорим за щастие? Хората обикновено си представят някакво особено състояние – резултат от определена задоволеност на желанията. Ако всичко, което искаме, се сбъдне, значи сме щастливи. Никой не иска да приеме, че може да бъде щастлив – дори и тогава, когато се среща с трудности в своя живот. А точно там е истинското щастие. И сега ще поясня защо изказвам това твърдение. Ще го формулирам така: щастието може да бъде открито в срещата с трудностите и изживяно в тяхното преодоляване.
Грешката за правилното разбиране на щастието е в нагласата за бързото, лесно и достъпно удовлетворяване на потребностите. И това се приема като общовалидно правило. Хората все още не са оформили в съзнанието си мисълта за ползата от трудностите, с които е изпълнен човешкият живот. Има една българска народна приказка, в която се разказва как една мащеха направила зло на заварената си дъщеря. Своята дъщеря тя научила да работи, а на заварената дъщеря не давала никаква работа и я приучила на мързел. Когато тръгнал царският син да си търси жена, харесал трудолюбивото и спретнато момиче, а мързеливото останало неугледно и неспособно да се справя с живота си. Този пример какво иска да каже? Иска да каже, че човек израства в трудностите. Там, т.е. чрез тях, укрепва духът му и той може да постигне добро, положително развитие. Според народната мъдрост в тази приказка щастието е спряло при това момиче, което е свикнало да се справя с трудностите. Така е и в живота. Важното е да се осъзнае тази истина. Когато човек се изправи пред поредната трудност в живота си, трябва да се усмихне и да си каже: сега имам повод или причина да проявя своята духовна сила. Щастието е точно тук в този момент, защото това е моментът, в който откриваш възможността за себедоказване чрез активен творчески подход към проблема. Ето това е същественото – да съумее човек да потърси и открие творческия подход в преодоляването на трудностите.
Когато срещнат проблем, хората обикновено се паникьосват и изпълват съзнанието си с досада. А всъщност когато трябва да се преодолее определен проблем, тогава се създават и условията, чрез които човек да прояви своите умствени способности и степента на своите нравствени качества. И когато знаеш, че проблемът не е бреме, а възможност за самоизява – няма да те измъчва досадата. Приемането на проблема като нещастие идва от неговото неразбиране. И най-вече от желанието да не се срещаме с трудностите. Човешкият ум хитрува, като иска да живее без трудности. Ако осъзнаваме, че трудностите са камъчетата, по които стъпваме, за да преминем през мочурливия път, ще ги приемаме с удовлетворението, че така учим и укрепваме духа си. И точно тук – в избора къде, на кое камъче да стъпим и успешното преминаване нататък, ни среща щастието. Защото то идва по две причини: едната е, защото сме преодолели конкретния проблем, и втората, защото сме доказали своята способност да се справим с трудностите, т.е. заради удовлетвореността от собствените ни умения и трудоспособност. Когато човек получи удовлетворение от преживените усилия за постигането на каквото и да било, той получава
ново, различно самочувствие. Израства в собствените си очи. Явява се и самоуважението. Всяко преодоляване на проблема, независимо от неговото естество, носи нови умения и помага на човека да укрепи волята и знанията си за бъдещия си живот.
Значи как можем да формулираме човешкото разбиране за щастието? Никак не можем да го формулираме, докато не изясним разбирането си за него. От всичко казано следва правилото, че трудностите са преимущество за духовното развитие и богатство за човешкия живот. Когато ги срещнем – срещаме щастието. Умението да работим творчески с трудностите и разумното боравене с тях носи щастието. То се проявява като удовлетвореност, като пораснало самочувствие и като сила на духа – най-вече като сила на духа. Щастието не е и не може да бъде радост от безпроблемния живот. Щастието е проява на силата на духа. Защото когато се проявява духът, се проявява Божествената сила на Сътворението. Още в Замисъла за Сътворението на Живота Бог е вложил в човешката душа силата на Духа. Духът е съзнанието на душата, еманация на Мъдростта на Бога – Великото Съзнание. Духът съдържа пълноценната, цялостна програма за развитието на човешкия живот. Когато се създадат условията Той да се прояви, всеки човек трябва да знае, че така се проявява силата на Великото Съзнание, т.е. ти като човешко същество ставаш частица от Великото Съзнание и Негов сътрудник за изпълнението на Замисъла Му. Ето тогава човек ще може да се чувства щастлив – когато проумее тази истина, защото чрез нея ще стигне до мъдростта на Божествения промисъл за живота на човешката душа.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
УНИВЕРСАЛНАТА ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ
Всички съществени действия, свързани с развитието и промените във Вселената, са подчинени на определени закони. Това са законите на Живота – законите на животворящата активност на субстанцията. Всъщност по-правилно е да се каже: законите на живототворящия Дух. В основата на всичко сътворено е Той. Субстанцията е духовен еквивалент на мисълта на Твореца. Т.е. тя има материалното си проявление във физическия свят, защото е създадена като Идея в Духовния свят. Великото Съзнание работи за промените, които осъществяват реалното съществуване на цялата Вселена. В този смисъл трябва да се има предвид Замисълът на Твореца за влиянието и съграждащата функция на Духа. Във физическия свят Той се проявява на енергийно ниво. Съществуват различни видове енергия, защото са различни нейните функции, и все пак има една универсална енергия, която обслужва всички жизнени процеси в Природата. Тя затова е универсална, защото работи с всички живи организми в Природата. Тя изпълва пространството и дарява жизнена сила на растения, животни и хора.
Универсалната жизнена енергия не се познава достатъчно от хората. Те я приемат като даденост и не обръщат никакво внимание на нейната съграждаща сила. А тя гради и развива Живота на биологичните организми в съответствие с Информацията, на която е носител. Информацията – това на първи план е Идеята на Твореца за правилната жизнена активност на биологичните организми, и на втори план – силната, активна мисъл на човека.
Като правило трябва да се знае, че в Пространството всяка сутрин рано, на изгрев слънце, заедно със светлината на първите лъчи идва и Посланието на Твореца за здравословен и мирен живот на Земята. Ако хората имат съответното разбиране и се постараят да усвоят тази Енергия на Добрата Воля на Твореца, ще могат да постигнат правилен и целесъобразен живот. Посланието на Твореца насища универсалната жизнена енергия с необходимата информация, която определя смислената човешка активност и дарява всеки буден ум с ведро настроение и градивни мисли. Тази информация, която е в състояние да послужи на всеки добронамерен човек за правилен и целесъобразен живот, може да бъде открита рано сутрин във всеки слънчев лъч, във всяка светла нишка, проникнала в стаята, или изобщо в огромното енергийно пространство на планетата. За разлика от по-късните часове на денонощието, рано сутрин информацията е най-чиста и най-активна. Тогава и човешкият мозък е отпочинал и работи най-правилно. Създадени са условията за съвместна ползотворна дейност между човешкото и Великото Съзнание, което ще рече, че човек и Бог взаимно си помагат, за да се изпълни Божията воля за разумност и благополучие в Живота. Когато се каже „Живот”, трябва да се разбира всичко, свързано с енергийно-информационната активност на Сътворението – всяко движение, всяко действие, всяко проявление на мисълта е Живот. И всичко се постига в резултат на енергийната активност в Пространството.
Активността на Универсалната жизнена енергия има предназначението да предаде на човешкия ум основната Идея за здраве, доброжелателство и добротворство. Тя е изпълнена с благопожелания и Любов. Нейната сила се състои в способността ú да прониква в човешкото съзнание, така както например звукът прониква до слуха. Но не е достатъчно само това, че тя може да проникне до съзнанието. За да бъде полезна на човека, тя трябва да бъде усвоена от неговото съзнание и употребена от неговия ум. Тогава тя се превръща в съграждащ за човешкото здраве фактор и в извисяваща съзнанието духовна сила. За да се получи това обаче, трябва да има взаимност и от двете страни: човешкото съзнание и Великото Съзнание. Чрез Своята безрезервна Любов Великото Съзнание е отдало и отдава
всичко необходимо, за да може човекът да расте и се развива правилно. Но тук стигаме до правдивата мисъл: „Насила можеш да вземеш, но насила никога не можеш да дадеш.” Не може твоето добро желание да стигне до този, който не те иска. Ето защо хората трябва да си дадат сметка осъзнават ли и в каква степен осъзнават факта, че те са Живи Души, създадени в конкретно определени условия, за да се развиват благоразумно. Когато създават семейство и съответните условия, в които да родят и отгледат деца, хората копират модела на Сътворението, разбира се, в много по-ограничен вариант. Великото Съзнание, когато е създало човека, е предвидило и всичките необходими условия за неговия нормален живот.
Казано е: за всяка болка – и билка. И това е някаква степен на осъзнаване за наличието на всички необходими условия за правилен живот. И сега от само себе си, след всичко казано дотук, възниква въпросът: “Защо тогава хората не умеят да използват универсалната жизнена енергия? Нали тя им е дадена като основен фактор за правилното им съществуване?” Чрез тази енергия до човека достига здравето и знанието, защото тя е наситена с жизнена сила и необходимата за Живота Информация. Защо тя се използва толкова ограничено и толкова неграмотно? Отговорът идва също така от само себе си, както и въпросът: “Защото хората нямат желание да се развиват според Замисъла на Великото Съзнание.” Те живеят според своя си замисъл. А всъщност би трябвало човешкият замисъл да не е толкова едностранчив, за да може да се интегрира с Идеите от Замисъла на Великото Съзнание. Тук пак ще вземем за пример семейството: във всяко семейство има правила – закони, според които то съществува. Така е и в Природата. Тя съществува благодарение на Законите, които определят нейното развитие и нейната жизненост.
Човекът е част от жизнената среда, в която живее, и когато не разбира нейните закони, той вреди както на себе си, така и на Природата. Едностранчивостта на неговите мисли и действия го отчуждава от Природата. Липсата на желание да се възползва от създадените в нея и чрез нея условия осакатява неговото здраве и целия му живот. Така универсалната жизнена енергия остава неоползотворена целесъобразно. В крайна сметка човекът трябва да разбере, че – иска или не иска, вярва или не вярва – Енергията на Живота е съществуваща физическа реалност и когато човекът се прави, че не я забелязва, всъщност се самоизключва от основните жизнени процеси. В голяма степен науката вече обяснява този факт, но той сега се възприема повече като сухата теория на съответните научни разработки, и толкова. Масово хората все още не са осъзнали колко съществена част са те от Природата и колко много тяхното здраве и правилен живот зависят от нейната чистота и от енергийната ú активност.
Казахме по-горе, че универсалната жизнена енергия е най-чиста и най-активна рано сутрин и това е така, защото по това време все още не се е събудила активността на човешката мисъл. Със своето неразбиране, пренебрежение или скептицизъм човешкият ум възпира влиянието на този основен за живота природен дар. А всъщност не се иска много. Трябва само да се осъзнае силата на връзката между човешкото съзнание и Великото Съзнание. То ще рече – силата на основата съграждаща взаимност между човешкия ум и енергийно-информационната среда на неговото съществуване. Иска се повече разбиране за основните физични и химични процеси, които се извършват в човешкия организъм в резултат от прякото съприкосновение с ранната светлинна енергия. Ако човешкият ум не е достигнал до конкретни познания, то тогава е достатъчно поне само разбирането, че всеки човешки организъм е листо от огромното дърво на живота и за да е свежо и жизнено, то трябва да черпи с благодарност от соковете на неговото стебло.
Искаш ли да бъдеш разумна част от живата Природа? Тогава приеми мисълта за необходимата взаимност между теб и нея. Тя е всеотдайна и те дарява със здраве и живот, бъди и ти всеотдаен и я дари с твоята добра мисъл, с твоето голямо желание за добротворство. Ще можеш да работиш плодотворно с универсалната жизнена енергия, ако използваш като ключ за връзка с нея следните думи: „Аз съм Светлина и приемам
Светлината на Живота; аз съм Любов и приемам Любовта на Природата; аз съм Живот и съграждам новия светъл Живот.”
Стани рано, отвори широко прозореца си, за да нахлуе светлината в твоя дом, и кажи тези думи с отворена за Божествената Любов душа. Или излез навън и се слей със светлината и зеленината на живата Природа. Почувствай силата на нейните чисти жизнени сокове.
Бъдете здрави и обичайте!
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЗА МОЛИТВАТА
Съществува мнение, че ако използвате продължително време една молитва, тя ще бъде чута от Господа и желанието ви ще бъде изпълнено. Това мнение се подхранва в голяма степен от силно религиозните хора, които имат в ума си представата за Господа като за господар, който се разпорежда със съдбите на хората. Според тях, ако съумееш да се представиш добре пред Всевишния, ще получиш Неговото благоразположение. В тези мнения има много малко истина и повече заблуда.
Къде стои истината? Тя е в твърдението, че трябва да съумееш да се представиш добре. Но как да се разбира това “добре”? Да се представиш пред Господа добре, това означава да застанеш пред Него с цялата си искреност. Може да не е в най-правилната поза, може да не е в най-подходящото време, може да не е изказано с най-подходящите думи, но да е казано искрено. Искреното чувство има силата на електромагнитно лъчение. То изпълва пространството около човека със своето лъчение и го прави проводник на космическите сили. Искреното чувство е необходимо и от чисто нравствената страна на въпроса. Когато се изправиш пред Господа, трябва да си заслужил моралното право да поискаш. Иначе колкото и голяма да е волята ти, колкото и силно да е упорството ти, твоето желание няма стойност, защото не е изказано искрено. Силата на човешките чувства идва винаги от тяхната искреност: и когато човекът общува с Господа, и когато общува с ближните си.
Какво ще рече да има човек моралното право да застане пред Господа? Това означава за всеки да знае, че не може да е пропилял безцелно деня си, да е лъгал, да е клеветил, да е изпълвал с омраза думите си или пък да е откраднал и да застане вечерта пред Господа с определено желание, със свое конкретно искане. Ако си правил всичко това, можеш да застанеш пред Всевишния само с разкаяние и молба за прошка. Но ако и тя не е искрена, значи няма никаква стойност.
Кога хората използват молитвата към Господа? Обикновено това е винаги, когато се почувстват застрашени, затруднени, т.е. когато се почувстват в беда. А всъщност има и друга категория хора, които използват молитвата като необходимост за връзка с Господа. В това няма нищо лошо, стига да се знае защо и каква връзка иска да осъществи човекът. Много често с молитва си служат хора с неясно отношение към своята съдба, т.е. хора, които са загубили правилната посока на своя живот. Такива хора трябва да знаят какво искат: подкрепа на духа или пряка помощ. Не са малко тези, които се заблуждават, че те са в застой, защото чакат Господ да им каже какво да правят. Така пропиляват месеци, а някои и години наред в очакване да получат специално посвещение и препоръка за начина, по който трябва да живеят. Вместо да се постараят да организират своя живот и да направят това, което е в човешките възможности, те чакат благоволение свише, без да си дадат сметка доколко е реалистично тяхното искане и дали не злоупотребяват с името Божие. Някои от тези хора полагат големи усилия, които се изразяват в постене и непрекъснати молитви. Такива хора изпускат най-същественото: умението да си помогнат със собствени сили. Всеки трябва да знае, че Божията помощ идва при този, който умее да я използва правилно. Не е възможно да се прахосват усилията на Висшите сили за задоволяване на желания, които нямат реалистично виждане. Всеки човек трябва да е наясно, че първо трябва сам да види как и в каква степен може да подреди живота си, съответно да се потруди да си помогне, и никога да не чака помощ от Господа, ако преди това не е вложил своите усилия.
Молитвата като възможност за връзка с Господа е хубаво средство за общуване, но трябва да се знае, че това средство се използва както от ума, така и от душата. По какво ще ги различавате? По тяхното съдържание. Ако една молитва е свързана с материалната страна на живота, т.е. ако чрез нея се търсят материални придобивки, тя е от ума. Такава молитва няма стойност, защото ангажира Господа с нещо, което си е чиста работа на отделния човек. Той трябва сам да се потруди и да спечели това, което иска. Наготово и да му го дадеш, няма да го оцени по достойнство.
Ако молитвата е свързана с желание за духовно развитие, тогава вече говори душата. Тя предимно търси връзка с добродетелите и ако целта е да се усъвършенства работата с тях, искрената молитва за подкрепа на духа в това отношение винаги получава отговор.
Съществено важно е човек да знае и да е убеден, че за всяко нещо, за което се моли на Господ, преди това трябва да е проверил собствените си възможности, т.е. да се е потрудил той сам да се избави от затруднението. Никога не трябва да се чака помощ свише, ако не са били вложени преди това собствени усилия за справяне с проблема. Господ помага там, където има инициативност и собствено отношение към живота. Безпътният няма да получи подкрепа, защото не се е постарал сам да види къде и защо се намира там, където е.
Молитвата е много силно средство за общуване с Господа, но силата ú никога не трябва да се подценява, като се прилага за всяко желание, свързано с ежедневието. Така например, много хора се молят за здраве и се хранят нездравословно, други пък не умеят да пестят парите си, а искат от Господ да им даде богатство. Какво ще рече това? Това показва колко непремерени могат да бъдат човешките желания и колко неразумно се оценява връзката с Господа. След едни такива желания, свързани с неразумно поведение, следват упреци към Всевишния и явно показано разочарование от Него. А всъщност става въпрос за лично неразбиране на живота. Затова когато някой човек реши да се помоли на Господ, трябва да знае съвсем ясно и конкретно какво иска. И да е уверен, че желанието ще бъде подкрепено, само ако има усилие от страна на човека. Без да се е потрудил, който и да е, помощ от Господа няма да получи. Господ помага там, където ясно се вижда, че помощта ще бъде правилно оползотворена. Този, който е решил да се помоли, трябва да знае, че на неговата молитва ще бъде отговорено, ако притежава две определени качества: трудолюбие и искреност. Без тия двете Божията помощ не може да стигне до никого.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ПРОРОЧЕСТВО ИЛИ РЕАЛНОСТ
Преди около два месеца излезе от печат книгата “Пророчество или реалност” . Тя съдържа текстове, продиктувани от Учителите от Школата на Христос и записани от Радея. Част от тези текстове са включени в сайта www.dobrodeteli.com.
Макар и да сме обяснявали в други теми, сега отново ще се спрем на информацията за Учителите от Школата на Христос. Първо за Школата. Тя е форма за обучение и по-скоро за нравствено възпитание, създадена от Великото Бяло братство и ориентирана към хората от планетата Земя.
Учителите от Школата на Христос са елохими – Висши Същества от Великото Бяло братство, които работят за духовното развитие на човечеството. Те са най-близките съратници на Христос, Който е ръководител на Школата, и първите Му помощници за утвърждаване на Неговото високо нравствено учение. Те работят с много земни хора пряко, като използват телепатична връзка, за да предадат своята информация.
В книгата “Пророчество или реалност” Учителите говорят предимно за необходимостта от трансформиране на съзнанието, за превръщане на разбирането за нравственост в начин на живот. А това е необходимо, защото, както се обяснява в книгата, в ход са сериозни и необратими промени както във Вселената, така и конкретно тук на Земята.
В какво се състоят промените? Те са наложени преди всичко от изискването, свързано със Замисъла на Великото Съзнание за живот във Вселената. Изискването предопределя нов етап в развитието както на биологичните организми, така и на всичко създадено. Сега човечеството се намира в период на плавен преход. Върви се към промяна на формата и структурата на Съществуващото на всички нива. Това означава, че промяна търпи и човешкият организъм, така както се променят и растенията, минералите и всички други твърди вещества. Тяхната промяна ще наложи навлизането на нови, непознати досега възможности за съществуване и жизненост на организмите. Макар и в книгата да не са направени подробни обяснения по този въпрос, достатъчно ясно е казано, че от законите, които определят съществуването и развитието на Вселената, зависят настоящите и бъдещите ú промени. Искат ли хората или не, познават ли Божествените закони за порядъка и равновесието във Вселената или не – това няма никакво значение за хода на измененията. Те са заложени още със Сътворението на Живота и нищо не може да отложи или промени тяхното въздействие. Какво остава за хората в този случай? Нищо друго, освен да се съобразяват с тези изначални изисквания. Няма хаотичност във Вселената. Всичко е подчинено на определени принципи и правила, които изискват тяхното познаване, а това определя и съответната грамотност на хората за живот във Вселената и конкретно тук за живот на планетата. Този, който познава законите, ще знае и правилата, според които ще може да живее и се развива, без да е в противоречие с извършващите се в Пространството промени. Това означава и още нещо: грамотността на съответния човек няма да го поставя срещу течението, а, напротив – ще му даде възможност да използва попътен вятър за своето развитие и живот.
Първото нещо, което е отбелязано в книгата, е връзката на живота и неговите изменения с настъпващите промени около 2012 година. Знае се, че за тогава се говори като за край на света, а някои предполагат ново начало. И двете неща са възможни, а какво ще се случи, зависи от съзнанието на хората. Степента на тяхната промяна ще наклони везните към едната или към другата страна. Затова в книгата се говори най-вече за голямата необходимост от нравствена промяна, т.е. съзнанието на хората да бъде приведено в
синхрон с вибрациите, които изпълват Пространството. Цялата атмосфера на планетата е изпълнена с вибрациите на основната Мисъл на Великото Съзнание за любов между хората и любов към Природата. Това е Мисъл със силно енергийно въздействие върху всички живи същества. И те вече се променят – макар и трудно, промените вече вървят. Но тези темпове са твърде бавни. Те не съответстват на изискванията, залегнали в основните космически закони за развитието на света. Замисълът за Сътворението предвижда за тези времена, друга, значително по-голяма активност, а тя се налага в голяма степен и от усложненията, създадени от неразумното използване на свободната воля от хората. Затова сега призивът на Висшите Учители и всички Велики Светли Същества е хората да направят всичко възможно, за да постигнат необходимото просветление за своето съзнание. В какво се изразява това просветление? В желанието за приобщаване на светлата човешка мисъл към Великата Мисъл за Живот чрез Любов, а това ще рече Живот, проникнат във всяко от своите действия от безкористна любов. Това е първото и най-необходимо условие, което, ако бъде изпълнено, ще пречисти атмосферата от застоелия и прогнил въздух на ненавистта и пошлостта. Тези двете създават условията за безпорядък в организацията на Живота и човешкото общество страда от неспособността да отдава и приема любов. Ето това, последното, трябва да се постигне, за да може Животът на хората да премине на необходимото ниво от своето съществуване.
Човешкото общество трябва да преодолее своите задръжки и пропуски в развитието си и да се приучи да отдава и да приема любов. Как? Като опознае основните космически закони, които определят правилното развитие на човешкото съзнание. Те са няколко, но три от тях трябва да се познават много добре.
1. Законът за причината и следствието. Известен е още като закон за кармата. Според него каквото посееш, това и ще пожънеш.
2. Законът за аналогията. Той обяснява, че в макрокосмоса и в микрокосмоса действат едни и същи закони – каквото горе, такова и долу.
3. Законът за резонанса. Всеки може да осъзнае само тези области от реалността, с които трепти в резонанс. Този закон е известен още като Принцип за привличане на подобното.
Напоследък има твърде много литература, от която може да се научи нещо повече по тези въпроси. Тази кратка информация може, ако не друго, то в някаква степен да заинтригува. Опознаването на тези закони повишава отговорността на хората, носи повече стремеж към добродетелност и благородство. Това са двете опорни точки, върху които се крепи възможността човек да се приучи да отдава и приема с любов. Така човечеството може да осъществи крайно наложителната промяна в своето съзнание – по този път, чрез този подход. И когато се говори за 2012 година, когато се припомнят възможните апокалиптични промени за планетата, трябва да не се забравя това, което казахме в началото на тази тема – възможно е да се случи както доброто, така и лошото, но кое ще надделее, зависи от съзнанието на хората. Затова идват информации от най-различни нива: Владици, висши Учители, високо развити цивилизации – всякакви послания се изпращат към хората, за да знаят те, за да бъдат предупредени за предстоящите промени. А това означава, че на човечеството е дадена възможност да участва в измененията, съпътстващи Великия Преход. В книгата “Пророчество или реалност” е включена темата “Преходът” и там отново се подсказва вярната посока за бъдещото развитие на Живота – ще го има, ще бъде Живот, ако човешката воля се приобщи към Божията воля. А Божията воля е: реализация на неосъществения все още Замисъл за Живот чрез Любов.
ЙОАН БОГОСЛОВ
НЕ ЧАКАЙТЕ КАТО ОБРЕЧЕНИ
От самото Сътворение, та и до ден днешен човечеството не е било изоставено без духовно напътствие. Винаги, през всичките години на съществуване човечеството е получавало и получава съвети за своето духовно развитие и въобще за начина на живот. През последните години се засили активността на духовните учители и кръгът от сътрудници се разшири дотолкова, че се разрасна в глобална мрежа. Хора от цял свят получават информации, които най-общо говорят за неправилния подход в развитието на човешкото общество. Обикновено се казва, че хората грешат, защото живеят основно под влиянието на егоистични мисли и чувства и враждебни действия.
Какво искам да кажа, като констатирам този факт?
Първото нещо е свързано с необходимостта хората да осъзнаят непрекъснатата и съществена връзка на човешката душа с Божествения свят. Вие живеете във физическия свят, но вашата душа има Божествена същност. Точно поради тази причина не бива да се пренебрегва възможността на душата да живее във физическия свят, а в същото време да чувства и долавя интуитивно връзката с Божествения свят. Необходимо е човешкият ум да освободи съзнанието от съмнения и недоверие. Това е причина за най-различни грешки, допускани от хората по пътя на тяхното духовно развитие. Впрочем за духовно развитие могат да говорят значително по-малко хора, отколкото е желателно. Всъщност желанието на Божествения свят е всички хора от планетата да се приобщят към мисълта за Божествения произход на Живота и Света. Това ще промени отношението на хората към всичко съществуващо, начинът им на живот ще се промени към по-добро.
Има и още нещо, свързано с отношението на хората към Божествения свят. Това е предимството да бъдат овладени от човека творческите Божествени сили. Когато се приема Божественото присъствие като принцип в съществуването на света, тогава се приема и неговото влияние върху човешкия живот. Така се развива и усъвършенства връзката между човека и Божествения свят.
Вторият много важен извод, който може да се направи, е свързан с отношението на хората към получаваната информация. Да! От Висшите Божествени нива се изпраща информация, но какво означава тя за хората? Осъзнават ли те откъде идват тези напътствия и доколко ги приемат като съвети и действителни напътствия за промяна в начина на живот? Отговорът на този въпрос подсказва няколко мнения. Едното е свързано с недоверието и оттам с пренебрегването на получените напътствия. Т.е. това, което се изпраща от Божествения свят, губи своята стойност във физическия поради неговото неразбиране. Недоверието към Източника на информацията и неразбирането на нейната същност са основни причини за неоползотворените напътствия.
Друго мнение, което се поражда от настоящата действителност, е свързано с неразбирането на съществуващата връзка между физическия и Божествения свят. Такава връзка съществува и тя може да бъде много ползотворна, ако хората я приемат като реално действаща. Но тази причина тук е следствие от предходната, т.е. хората живеят със силно недоверие по отношение на Божествения свят и тъй като значителна част от човечеството живее с тази мисъл, остава неразбрана и същността на изпращаната от Нас информация. Няма го доверието, отсъства вярата в Бога и така се стига до сегашните нерадостни резултати. А всъщност става дума за нещо съвсем доказуемо. Стига да се премахне от съзнанието предубеждението, че е невъзможна връзката между двата свята – Божествения и физическия. Всъщност големите, истинските учени от човечеството са стигнали до убеждението за съществуването на Бога, дори не се притесняват да признаят този факт, но
за да стигнат и другите до това прозрение, е необходимо или да усъвършенстват своите знания, или да събудят вярата у себе си. Сега на практика се получава разминаване между Нашите напътствия и отношението на хората към тях. Човечеството все още не иска да осъзнае съществуването на Божествените творчески сили. За болшинството те остават неизползвани и така се разпилява като напълно ненужна чистата градивна енергия на Божествената Любов.
Там, където се е стигнало до възприемането на Божествената творческа енергия, са налице научи открития и подходи, които са донесли напредък на човешката научна дейност. И другото, което е много съществено: такива хора се отличават със своя морал, те носят друга, различна култура, отличават се по своите мисли, действия и постъпки. Това са хората осенени от вярата в Божествената Любов. Колкото и малко да са, точно те Ни вдъхват увереност, че Нашите усилия не отиват напразно. Затова и през последните години, в резултат на разрасналата се Всемирна научно-образователна програма, Ние от Великото Бяло братство направо изливаме огромни количества информация с напътствия за промяна в отношението на хората към самите себе си, към Света и към Живота. В резултат на нашите послания и в резултат на огромната информационна вълна, която залива планетата от всички краища на Вселената, вече се говори за тотална промяна в начина на живот на Земята. Да! Такава промяна е необходима и затова Нашите усилия да ви просветим нараснаха неимоверно много. Впрочем измененията съществуват, откакто е създаден светът – всичко се движи, всичко е в процес на постоянна промяна, но тя се извършваше плавно и бавно, за да можете вие – хората – да се подготвите за новите условия. Сега вече времето напредва и не може да се очаква забавяне на развитието продължително много.
Някои свързват тези промени с драстични изменения на планетата, говори се за край на света и т.н. Наистина, занапред няма да е така плавно и внимателно както досега, но това се налага от условията, които в голяма степен създавате и вие самите. Обяснявано е в други теми, но се налага да го кажа и Аз. Промените произхождат от Замисъла за Сътворението. Вселената е сътворена с идеята постоянно да се променя, да еволюира към усъвършенстване и развитие на живота. Засега хората изостават от необходимите изисквания за промяна в начина на своя живот. Хората са част, и то основна, съществена част от Сътворението. Не е възможно всичко друго да се променя, а те да останат на същото ниво от своето развитие. Засега човечеството не е адекватно на огромните изменения, които се извършват във Вселената. Хората не познават своя организъм, не познават своята духовна същност – не познават енергийните си тела, не знаят нищо за техните функции. Малцина са тези, които имат някаква грамотност по този въпрос. Напълно изостава връзката между храненето и промяната на човешкия организъм, също така липсва и осъзната връзка между нравственост и съзнание. Това са най-необходимите неща, които могат да помогнат на хората да станат адекватни на извършващите се промени. Време е за активни действия, иначе условията ще ви притиснат, и то дотолкова, че да бъде вече късно за вашето устройване на Земята. Става дума за огромен, изначален ПЛАН-ПРОГРАМА ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА. ТОВА Е ТО, ЗАМИСЪЛЪТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО. Той не може да не се развива, да не се променя, само защото на хората не им се иска това.
Две са основните неотложни задачи, с които трябва да се справите: да промените храненето си, т.е. да преминете към растителна храна, и да промените нравствената основа на вашето съзнание. Това трябва да постигнете сега в периода на преход, вместо да стоите като обречени и да чакате да се случи нещо изключително. Вие, мили хора, все още имате шанс да се включите в огромните, широкомащабни изменения на планетата, в частност, и на Вселената като цяло. Осъзнайте голямата необходимост от вашата промяна и я използвайте в името на чистата Божествена Любов, за да станете неразделна част от Живота на Цялото.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ВЯРА И ЗНАНИЕ
Вътрешните противоречия в човешката душа възникват тогава, когато не достига просветеност. Какво трябва да знаем, когато казваме “просветеност”. Един човек е просветен тогава, когато приема с разбиране своя живот. Просветеността му дава възможност да изживее правилно всички свои затруднения и проблеми.
Когато говорим за просветеност, трябва да разбираме, че става въпрос за най-необходимите знания за живота и неговата връзка с човешката душа. Първо, какво трябва да знаем за живота? Трябва да знаем, че той е най-уникалното, най-висшето проявление на Великия Божествен разум. Чрез живота Бог проявява Своите най-висши творчески сили. Животът е най-висшата, най-мъдрата школа за изграждане и утвърждаване на човешкото съзнание. Като знае това, човек трябва да живее с мисълта, че той участва в проявлението на Божествения план и допринася за неговото изпълнение или го ощетява в зависимост от своите действия, в зависимост от начина, по който той живее. Всяко от действията и мислите на човека е свързано с отговорност, която е лична и има пряко отношение към неговата нравственост, морал и чувство за справедливост. Но има и по-конкретно обяснение на въпроса. То се отнася до личното отношение на човека към себе си. Просветеният човек знае, че той самият не е нещо произволно създадено, а има конкретно определено предназначение. Просветеният човек разбира съвсем точно и ясно своята роля за Живота на Цялото. Какво ще рече това? Ще рече, че всеки човек в някаква степен, в зависимост от нивото на своето умствено развитие, участва в Живота на планетата и на Вселената изобщо. Всеки човек е сътрудник в изпълнението на Божия план, на Божия промисъл за Живот. Този въпрос има и друга страна. То ще рече, че просветеният човек познава, или поне се стреми да опознае, своите способности и умения. Той дотолкова е уверен в своя Божествен произход, че е убеден в успеха на всяко свое начинание. Но просветеният човек не живее само за себе си. Той обича ближния си, обича и всичко в Природата – цялата Природа, защото знае, че както той, така и всичко останало е създадено с любов чрез Великата Мъдра Мисъл на Бога.
Значи какво излиза от казаното дотук? Излиза, че просветеният човек е полезен за себе си, полезен е за ближния си, за Природата, полезен е за Цялото, което ще рече, че той е градивна единица в изпълнението на Божествения промисъл за живота. Сега как ще определим най-кратко кой е просветеният човек? Като кажем следното: просветеният човек има знание и вяра за Бога и в Бога. Това значи, че той като малко дете е започнал своя живот с вяра и като възрастен човек е доразвил своето отношение към Бога, като се е подкрепил със знания. Вярата му е помогнала той да се ориентира правилно и да открие всички взаимовръзки между човешкия и Божествения свят. Знанието в голяма степен вече се проявява като съответна наука: като част от нея или като нейно проявление. Трябват още много знания както за Божествения свят, така и във всички области на науката и те да бъдат така предадени на хората, че да бъдат достъпни и за по-ограничения човешки ум. Затова там, където не достигат знания, трябва да има повече вяра. Да се приема с доверие информацията, която досега е пристигнала и която продължава да пристига чрез Висшите Учители, и да се знае, че това също е форма на служене и просветление. Служене – за Висшите Учители, които изпълняват Божията воля да работят с хората, и просветление за всеки човек, който се запознава с тази информация. Всъщност става въпрос за текстове, които съдържат най-вече напътствия за правилен начин на живот. А правилният начин на живот зависи от просветеността на отделния човек. Този, който е възприел в съзнанието си
мисълта за своя Божествен произход, винаги ще гледа на себе си с уважение и ще се стреми да бъде съвършен за всяка от мислите си, за всяко от действията си.
Защо не ви достига увереност или може би самочувствие да приемете мисълта, че имате Божествен произход? Защо това ви се струва някаква измислица или пък твърде отвлечена теория? Та това е същността на Живота! Тази истина стои в основата на развитието и усъвършенстването на Света. Какво е Светът? Той е всичко създадено, за да съществува – хора, растения, животни, всяко камъче и всяка тревичка – те също са част от Света. Със своето отношение към тях, с начина, по който ги възприема, човек допринася и за тяхното развитие. Човекът носи разум, той е сътрудник и в зависимост от нивото на умственото си развитие – съавтор в изпълнението на Божествения план за развитието на Света. Ето защо просветеният човек не се измъчва от вътрешни противоречия. Неговите знания и вяра го спасяват от всяко недоразумение и колебание. Всъщност за какво говорим Ние досега в тази тема? Говорим за една истина, която е колкото съществена, толкова и необходима за всеки човек, а от там и за Живота като Цяло. Тази истина може да бъде формулирана в едно изречение и то гласи: просветеният човек носи чиста и светла душа, защото негова опора в живота са вярата и знанието. Те не се изключват, а взаимно се допълват. Вярващият човек трябва да бъде знаещ, просветен човек. Той трябва да знае всичко както за елементарните частици и атома, така и за клетките на своя черен дроб или за сухожилието на ръката си. Но в същото време негова светлина в ума трябва да бъде голямата, чистата вяра в Божествения произход на всичко сътворено, за да може да се отнася към него с благоговение. Защото хората идват на планетата и заварват тук един съвършен свят, построен с много любов, и тяхно основно предназначение е да го пазят и усъвършенстват.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
СИЛАТА НА СВЕТЛАТА МИСЪЛ
Времето на най-съществените изменения в човешкия характер настъпва тогава, когато се появят най-сложните проблеми. С други думи казано, измененията настъпват според силата на обстоятелствата. Този факт е валиден за много хора, дори може да се каже за по-голямата част от населението на Земята. По-малка част са тези хора, които съзнателно работят за изменение и усъвършенстване на своя характер. Тази истина идва да покаже, че и сега, когато е толкова необходимо да се постигне промяна в съзнанието на хората, отново ще се задейства първият вариант, т.е. нещата ще променят своя ход според силата на обстоятелствата. Какво трябва да се знае в този случай?
Най-необходимото действие сега е свързано с изучаване на обстоятелствата, в които живеят хората. Увлечени от своето ежедневие, хората не си дават сметка какво и защо се случва. Твърде много те са погълнати от собствения си начин на живот. А собственият начин на живот носи почерка на невежеството. Тази констатация не трябва да обижда никого. Действително невежеството е сложило отпечатък върху организацията на човешкия живот. Какво имам предвид? Изостават такива съществени неща като екология, наука за хранене и етика. В същото време напредват такива дейности, които са свързани предимно с огромни печалби. Но Ние – Висшите Учители – не очакваме да се случи нещо друго, защото човешкият род не позна своя произход, а трябваше от тази изходна позиция да си обясни всичко, което се случва.
Аз сега няма да повтарям казаното вече много пъти в други теми по този въпрос, но не мога да не напомня, че става дума за Космическа Програма за Еволюция на Живота във Вселената. Тази Програма неумолимо следва своя ход и затова човечеството трябва да се съобрази със ставащите изменения на планетата. Тези изменения – на този етап от развитието си – засягат енергийната структура на Земята и вече дават отражение върху нея самата като обект, който се намира под силно енергийно въздействие. Няма да навлизам в подробности, но хората трябва да знаят и да са убедени, че става въпрос за широкомащабни изменения, които настъпват, защото това го изисква Космическата Програма за изменение и развитие на Вселената. Хората трябва да осъзнаят дълбокия замисъл на всичко, което се случва, и да знаят, че те като част от всичко Сътворено също подлежат на промяна. При хората, обаче, има съзнание и то оказва влияние върху ставащото, оказва влияние върху всички процеси, които са в ход за изпълнение на Програмата. Затова човешкият род трябва да приеме истината за Сътворението и да знае, че в случая неговата свободна воля ще бъде ограничена. Измина периодът, в който човекът трябваше чрез своята свободна воля да осъществи промените. Той трябваше да приеме Божествения произход на Живота и Вселената като цяло и да знае, че неговата собствена воля е част от Замисъла на Великото Съзнание за създаване и развитие на Живота. Много малко хора приеха тази истина и тъй като сегашният начин на живот, който води човечеството, излиза от рамките на възможното, той ще трябва да се промени, и то така, че да влезе в синхрон с общите действия за изпълнението на Космическата Програма за Еволюция на Живота.
Основната промяна, която се налага като необходимост сега, е свързана със структурата и съдържанието на човешката мисъл. Човешката мисъл притежава много голяма електромагнитна сила. Тя е вид енергия, която може да руши и да създава. Вие все още не можете да осъзнаете силата на своята мисъл. Една незначителна част от хората работят съзнателно с нея и за съжаление по-голямата група я използва за чисто комерсиални цели. Малка част създава добродетелни отношения и добре, че ги има, защото на тях се крепи крехкото равновесие на планетата. Останалата част от хората несъзнателно използват
своята мисъл, като е по-правилно да се каже дори, че те я оставят свободно да блуждае в пространството, излъчвайки всякакви отрицателни чувства. Мисълта ръководи чувствата и тогава, когато човек изпитва чувство на омраза, злоба, завист или нещо друго от този род, в резултат на влиянието на мисълта тези чувства се превръщат във вид ментално оръжие, наричат го психотронно оръжие. То е активно и силно там, където се използва съзнателно и целенасочено, и е по-слабо, когато е резултат от незнанието и неумението да се управлява мисълта. Хората трябва да организират своята мисловна дейност. Ние добре разбираме, че това няма да направят всички, но е необходимо да се създаде движение от доброволци, които да работят за възраждането на добрата, чиста мисъл. Тези хора ще крепят баланса на силите на Доброто и Злото и ще спомогнат за правилното изпълнение на Космическата Програма за Еволюция на Живота.
Какво трябва да знаят тези доброволци? Необходимо е те да изградят у себе си дисциплина на мисълта. Това означава, че те трябва да бъдат в състояние да елиминират всяка мисъл, свързана с отрицателни чувства, като завист, злоба, омраза и други такива. Това означава съзнателен подбор на мислите и пълен контрол върху тяхното влияние. Хората трябва да знаят, че всяко чувство придобива стойност, т.е. става активно, когато го придружава мисъл. Мисълта придава на чувството онова значение, което може да го превърне в разрушител или в градивен фактор. Затова по-горе казахме, че промяната, която е крайно наложителна, е свързана с изменението на структурата и съдържанието на мисълта. Всяка мисъл има своя структура и тя се определя от съдържанието на мисълта. Колкото по-грапава и груба е структурата на една мисъл, толкова повече тя се превръща в енергиен баласт, който затлачва чистото атмосферно пространство и създава условия за образуване на зловредни енергийни сметища. Така най-елементарно може да се обясни влиянието на мисълта върху живия атмосферен слой на планетата. Казвам „живия атмосферен слой”, защото това е много активен действащ светлинен пояс, който обгръща планетата и дава възможност на всички мисли да се движат свободно в пространството. На неговата активност се дължи дейността на всички електронни информационни средства. Изобщо цялата информационна база на световната комуникация се дължи на този жив атмосферен слой. Той трябва да бъде запазен чист, за да може да се развива животът. Без този светлинен пояс не би могло да се мисли изобщо за движение и живот на мисълта. Ако се допусне неговото замърсяване, а вече има такава опасност, ще рухне цялата умело изградена световна информационно-комуникационна система.
С това обяснение Аз казвам още веднъж на хората колко е важно те да променят своето мислене. Вече изтъкнах неговото значение и за изпълнението на Космическата Програма за Еволюция на Живота. Впрочем затлачването на живия атмосферен слой е съществена причина за осуетяването на нейното изпълнение. Затова Ние от Великото Бяло братство, като знаем, че всички хора няма да погледнат с необходимата отговорност на този призив за промяна в мисленето, предлагаме на тези от вас, които разбират същността на проблема, да ориентират своята духовна принадлежност към светлоносната човешка мисъл. Необходимо е да се създаде здраво ядро от хора, които ще положат основата на новата човешка сила – силата на светлата мисъл. Светлата мисъл е изпълнена с любов и благоразумие и може да помогне на човечеството да премине с по-малко сътресения и катаклизми по пътя към Новата Епоха – епоха на ново качество на Живота. Предстои човечеството да овладее светлата мисъл и да навлезе в Новата Епоха на благоразумен, творчески осмислен Живот. Не е нужно да се афишираш като изключителна личност. Не е нужно да търсиш и някакви специални указания. Единственото, което ти е нужно, е да живееш с чисти чувства и мисли, а това означава да прогониш от себе си злобата, омразата, завистта и алчността. Нищо друго! Така духовно ще се приобщиш към хората с благородни души. Това е достатъчно и въпреки всичко се оказва трудно за обикновения човек. Но ти не си обикновен човек, ако
успееш да постигнеш тази чистота. Ти вече ще бъдеш светлоносец. Приобщи се и ти в своето съзнание към групата на светлоносците и така ще изпълниш волята на своя Създател за благоразумен и мъдър живот на планетата – живот, изпълнен с красотата на творческия порив. Бъди уверен, че не си сам, че много други хора мислят и живеят добронамерено като тебе. Така в духовното пространство ще се създаде организирано движение на светлоносната човешка мисъл. Тя има голяма сила и е в състояние да промени света.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
МИГЪТ НА ТВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ
Да търсиш себе си във времето, означава да осъзнаеш мига на своето съществуване. Ще попитате: какво означава мигът на своето съществуване, нали съществуваме цял живот, какво значение има мигът? Мигът на съществуването е онзи съзнателен момент от развитието на човека, който може да бъде сравнен с мига на просветлението. Всъщност той е просветление, защото в съзнанието блясва като мълния истина, която става основа за бъдещото развитие на човека. Този миг е всичко онова, което съдържа в себе си потенциала на развитието. Това е състоянието, при което като на длан човек вижда собствената си завършена до момента цялост.
Не през всичките дни на живота си човек осъзнава своето съществуване. Той живее увлечен от инерцията на ежедневието. Има в главата си някакъв план и го следва. Но тук веднага искам да уточня, че с определен план за своето развитие живеят значително по-малко хора, отколкото тези, които просто се оставят на течението. Болшинството от хората нямат в съзнанието си определена идея за своето развитие. Те дълго време не знаят кои са, защо са дошли на този свят и какво искат за себе си. Това са хора с нисък интелектуален потенциал, т.е. хора, които имат значително малко съхранени опитности в своето съзнание. А опитностите, както вече е известно, идват от отминали животи, но се създават и в настоящия живот. Това означава, че всеки миг от човешкия живот носи знание за самия живот, стига човешкият ум да го търси и да умее да го съхранява. Не бива човек да приема живота си като “живеене “, което ще рече като монотонно съществуване. Това се получава тогава, когато липсва определена идея за развитие. Идеята трябва да бъде съдържателно изградена цел – цел, която да предизвиква човешкия ум към активност.
Разбираемо е в ранните младежки години на своя живот човек да се чувства свободен от конкретна идея, т.е. неговият живот да върви инертно, без никакви усилия за постигане на каквото и да било. Но това не бива да бъде състоянието на живота му. Липсата на определена цел води до обезличаване на личността, по-правилно е да се каже дори – до унищожаване на личността. При отсъствието на определена цел в човешкия живот отпада стимулът, който може да послужи за създаване на опитности, а липсват ли опитностите, означава, че липсва и елементарното знание за адекватно поведение в настоящия живот. Затова всеки млад човек трябва да използва годините на своята младост за създаване на интелектуален потенциал, т.е. да търси онези условия, които биха създали, които биха възпроизвели опит и знание. Това изисква активно участие на съзнанието.
Забележете, поставете си цел да отбележите колко пъти през деня и какво от всичко извършено е извършено с участието на пълното съзнание. Не искам да кажа, че човек живее несъзнателно, но факт е, че пълноценната част от човешкото съзнание остава неизползвана. И това се получава, когато човек няма определена цел. Тогава животът е изпълнен с обикновени човешки дейности, които основно са обслужване на конкретното лице. Когато ежедневието преминава в обикновени рутинни действия, свързани с потребностите на деня, в съзнанието не остава нищо, което може да се съхрани като знание. Човек, който живее, само за да се храни, и работи, пак защото трябва да се храни, такъв човек не е полезен за себе си, такъв човек слиза до нивото на растителния, на животинския свят, но той не е полезен за човешкото общество. Ще запитам тогава: колцина живеят ангажирани от мисълта за развитието на обществото? А какво означава да си ангажиран с такава мисъл? Това означава да имаш в съзнанието си идеята да живееш така, че днес да си по-добър от вчера, днес да си полезен поне на още един човек, освен на себе си, или на едно растение,
или да си полезен дори на едно животинче. Когато човек не живее само за себе си, а носи в ума си мисълта и за другите, и за другото, тогава той създава условия за възникване и развитие на опитностите.
Опитностите от днес ще послужат за живота утре. Ето затова днешният човек е изключително отговорен за начина, по който живее. Да живееш с мисълта за себе си, би било добре, ако имаш в ума си идеята да постигнеш определена цел. Колкото и егоистична да е тази цел, все в някаква степен тя ще послужи на обществото, защото човекът ще създаде нещо. Т.е. сравнено с безметежното, елементарно живеене, това е по-добрият вариант. Но съвременният живот поставя изключително съществена задача пред всеки човек. Съвременният живот изисква от всеки човек ангажираност, и то ангажираност с общата идея за бъдещето на човечеството. Бъдещето на човечеството поставя съществената задача за съзнателен живот на всеки индивид, за съзнателно поведение и създаване на условия за разумно общуване на всички нива – човешки, растителен, животински свят и тяхната връзка с Божествения свят. Не е достатъчно само всеки да се грижи за себе си, а е крайно необходимо всеки да се грижи и за другия. Това означава не да му осигуряваш храната, но да му създадеш такива условия, чрез които да не му вредиш; като мислиш за себе си, да не спъваш другия. Съвременният човек сега в голяма степен е егоист и използва дори науката само за себе си, като забравя природата. А точно това трябва да бъде осъзнато, трябва да бъде осветлена истината, че хората не бива повече да живеят с досегашния си начин на живот: всеки за себе си, а всеки с определена мисия. Като казвам „мисия”, трябва да се разбира, че по-голяма мисия от това, да имаш живот за другите – няма. Ако още от ранни младежки години човек заживее с мисълта, че е потребен на другите, той ще се запита с какво би могъл да бъде потребен и ще потърси възможност да развие своите способности, така че наистина да остави след себе си добри дела – дела в полза на обществото.
Сега призивът на Висшите Учители от Великото Бяло братство е да се живее със светла мисъл. Това означава да се освободиш от негативните чувства, от всичко егоистично и да живееш с мисълта за добруването на обществото. Така твоят живот ще има непреходна духовна стойност, ще бъде значим за човечеството. Всеки трябва да знае, че принадлежи към огромното човешко семейство, и мисълта за добруването на всички от това семейство трябва да бъде негова първостепенна задача. Така всеки ще има свой профил в живота и никой няма да се загуби във времето. Ако всеки от вас потърси себе си във времето, какво ще намери? Да потърсиш себе си във времето, означава, че си достигнал такова ниво на съзнание, което ти позволява да анализираш себе си, да анализираш обстоятелствата, в които се намираш. Ако ти си в състояние да направиш това, ще оцениш мига на своето съществуване. А това ще ти даде тласък за живота напред.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА
Човешката съдба съществува като реалност и като понятие в съзнанието на хората. Кога човешката съдба е реалност? А всъщност какво е съдба? Съдбата се възприема като предопределен път на човешкия живот. Защо е така? Хората трябва да знаят, че винаги имат в своя живот две възможности за всяко свое начинание, за реализирането на всяка своя идея. Едната възможност е тази, която е свързана с индивидуалната програма за развитие в настоящия живот, а другата е свързана с изявата на способностите и уменията, които се проявяват в настоящия живот. Какво представлява програмата за индивидуалното развитие? Тя се създава в периода на съществуването на душата в невидимия свят, в света на влиянието и активната работа на Съзнанието в неговия период на самостоятелност.
В процеса на своето развитие, след като напусне тялото, душата преминава през период на пречистване и подготовка за новия живот. В този период тя получава помощта на Висши Същества, които се грижат за душите, така както учителите за своите ученици. В този период активно се проявява нейната най-висша част – духът, който съхранява съзнанието, или, с други думи, духът, който съхранява най-осъзнатото знание от периода на човешкия живот. В новите условия то се проявява като способност на душата да “разсъждава”. Върху основата на съхранената информация от живота във физическия свят, т.е. върху основата на събраните знания, душата може да взема едно или друго решение. Така тя има отправна точка за действие – основата на придобитите знания. В новото училище, в периода на развитие, под ръководството на Висшите Същества душата трябва да съумее да вземе решение за своето развитие. Сама, и ако е необходимо – с помощта на настоящите си за този период Учители, тя начертава програмата за развитие на бъдещия си живот. Тази програма се съхранява от духа и той, вече в условията на физическия свят, работи заедно с душата за нейното проявление. Здравата информационна база, т.е. съхранената информация от постигнатото знание, стои в основата на разумната дейност в съвместната работа с Висшите Същества, а вече във физическия свят чрез ума се проявява като съзнание.
Съзнанието в неговия период на самостоятелност в невидимия свят влияе пряко върху душата, като изхожда от основата на съхранената информация, на съхранените знания. Тук не се намесва умът. Той има действие и влияние само във физическия свят, защото неговата роля е да провокира съзнанието и да го използва за придобиване на нови знания. Всъщност това обяснение е нужно за конкретната тема толкова, колкото е необходимо да се разбере, че индивидуалната програма за развитие също е личен избор, и то направен от човешката духовна същност. Това обяснение дава възможност на човешкия ум да разбере колко съществена е ролята на знанието, което човек съумява да отработи по време на живота си във физическия свят. Това, което е оставило най-здравата следа в човешкото съзнание, то служи на душата в периода ú на пребиваване в невидимия свят. Така че със своите действия или бездействия човек гради своето бъдеще винаги и навсякъде. Неговата лична отговорност за собствения му живот е само и единствено в неговите ръце. Ролята на Висшите Същества, чрез които се проявява Божията воля, е само подкрепяща и направляваща. Водещото начало е свободната човешка воля.
Така чрез индивидуалната програма за развитие човешката душа набелязва основните моменти от бъдещия живот на личността във физическия свят. Какви решения ще вземе тя, зависи от натрупаните знания, известни в езотериката като опитности. Когато трябва в настоящия си живот човек да вземе някакво решение, той ползва базата опитности, т.е. знанията, които формират неговото съзнание. Колкото по-осъзната е връзката между
съзнанието и ума, толкова по-сполучлив, по-ползотворен е резултатът. Така се проявяват уменията и способностите в настоящия живот. Начинът, по който те се изявяват, се определя от състоянието на ума. Той се създава в настоящия живот. Неговата Божествена същност се крие в способността му да разсъждава и анализира, но за да се прояви тази Божествена същност, е необходимо да се включи желанието за живот. Без желанието за живот умът не може да работи. Човек трябва да заложи в съзнанието си желание за определен начин на живот. Това желание ще оформи неговата нагласа за живот, т.е. готовността му да живее по един или друг начин. Тази готовност ще породи действията на ума и той ще потърси опора в съзнанието, за да реализира определена мисъл. Съзнанието ще му предостави според потенциала си необходимото знание. Тук влияние има индивидуалната програма за развитие, защото тя ще възпроизведе онова, което е закодирано като идея за живота във физическия свят. От това, как ще използва тази информация човекът в настоящия си живот, ще зависи и какво ново знание ще съумее да придобие. Неговият ум ще му помогне в настоящия живот да премине през най-различни състояния, като работи с нови чувства и мисли, и така ще създаде настоящата си съдба.
Дотук разбираме, че във формирането на съдбата предопределеността се е проявила като знание, като опитност, като желание за живот и като нагласа за живот. Никога не забравяйте нагласата за живот, защото тя е основен детайл в настоящия човешки живот. Нагласата за живот, т.е. готовността човек да живее по един или друг начин, винаги трябва да е осъзнато, напълно осъзнато състояние. Нагласата за живот се проявява като състоянието на готовност да приемеш или да отхвърлиш определено решение и най-вече да избереш определен начин на живот. Вие, хората, много често работите по инерция, което означава, че се оставяте да ви носи общата вълна на живота, т.е. общото настроение, което битува в обществото. То зависи от преобладаващото количество и качество на изявените в пространството чувства и мисли. Случва се в духовното пространство да преобладават мрачните чувства и мисли и този, който няма собствена нагласа за живот, попада под ударите на чужди влияния. Тогава той вини съдбата за своите неблагополучия. А всъщност той е изневерил на съдбата си, като не е стоял на здравомислеща позиция, което ще рече, че не се е потрудил да потърси собствените си знания, не се е потрудил да събуди собствените си умения и способности за определеното решение.
Предлагаме тази тема с надеждата, че всеки, който я прочете, ще събуди у себе си в по-голяма степен чувството за отговорност, с което живее. От чувството за отговорност, с което човек се отнася към своя живот, зависи какви и колко знания ще съхрани в съзнанието си, а те пък ще определят живота на душата му в невидимия, духовния свят. По време на престоя си в училището на духовния свят душата ще заложи основните детайли на предстоящия ú във физическия свят живот. Ето как колелото на съдбата върви по пътя, който всеки сам избира.
ЙОАН БОГОСЛОВ
СИЛАТА НА ДУХА
Човешкият дух носи в себе си силата на Божествената Мъдрост. Че това е така, е видно от способността на човешкия дух да преодолява трудностите. Те са преграда по пътя на всеки човек, който не умее да използва силата на своя дух. Странно е, че нещо толкова силно и мъдро като духа може да бъде пренебрегвано и омаловажавано от човешкия ум. Затова Ние сега искаме да подскажем голямата необходимост да се разпознава силата на духа от силата на ума.
Всеки човек е изпитвал определени състояния на колебание. Те идват тогава, когато човек не е наясно с решението, което трябва да вземе. Специфични са моментите на колебания. Те могат да продължат от няколко минути до няколко дена. Колебанието е доказателство за липсата на увереност в силата на духа. Но нека преди това да направим определение за състоянието “сила на духа”. Когато работи силата на духа, човек има добро благоразположение, той чувства увереност и ведрост, когато е необходимо да вземе решение и когато изпълнява определена задача. Когато преминава през даден проблем, човекът, ръководен от силата на духа, не се чувства изтощен или измъчен. Неговата увереност му дава сили да преодолее затрудненията. В крайна сметка проблемът е преодолян, а у човека остава чувството на удовлетвореност. За да бъда пределно ясен, ще кажа, че силата на духа се проявява чрез състоянието на увереност. Но кой човек има твърдата увереност в себе си? Този, който има и вярата в собствените си сили. За да бъде тази вяра безрезервна, човек трябва да знае, че е Божие творение. Всичко тръгва от знанието за Божествения произход на човешката душа. Тогава, когато човекът живее с догадки по отношение на собствения си произход, той не може да има праволинейни мисли и действия.
Вярно е, че има много хора, които не разсъждават върху този въпрос. Те просто се приемат като същества, дошли в живота, за да получават блага. Това е голяма грешка. Никой на този свят не е създаден, само за да бъде консуматор. Всеки трябва да е готов и да даде нещо от себе си, щом иска да получава. Какво най-вече може да даде човек от себе си? Преди всичко това са добрите, чисти чувства и мисли. Ако ги има тях, ще ги има и чистите и неопорочени действия. Но за да се прояви чистотата на мислите и действията, трябва силата на духа да е подтикнала човешкото съзнание към благороден живот. Ще усетите у себе си силата на духа като пълна увереност в желанието ви за благороден живот. Човек, който се е оставил да го ръководи силата на духа, няма колебания. Колебанията идват, когато започне “умуването”. То измества увереността. Човешкият ум започва да се губи в догадки и няма вътрешна опора, на която да се опре, за да вземе решение. В края на краищата решението бива взето, но в съзнанието остава безпокойството и неуравновесеността В такъв случай мислите не са праволиненйни и грешките спъват действията. Силата на ума, оставена сама на себе си, се проявява като усещане за желание. Не като желание, а като усещане за желание. Разликата е голяма. Истинското желание винаги има за опора силата на духа, а усещането за желание произхожда от ума. С него човек остава под влияние на намерението – няма действие, а има само намерение за действие.
С това не искам да кажа, че трябва да не вярвате на ума си, а да разпознавате кога той работи като проява на физическия свят и кога – на Божествения свят. Умът на човека се създава и в двата свята: във физическия и в Божествения. Когато тръгва от физическия свят, той не умее да съпоставя фактите и няма способността да анализира. Той просто “работи”, следвайки определена мисъл. Ако се проявява неговият Божествен произход, той ще има
задълбоченост и анализаторско умение, защото ще разсъждава върху основата на фактите, които създават съответната среда. Т.е. когато се проявява Божественият произход на ума, човекът се превръща в мислещо същество. Той може да анализира фактите, да ги съпоставя и да разсъждава, защото работи с мислите, а не върви след тях. И нещо повече – той произвежда собствени мисли, докато в другия случай умът следва мислите от пространството и така се стига до разнопосочност и неувереност – човекът няма собствено решение, а работи под външно влияние. Когато умът работи като проява на физическия свят, той има ограничените способности да обслужва елементарните нужди на човешкия живот. Умът, чрез който се проявява неговият Божествен произход, служи за укрепване на силата на духа. С него силата на духа проявява своята абсолютна увереност. Вие трябва да разграничавате едното състояние от другото – да знаете кога чия разумна същност ви влияе. Не може да отричаш Бога, което означава да си пълен невежа по отношение на своя произход, и умът ти да има подкрепата на Божествения свят. Няма как да ползваш нещо, което не познаваш.
Разбирането за живота, което се опира на вярата или безверието, определя човешката духовна принадлежност. Всеки трябва да знае, че има какво да научи както от физическия, така и от Божествения свят. Водещо остава желанието – желанието да бъдеш личност, желанието да създаваш, да твориш или да рушиш; желанието ще определи посоката на мислите и действията и ще събуди чувствата.
Какво е заключението в края на тези размисли?
Силата на духа е силата на твоята вяра. Само съзнателното отношение към Божествения произход на живота може да просветли човешкия ум и да го свърже с духа. Силата на духа и силата на ума могат да бъдат равностойни, само ако желанието произхожда от просветлено съзнание.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
В ПРЕХОДНОТО ВРЕМЕ
За човечеството предстоят много и трудни изпитания. Те са свързани преди всичко с устойчивостта на волята и правилното разбиране на това, което се случва. А това, което се случва и което ще се случва, е повече от обикновено ежедневие, повече от съществен момент, то е нещо, което слага ново начало и може да се нарече предел между две епохи.
Вие сега се намирате в преходното време, което ви отдалечава от епохата на мрака и ви води към епохата на Светлината. Това преходно време не може да се определи като конкретен отрязък от време и все пак има свое начало, а е предвиден и неговият край. Началото започва от първото десетилетие след Втората световна война. Още през петдесетте години на миналия век започва зазоряването, което носи изключително мощния потенциал на научно-техническия прогрес за човечеството. Беше направен и един изключително силен експеримент: бяха създадени две различни политически системи – капиталистическата и социалистическата. Беше направен опит да се създаде нов свят, но се оказа, че съзнанието на хората не е готово за него – липсваше нравствената основа и идеята беше опошлена и унищожена в една значителна част от държавите. И все пак – хората започнаха да осмислят по нов начин своя живот и започнаха да приемат много повече себе си като личности. От само себе си се разбира, че това не е достатъчно, защото става въпрос за наченки на тези прояви, а не за тяхното масово изявяване. Дори и сега все още не може да се говори за повсеместна промяна на човешкото съзнание по най-актуалния проблем: добротворството. Все още хората подминават онези съществени моменти в своя живот, които могат да ги направят добротворци.
С какво се характеризира периодът на прехода? Преди всичко с отношението на хората към себе си и отношението им към Природата. Това, което се случва в тази насока, за съжаление все още не е достатъчно. Хората не са осъзнали значимостта на своето отношение към проблемите на живота. Те все още не са проумели колко голяма е силата на тяхната мисъл и колко съществена е нейната роля за настъпващите промени.
Важно е да се знае, че когато говорим за преход, нова епоха и нейното значение за живота, винаги трябва да се разбира Замисълът на Великото Съзнание за тези промени. Замисълът включва изменения в Природата и изменения в човешкото съзнание. Засега активно вървят измененията в Природата. Те вече са видими и за обикновения човек. Измененията в климата ще поставят основата на нови промени в човешкия живот. Ще се промени начинът на хранене на хората, ще се промени тяхната здравна култура, ще се промени и екологичната им култура. Това ще става бавно, но устойчиво ще се развива, защото друга алтернатива няма. Не може човечеството да продължава да живее по начина, по-който досега е живяло, защото това е неправилният подход към живота, изграден върху погрешното разбиране, че битието определя съзнанието. Така хората не разсъждават върху собствения си интелектуален потенциал, не търсят възможности за изява на вложените в съзнанието им добродетели. Добродетелите са основна част от интелектуалния човешки потенциал и въпрос на разбиране и воля е да бъдат използвани. Въпросът е да се проумее истината, че съзнанието определя битието. Затова пишем тази тема, за да подскажем на хората за пореден път, още веднъж, колко много вече закъсняват с промените в своето съзнание. Ние знаем, че това е процес и той не може да бъде осъществен с един замах. Затова се радваме на всяка добра инициатива, на всяко добро дело, което има добродетелна основа.
Когато говорим за промяна в съзнанието, трябва да се разбира, че ние търсим преди всичко изява на онези човешки добродетели, които показват уважение, внимание към другия човек и Природата, ние търсим най-малкото добро, което сте способни да направите като жест към себе си, към своите близки и приятели. Промяната изисква още да бъде създадено отношение на нетърпимост към алчните и злобни хора. Те трябва да бъдат изолирани от обществото и да разберат, че времето на техния свят си отива, за да дойде светът на Любовта. Това е предвидено в Замисъла на Великото Съзнание и от страна на Висшите светли сили се прави всичко възможно, за да бъде подпомогнато човечеството в своето развитие. Разберете, че докато не промените съзнанието, няма да се промени и битието ви. Знаем, че това е въпрос, върху който твърде много се пише и говори напоследък, но Аз смятам за свой дълг и сега, чрез този текст, да ви кажа още веднъж колко съществено важно е за хората да проумеят истината: съзнанието определя битието. Вие ще имате светъл и радостен живот, ако промените мисленето си в тази посока. Затова започнете да работите.
Събирайте се в малки духовни общности, събирайте се по групи и разговаряйте за добродетелите като за основа на човешките взаимоотношения. Вземете само пет от всичките добродетели: достойнство, добродушие, благоразумие, благородство и човеколюбие. Достатъчно е да вникнете в същността на тези думи, за да разберете колко голям смисъл е вложен в тях. Тези думи ще помогнат на всеки добронамерен човек да осъзнае силата на своите възможности. Тези думи са началото, което може да ви постави в преддверието на света на Любовта. Чрез тези думи вие можете да се превърнете в добротворци и така да създадете условията за проявление на Любовта. Така ще изпълните със смисъл и съдържание времето на прехода – преход от мрака към Светлината. В този период има и ще има много изкушения и изпитания. Те ще се засилват толкова повече, колкото вие се бавите и тъпчете на едно място. Културата на вашите взаимоотношения трябва да се развива в положителна насока. Без тази промяна не може да се стигне до определената цел: Света на Любовта – Новата епоха на светлина и благоденствие, на добротворческа изява за всяко човешко сърце. Бъдете доброжелателни, поне това поискайте, за да можете да се отправите по пътя към Новия свят. Вашето забавяне предизвиква друго отношение към вас – това на принудата. Ще ви принудят самите обстоятелства да приемете новия свят, но колко от вас разбират тази категорична необходимост? Ще възникнат ред катаклизми в Природата, които ще ви научат да бъдете състрадателни и да си помагате един на друг, но защо този резултат трябва да се постига с цената на жертви и разрушения? Затова Моят призив към вас е: бъдете благоразумни, бъдете благородни, проявете добродушието си, изявете достойнството и човеколюбието си, за да се промени светът. Имайте тези пет добродетели* като свой най-близък съветник и правете всичко възможно вашите близки, приятели и познати да станат ваши съмишленици в светлия път към Новата епоха.
–––––––––––––––––––-
* Пряката работа с петте добродетели е разгледана в книгата “Новото светоусещане” (б.а.).
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ДУХОВНО ЕДИНЕНИЕ
Човечеството е постигнало едно определено ниво от своето развитие, което му позволява да търси и създава нови светове в своето съзнание. Новите светове – това са разбиранията за живот според правилата на онези закони, които изискват повече отношение към самия себе си, отколкото към останалите. И това всъщност се оказва най-трудното – да съумее човек да опознае своята собствена природа и да постигне това ниво на съзнание, което да му позволява да използва повече своя умствен и духовен потенциал за доброто на Цялото.
Всеки човек се развива и израства в свой индивидуален план. Това е собствената му програма за духовно развитие, която е вложена в неговата духовна същност още в периода на сформиране на новата личност. Това е периодът, в който Светлите същества, които изпълняват Божията воля, помагат на душата да изгради неповторимата за всеки човек духовна същност.
Човешкият живот е низ от благополучия и неудачи, които изпълват дните му и му носят своя опит. Те оставят следите от най-силните преживявания като незаличим спомен, който подхранва в по-нататъшния живот всяка следваща инициатива. Затова с всяко свое прераждане човек носи в душата си и резултата от житейския опит, постигнат по време на живота във физическия свят.
За хората, които се интересуват от езотерична литература, това е известна истина, но въпреки това Ние я записваме още веднъж, защото искаме да я свържем с идеята за духовното единение. Къде откриваме връзката? Откриваме я в изявата на човешката душа в новия ú живот. Човешкият живот, който се проявява във физическия свят, ще бъде толкова по-пълноценен и богат, колкото повече се изяви духовният потенциал на личността. Така ще може да се използват вложените още при сътворението на душата добродетели – качества, чрез които Божият промисъл работи за развитието на личността. Това са условия, които са създадени от Великото Съзнание още при сътворението на човека. Всеки човек е създаден по образ и подобие Божие, което ще рече, че всеки е създаден с определен творчески потенциал – определен като направление за конкретно развитие. От този потенциал зависи кой в каква посока ще се развива, т.е. кой към каква професионална изява ще се ориентира. Този потенциал съхранява и истинската, добродетелната нравствена основа на човешката душа. Всичко това е дадено, то е вложено, за да може да принесе плод. Но само ако човек в настоящия си живот пожелае да го открие и да работи с него. Значи какво излиза? Бог е създал човека, като му е вдъхнал не само живот, но и умения, с които да може да живее и твори. И това е основната задача на всеки човек: да открие своя интелектуален потенциал и да го използва за създаването на благоразумен и достоен живот. Затова е съществено важно хората да знаят, че те всъщност са носители на една огромна по своите размери информация, която може да им служи в настоящия живот. Трябва обаче да се събуди най-напред желанието на всеки човек да надникне в своята съкровищница. Това означава да осъзнае силата на своето съзнание, да знае, да е убеден, че е сътворен с възможности, които само той може да развие. Ключът е желанието. Ако то се събуди, ако човек истински повярва в своите възможности, ще може да стъпи върху онази нравствена основа, която предопределя положителната насока в развитието на човешкия живот.
Какво е вложил Творецът в човешката душа, кои са качествата, които могат да помогнат за духовното единение на хората? Ние твърдим, че такива качества има съхранени във всяка душа и е въпрос на инициативност те да бъдат използвани в настоящия живот.
Първото качество, което има значение за правилния човешки живот, това е сговорчивостта. Сговорчивост е необходима, за да може да има диалог. Това означава преднамерено добро отношение към всяка друга мисъл и идея. Хората трябва да приемат с добронамереност предложенията на другите и да търсят в тях най-близкото до своето съзнание, за да могат да участват в реализацията на съответното предложение. Това изисква благоразумие – блага мисъл и добро чувство. Всъщност благата мисъл и доброто чувство са необходими за всяко начинание. Като казвам добронамерено да се приемат предложенията, не разбирайте абсолютно съглашателство. Винаги може да се намери благоразумен подход, според който да се участва или да не се участва в изпълнението на една или друга идея. Важното е да се знае, че богатството от идеи, с което е изпълнено духовното пространство, предоставя чудесни възможности за избор на ума. Човешкият ум е средството, чрез което във физическия свят работи душата. Но само когато той е под нейно влияние, може да се постигне положителен резултат, т.е. да се използват най-добрите качества, вложени в нея, които са необходими за духовно усъвършенстване. Ако умът се влияе от външни фактори, той не може да осигури праволинейност и развитието на душата може да бъде забавено или отклонено в някаква друга посока.
Доброжелателството е другото качество, което задължително трябва да се прояви, за да има развитие и напредък за личността. Доброжелателството идва там, където умът под влияние на душата развива творческата инициативност. Доброжелателството е чувство, което събужда благородни пориви за добронамерени действия. То е сила, основен двигател на всякоя съзидателна инициатива. Затова вие трябва да потърсите това чувство във вашето съзнание. Имате го! Всеки човек го има, но трябва да повярва в своето добродетелно начало. Когато е доброжелателен, човекът създава здрави и трайни връзки с другите хора. Благодарение на своята доброжелателност той създава отношения, които прерастват в активна творческа атмосфера. В такава среда може да се постигне много за общото благо. В доброжелателната инициатива е заложен успехът на всяко начинание, свързано с интересите на обществото. А това е много необходимо, за да се превърне обществото в създател на ново колективно съзнание – съзнание, което формира духовно единение в името на благородна цел. Всъщност доброжелателството е немислимо без благородство. Те вървят заедно, за да създадат условия за утвърждаване на духовно извисената личност. И тъй като доброжелателството и благородството са изконни добродетели, изначално вложени в човешката душа, тяхната употреба предполага изграждане на общество с много висок критерий по отношение на морал и нравственост.
Сговорчивост и доброжелателство са немислими без човеколюбието. Човеколюбието изисква дълбоко разбиране за произхода на човешкия живот. Всъщност дълбочинността на мисълта трябва да свърже ума със съзнанието, за да стане пределно ясно, че човешкото същество носи в душата си своя Божествен произход. Като обичаш човека, ти обичаш Божественото в него, ти обичаш едно Божествено творение. Това сме го казвали и друг път, но сега трябва специално да се изтъкне неговото значение. Вярата в Божествения произход на човека и живота коренно променя отношението към тях. Създава се чувство на благоговение пред силата на една толкова съвършена творческа активност. Създавайки човека, Бог е вложил в него и доброто чувство на самоуважение, и любов към самия себе си. Т.е. твоят ум, за който обяснихме в предходна тема, че се създава колкото в Божествения, толкова и във физическия свят, трябва да си обясни, че човешката същност е Божествена същност и независимо за кого става въпрос, съответният човек трябва да бъде уважаван и обичан. Това разбиране на нещата ти казва, че трябва да обичаш себе си и другите като себе си, за да може обществото, което вие ще създадете, да се ръководи от благородни принципи.
Сговорчивостта, доброжелателството и човеколюбието са общата основа, върху която може да се създаде духовно единение. То е повече от необходимо сега, защото
светът е изпълнен с множество противоречиви теории, които внасят раздори и неразбирателство между народите.
Създателят е довел човечеството до прага на нова епоха – епоха на просветление и духовна възвишеност. Навлизането в тази епоха е целта, към която Светлите Същества от Великото Бяло братство се стараят да приобщят човешкото съзнание. То трябва да събуди у себе си желанието за благородна творческа деятелност. Така ще се даде възможност на Божественото начало у всяка човешка душа да се прояви. Всъщност това е идеята, която изисква духовното единение на човешкия свят.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ОТНОВО ЗА ПРЕХОДА
През последното десетилетие човечеството се подготвя да навлезе в нова епоха. Това е епохата на Просветлението. Тя е необходима за човешката еволюция, за да може животът на хората да приеме ново високонравствено съдържание. Този факт сам по себе си подсказва, че разбирането на хората за техния начин на живот ще се промени. Само че засега всичко е все още в сферата на теоретизирането. От една страна се говорят страховити неща за края на света, от друга се говори за просветление, но нито едното, нито другото е засегнало човешкото съзнание в такава степен, че да последват някакви видими изменения в поведението на хората. Ние сега няма да коментираме темата за календара на маите или пък предсказанията за някакви унищожителни за планетата катастрофи. Това е отговорност за тези, които са използвали тази информация за собствена изгода. Искам обаче да знаете, че целта на промяната ще се постигне с много трудности и от тях произлизат различни изпитания за хората. Важното е да се знае, че никой, още по малко Създателят, няма намерение да унищожава живота на планетата. Животът ще бъде запазен, но това не означава, че няма да има катаклизми, които ще засилят в голяма степен изпитанията – те ще създадат ред опасности за оцеляването на хората. Това означава, че ще има участъци на планетата, които ще бъдат засегнати в много по-голяма степен от климатичните промени и те ще предизвикат огромни бедствия за живеещите там. Но тези трудности ще създадат условия, при които хората, не постигнали духовно пречистване, ще получат просветление за начина на своето отношение към себеподобните и Природата. Тоест ще стане така, че тези хора, които не са пожелали да се вслушат в настойчивите призиви за промяна в съзнанието, ще изживеят изключителни трудности, за да осъзнаят Върховната Сила и да почувстват колко им е необходим ближният човек.
Това всъщност е основната идея на промяната, която трябва да настъпи – да се осъзнае голямата сила на духовната връзка между хората и между Природата и хората. Затова сега в тези години за човечеството е предоставен период за пречистване на съзнанието – период, през който всяка човешка душа да осъзнае своята връзка с Великото Съзнание, със Създателя на живота и да проумее голямата необходимост от високонравствен живот. Животът, който трябва да настъпи, ще се отличава с изключителната сила на Любовта към ближния и към Природата. Това може да се постигне само с целенасочена разяснителна работа, за да разбере Човекът голямата необходимост от неговото лично участие в тези промени, за да може човешкото съзнание да потърси онези измерения на Любовта, които са достъпни за него. На първо време – защото истинската Любов изисква огромна духовна сила, за каквато съвременният човек все още не е подготвен. Затова сега от Висшите Светове идва много информация, която цели да подготви съвременните хора за настъпващата промяна.
Ние твърдим, че хората сега трябва да използват времето на прехода за личното си обучение, необходимо за новия живот. Всъщност става въпрос за самоподготовка, при която всеки ще е отговорен сам пред себе си и пред Създателя за това, което е постигнал. В какво се състои тази подготовка?
Първото нещо, към което всеки трябва да се стреми, е събуждане на ЖЕЛАНИЕ ЗА ПРОМЯНА. Трябва всеки човек да изпитва желание, за да може да работи над собственото си самоусъвършенстване. За да се събуди ЖЕЛАНИЕТО ЗА ПРОМЯНА, ще трябва УМЪТ, ЧОВЕШКИЯТ УМ да предизвика размисли. Човешкият ум е способен да разсъждава и да анализира. Опитайте се да разсъждавате защо ви е нужна промяна на сегашния начин на живот; какво в сегашния начин на живот налага той да се промени; каква трябва да бъде
целта на тази промяна. Ние ще отговорим веднага: целта на промяната е постигане на благородни взаимоотношения както в междуличностното общуване, така и в общуването с Природата. Това е първият етап от промяната, който трябва да осъществят съвременните хора. Те трябва да положат основата на такива взаимоотношения, които да създадат условия за съществена промяна в съзнанието на хората. Идващите след вас ще постигнат нещо повече: те ще се докоснат до Любовта в нейната изява като чувство на себеуважение и уважение към себеподобните, като грижа за ближния и стремеж за укрепване на истинско приятелство между хората, така че те да осъзнаят силата на духовната връзка помежду си. За да се стигне дотам, обаче, е нужно да се изгради НОВО СВЕТОУСЕЩАНЕ, т.е. вашето отношение към живота да приеме формата на загриженост за бъдещето на човечеството.
НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ изисква от човешкия ум да потърси връзка с изконните първични сили на душата. Това са вложените от Създателя още при сътворението на човека качества в неговата душа. Всяка човешка душа е създадена върху добродетелна основа, във всяка човешка душа са вложени добродетели, които могат да послужат на всеки, който има желание за духовно самоусъвършенстване. ОПОЗНАЙТЕ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ,* ЗА ДА ПРОМЕНИТЕ ЖИВОТА СИ, ЗА ДА ПРОМЕНИТЕ СВЕТА. Опознайте благородното знание, въплътено в добродетелите, за да осъществите коренната промяна в своя светоглед. Ето това е задачата на съвременния човек сега в периода на преход: да подготви съзнанието си, да го промени така, че то въз основа на новото разбиране за живота и света да излъчва същите вибрации, които се излъчват в Пространството. Вие сега не сте в синхрон с трептенията на жизнената енергия, която владее Пространството. Атмосферата сега е наситена с вибрациите на МИСЪЛТА НА СЪЗДАТЕЛЯ ЗА ПРОМЯНА НА ЖИВОТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА. Забележете, не става въпрос само за вашата планета, а за Вселената. Всичко, което се случва в Пространството, е подчинено на тази МИСЪЛ – МИСЪЛТА, ЗАЛЕГНАЛА В ОСНОВНИЯ ЗАМИСЪЛ НА СЪЗДАТЕЛЯ ЗА ЖИВОТ ЧРЕЗ ЛЮБОВ. Цялата жизнена енергия, която изпълва Вселената, е наситена с вибрациите на тази мисъл: живот чрез любов. Тя е нещо съществено и веществено. Тя е сила, която твори. Тя е енергията, която създава живот – ОСНОВНАТА ТВОРЧЕСКА СИЛА НА СЪЗДАТЕЛЯ. Затова е необходимо всяко човешко същество – като същество, създадено по образ и подобие Божие – да се хармонизира с тази енергия. За да оцелее, човекът трябва да успее да се хармонизира, да влезе в синхрон с жизнените сили в Природата и да ги употреби за собственото си духовно израстване, в противен случай тази сила чрез проявата на различни природни катаклизми ще унищожава всичко, което е различно от нея. И това ще се случва, не защото някой иска да отмъщава на хората, а защото в Природата ще остава неусвоената енергия. Нейната неоползотворена сила ще създаде катаклизмите, за които споменахме по-горе.
И в заключение да уточним: Създателят е повелил: „ЖИВЕЙ ЧРЕЗ ЛЮБОВ!”, и за тази цел е освободил в пространството силата на Своята творческа енергия. Човекът трябва да съумее да работи с нея правилно. Затова от човешкия ум се изискват две съществено важни неща:
– да събуди желанието за промяна във всяко човешко съзнание;
– да изгради принципите на новото светоусещане, т.е. да опознае знанието, въплътено в добродетелите, за да получи човешкото съзнание качествено ново съдържание.
Чрез тези две крайно необходими стъпки човешкото съзнание ще може да се хармонизира с енергията на основната творческа сила на Създателя, тоест то ще стане съавтор на промените, съучастник във Великите Промени на Живота. Това е най-съществената, крайно необходима и неотменна задача за всеки човек – сега, във времето на Прехода.
––––––––––
* За работа с добродетелите могат да послужат книгите “Новото светоусещане”, “Посланието на добродетелите” и “Библейските добродетели”, включени в сайта www . dobrodeteli . com (б.а.).
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
СМИСЪЛ И СЪДЪРЖАНИЕ НА МОЛИТВАТА
Всяка молитва представлява определено обръщение преди всичко към Бога и в доста случаи към други Висши Същества. В молитвите са вложени съкровени желания, които молещият очаква да бъдат изпълнени.
Фактите, които предопределят създаването на една молитва, твърде много си приличат. Обикновено съществуват основни групи желания, които стават причина за молитва. В някои случаи обаче желанието е изказано с много думи и изключителна ограниченост на възможните му проявления. Това означава, че се искат предимно такива неща, които не са съобразени с конкретните условия и възможности на определената личност. Например, някой иска да стане лекар, а в същото време няма никакво отношение към медицината. Просто му харесва общественото положение и авторитета на лекаря. Това са външни причини, които в много случаи подвеждат хората и те си мислят, че техните желания не са изпълнени или защото не е чута молбата им, или просто защото Бог не е пожелал да откликне на молението им. В крайна сметка трябва да се знае, че съдържанието на една молитва е толкова по-стойностно, колкото по-благоразумно и премерено е желанието.
Всеки, който посяга към молитвата, трябва да е наясно, че тя е много силно средство за общуване с Бога, стига да се знае кога и как да се използва тя. Ето няколко правила за работа с молитвата:
1. Не употребявайте молитвата, ако нямате достатъчно време, за да се съсредоточите.
2. Не изказвайте думи, които усложняват основната мисъл на вашето моление. Това означава, че всяка дума трябва да е пряко свързана с основното желание на молещия. Например, ако вие се молите за здравето на ваш близък, не трябва да се обосновавате защо му е необходимо здраве, а да кажете само, че този човек страда и му е нужна Божията подкрепа, за да оздравее. Вие трябва да сте убедени, когато изказвате думите на молитвения текст, че действително искате това, за което говорите. Има много случаи, когато се изказват молитви с определено желание, а в същото време няма съответната готовност и най-вече воля, за да се работи за изпълнението на молитвата. Защото в много случаи се получава така, че хората изказват своите молитви и остават в очакване Бог да изпълни желанието им, тоест те се превръщат в готованковци, защото не работят за своята идея, а чакат Бог да има сложи в ръцете това, което са искали. Трябва да се знае, че молитвата се отправя към Бога за подкрепа, а не за да се получи наготово това, което човекът иска да постигне.
3. Третото много важно нещо е да се знае, че без искреност на чувствата няма как молитвата да стигне до Бога. Искреното чувство придава силна вибрация на думите и ги активизира като средство, чрез което работи мисълта. Ако една молитва е изказана с искрено чувство и вяра, тя винаги достига до определения адрес.
Има и още нещо, много съществено. И то е свързано с участието на мисълта в създаването на една молитва. В много случаи се използват готови молитви, а в други случаи се използват познати текстове, които се адаптират към конкретното желание. Готовата молитва изисква определено разучаване. Когато вземеш една молитва и я прочетеш, не трябва само да се подвеждаш по красивите думички, а да се запиташ какво казва тя и събужда ли у теб чувство на готовност за конкретни действия. Целта на молитвата е точно тази: да подтикне Ума и Съзнанието за конкретни действия. Ако една молитва е изказана като конкретно желание, тя трябва да може да събуди съзнанието за активност. След всяка молитва трябва да следват действия, защото нейната сила е в създаването на
определени мисловни форми за действие. Всяка мисъл, възпроизведена в резултат на конкретно използвана молитва, се различава от мислите, които обслужват делничния живот на човека. Мисълта, произведена в съприкосновение с молитвата, има силата на действащ фактор, който предопределя развитие. Развитието на личността е в пряка връзка с желанията, отправени в молитвата към Бога. То има силата на духовно развитие, ако мислите, които са се събудили в съзнанието, са произлезли от конкретното съдържание на молитвата, което ще рече, ако тя е била достатъчно добре мотивирана като желание и ако тази мотивация отговаря на готовността на съзнанието за действие. Трябва да се знае, че в случая, когато говорим за действеност, Ние имаме предвид способността на съзнанието да проявява мисълта във физическия свят като конкретно действие. Ето това определя смисъла и съдържанието на молитвата. Когато тя създава действеност, означава, че във висша степен е работило съзнанието. Трябва да се разбере, че правилно използваната молитва е сигурно средство за събуждане на съзнанието и утвърждаване на неговата активност във физическия свят.
Молитвата е средство за общуване с Бога тогава, когато съзнанието е успяло да изпрати достатъчно ясна, конкретна и искрена мисъл. В този случай със силата на своята електромагнитна основа мисълта е успяла да се включи в информационното поле на Висшето Съзнание и е доставила там съответната информация. Способността да обменя информация е присъща на човешкото съзнание само тогава, когато то е освободено от преднамереност и недоверие. Оставете своята мисъл свободно да общува с Висшето Съзнание и вие ще получите необходимия подтик за конкретни действия. Така че нека уточним съответната последователност: молитвата създава съществено важни условия за духовното развитие на човека, като работи в две посоки – първо, като осъществява връзка на човешкото съзнание с Великото Съзнание, т.е. с Бога, и второ, като подтиква човешкия ум и съзнание към конкретни действия. Молитвата се изявява в пълната си сила благодарение на конкретно оформен, ясен и точен в определеното искане текст. Искреността и вярата, вложени в този текст, допълват смисъла и съдържанието.
И не забравяйте: когато използвате готова молитва, преди да я употребите, е необходимо да се запознаете добре с нейния текст. Разсъждавайте върху съдържанието, така че съзнанието ви да усвои основната мисъл на нейното послание. Полза носи само съзнателно употребената молитва.
Напоследък в интернет-пространството се предлагат много и различни молитви, отправени към Бога със загриженост за бъдещето на човечеството. Всички те имат за цел да създадат духовно единение, да обединят човешката мисъл в една посока: създаване на здрава духовна връзка между хората и между хората и Бога. Разгледайте добре съдържанието на тези молитви, осъзнайте силата на вложеното чувство и когато казвате молитвата, не чакайте само Бог да изпълни вашето желание, но се постарайте и вие да изпълните желанието на Бога, а то е да живеете в Мир и Любов.
Правилната работа с молитвата подготвя съзнанието за преминаване на следващо, по-високо ниво от духовното развитие на личността.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
НУЖНО ВИ Е СЕБЕОСЪЗНАВАНЕ
Най-важната, най-трудната и отговорна задача, която трябва да реши човечеството в следващите година-две, е свързана с подготовката за успешното изпълнение на Божия промисъл за утвърждаване на Новия Живот – Живот в света на Любовта. Говоря за утвърждаване, защото неговите контури вече са очертани. “Спуснати” са много послания, изписана е много хартия за същността на промените, които трябва да настъпят в сегашния живот на хората. Вече се знае, че всяка човешка душа, всеки човешки ум много или малко са се докоснали до идеята за належащата промяна. Всеки в някаква степен е почувствал, че “нещо” на Земята става, “нещо” се случва и това “нещо” не може да не го засяга. В този смисъл е и предложението, което Ние искаме да направим. То е свързано с голямата необходимост за духовно усъвършенстване на личността. Така казано, предложението изглежда скучна и позната задача, а всъщност става въпрос за нещо колкото старо, толкова и ново. Сега задачата, която е повече от необходима, засяга всеки човек поотделно. Ние знаем, че с една такава публикация няма как да стигнем до всяка човешка душа, но в същото време знаем и колко ценна и полезна е конкретната работа дори на малцината ентусиасти. В случая обаче Ние вярваме, че с всеки изминал ден се увеличава броят на хората, които искат да променят себе си, да променят живота си и така да участват в голямата колективна промяна на Живота на цялото човечество.
И така, говорим за духовно усъвършенстване на личността, а в същото време трябва да сте наясно, че става въпрос за себеосъзнаване. Това е голямата потребност, която ще положи основата на трайните изменения в човешкото съзнание. Себеосъзнаването ще подтикне човешкия ум да направи пълна и реална равносметка за нивото на самосъзнание, с което живее всеки човек. Самосъзнанието, казвали сме го и в други теми, е свързано с осъзнаването на Божественото начало у човешката душа. Това е изходната позиция, от която нататък трябва да се разсъждава. Защото Божественото начало у човешката душа полага основите на твърде високия критерий за всичко, което човек извършва в живота си. Ако с тази мярка се мери, ще видите, че твърде много са проблемите, с които е обрасъл животът ви. Вие сте свикнали да търсите предимно лекия път в живота си и за да го имате, сте склонни на изключително много компромиси. Точно това създава вашата зависимост от материалния свят и ви подтиква към грешки. С тези думи не ви виня, искам само да разберете, че когато човек търси лекия път, не може да достигне до дълбоката същност на своето съзнание. Остават неизползвани вложените в неговата същност интелектуални способности и умения, човек не може да разгърне пълния потенциал на възможностите, с които е създаден. Затова е казано, че трудностите са уроци, които подпомагат човешкото развитие.
Себеосъзнаването в това трудно преходно време изисква от всеки човек да потърси своите грешки и недостатъци. Всеки човек греши – важното е да може да осъзнава кога е допуснал грешка и да се постарае да я поправи. Но сега, в преходния период, всяка човешка грешка, всеки недостатък в характера, всеки пропуск имат двойно по-голямо значение. Защото времето напредва. В огромни мащаби вървят измененията на планетата и във Вселената. Това са изменения, свързани с неотменимата еволюционна промяна на Сътворението. Ще се повторя, но ще кажа и в тази тема: не е възможно всичко друго да се променя, а вие да си стоите на същото ниво. Трябва и вие да извървите своя път и той е пътят на духовното пречистване и усъвършенстване. Затова трябва да тръгнете от най-
ниското ниво: от своите недостатъци и несъвършенства. Замислете се какво не ви достига, за да можете да живеете в света на Любовта. Това е светът на Светлината, на Благородството и Духовното извисяване. Натам трябва да върви човечеството, натам го води Божият промисъл, тази е Програмата за бъдещия Живот. Вие имате ли място в Него? Как със своите недостатъци и несъвършенства ще участвате в Неговото развитие? Ето защо говорим за себеосъзнаване. Защото равносметката за качествата, с които живее всеки, не само е необходима – тя е наложителна. Тръгнете най-напред от себе си. Дайте си сметка вие как оценявате себе си: уважавате ли се, обичате ли се, какво означава това благородно отношение за собственото ви развитие? После потърсете къде в отношенията си с вашите близки, с членовете на вашето семейство и приятели, къде с вашите колеги най-често допускате грешки. Груби ли сте с тях, обиждате ли ги, завиждате ли им и още въпроси от този порядък могат да ви послужат, за да изчистите съзнанието си от неправилното отношение към ближния. Не забравяйте и Природата! Подложете на преоценка вашето отношение към нея. Може би несъзнателно я замърсявате или допускате грешки в отношението си към растенията, към животните? Всичко има значение.
Духовното усъвършенстване изисква цялостен поглед върху съзнателната същност на човешката личност. Поискайте да живеете със светли мисли и чувства, постарайте се да възпитате у себе си високоблагородни качества. И всичко това никак не е скучна и трудна задача. Напротив! Точно тук може да се приложат изключително интересни творчески похвати, точно тук човек може да преоткрие себе си и да се превърне в сътрудник, в съавтор на Създателя за изпълнението на Неговата Идея за Живот в Света на Любовта.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
НОВИЯТ ЖИВОТ
За да извърши нещо – каквото и да било, – човек трябва да има мотивация, т.е. да сложи в ума си мисълта за необходимостта от това, което ще извършва. Само ако човек добре разбира защо му е необходимо нещото, към което се стреми, може да използва всичките си умения и сила за неговото осъществяване.
Сега говорим за тази необходимост, защото е важно да се знае, че времето, в което живеете, е повече от актуално за извършване на конкретни действия. Всяка ваша мисъл, всяко ваше действие трябва да имат конкретно обяснение, а то ще дойде, ако живеете с разбиране. Да живееш с разбиране, означава да си наясно със своите чувства и мисли. Ако знаеш защо те измъчва или защо те радва определена мисъл или определено чувство, ти ще имаш правилни, съзидателни действия. В случая е важно да се знае, че става въпрос за синхронизиране на човешките мисли и действия с основния Замисъл на Създателя. Съобразно Неговата Програма за еволюция на планетата и във Вселената хората трябва да живеят целеустремено – целта, към която трябва да се стремят, е създаване на общество, изпълнено със силата на благородното колективно съзнание. Това е много трудно да се постигне в скоро време, а е крайно необходимо. Необходимо е всеки човек или поне преобладаващата част от мислещите хора да заживеят с мисълта за Новия Живот. Само тогава ще може да се изгради благородното колективно съзнание. Идеята за неговото създаване е Идея на Създателя и сега нейното осъществяване е поставено на изпитание. Тук става въпрос за необходимостта от осъзната творческа дейност на хората. Благородното колективно съзнание изисква благородна мисъл от всеки човешки ум. Но това може да се постигне, ако всеки човек пожелае да бъде създател на Новия Живот.
Какво означава да бъдеш създател на Новия Живот? Това означава да имаш желание да се самоусъвършенстваш. Усъвършенстването на човешкото съзнание изисква неговата съществена промяна. Когато това стане цел на обществото, тогава ще започне създаването на Новия Живот. Първата посока, в която трябва да вървят човешките мисли и действия, е целта за пълното осмисляне на добродетелта човеколюбие. Да знаеш какво е човеколюбие, това означава да живееш според закона на Любовта. Той изисква от тебе да бъдеш внимателен с другите хора, грижовен към тях, способен да им прощаваш, изобщо отношението ти към тях да е изпълнено с благородни мисли и чувства. Благородните мисли ще те мотивират за благородни действия. Чрез тях Новият Живот може да бъде реалност. Но колко много още е необходимо, за да се навлезе в тази реалност! Сега хората все още не могат да осъзнаят силата на своята мисъл. Всеки трябва да знае, че човешката мисъл е носител на енергия, която съгражда или разгражда в зависимост от характера на мисълта. Затова е необходимо с отговорност да се създават мислите. Разберете, че вие със своето желание да бъдете добри или лоши определяте нивото на своето съзнание. Дали ще бъдете създатели на Новия Живот или пречка в изпълнението на Програмата за еволюция във Вселената зависи от вашето желание. То е първопричината за всяко действие. Трябва да поискате, за да можете да получите и подкрепата на Висшите Сили, които се грижат за живота на Земята. Използвайте пълноценно вашия ум, за да можете да разсъждавате. Дори и мисленето не може да се осъществи без желание. Поискайте да бъдете мислещи хора, поискайте да бъдете създатели на Новия Живот, поискайте да разбере смисъла на сегашния си живот, за да ви стане ясно защо е необходимо да го променяте.
Това, което Ние можем да ви кажем за сегашния ви живот, е свързано с големите пропуски в организацията на вашето общество. Вие имате порочна политическа система, незряла социална политика, липса на сериозна екологична култура – все недостатъци, които
увреждат живота на човечеството, на планетата. Дошло е вече крайно време да се разделите с този начин на живот. Новата култура в човешките взаимоотношения трябва да бъде водещо начало в поведението на всеки човек. Това не е пожелание, а крайна необходимост. Сегашният ви живот се разминава вече много осезателно със Замисъла на Създателя за еволюция във Вселената. Енергията Любов вече има засилено излъчване на планетата и вашето неподготвено съзнание не може да я усвои. Така вие не можете, според както сте призвани, да бъдете създатели на Новия Живот и се превръщате в пречка, която трябва да бъде преодоляна. Сами се досещате, че с изостаналото си разбиране за живота вие сте излишни. Звучи много грубо, но можете да си го обясните чрез факти от вашата действителност. Когато в един колектив се правят нововъведения, в новия живот, в промяната участват тези, които са готови да ú съдействат и я приемат. Другите, които не могат да се адаптират, отпадат по някакъв начин от колектива. Така че не е нужно много да се обяснява, за да стане ясно, че Новият Живот изисква ново съзнание.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ
За възникването и проявата на всяко нещо съществува причина. А кое поражда причината? Това е необходимостта. Тя се явява и следствието, което определя непрекъснатото движение на всичко съществуващо. В конкретния случай имам предвид необходимостта от съществените промени, които съпътстват развитието, еволюцията на Живота. Тази необходимост предопределя измененията, които периодично настъпват във Вселената. За да достигне сегашния си вид, космическото пространство е претърпяло многократни промени, свързани с физическата му структура и неговата енергийна същност. Всичко е взаимосвързано и носи белега на един единствен и колосален по своите мащаби Замисъл – Замисъла за Сътворението и Живота във Вселената. На този Замисъл е подчинено всичко съществуващо – като явление и като физическа реалност. Затова когато говорим за съвременния живот и изтъкваме необходимостта от неговото развитие, трябва да имаме предвид тази основа, тази първопричина – Замисъла с неговата проекция за настоящето и бъдещето на Живота. Тази колосална Програма се развива като изключително мощното средство, което твори, като изпълнява вложената в нея Идея за развитие.
Сега човечеството навлиза в нова епоха – Епохата на Светлата Истина, Епохата на Водолея. Тя се характеризира с яснотата и адекватността на всичко, което се случва. Вече в Природата и в човешкия живот не съществуват процесите на отлагане на действията, а всичко започва да се случва, дори по-правилно е да се каже – да се извършва в конкретния момент. Времето* сега е изчистено от своите особености на влияние върху съзнанието на хората. Доскоро то влияеше, като създаваше условията за отдалеченост на следствията от причините. Така беше заложено в програмата с надеждата в тези продължителни паузи човешкият ум да съумее да обработи подадената му информация, за да я използва за своето развитие. Оказа се, че една такава пауза с отлагане на следствията се проявява като твърде разтегливо понятие и човешкият ум няма необходимия стимул за конкретно организирана дейност. Той се разполага във времето и разхвърля своите действия разнопосочно, като по този начин се губи смисълът на определения, на вложения в Идеята замисъл за извличане на съответната поука. Късно проявеното следствие наложи понятието „карма” и хората свикнаха да мислят, че след време ще се случи нещо в резултат на това, което сега са създали като причина. И тъй като е присъщо на човешката същност да търси винаги по- леките възможности, по-лекия начин на живот, хората започнаха да се надяват, че следствието може и да не се прояви, т.е. че може да ги отмине евентуалният проблем – трудностите или неприятностите, които сами са заложили като причина в своя живот. Създадоха се теории за кармата и кармичната обвързаност, започнаха да се изявяват и хора, които твърдят, че могат да “изчистят” кармата на своя пациент. Така вместо да се помогне на конкретната личност да осъзнае своите недостатъци, в резултат на които греши, се получава замъгляване на съзнанието – внасяне на страх и несигурност в живота на хората.
Сега вече са създадени необходимите условия и в Живота на Вселената навлиза Епохата на Истината и конкретните действия. Тук, на планетата Земя, този процес започна да се проявява като “ускоряване на времето”. Все още не напълно, но този факт вече започна да дава резултати. Ускоряването на времето е действие, свързано с влиянието на енергийната същност на Сътворението върху съзнанието на Природата. Как да се разбира това обяснение? Енергийната същност на Сътворението по същество е изключителна по своите мащаби, всеобхватна Идея, която съществува в резултат на активното електромагнитно излъчване, произлизащо от Великото Съзнание. Този свръхмощен Разум въздейства върху Природата, защото във всяка клетка на Сътвореното е вложена частица от
Него. На фино енергийно ниво се осъществява връзката между Разума, излъчван от Великото Съзнание, и разума, вложен във всяка частица на сътвореното от Него. Човешкото съзнание също е подвластно на това въздействие, защото то самото е подобие на Великото Съзнание. Човешкото съзнание притежава изключително силни възможности за изява и въздействие, които предстои да бъдат развити и използвани в Живота. За тази цел предстои да се ограмоти и подготви човешкият ум за бъдеща адекватна връзка на по-високо ниво със своя Създател. Необходимо е развитие на ума върху нравствената основа на Познанието.
Ето как стигнахме отново до необходимостта. Казахме в началото, че причините възникват поради определена необходимост. Сега, понеже вече навлиза Епохата на Истината, като голяма необходимост се явява промяната на съзнанието. Това е следствието, което поради ускореното време вече не търпи отлагане. На човечеството беше даден един твърде дълъг период за работа на човешкия ум с конкретните факти от действителността. Трябваше тези факти да бъдат обработени, за да може всеки да достига до истината в реално време и да се получи развитие на Познанието. Познанието, това е знанието, постигнато в живота чрез личния опит. Когато Познанието е качествено, не съществува опасност от негативни кармични последствия. Това означава, че човекът, отработил качествено Познание, е постигнал необходимата Мъдрост, за да живее така, че да не се страхува от последствията на своите действия. Това е характерно за сегашното Време. То вече работи за проявата на истината в нейната конкретна реалност – тук и сега, за да може да се създадат условия за живот на Любовта. Това всъщност е голямата Идея: като навлезе, като се установи истината в живота на хората, да се изчисти тяхното съзнание от неправилните предубеждения и схващания за живота и така да се създаде възможност за живот на Любовта. Любовта не може да съществува там, където няма Истина и Мъдрост.
Какво се налага като заключение на края? Когато всичко се случва в реално време, ще се развива Познанието. То ще отработи Мъдростта, а тя, като е стъпила на широкия коридор на Истината, ще приема с благодарност Любовта. Ето така трябва да се разбира връзката между причината и следствието – като взаимообвързаност, породена от необходимостта да се установи Новият Живот – Животът на Любовта. Всичко това е подчинено на правилата, определящи еволюцията във Вселената, и така изпълнява Замисъла на Създателя за Живот на Сътвореното.
–––––––––––––––––––––-
* Времето се проявява като процес. То трябва да се разбира като последователност в развитието на Замисъла за Сътворението. Ако Идеята, вложена в Замисъла на Създателя, не предвижда развитие, няма да има време, затова то съдържа всички особености, които определят пътя на еволюцията (б.а.).
ЙОАН БОГОСЛОВ
СЪЗНАТЕЛНОСТ И ДУХОВЕН ЖИВОТ
Всички хора, които обичат Земята, се прекланят пред красотата и величието на нейната природа. Няма човешко сърце, което да не е трепвало от умиление пред капчиците роса по листенцата на цветята. А колко голяма сила и вдъхновение излъчват изгревите и залезите на Слънцето! Хората, които обичат своята планета, се радват на тези красоти и носят в душата си чувството на благоговение пред Създателя.
Човекът също представлява едно уникално творение на своя Създател. Като продукт на Неговата разумност и любов човекът носи изключителните качества на съзнателно развиващо се същество. Неговият начин на живот му помага да опознава качествата, на които е носител, и да ги усъвършенства. Всеки напредва в зависимост от желанието си да има свой духовен живот. Това желание стои в основата на духовния напредък. Там, където желанието се проявява като осъзната потребност, се постигат изключителни успехи в духовното развитие. Вие имате ли свой духовен живот? А знаете ли, давате ли си сметка какво означава това?
Човешкото ежедневие е изпълнено с множество проблеми и пряка ангажираност в личния живот. Цялото време от деня обикновено отива около суетенето и грижите за прехраната. И това като че ли е най-важното. Малкото свободно време, което остава, обикновено се използва за създаване на повърхностни, леки удоволствия – вие наричате това време “разтоварване”, разтоварване от проблемите. А всъщност не си давате сметка как и защо вие самите се товарите с ненужни и излишни емоции, които отнемат светлината от вашия ден. Най-често срещаният проблем, който ви затормозява, е неумението да организирате времето си. Разпиляното време е безценно, загубено богатство. Покрай неумението да живее адекватно на условията, в които се намира, човек пропуска възможността да усети и да изживее силата на своята съзнателност. Вие трябва да разбирате и правилно да оценявате стойността на вашата съзнателност. Тази мисъл – че вие сте същества със съзнание, трябва винаги да бъде в ума ви. Към всяко свое действие трябва да подхождате с благодарността за съзнанието, което носите. Точно то ви дава предимството да живеете в духовния свят. Но в духовния свят може да присъства реално само този, който действително разбира силата на своята съзнателност. Това означава да си наясно със себе си, да разбираш своите действия и да имаш целеустременост – цел, която да те води по пътя на твоя живот. Да разбираш силата на своята съзнателност, означава още да имаш чувството за отговорност за всичко, което извършваш, да живееш с мисълта, че си отговорен за всичко, което даваш и което получаваш, а това пък означава да имаш усещането за връзката със своя Създател. Ето тези съществени моменти от ежедневието създават и условията за благоразумен живот.
Умението да организираш времето си е следствие от разбирането за съзнателност. Но там, където тя не е постигната, ще си позволим да посъветваме хората да търсят условията в правилното организиране на личното време. Какво означава това? Да знаеш, че е най-добре сутрин да ставаш навреме, да ставаш рано и да знаеш, че всяка минута от деня ти носи богатството от твоя личен опит. Това означава да приемаш времето, с което разполагаш, като условие за изявата на твоята разумност. Използвайте всяка минута от деня, за да проявите своите умения да разсъждавате. Бъдете убедени, че в рамките на едно денонощие има време за сън, за работа и за просвещение. Но също така вярвайте, че най-добрите уроци идват с практическото приложение на знанията, които имате. Учете се в движение – заедно
с конкретните действия използвайте и способността си да разсъждавате, за да изведете на преден план поуката от извършеното, от случилото се. Никога не оставяйте неизяснени обстоятелства. Това затормозява съзнанието. Всяко ваше действие трябва да е извършено с разбиране. Ако не разбирате нещо, постарайте се да го опознаете и да се подготвите за срещата си с него, така че когато отново посегнете, да знаете какво правите, да имате съответното разбиране. Никога не се страхувайте да посягате към непознатото. Знайте, че ако към него ви води благородно желание, винаги ще имате подкрепата на Светлите Същества, които работят за вашето духовно развитие.
Попитах ви в началото вие имате ли духовен живот. Сега, след казаното дотук, трябва да си направите заключението, че вашият духовен живот се определя от вашето чувство за съзнателност. Нека във вашия ден винаги присъства мисълта за високата стойност на собственото ви “Аз”. Това изисква да поддържате у себе си усещането за възможностите, които са вложени у вас за вашето духовно израстване. Вярвайте, че никой не се е родил просто така, за да яде, да спи и се разхожда. Всеки има свое конкретно предназначение, за чиято истинска реализация е отговорен. Говоря отново по този въпрос, защото неговото правилно разбиране е особено необходимо сега, във времето на прехода. Вие живеете в изключително отговорното време за възприемане и утвърждаване на условията за Новия Живот. Трябва съвсем убедено да знаете, че цялата Вселена е в процес на подготовка за преминаване в Новата Епоха – Епохата на Истината, Мъдростта и Любовта. Истината ще ви донесе нужната ви свобода, Мъдростта ще ви даде необходимата светлина – виделината на вашия живот, а Любовта ще ви даде разбирането да живеете с благоговение пред собственото си “Аз” и Сътвореното.
Бъдете разумни работници на широкия фронт на Промяната. Чрез вашите съзнателни действия и чрез вашите съзнателно изживени чувства и мисли вие сте съработници на Създателя, вие сте Неговите най-необходими помощници във великото преобразувание на Вселената. Осъзнайте себе си като творци, като създатели на ново съзнание. Създайте си такова отношение към света, което да ви позволява непрекъснато да усещате духовната връзка с другите хора – вашият ближен да бъде вашият възлюбен. Обичайте себе си и знайте, че вашият духовен живот се определя от вашето съзнателно отношение както към себе си, така и към всичко останало. За да постигнете всичко това, ви е нужно само лично желание. Вашето лично желание за духовен живот ще определи бъдещето ви в променящата се Вселена.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ДА БЪДЕШ
Човешкият живот има две основни страни, които можем да определим като субективна и обективна.
Субективната страна създавате вие. Тя има положителна и отрицателна същност, чието значение се определя в зависимост от вашето съзнателно или несъзнателно отношение към живота. Ще кажете, че вие живеете винаги и само съзнателно, но това не е така. Вашият съзнателен или несъзнателен подход към нещата от живота се определя от отношението ви към това, което правите; отношението ви към това, което правите, се определя от познанието, което имате за света; познанието за света се постига в резултат на личната инициатива за създаване на смислен живот, а личната инициатива се проявява в резултат на желанието да бъдеш. Желанието да бъдеш придава смисъл и съдържание на човешкия живот. Да бъдеш, това означава да знаеш защо живееш, т.е. твоят живот да има определена цел, свързана с твоето духовно развитие, върху която да концентрираш всичките свои действия, всичките свои мисли и чувства. Много често хората живеят, като се ръководят единствено от желанието да си осигурят жилище и прехрана. Тези две желания определят смисъла на техния живот. Аз не отричам необходимостта от тази потребност, но в същото време искам да се знае, че тя не трябва да измества основната цел, която определя смисъла на израза “да бъдеш”. Обикновено делничните грижи изместват от съзнанието на човека онези стойностни неща, които създават истинската страна от съществуването на човека – неговия духовен живот. Ти ще бъдеш тогава, когато твоите делнични грижи преминават през спектъра на онези чувства, които определят твоята духовна принадлежност. Това означава, че всичко, което вършиш, трябва да се свързва с потребностите на твоята душа. А изначалният стремеж на душата е връзката ú с Бога. За да бъдеш, твоята душа трябва да се свърже с Него. Така ти ще имаш своя път на духовно усъвършенстване и ще принадлежиш към Цялото. Това означава, че ще сътворяваш положителната същност от субективната страна на живота. Така желанието да бъдеш ще те приобщи към светлината, към светлата същност на живота.
Отрицателната същност от субективната страна на живота е резултат също от твоите действия, от твоите мисли и чувства. Тогава, когато твоите действия, чувства и мисли са проява на неуравновесеното ти отношение към живота, се стига до тяхната разнопосочност и ти не можеш да имаш целеустременост. Тогава ти не можеш да бъдеш, защото твоята разнопосочност не ти позволява да се концентрираш върху потребностите на своята душа. Така тя остава встрани от вниманието на твоето съзнание и не може да бъде двигател на твоята активност. Неуравновесеното отношение към живота е резултат от липсата ти на желание за себепознание. Като опознаваш себе си, ти ще опознаваш света, ще опознаваш и Бога. Липсата на желание за себепознание се дължи на твоето безразличие към живота. Когато животът не те интересува, ти се превръщаш в спътник на всичко онова, което спъва неговото развитие. Да си безразличен към живота, означава, че нямаш никаква отговорност за своите действия, мисли и чувства. Така неуравновесеното ти отношение към живота може да те отведе при онези деструктивни сили, които създават неговата мрачна, отрицателна същност.
Обективната страна на живота се определя от принципите, залегнали в основата на Сътворението Това са законите, по които е била създадена, съществува и се развива нашата Вселена.
Обективната страна на живота е пряко свързана със субективната страна – тя е главното условие за развитието на живота. Двете страни са взаимно свързани. В тях прониква основната Мисъл на Създателя за развитието и усъвършенстването на Сътвореното. Основна проява на Сътвореното е Животът и тъй като той е резултат от връзката на обективната със субективната му страна, е важно да се знае от всеки човек в каква степен лично той въздейства върху живота и в каква степен възприема неговото влияние. Необходимо е да се знае, че обективната страна на живота, както и субективната, са в непрекъснат процес на развитие. Тяхната взаимосвързаност предполага успоредно развитие, успоредно изменение както на едното, така и на другото. Затова всеки човек трябва да знае, че неговият живот е част от живота на Цялото. По силата на обективните причини Цялото търпи изменение и затова човекът като част от Него също подлежи на изменение. За да бъдеш, ти трябва да участваш в това изменение с цялата си разумна същност. Това означава да съдействаш със своите действия, със своите чувства и мисли за целесъобразното изменение както на обективната, така и на субективната страна на живота. Като част от субективното ти си градивна единица на обективното и никога не трябва да го забравяш. Тогава ще живееш за Цялото.
Човекът е призван, той е създаден, за да живее за Цялото, затова от съществено значение е неговото лично участие във всички процеси на Изменението. Изменението е видимата част от еволюцията на Вселената и всичко ставащо е подчинено на Замисъла на Създателя за миналото, настоящето и бъдещето на Сътворението. За да участваш в Изменението на Живота, трябва да осъзнаеш голямата потребност да поискаш, съзнателно да потърсиш своето лично изменение, за да постигнеш промяна. Това означава с разбиране и любов ти да работиш върху изменението на своята психика и тяло. Много се пише и говори напоследък по тези въпроси, затова ние само ще припомним още веднъж голямата потребност от истинска промяна в съзнанието и организма на човешката личност. Те трябва да постигнат изменение, успоредно с всичко в природата. Това може да стане, само ако желанието да бъдеш стане осъзнато и напълно възприето действие. Тогава твоите мисли ще ръководят чувствата и действията ти и ти с пълно съзнание ще бъдеш част от еволюцията във Вселената. Затова е необходимо да съблюдаваш две основни правила:
1. Живей, за да бъдеш; бъди, за да живееш!
2. Животът има две страни, но една основа – Любовта. Работи с любов към себе си и към Цялото, за да проумееш същността на Сътворението.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Смисълът на човешкия живот е вложен в неговото предназначение. Предназначението се определя от Идеята на Създателя за създаване на разумен живот. Във всяко творение е вложена определена идея и тя се проявява чрез неговото съществуване. Съществуването на всичко сътворено създава основата на живота. Проявлението на живата материя има различни нива на разумност, но винаги е свързана с Идеята за Живот. Какво е животът? Той е функция на Разумното. Чрез живота се проявява разумното начало на Сътворението. Винаги, макар и на различни нива, във времето и пространството се развива процес на сътворяване. При Великото Съзнание този процес има най-съвършената форма на творческа дейност. Човекът, създаден по образ и подобие Божие, също проявява своите творчески способности. Дори и най-ограниченият човешки ум проявява способностите на творец, разбира се, на много ниско ниво. Способността да твори отличава човека от всички останали създания в Природата.
Когато говорим за творчество, за творчески процес, не трябва да мислим, че става въпрос само за изключителни постижения в областта на изкуството. Сам по себе си творческият процес е изкуство, но кога и къде присъства то? Отговорът е: винаги и навсякъде, стига да разбираме за какво става въпрос.
Във всяка своя дейност човекът трябва да влага умение и желание за творчество. Дори и тогава, когато си чистиш обувките, можеш да вложиш творчество, а това означава да го направиш по-различно, по-добре, по-красиво, по-усъвършенствано. Точно тук, в подхода при извършването на каквато и да било дейност, е грешката на хората. Те приемат своите действия като механични движения, като необходимостта да се обслужат или просто да извършат определена работа, защото тя е свързана с тяхната прехрана. А би трябвало да се подхожда във всяко от действията с мисълта за новото проявление на това, което се извършва. Новото проявление може да се изяви в обикновените, в рутинните действия, свързани с човешкото ежедневие. Така например, когато почистваш дома си, когато общуваш с ближните си, когато си сред природата – навсякъде би могъл да бъдеш по-различен, по-добър от предходния ден, което означава да се проявиш като творец. Творческият подход има своята изключителна стойност, когато се използва в ежедневието и особено в различните форми на общуване между хората и в общуването с природата.
Човешките действия са проява на живота, а животът, казахме, е функция на Разумното. Като е така, ще трябва във всяко действие да се влага и определен смисъл, конкретна мисъл, която да се разгръща като творческа идея. Тогава, когато в своите действия човекът влага мисъл и чувство, се постига ново ниво на проявлението Живот. Нивото се определя от вложените мисъл и чувство, но те трябва да бъдат организирани. Хаотичното присъствие на мислите и чувствата не решава въпроса. Да бъдат те организирани, ще рече да бъдат подчинени на определена цел. Винаги трябва да знаете какво искате от живота си и към какво се стремите.
Всеки човешки живот има свое предназначение. Всеки човек се ражда, за да бъде полезен на себе си, на своето собствено развитие и на развитието на обществото. Вие сега се приемате като хора, които живеят за себе си, тоест мислите си, че вашият живот си е ваша лична работа. Не е така. Вашият живот принадлежи на Цялото. Какво искам да кажа с това твърдение? Искам всеки от вас да знае, че той диша, защото и Цялото диша, той живее, защото и Цялото живее, другото е невъзможно. Невъзможно е ти да живееш, а Цялото да не живее, или обратното: Цялото да живее, а ти да не живееш.
Цялото, това е Висшето Разумно присъствие в Пространството и Времето на Божествената Идея за Живот във Вселената; съвършеното проявление на това присъствие във всяка частица от Сътворението. Защото разумното присъствие – това е проявлението на изначалната сила на Духа, излъчен от Висшето Съзнание и вложен във всяка частица на Сътвореното, Неговата Разумна Творческа сила, която се изявява във всяка тревичка, във всяко камъче и във всяка жива твар.
Човекът като разумно, съзнателно живеещо същество трябва да знае, че неговата душа е свързана с Цялото, така както са свързани помежду си пръстите на ръката му. Те действат винаги заедно, помагат си и са подчинени на висшата мозъчна дейност в човешкия организъм. Така както всеки пръст се движи и извършва определени действия, защото е получил импулс от мозъка, така и човешката душа се движи и живее, защото получава импулси от Цялото. Неговото разумно присъствие се проявява в човешката душа посредством живото участие на светлинната енергия във функциите на човешкия организъм. Светлинната енергия, която е носител на изначалната сила на Духа, прониква както в пространството, така и в човешката душа. Само че на всяко от нивата, в които прониква, тя е носител на конкретна, на специфична информация. Тази информация определя програмата за съществуване и развитие на всяка частица, на всяка клетка, в която присъства.
Цялото затова е Цяло, защото насища Времето и Пространството със своята изначална творческа енергия. Тя прониква във всичко сътворено, за да дари живот. Той се развива и усъвършенства съобразно вложената в него творческа идея, т.е. съобразно вложената в него информация за неговото съществуване. Тогава, когато всяка частица, в която прониква творческата идея, т.е. Духът, е жизнеспособна и действаща, се постига реализацията на Замисъла на Висшето Съзнание за еволюцията на Сътворението. На този Замисъл е подчинен целият Живот във Вселената. Тази изключителна, велика и съвършена Програма на Живота движи всичко. В последното десетилетие тя е особено активна поради напредващите изменения в космическото пространство. Те са взаимосвързани и носят промени в същността на всичко съществуващо. Измененията, които напоследък стават все по-забележими за човечеството, следват определено направление. То, както вече многократно е съобщавано, се ръководи от Идеята за усъвършенстване на Живота във Вселената. Космическата програма за еволюция на Сътворението движи активно изменението във Времето и Пространството. Част от тази програма е и човешкият живот. Той също трябва да претърпи изменения. За да бъдат те в синхрон с измененията, които се извършват във Вселената, човекът трябва да осъвремени своята творческа активност. Необходимо е да се събуди повече от всякога изначалната сила на Духа, за да може да се реализира все по-пълноценно творческата идея, т.е. за да може да заработи онази изначална творческа сила, която прониква Цялото.
Ако човешкото съзнание приеме навреме разбирането за съществените промени, които настъпват, ще остане във Времето, ще бъде част от Бъдещето. Това може и трябва да бъде постигнато, ако човешкото съзнание се промени, ако се усъвършенства, за да може чрез своето усъвършенстване да се доближи до Съвършенството на Цялото. Тогава човешкият живот, ще бъде живот за Цялото, защото ще приеме изначалната творческа сила на Първосъзнанието, на Великото Съзнание. Човекът, създаден по образ и подобие Божие, има място в бъдещия живот само като творец.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
СЪЗНАТЕЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Всеки човек е способен да предизвика промяна в заобикалящата го действителност по два начина: съзнателно и несъзнателно.
Ние ще се спрем на съзнателното въздействие. То настъпва тогава, когато човешкият ум изпълнява своя определена програма. Всъщност програмата, по която работи умът, никога не е самостоятелно изградена. Тя винаги е част от общата, глобалната програма за съществуване на Живота. Когато човек конструира в съзнанието си определена идея, той е под влияние на съществуващата в Пространството подобна глобална идея. Тя има водеща сила и остава в Пространството дотогава, докогато не бъде усвоена от човешкия ум и приложена във физическия свят.
Идеите за съществуването и развитието на Живота са предоставени съвсем щедро от Великото Съзнание за ползване от всички хора. Доколко те ще се възползват, зависи от тяхната сетивност и от желанието им да се развиват и да бъдат полезни на обществото. Желанието им да бъдат полезни на обществото определя моралната страна от живота на хората. От степента на проявения морал зависи и степента на въздействие, което ще постигне отделната личност. Едното е в зависимост от другото, защото и двете са подчинени на голямата Идея за развитие и усъвършенстване на съществуващия Живот. Всъщност проявеният морал е условие, но не единственото условие, за да има каквато и да било промяна. Другото необходимо условие е целеустременост. В такъв случай човекът има своя определена цел, за която е в състояние да работи последователно. Това означава концентрирана мисъл, която служи на идеята за постигане на целта, и строго програмирана волеизява.
Постигнатата цел променя човека, а чрез него и заобикалящата го действителност. Действителността би получила промяна, ако човекът е достатъчно активна и действена личност. В такъв случай човешкият ум няма да се задоволи само с резултата от постигнатата цел, но ще потърси възможност и за неговото приложение и усъвършенстването му. Тогава ще трябва човекът да си даде сметка доколко неговата цел служи на него самия и доколко на обществото. Никога не трябва да се забравя връзката на отделната личност с обществото. Тя е изключително пряка и колкото по-добре е осъзната от човека, толкова по-добре за обществото.
Резултатът от постигането на определена цел има стойност на обществено благо тогава, когато задоволява интересите не само на личността, но и на обществото. Това се получава, когато човекът е съумял да работи върху своя личен интерес така, че той да задоволява не само конкретно него, но и потребностите и интересите на по-голяма група хора. Или това ще рече неговата лична програма да върви в синхрон с глобалната програма. Когато изтъкваме тази необходимост, хората обикновено си мислят, че става въпрос за изключителни по своята мащабност проекти или, както често се казва, за “велики дела”. Няма по-велико от мига. Всичко, което се случва сега, е най-същественото, най-значимото за човешкия живот. “Преди” и “напред” само очертават контурите на “сега”. Затова, когато говорим за общественото благо, трябва да знаем, че става въпрос за конкретната човешка дейност в настоящия момент, за съзнателно проявените действия, които допринасят за благополучните промени на действителността. Благополучните промени са свързани с обикновените, с делничните грижи и отговорности. Важното е всяко действие да е извършено с ясно и чисто съзнание.
Какви могат да бъдат съзнателно проявените въздействия за промяна на заобикалящата действителност? Те могат да бъдат свързани с мисълта, с чувствата и с определената активност на личността.
Когато са свързани с конкретна мисъл, съзнателно проявените въздействия оказват своето влияние на енергийно ниво. В тези случаи се проявява електромагнитната сила на мисълта. Електромагнитната сила се определя от способността на човешкия мозък да се концентрира, за да изпрати мисълта. Като резултат от тази способност – концентрация и умение за правилно боравене с мисълта – ще се прояви въздействието върху заобикалящата среда. Тук дял има и осъзнатото желание за постигане на дадена цел – целта, с която е свързана мисълта. В случая е важно за всеки човек да знае и да си дава сметка, че неговата мисъл може да влияе както върху неговото лично съзнание, така и върху съзнанието на останалите хора. Когато се прояви подобно влияние, т.е. когато мисълта на един човек е повлияла в някаква степен на един, на втори, трети или на повече хора, означава, че тя е била достатъчно активна, за да въздейства на заобикалящата действителност, защото под влияние на конкретната мисъл всички тези хора са направили нещо ново, проявили са се по различен начин.
Мисълта може да влияе още и на чувствата. Тя в голяма степен ги събужда, редуцира или неутрализира. Действията са веществена проява на мисълта. Мисълта е сила, която въздейства както положително, така и отрицателно, т.е. тя може да съгражда и да разгражда. Всеки човек трябва да внимава каква мисъл освобождава в пространството, за да не допусне мисълта му да се приобщи към деструктивните, към тъмните сили.
Чувствата са средство за въздействие върху човешкото съзнание. Те пряко променят човека, а той като следствие от тяхното въздействие променя действителността. Оттук и голямото значение на чувствата за смисъла и съдържанието на човешкия живот. Под влияние на силните чувства човек може да направи изключителни промени както за живота си, така и за заобикалящата го действителност.
Съзнателните промени се свързват и с активността на личността. А активността не е нещо произволно. Тя произтича от мислите и чувствата. В резултат на своята активност човек може да служи както на добрите, така и на лошите сили.
От казаното дотук не е трудно да се направи заключението, че мислите и чувствата формират силата, посоката и съдържанието на човешката активност. Действителността ще се променя за добро или за лошо в зависимост от това, какъв смисъл влага в своите действия човекът. Характерът на неговите чувства и мисли ще оформи смисъла на неговите действия. Действията му ще го определят като активен или пасивен участник в Живота.
Всичко това, донякъде познато от езотеричната литература, трябваше да бъде казано още веднъж, за да се изтъкне голямото значение на човешките мисли и чувства за промените, които се извършват в заобикалящата човека действителност. Действителността, тоест Животът, ще се промени само в резултат на осъзнатите, целенасочени действия на хората. Затова е толкова важно с какви чувства и мисли живее човек.
Божията повеля сега е хората да пречистят своето съзнание, за да го превърнат в деен съучастник на Създателя, деен съучастник в изграждането на Новия Живот. Промените са започнали вече и никой не трябва да изостава. Цялото човечество, всички заедно са необходими за осъществяването на Идеята на Създателя за Великата Промяна на Съществуващото.
ЙОАН БОГОСЛОВ
НЕОБХОДИМО ВИ Е ЕДИНОМИСЛИЕ
Съзнанието на съвременния човек е заето предимно с грижи от ежедневието. Сега, пък и винаги дотук, хората са имали като своя първостепенна грижа материалната страна от живота. Обикновено духовният живот е бил пренебрегван. А всъщност той трябва да бъде водеща сила в съществуването и развитието на човечеството. Дори е неправилно да се мисли, че може да има развитие без духовен живот. Защото под развитие в случая Ние разбираме съзряване и еволюция на човешкото съзнание.
Кога можем да говорим за съзряване и еволюция и кой е критерият, който определя степента на развитието?
Винаги, когато става въпрос за човешкото съзнание и неговата промяна, трябва да се има предвид и развитието на колективното съзнание. Промяната само при отделни личности не може да послужи на еволюцията. Промяната на отделната личност обслужва самата личност и може да бъде пример за подражание от страна на останалите. Когато болшинството от хората, повече от половината от населението на Земята, постигне единомислие, тогава вече може да се говори за формиране на колективно съзнание.
За какво единомислие става въпрос? Има една основна, главна задача, която стои пред човечеството все още неизпълнена. Тя е с изначална сила, защото е свързана със Замисъла и основната Идея на Сътворението. Това е идеята, наречена “ Живот чрез Любов”. Обяснено с малко повече думи, това означава постигане във висша степен на морал и нравственост, създаване на високоблагородна основа за развитието на Живота. Любовта, за която говоря, е чисто благородно чувство, което се изразява в уважение, внимание и грижа за всеки човек от страна на обществото; в междуличностните отношения тя се изразява като чувство на благост, нежност и привързаност към отделния човек; а към Природата Любовта се проявява като чувството на радост в общуването с нея и грижа за всяка тревичка.
Ето това, което изглежда толкова познато, все още не е послужило като основна идея за постигане на единомислие. Хората подминават съществени потребности, които могат да оформят по-добрата култура на техния живот. А всъщност като основна потребност трябва да се приема желанието на всеки човек поотделно да живее според Закона на Любовта. Този Закон има три основни правила, които, ако бъдат спазвани, ще допринесат за така необходимата промяна в съзнанието. Трите правила са:
1. Обичай себе си!
2. Обичай хората!
3. Обичай Природата!
И това звучи познато, но нека всеки, който чете този текст, да си отговори доколко е наясно с тези три правила. Аз искам да се знае, че когато казваме “обичай”, това означава да имаш чувството на добро разположение и съзнанието за връзка с Божествения първоизточник.
Да имаш чувството на добро разположение, означава да желаеш доброто за себе си, за другите, за Природата. Едно такова желание не би ти позволило да бъдеш злонамерен човек. Да имаш добро разположение, означава още да живееш с чувството на благост и радост от живота. Тези чувства ще бъдат с теб, когато знаеш, че твоята духовна същност, твоето съзнание са в пряка връзка с Божествения първоизточник, т.е. със Силата Любов, която твори и създава Живот. Ако няма Любов, не може да има Живот, защото самата Любов е Живот. Нищо не може да бъде създадено, ако не е било пожелано. А щом е пожелано, то е обичано.
Аз искам да знаете и още нещо. Не трябва Любовта да се приема като обсебващо страстно чувство за владеене на другия, на другото. Разумното чувство Любов изисква да живееш за другия, за другото, да бъдеш благороден в отношенията, които изграждаш, и да знаеш, че ти си потребен толкова, колкото и всичко останало е потребно на теб. Трябва да знаете, че истинската Любов не лишава от трезва мисъл. Истинската Любов ще те подтикне със загриженост да мислиш и да се отнасяш към другия. Истинската Любов е Живот точно затова, защото се проявява като загриженост, като нежност, като благост и като радост. Ето тези чувства като имате в ежедневието си, ще знаете, че с вас е Любовта.
Защо се спирам на въпроса за Любовта? Защото нейното осмислено възприемане от човешкото съзнание ще доведе до неговата конкретна промяна – така необходимата промяна в човешкото съзнание. Знаете, че цялата Вселена сега се преобразува. Изменения настъпват и на вашата планета. За да запазите човешкия живот в бъдещето, вие също трябва да се промените. Високоблагородното съзнание привежда човешкия организъм в състояние на повишена вибрация, т.е. постига се високочестотна енергийна основа за съществуването на физическото тяло. То също ще претърпи промяна в резултат на енергийното взаимодействие с безплътната си обвивка. Така човешкият организъм ще може да се адаптира към новите условия на планетата и ще може да участва в еволюцията на Живота. Ако вие, жителите на Земята, постигнете единомислие по този въпрос, ще можете да създадете колективно съзнание. Това означава да се приобщи цялото човечество към една основна идея: ЖИВОТ ЧРЕЗ ЛЮБОВ – идеята за Живот във Вселената, който да се проявява чрез Любовта. Това е Великата Идея, за която работи Създателят от мига на Сътворението до ден днешен. Това е смисълът и съдържанието на Великата Промяна, която вече е започнала и за която е потребна вашата подкрепа. Вие сте необходими за новия Живот, за Новата Епоха, за да се изпълни Замисълът на Твореца за еволюцията на човешкото съзнание. Вашата свободна воля ще реши вие в каква посока ще поемете, но Аз не мога да допусна, че вие ще проявите толкова голямо лекомислие, че да отхвърлите реализацията на тази идея. Това е равностойно на самоунищожение, защото новите условия ще бъдат такива, че вие няма да имате възможност да съществувате според досегашния си начин на живот. Всички хора сега трябва да се обединят около желанието да живеят с чисти и светли мисли и чувства. Това означава стремеж към извисяване на съзнанието до нивата на високоблагородната мисъл, до нивата на чувството за принадлежност към Божественото начало. “Поискайте и ще ви се даде ”, е казал Иисус Христос, а Той като другото лице на Бога осветява пътя на човешкото съзнание към благородство и нравственост.
Аз вярвам в силата на човешката воля и в способността на човешкия ум да разсъждава. Затова очаквам всички вие да постигнете единомислие, да изградите колективно съзнание, което ще ви приобщи към Великото Съзнание и ще ви направи Негов съидейник, Негов съучастник във Великата Промяна на Вселената.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ИДЕЯТА ЗА СЪЗИДАТЕЛНОСТ
Сега във времето на преход, времето, когато всички разумни сили в Природата се обединяват, за да бъдат в помощ на Твореца за преобразяване на съществуващия свят, вие, хората, трябва да имате в съзнанието си една Идея. Тя трябва да е свързана с най-необходимото условие за осъществяване на прехода, а това е приобщаване на човешкото съзнание към Идеята за съзидателност. Идеята за съзидателност изисква всяко човешко съзнание да има стремеж към творческа активност. Само и единствено творческата активност на всеки човек ще допринесе за промяната в съществуващия свят. Но когато говорим за творческа активност, трябва да се знае, че тя е следствие от промяната в човешкото съзнание. Първо съзнанието трябва да възприеме необходимостта от собственото си преобразуване, да заживее с Любов, за да може да стигне и до глобалната Идея за промяна на съществуващия свят. Да постигне човешкото съзнание промяна, означава то да осъзнае силата на Любовта, за да се пренастрои човешкият ум към желанието за създаване на нова нравствена основа на човешкия живот. Всичко в тази насока ви е познато – познато, но не и опознато. То не е станало израз на вашата духовна същност. Впрочем духовната ви същност все още не е постигнала онова съдържание, което е необходимо за нейното участие в творческите процеси на съзиданието.
Новата нравствена основа изисква от човешкия ум да е успял да елиминира всички пагубни чувства и мисли. Когато съзнанието е освободено от чувствата и мислите на и за омраза, злоба, лицемерие, тогава то ще може да съществува в нивата на фините енергии. Тези енергии са високочестотни енергийни вълнови потоци, които съдържат информацията на Създателя за новите промени. Те се вграждат в структурата на светлинната енергия, която се явява естествена среда за живот на всичко съществуващо. За човешкия ум е необходимо само да се концентрира около Идеята за съзидателност, т.е. да се събуди в човешкото съзнание желанието за създаване на нова нравствена основа на човешкия живот. Така самата светлина, носител на енергийно-информационната същност на Идеята за съзидателност, ще може да съдейства за усвояването на новата информация. Това ще се получи, като се изравнят нивата на вибрация, нивата на трептене, които имат светлинната енергия и енергията на човешката мисъл. Това означава, че ще се постигне единение, сливане на информационното съдържание на двата вида енергии: светлинната енергия с електромагнитната енергия, излъчвана от човешкото съзнание. Еднаквият информационен товар, т.е. еднаквото информационно съдържание, което владее микрокосмоса (човешкото съзнание) и макрокосмоса (космическото пространство), ще създаде условия за единение и постигане на съгласуваност за пряка съвместна изява. Тази кохерентна връзка ще допринесе за изявата на нов творчески процес, който ще работи за осъществяване на Идеята за съзидателност.
В резултат на широкомащабните изменения, които се осъществяват в тази посока, вече се забелязва известна промяна в човешкото съзнание. Вие като частици от Великото съзнание, което непрекъснато променя и обновява Себе Си, вече започвате да осъзнавате необходимостта от вашето лично преобразяване. Тази констатация засега засяга една много малка част от хората, но и това вече има значение, след като се забелязва. Плахите все още резултати трябва да укрепнат, за да се постигне последователно и напълно осъзнато изменение, което ще може да изгради стабилна нравствена основа на човешкия живот. Когато вие се стремите да създадете такава основа, се получава взаимност в посоките на движение на вашата мисъл с Мисълта на Великото Съзнание. В Замисъла за Сътворението е предвидена като основна Цел на творческия съзидателен процес постигането на
високонравствено, творящо човешко съзнание – такова съзнание, което да превръща човека в сътворец на Създателя (Великото Съзнание). Това е и основната цел, към която трябва да се движи човешката духовна същност.
Всеки човек, всяко човешко съзнание е градивна частица на Великото Съзнание. Постигането на взаимност в мисленето означава постигане на съзнателна творческа деятелност на всички нива от Сътворението в една посока: усъвършенстване на Идеята за съзидателност. Когато бъде постигнато необходимото ниво за усъвършенстване на тази Идея, тогава ще може да се трансформира човешката същност. Впрочем човешката същност търпи изменения в процеса на активната съвместна творческа деятелност, но истински осъзнатото изменение ще се постигане, когато се получи пълното, хармонично сливане на творческите енергии от микрокосмоса и макрокосмоса. Тогава, когато човешката творческа мисъл се изравни по своето съдържание и смисъл с творческата Мисъл на Великото Съзнание, ще се получи желаният, вече необратим резултат в развитието на човешкото съзнание. И това не е толкова далечна и непостижима задача. Човешкият ум може да разсъждава, да анализира и съобразява и ако в основата на неговата съзнателна дейност залегне желанието за усъвършенстване на Идеята за съзидателност, резултатът ще бъде положителен. Великото Съзнание ви помага, като излъчва Любов. Тази силна съзидателна енергия прониква във всички нива на Сътворението. Вашето желание да я докоснете и да навлезете в нейните нива ще ви направи творци. Тогава ще можете да овладеете нравствената основа на вашия живот и със силата на Любовта да преобразите себе си и Света.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЧОВЕШКАТА ОТГОВОРНОСТ
Вие сега живеете в много отговорно време. Не че преди хората са имали по-малко отговорност, но сега времената са други. Сега цялата Вселена е в процес на изменение. Промените вече са видими за някои хора, други все още си мислят, че става въпрос за поредната фантастична измислица, или просто не могат да почувстват своята собствена отговорност, своето собствено място в големия Живот, който сега се разгръща.
Какво искам да знаете?
Първо е необходимо да сверите своите собствени усещания с тези на другите хора. Това е необходимо, за да можете да почувствате силата на общото настроение и да си дадете сметка за вашето лично участие и приноса ви в живота на обществото. Как ще сверите своите усещания? Като се постараете да потърсите в ума си отговор на въпроса: “Хората обичат ли?” Трябва да не съдите, когато търсите отговора, а съвсем спокойно и обективно да разгледате поведението на хората около вас. Да си отговорите има ли загриженост в поведението им към ближния и към природата и дали само помежду си показват някакво уважение или имат уважение и към самите себе си.
По какво ще познаете един човек дали има отношение към себе си? Ами най-напред като му погледнете дрехите. Не е важно дали те са нови, а важното е дали са чисти и изгладени. Може и закърпени да бъдат, но кръпката да приляга добре, да не е грубо зашита и с неподходящ цвят. Ако човек уважава себе си, ще ходи винаги чист и спретнат и ще разговаря с другите с кротък и благ глас. Няма да е груб. В това отношение е добре всеки да умее да изчиства напрежението от себе си. Човек, които живее с вътрешно напрежение, обикновено говори нервно и грубо. Всъщност благият тон е доказателство за умението на хората да уважават себе си и да уважават и другите хора. То е признак още на добро възпитание.
Дали хората се уважават помежду си и дали има загриженост към ближния не е трудно да се отговори, но трябва преди това човек да се е замислил по този въпрос и да потърси отговора му съвсем обективно. Като наблюдавате другите хора как разговарят помежду си, трябва да се постараете да си дадете отговор вие самите как разговаряте. Разбира се, от съществено значение е не само как разговарят хората, но и какви са техните действия. Има голямо значение дали един човек ръкомаха, когато говори, и дали тялото му е с конвулсии, и дали лицето му излъчва напрежение, и още погледът му какъв е. Това не са дребни работи, а съществени доказателства за състоянието на човешката душа. Чрез тези наблюдения вие ще си отговорите узряло ли е обществото за съществените промени, които настъпват. Ще можете да се замислите преди всичко и върху своето собствено поведение. Всеки, който иска да покаже, че е способен да живее според новата култура, която настъпва, трябва да е готов да приеме идеята за равнопоставеност в човешките отношения. Това означава всеки да получава необходимото уважение и да дава също уважение. Вниманието, с което се отнасяте един към друг, е внимание към Божественото у вас. Вие знаете, че сте създадени по образ и подобие Божие, но не разсъждавате върху истинското съдържание на тези думи. Обяснявали сме го в други теми, но ще кажа и сега, че по образ и подобие Божие означава да бъдеш творческа личност, личност, която твори с любов. В това отношение Аз ви призовавам да творите с любов в областта на човешкото общуване. Нека всеки ден да ви води по една мисъл за добротворство и когато общувате с другите, тази мисъл да се проявява всеки път в различна форма. Тази е първата отговорност, която трябва да имате пред себе си и пред Бога.
Втората отговорност е свързана с изявяването на Божественото у себе си. Но как да изяви човек Божественото, като не го е открил дори за себе си? Ти, който четеш тези редове, знаеш ли кое е Божественото у тебе? Има един отговор, който се отнася до всички, до всеки човек поотделно. Той казва, че Божественото у всеки човек е неговата душа. Ти даваш ли ú възможност да говори и да се изявява? Душата копнее да изяви Божественото у себе си, но за да се получи това, трябва човешкият ум да ú отвори вратите на физическия свят. Защото умът има своето най-голямо проявление във физическия свят. Той е силен там, където материалното преобладава, но същевременно той е необходим съветник и за духовния живот. Затова когато търсите отговор за общото настроение, с което живее обществото, трябва да знаете какво търсите. Това значи да познавате Божественото проявление у всеки човек. Като разговаряш с един човек, гледай го в очите. Ако усетиш ведрия му поглед, ако очите му излъчват светлина, то значи, че неговата душа има присъствие в живота му. Човешката душа изисква условия, в които да се прояви. За нея трябва да са отворени вратите на физическия свят и тогава, когато види, че има условия, тя ще се прояви.
Какво значи да са отворени вратите на физическия свят? Това означава действията на хората да се покриват с техните мисли. Да няма разминаване между думи и дела. Човек да върши това, което мисли. Ето как излезе наяве и третата много голяма, дори ще кажа, основна отговорност: мисълта, човешката мисъл. Тя трябва да е чиста, да е освободена от натрапливи мисли за богатство и охолство. Това не е благосъстояние. Благосъстояние е ведростта на душата и светлината на ума. Тия двете като са налице, като ти е светъл умът и ти е ведра душата, ти си постигнал най-голямото благосъстояние. Това означава, че си здрав и способен да твориш.
Има и още нещо, което в сегашното време на преобразуване на Пространството е от съществено значение. Това е знанието за връзката на душата с тялото и енергийното взаимодействие помежду им. Душата изпълва със своята енергия човешкото съзнание, а тялото е подчинено на съзнанието. То произвежда своя собствена енергия чрез сърцето, чрез дишането и храненето. Енергиите на съзнанието и на сърцето трябва да бъдат в синхрон, за да може да се постигне действена връзка между материалното и духовното. Това означава чувствата и мислите на човека да не са разнопосочни. Сърцето се свързва с чувствата и това е правилно, но във физическия свят то изпълнява ролята на енергиен източник и неговата енергия трябва да бъде в синхрон с енергията на душата, за да има човешкият организъм правилно изградено енергийно тяло. Когато енергийното тяло е изградено от чиста жизнена енергия (енергия, създадена от благородно съзнание и необременено с негативни чувства сърце), то вибрира с по-високи честоти и оказва влияние и върху плътното тяло. Плътното тяло също се променя. То преминава към нова, по-олекотена структура. Затова е много важен начинът на хранене, но това е друга тема. Честотата на трептене определя мястото на човека в новата енергийна среда. Целта сега във времето на преобразуване е честотата на трептене да се повиши, за да може цялостната енергийна система на човешкия организъм да постигне синхрон с енергийната система на Пространството.
Вие ще навлезете в честотата на трептене, т.е. във вибрацията на новото Преобразувание, ако създавате чисти мисли и чувства и живеете с тях. Това е най-съществената задача за проявление на Божественото у вас. Виждате как са свързани нещата и едното не може без другото. Но пред всяко от тях стои думата “отговорност”. Тя трябва да бъде напълно осъзната, за да може човек да участва с душата си, с ума, със съзнанието и със сърцето си в изграждането на новия Живот, който сега се разгръща.
ЙОАН БОГОСЛОВ
ЗА ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ
Хората, които желаят да постигнат усъвършенстване в своето духовно развитие, трябва да знаят, че това може да се постигне само с последователност. Да си последователен в своите действия, изисква да имаш определена цел и достатъчно яснота за нейното осъществяване. Когато човек е наясно със своите желания и възможности, той може да прояви воля, която да му осигури последователността, за която говоря. Ето колко е важно човек да знае смисъла и съдържанието на своите желания. Всяко желание трябва да има свое покритие, което ще рече яснота и конкретни действия за неговото изпълнение. В този порядък на разсъждения Аз искам да ви попитам: вие имате ли желание животът на човечеството да се промени? Сегашното състояние на икономическото и социалното развитие показват, че някъде нещо куца. Същото е положението и с екологията. И там има много проблеми, които застрашават живота. Като казвам всичко това, само напомням, че промяната се налага от само себе си. Тя е резултат от досегашния начин на живот и тъй като той е довел нещата до това състояние на затлачване, е необходимо да се сложи ново начало. Впрочем началото вече е сложено с активната намеса на Висшите Светли Същества, които помагат на Създателя в Неговата благородна дейност. Целта сега е не да се унищожи съществуващото, за да се създаде ново, а да се преобразува съществуващото в нещо качествено различно. Преценено е, че това е напълно възможно въпреки неразбирането на мнозинството за тази необходимост. Вие трябва да знаете, че съществува Божествен план за изменението или, по-точно казано, за преобразуването на Живота. Този план предвижда човешкото съзнание да добие ново отношение към всичко съществуващо. Човекът трябва сам към себе си да се обърне и в същото време да има разбирането за качествено нова нагласа в отношението си към всичко в света.
Аз се спирам сега в тази тема отново на този въпрос, защото той е най-актуален за съвремието. От неговото разрешаване зависи бъдещето и Аз съм уверен, че вие ще разберете правилно за какво става въпрос. Става въпрос за същността, смисъла и съдържанието на Живота. Този Живот, който записваме с главна буква, изисква връзка с изначалните творчески сили на Сътворението. Това е пропуснато досега – изявата на творческото начало у човешката душа. Душата в досегашния начин на живот е била пренебрегвана като фактор, който може да определя мислите и действията. Досега основната ръководна сила е бил умът и това не е лошо, но е недостатъчно. Умът трябва да бъде действаща сила, но не единствена. Той трябва да работи в синхрон с потребностите на душата. Душата, т.е. проявата на Божественото, е факторът, който трябва да определи отношението на хората към самите себе си и към ближните. Това може да стане, ако умът се смири и даде път и на душата. Тя трябва да върви заедно с него.
Ще кажете: как да разберем какви са потребностите на душата? Като се постараете да опознаете произхода на своите желания. Те са свързани основно с две главни направления: връзката с материалния свят и връзката с духовния свят. Вие живеете в материалния свят и трябва да го познавате, но също толкова важно е да познавате и духовния свят. Материалният свят ви дава храна за тялото, духовният свят ви дава храна за душата. Вие сте тяло, душа и дух. Всичкото е взаимно свързано и трябва да съществува като едно цяло. Затова вие трябва да имате желанието да познавате еднакво добре и двата свята, за да има хармонично развитие на цялостната човешка личност. Ще кажете: възможно ли е в един живот да се опознаят и двата свята? Възможно е да се опознаят основните правила и върху тях да се гради. Умът трябва да приеме основните правила и с това ще създаде необходимите условия на душата да прояви Божественото у себе си. Когато желанията на човека са свързани със стремежа към духовен живот, значи това е желание на душата. Ако
умът подкрепи това желание, то ще бъде напълно осъществено и от това ползата ще бъде както за човешката личност, така и за Света.
Целта е човешката личност да постигне такова самосъзнание, което да ú позволява да се приобщи към Божествената Идея за съзидателен живот, Живот чрез Любов. Така, чрез този начин на живот ще се преобразува сега съществуващото и ще се изгради колективното съзнание, а то е необходима подкрепа на Великото Съзнание, което ще рече на творческото начало. Целта е да се постигне пълноценна, градивна взаимна връзка между Създателя и човешката личност, а това означава пълен обмен на енергия и информация между Първосъзнанието и човешкото съзнание. Когато човешкото съзнание възприеме безпрепятствено Идеите на Първосъзнанието, тогава ще се постигне и голямата Промяна, т.е. преобразуването на човешкото съзнание в духовна творческа сила, която ще работи заедно с Твореца за развитието на Живота и Света. Вие сте творение на Великото Съзнание, вие сте Божие създание и като такива същества сте необходими за Еволюцията във Вселената.
Да запишем сега основните правила за разумно общуване с материалния и духовния свят, които казахме, че трябва да се познават за постигане на градивна творческа дейност. Всъщност става въпрос за доказани от живота истини, които ще припомним:
1. Създайте си непрекъсната връзка с Природата, за да не се отделяте от Създателя.
2. Постарайте се да имате в съзнанието си винаги мисълта за Божественото у себе си.
3. Създавайте всеки ден възможност на Божественото у вас да твори в материалния свят.
4. Приемете истината за енергийната основа на материалния свят и бъдете убедени, че вашето съзнание може да ú влияе.
5. Приемете силата на вашата мисъл като сила на творческата активност.
6. Никога не забравяйте, че вие сте частица от Цялото, и не пречете на вашата душа да се свързва с Него.
7. Вярвайте, че у вас са вложени всички необходими качества за разумен и благороден живот.
8. Носете винаги в съзнанието си отговорността за реализацията на вложените у вас качества.
9. Опознайте духовния свят чрез погледа на вашата душа.
10. Вашата душа гледа чрез вашите очи, което ще рече, че духовният свят и материалният свят съществуват неразделно един от друг и са в непрекъсната взаимовръзка.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ЗА ЕДИНСТВОТО НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО
Духът прониква в материята, за да се постигне единството на Съществуващото. Защо е необходимо да обясняваме тази връзка? Защото тя все още не се разбира и познава, а в същото време човечеството се намира в период от своето развитие, който изисква познания в тази област. Ние сме далеч от мисълта, че в една тема може да се каже всичко по въпроса, но в същото време вярваме, че може в кратко изложение да се каже нещо съществено. То е необходимо за съвременния човек, тъй като му предстои сериозна промяна в начина на живот.
За какво става въпрос? Първо трябва да се знае, че битието е резултат от съзнанието. Това твърдение трябва да се разбира като изначална истина за Сътворението. Великото Съзнание създава, твори и изгражда и така утвърждава мисълта като веществена сила. Мисълта на Великото Съзнание, тоест на Създателя, изгражда обективния свят и чрез него създава условия за развитието на духовния свят. Значи какво се получава? Духовното създава материалното, за да може чрез него да постигне своето развитие. Видоизменението на съзнателната същност преминава през материалния свят. Видоизменението е потребно на Еволюцията, защото тя се проявява чрез него. Видът създава разнообразието и носи идеята за създаването на формите. Формите са реализирана мисъл или, с други думи, проявена мисъл, а нейната сила откриваме в действията. Там, където има действие, има проявена мисъл, което ще рече видоизменена изначална сила на Сътворението. Тя може да бъде градивна сила или разрушителна сила. Ето как се проявяват духовното и материалното – чрез действието, което ще рече чрез движението. Всичко съществуващо е в движение. Движение има дори и в привидно неподвижните материални обекти. Чрез тях също работи Програмата за видоизменението. Тъй като там това става твърде бавно, по-трудно се забелязва, но е факт, който с времето се отчита като реалност. Движението винаги е подчинено на Програмата за развитие на Сътворението.
Има една изначална, силна и творяща Идея, на която е подчинено всичко съществуващо, цялото Сътворение. Това е Идеята на Създателя за създаване и развитие на Живота. Тя се разгръща чрез Програмата на Сътворението, за да даде живот и този живот хората разбират като битие. Разбирането за битието е свързано с разбирането за съзнанието. Хората вярват, че битието определя съзнанието. Това означава, че има много неизяснени обстоятелства, които пречат на човека да възприеме Първосъзнанието. Съществуването на финия свят, неговото изучаване напоследък вече потвърждават съществуването на Велика разумна Сила, която твори. Това е Първосъзнанието и то ръководи измененията и преобразуването на всичко съществуващо. В този смисъл трябва да се знае от хората, че промените, за които напоследък се говори толкова тревожно, са следствие от досега извършвалите се изменения. Те ще продължат да се развиват, тоест ще преминат в преобразуване на съществуващото, защото това е основна отправна точка на Еволюцията. Сега съществуващият живот е подчинен на изпълнението на изначалната Идея за създаване и развитие на Живота, която има своите особености и предвижда преобразуване на битието. Това означава проява на ново мислене и формиране на ново съзнание, което ще рече ново отношение на човека към всичко съществуващо, включително и към себе си.
Ние твърдим, че Духът прониква в материята, за да ú даде живот, и в този смисъл искаме да се знае от хората, че изначалната Идея на Създателя за създаване и развитие на Живота е Идея, която прониква със силата на своя дух във всичко съществуващо. Този дух, тоест тази живототворяща енергия, сега носи, сега съдържа нова Програма. Тя предвижда нови обществено-икономически отношения, нова култура на общуването, ново отношение към ближния и към Природата. Тя съдържа в по-голяма степен силата на
Любовта. Тази нова енергийно-информационна същност трябва да проникне в човешкото съзнание и да му помогне да се преобразува в съзнание с ново съдържание. В някаква степен това може да се приеме като ограничаване на свободната воля, но не е така. На човешкото съзнание е дадена свободата да избира, така че то може да знае, може да познава новата Програма и въпреки това да не я приеме. Нали в това сега се състои цялото противоречие на съвременния свят? От една страна стои изначалната Идея, която съдържа в себе си Програмата за развитие на Живота, а от друга страна е човешкото съзнание с неговото все още ограничено разбиране за новото битие, за новия живот. Програмата, обаче, е осигурена с необходимата енергия, за да може да постигне своето развитие и утвърждаване. Тази енергия е освободена във Времето и Пространството, за да може да се превърне в действаща сила. Ще може ли да ú противостои човешкото съзнание? Неговата остаряла енергийно-информационна същност вече не е в резонанс с освободената в Пространството Ментална Сила и от само себе си идва въпросът: ”Кой ще надделее?” Не ще и дума, че по-силният е Създателят, и тогава идва въпросът: “Какъв е смисълът на противостоенето от страна на човешкото съзнание и каква е неговата цена?”
Програмата за развитие на Сътворението е действаща сила, която няма равна на себе си, защото изпълнява Великата Повеля на Създателя – Идеята за създаване и развитие на Живота. Тя е Неговата воля и това означава, че човешкото съзнание ще трябва да приеме изпълнението на тази Програма, ако иска да бъде част от бъдещия свят. Така чрез силата на духа, който носи Програмата за развитие на Сътворението, ще се постигне единството на Съществуващото.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ГЛАВНАТА ЦЕЛ
Силата на човешката мисъл се определя в голяма степен от силата на вложеното в нея чувство. Всяка мисъл на човека е подплатена с някакво чувство. То може да изразява най-общо разположението на духа или може да има свое по-конкретно съдържание. Степента на проявеното чувство се определя от състоянието на ума. Той може да възприеме или отхвърли което и да било усещане и чувство. По принцип умът е ръководителят на човешкия живот, а чувството е негово съдържание. Ще кажете, че съдържанието идва от мисълта. Мисълта е силата на ума, силата, чрез която той се проявява, но както казахме, тя никога не е сама. Това е така, защото човек е живо същество, което е създадено с Любов. Поради тази причина то също е носител на основното чувство – Любовта. Всъщност тя не е само основно чувство, тя е и основна Сила на Сътворението. Любовта е действаща жизнена Сила на Сътворението. Тя прониква в човешкото съзнание като негова същност, но това не означава, че винаги и на всяка цена тя може да се прояви. Любовта се проявява, ако има условия за това, а условията ги създава умът. Този главен разпоредител на човешкия живот има силата да създава и унищожава време и пространство. Става дума за духовно пространство. Как се проявява тази негова способност? Като се включи или изключи неговата активност. Когато умът е активен, той твори, той създава – друг е въпросът, когато е пасивен. Всъщност неговата пасивност е по-скоро сила на бездействието, което затормозява жизнената активност и така пречи на съзидателния процес и на активността да се проявят.
Как умът създава време и духовно пространство? Като включи в действие своята способност да разсъждава. Със способността си да разсъждава човек създава своя Програма за развитие. Точно тази Програма му създава времето и духовното пространство, в което и чрез което той да живее. Вече сме обяснили в предходна тема, че времето трябва да се разбира като процес – процес, чрез който се изявява Замисълът на Твореца като активно действаща Творческа Програма. В своята същност човекът също е творец като своя Създател, затова когато той разсъждава, когато мисли, той твори по подобие на своя Създател. Ето защо има голямо значение с каква мисъл живее човекът и какво чувство влага в нея.
Мисленето е управляем процес. Той се утвърждава и развива чрез волята. Не мислете, че когато нямате пред себе си определена цел, ще можете да изявите своята способност за мислене и своята воля. В човешкото съзнание винаги трябва да стои една определена, съществено важна цел – цел, която да е свързана с живота и да се изявява чрез него. Само така човек може да концентрира своите усилия и действия и да създаде условия за своето развитие. Целта е стимул за човешкото мислене и за изява на неговата Програма за развитие. Програмата за развитие никога не е цялостно завършена. В нея винаги има точки за доуточняване и точки, които могат да отпаднат. Важното е да не се подменя главната цел в живота. Главната цел трябва да определя посоката на движение. Човек може да се позабави по пътя си, може да се случи и да се отклони, но важното е винаги да следва основната посока – посоката, свързана с Главната Цел. Това ще рече, че човек, като знае каква цел преследва в живота си, ще може да организира така своите действия, че те да не го спъват, а, напротив – да подпомагат постигането на целта.
Да сте наясно със своята цел – това е предимство за ползотворен живот, но понякога се случва човек да не може в младостта си да открие целта на своя живот. Често има лутане и неразбиране на основните правила, които определят смисъла и съдържанието на човешкия живот. Затова е важно още в детството човешкото съзнание да има връзка с Бога. Само тогава целта на човешкия живот може да бъде рано осъзната и планомерно преследвана.
Защо е така? Защото връзката с Бога помага на човешкия ум правилно да възприема условията на живота. Ако има връзка с Бога, човешкият ум ще има връзка с изначалната добродетелна основа на Сътворението и на своята духовна същност. Тогава духовното пространство ще има за него широки хоризонти, а времето ще има конкретни измерения. Защо казвам, че времето ще има конкретни измерения? Защото добродетелната основа на човешката душа ще може чрез връзката с Бога да изяви своята Божествена същност и тогава Главната Цел в човешкия живот ще има нравствено съдържание. Тя ще бъде свързана с основния закон на Сътворението – Нравствения закон. Тогава всички мисли и чувства на човека, всички негови действия ще бъдат подчинени на Нравствения закон. Човешките разсъждения ще имат неговата основа и тъй като със способността си да разсъждава човек създава програмата на своя живот, то тази програма ще бъде израз на най-светли чувства и мисли.
Ето това искам да знаете – да възприемете като основна потребност за вашата умствена дейност връзката с Нравствения закон, за да може чрез него вие да се проявявате като съзнателни творчески личности – добротворството да бъде вашата Главна Цел в живота. Сега много хора не разбират тази истина. Дори не намират за необходимо да разсъждават по този въпрос. А човек винаги трябва да има отделени няколко минути за разсъждение. В програмата за деня трябва да има отделени минути за разсъждение – човек да размишлява върху същественото от своя живот. Какво е същественото, той ще определи с оглед на постигнатото и непостигнатото в живота му. Значи човек трябва да има цялостна Програма за своя живот и Програма за деня, което ще рече дългосрочна програма и краткосрочна програма. Дългосрочната програма определя времето за личния живот и хоризонтите на духовното пространство, в което живее човекът, а краткосрочната програма създава условията за тяхното пряко проявление. Никога не трябва да забравяте, че човек без своя програма е изпразнен от съдържание. Неговият живот обикновено е нескопосан, объркан и кратък.
Вие трябва да се постараете да откриете своята Главна Цел в живота си по-навреме – още в годините на своята младост да знаете посоката, в която ще се развивате. Така ще можете по-пълноценно да проявите творческите си способности и чрез тях да укрепите връзката си с Бога. Няма друга, по-важна за човека цел от тази, да се свърже с Божественото у себе си и да му даде път за развитие. Вие можете да имате своя задача, свързана с вашите лични интереси за професия, за образование, за устройване на семейството, и това е хубаво. Нека да имате такива цели – важното е да знаете, че те могат и трябва да бъдат свързани с проявлението на Божественото у вашата душа. Това е то, да се изяви силата на Нравствения закон: като постигнете връзка между вашия личен интерес и интереса на Великото Сътворение. Това означава вашите мисли, чувства и действия да бъдат изпълнени със съдържанието и силата на Божествената Любов.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ЕВОЛЮЦИЯТА НА СЪТВОРЕНИЕТО Е ПРИЧИНАТА
Силата на Космическите закони е действаща сила на видоизменението, хармонията и равновесието. В тях е вложена истината за развитието и усъвършенстването на Пространството, Времето и Живота. Космическите закони съдържат в себе си Мъдростта, Любовта и Истината, според които е създадено всичко съществуващо. Те определят същността, хода на развитието и настоящата сила на съществуването. Космическите закони са израз на волята за Живот, която проявява Създателят. Чрез тях Той твори. Хората трябва да познават Космическите закони и да ги изучават, защото само чрез познанието за тях човекът може да бъде пълноценен участник в градивните процеси на мирозданието. Като съзнателна частица от Великото Съзнание човек е призван да бъде съавтор в цялостния процес на Съществуването. Затова хората трябва да се интересуват от Сътворението и да знаят повече за него. От съществено значение за пълноценния живот на всеки човек е да познава поне следните четири от най-важните закони: Закон за причинността, известен като Закон на кармата, Закон за аналогията, Закон за резонанса и Закон за ритъма.
Напомням отново за тези закони (те са споменавани и в други теми), защото са в пряка връзка с активните изменения на Времето и Пространството, които се извършват сега, за да се получи преобразяване на Живота и всичко съществуващо. Когато човек има предвид основните последствия от това, което извършва, ще може по-добре да се съобразява с предстоящите изменения и своето собствено участие в тях. Затова сега Аз ще се спра на Закона за причинността. Той идва да покаже наличието на пряка връзка между всичко съществуващо в света. Затова се определя като Закон за причината и следствието, което показва, че всичко, което се случва в настоящето, е имало своя причина в миналото. Сега то се проявява като следствие от тази причина.
Спирам се на този закон, защото неговото познаване е необходимо за съвременния човек, за да може той да осъзнае в по-голяма степен собствената си отговорност в настоящия живот. Всеки човек трябва да знае, че неговите действия, проявата на неговите мисли и чувства дават съществено отражение на всичко, което създава настоящето и бъдещето на света. Затова всеки човек, като създава мисъл, трябва да се съобразява с нейните изключителни възможности за въздействие. Човешкият ум трябва винаги да има една отправна точка за своите мисли и да създава проекция за тяхното развитие.
Развитието на определена мисъл означава създаване на настояще, което е следствие от миналото, и в същото време това, което е настояще, да послужи като причина за бъдещи връзки и прояви. Затова човешката мисъл никога не може да бъде неутрална. Тя винаги е активна и действаща сила, дори и тогава, когато човек си мисли, че е пасивен. Какво означава да си пасивен? Това все пак е заемане на някаква позиция, което означава изразяване на определено становище. Пасивността също е причина, която създава следствия и те могат да бъдат толкова съществени, колкото и при активната мисъл.
Да създаваш проекция за развитието на собствените си мисли, означава да си видял преди това определена възможност за тяхното развитие. Това изисква винаги, при всички обстоятелства, да можеш да се съобразяваш със своите собствени умствени и физически способности и възможности и да ги координираш разумно със
съществуващите условия. Казано накратко, човек винаги трябва да знае какво иска и защо го иска. Непростимо е, от гледна точка на отговорността пред Създателя и пред собствената съвест, да се създават неподредени мисли, изпълнени със силни чувства, и такива мисли да се освобождават в Пространството. Непредвидимо е тяхното въздействие върху хората и Природата. Искам специално да подчертая, макар че сме го съобщавали в други теми, че съществува много пряка връзка между човешките мисли и чувства и измененията в Пространството. Пряко Природата на вашата планета е засегната най-напред и всички буреносни и поройни дъждове, и дори конкретно земетресенията, са резултат от напластените агресивни мисли и чувства. Затова, когато създавате и употребявате мисли, вие трябва да знаете, че създавате и употребявате определен вид енергия, която се проявява според конкретните условия. Но много е важно да сте убедени, че така както стават възможни негативните прояви, така могат да се осъществят и добрите, положителните прояви. Оттук трябва да тръгва вашата убеденост за възможните положителни въздействия върху всичко съществуващо. Вие носите у себе си внедрена чиста Божествена сила и от вашето желание зависи как и защо ще я използвате. Вие сте и също толкова отговорни, ако изобщо не я използвате.
През последните година-две много активно се говори за необходимостта от промяна в съзнанието. Изискват го самите условия за живот не само на планетата, но и във Вселената. Съществено значимото, което трябва да се извърши в тази посока, е умението да се борави с мисълта и чувствата. С тях трябва да се работи съзнателно и много внимателно, защото те винаги се превръщат в съществена причина за всякакви, дори непредсказуеми последици. Сега всички разумни Сили координират своите усилия в посока на облагородяване на съществуващото човешко съзнание. Правят се изключително сериозни опити да се постигне благородна намеса в живота на хората, без да се нарушава тяхната свободна воля. Най-отговорно заявявам, че това е последен опит, последна възможност да се постигне чрез морална подкрепа и загриженост необходимото ниво на съзнание, което ще позволи на хората да се приобщят към основната Идея на Сътворението, която сега се развива. Това е Идеята на Създателя за постигане на благородно колективно съзнание, което трябва да прояви изключителни творчески умения. Еволюцията на Сътворението изисква съобразно необходимостите на своето развитие съавторство от страна на хората, съпричастност на човешкия ум към основните задачи, поставени от Великия Разум за развитие и усъвършенстване на Живота. Тя – Еволюцията на Сътворението – е причината, която изисква промяната, а следствието ще зависи от действията на хората.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ЗА НЕЯ И ЗА НЕГО
Във всички случаи, когато е бил поставян въпросът за промяна в отношението на хората към самите себе си и към Природата, е възниквал един и същ проблем. Той е свързан с отношението им към всичко, което засяга изявата на лична позиция. Хората трудно приемат отговорността. Личната позиция изисква отговорност, но хората се плашат от нея. Това е и съществената причина, поради която човешкото съзнание остава все още на твърде ниско ниво. Определяме нивото като ниско и поради неспособността на хората да се приобщят към идеите, които изискват единение на мисълта. Обединяването на мислите и чувствата на хората около една идея, която може да бъде в полза на цялото човечество, е повече от необходимо. Това се налага поради голямата потребност да се работи със силата на психическата енергия в полза на човечеството. Мисловната енергия има изключително голям потенциал, който засега остава неупотребен. Силата на човешката мисъл е позната чисто теоретично на една незначителна част от населението на Земята. Практически тя почти не се използва в ежедневието. А в последно време е толкова необходимо хората да работят със своята мисъл и да придобият способността да проектират в бъдещето позитивни образи и картини!
Проектирането на мисъл-образ в бъдещето трябва да бъде главна задача на основната част от населението на Земята, а още по-добре на всеки човек. И то не нещо произволно избрано, а конкретно създадена мисловна форма за живот. Хората трябва да си представят своята планета изпълнена с живот. Това означава те да виждат в съзнанието си човека ведър и жизнен, да виждат свежа растителност и спокойни бистри реки, морета и океани. Създаването на тази визуализация трябва да бъде съпроводено със силно чувство на любов към Природата. Силната любов на хората към самите себе си, към всеки друг човек и към Природата е необходима, защото така те могат да помогнат за оцеляването на Живота. Над планетата е надвиснала голяма опасност от катаклизми, за някои от които се предвижда възможност да се проявят с унищожителна сила. За периода на своето съществуване хората успяха да акумулират в пространството изключителна по своите мащаби и сила негативна енергия като резултат от чисто егоистичния си начин на живот. Те създадоха психическата енергия, която в зависимост от своето съдържание може да бъде както градивна, така и разрушителна.
До скоро съществуваше относителен баланс между позитивното и негативното, но в последните години все по-застрашително нараства негативната енергия. Тя създава в пространството енергийни полета, наситени със силата на отрицателните чувства и мисли. Поради електромагнитната си основа те влизат във взаимодействие с универсалната космическа енергия и оказват влияние върху нейната активност. Хората трябва да осъзнаят тази пряка връзка между психическата енергия и енергията в Природата и да направят необходимото за трансформиране на отрицателната енергия в положителна. Това е напълно във възможностите на човешките умения и способности. Важното е, обаче, то да бъде възприето като средство, чрез което да се изявява човешката съзнателна същност. Само истински осъзнатата потребност от облагородяване на човешките мисли и чувства може да помогне за разтоварване на Природата, на майката Земя от тежестта на отрицателната енергия. Бъдещият живот изисква от съвременния човек благородно отношение към всичко съществуващо. В противен случай всеки природен катаклизъм може да прерасне в силно унищожителна проява на необуздани стихии.
Съвременният човек съхранява в себе си изключително мощната сила на мисълта и чувствата. Той трябва да се научи да управлява тази сила в полза на Доброто. Затова Ние от
Великото Бяло братство предлагаме всеки човек да се постарае да усети своите възможности, чрез които ще бъде в услуга на Живота. Неговото бъдеще – бъдещето на Живота, е много несигурно. Въз основа на всички неблагоприятно стекли се обстоятелства съвременният живот попада под ударите на изключително силни противоречия. Това са противоречията на двете основни страни на Живота: светлата и тъмната страна, т.е. Светлите и Тъмните сили. Сега повече от всякога, поради напредващата във времето Еволюция, те се борят за надмощие. Човекът като съзнателно същество с творчески способности и умения може да наклони везните на едната или на другата страна. Затова Ние казваме, че е изключително важно съвременният човек да усети своите възможности. Те са вложени изначално в неговата душа и могат да бъдат проявени, само ако човек пожелае и положи за това необходимите воля и усилия. В този смисъл Ние от Великото Бяло братство предлагаме на всеки човек съзнателно и упорито да потърси в себе си онези добри качества, които ще го направят благ, разумен и любящ човек. С тези качества той трябва живее – да мисли, да чувства чрез тях и да се проявява в своите действия пак чрез тях.
Казахме по-горе, че е напълно във възможностите на човешките умения и способности да трансформират отрицателната енергия в положителна. Само че за това се изисква силна лична позиция. Това означава – отговорност, необходима е личната отговорност на всеки човек за неговата активност или пасивност по отношение на извършващите се Промени във Времето и Пространството. Никой няма моралното право да се крие зад другия, да се крие зад каквито и да било причини. Всеки, независимо от неговото социално положение и образование, може да бъде в услуга на Съзидателните сили, в услуга на Доброто. Важното е да поиска и да даде възможност на собствената си душа да изяви най-доброто от себе си. Природата, майката Земя имат нужда от подкрепата на всеки човек, на всяка душа. Затова Ние от Великото Бяло братство ви съветваме да използвате мисъл-образ. Ако имате желание да бъдете в подкрепа на Доброто, използвайте силата на вашите мисли и чувства. Създавайте чрез тях най-чистия, най-светлия образ на планетата Земя. Нека във вашето съзнание тя бъде изпълнена със светъл и радостен живот. Представяйте си, че планетата Земя приема като жаден човек вашите добри мисли и чувства и ви е благодарна за това. Отделяйте всеки ден по 10 минути за Нея и за Него – за майката Земя и за Негово Величество Живота. Вие сте живите частици на това мощно жизнено Цяло. Не забравяйте, че вие давате, за да получите!
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
Чрез своите молитви хората търсят упование в Бога. Но колко от тях вярват в Неговата благородна Идея за живот чрез Любов? Всеки човек трябва да изясни за себе си личното си отношение към Бога. Да знае защо Го търси, поради каква потребност и какво иска от Него. Обикновено общуването с Бога се свежда до казването на определени молитви, които са свързани с личните желания и потребности на хората, и то най-вече засягащи ежедневието. В случая дори не е съвсем правилно да се употреби думата “общуване”, защото на практика не се постига такава взаимност. Молитвите са заучени и се използват в много случаи механично. Вие трябва да потърсите молитвата вътре в своята душа. Душата трябва да подсказва какво и как да се каже. Има една единствена молитва, която трябва да се използва в готовия ú вид. Това е молитвата, оставена от Иисус Христос. Тя гласи:
“Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. Хляба наш насъщний, дай го нам и днес, и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата, и Славата, завинаги. Амин.”
Това е молитва, която обикновено се наизустява и се използва, без да се разбират напълно нейният смисъл и съдържание. А тя казва всичко необходимо, за да може един човек да живее с пречистена душа, защото чрез нея изразява своето желание за мирен и ползотворен живот.
Още в началото на молитвата се изразява желанието да се увеличава Доброто в света с думите: ”да се свети Твоето име”. Името на Бога е свято поради Неговите благотворни дела. Той твори с Любов и затова Неговото име е свято.
Когато се казва “да дойде Твоето царство”, всеки, употребил тези думи, трябва да знае, че става въпрос за постигането на един нов свят. Свят, създаден от хората с Божията подкрепа и закрила въз основа на чисти и благородни човешки взаимоотношения. Царството Божие ще дойде тогава, когато идеята за братството, която остави Иисус Христос, стане същностна изява на човешкото поведение. Тази идея дотолкова трябва да бъде осъзната, че да се превърне в начин на живот за хората. Царството Божие ще дойде, когато във всяка човешка душа се установят мирът и любовта и те станат принцип в човешкото поведение. С тази молитва Христос призовава човешкия ум да работи с най-силните светли мисли, които съграждат духовното пространство на новия свят.
Когато човек казва думите “да бъде Твоята воля”, трябва да осъзнава своята способност да приеме и другото мнение освен своето. Да бъде волята Божия, ще рече да се установят принципните правила, според които Бог твори. А Той твори с мъдрост и любов чрез истината. Така трябва и човек да се стреми да живее: с мъдрост и любов чрез истината. Така че когато казва тези думи, човек трябва да приеме върху себе си отговорността за своя чист морален облик.
С думите “както на небето, така и на земята”, ако ги казва осъзнато, човек приема връзката между Божествения свят и физическия свят, в който живее. Това означава в съзнанието си хората да имат представата за един подреден и справедлив свят – Божествения свят, който да се стремят да възприемат като модел и на своя живот, този свят да бъде изграден и на Земята.
“Хляба наш насъщний, дай го нам и днес” е желание за живот, изпълнен със силата на светлото, благородно знание. Това е знанието, дошло при хората чрез Божието слово – Словото на Учителя Иисус Христос. Неговото учение носи непреходната идея за
братството между хората, а това създава условия в своя живот човек да прояви най-благородните си качества. Чрез идеята за братството може непрекъснато да се усъвършенстват човешките взаимоотношения и да се създават най-добрите условия за постигане на Божието царство на Земята.
“И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници” – с тези думи човек приема истината за своето несъвършенство и в същото време подчертава своя стремеж към благородство. Несъвършенство, защото в този свят човешкият дух идва да се учи и чрез живота си да укрепва и се усъвършенства, а благородство, защото утвърждава своята способност да прощава и приема другия дори и тогава, когато той греши.
“Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго” са думи, които трябва да се възприемат като молбата на все още крехката човешка душа да устоява на слабостите и недостатъците, с които се сблъсква в своя живот. Поради своето неразбиране тогава, когато изпадне в заблуда и сгреши, човек допуска, че по-силният от него – Бог или Дяволът, са го подвели. Всъщност тук човек трябва да се замисли и да открие своите грешки, за да може да ги отстрани, “Избави нас от лукаваго” е молба за морална подкрепа, за да може човек да превъзмогне своите слабости.
“Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги” са думи, с които се признава съществуването на всички закони и принципи, върху които е построен животът. Това означава като се приемат от хората тези закони и принципи, да се приеме и правилото за морален и чист нравствен живот.
Ето с това разбиране трябва да се използва тази молитва, за да носи полза за човешкия ум и дух. Нека и всяка друга ваша молитва бъде изпълнена с добро чувство и желание за духовно развитие и усъвършенстване, защото това сега е най-необходимо.
Какво трябва да се разбира под думите “духовно развитие и усъвършенстване”. Това означава постигане на такова съзнание, което ще води човека в пътя на високо изградения нравствен идеал – Христовата Любов. Тази любов е трудно постижима, но нека всеки от вас носи в сърцето си желанието да я постигне. Желанието ще събуди волята, която ще помага винаги за човешкото усъвършенстване.
Говоря за всичко това, защото светът се намира в процес на преустройване, което е изразено повече от всякога чрез активираната Божествена енергия. Сега към Земята се изпраща повече от всякога енергия, наситена с определена информация – информацията за Новия Живот, което ще рече завишен ритъм, нова вибрация във Времето и Пространството. Това е енергия, която през текущата 2011 година ще бъде по-отчетливо, по-явно изразена. Тя вече се чувства и ще се чувства по-засилено във всичко, което ви заобикаля, защото ще бъде изразена като импулс за действие на човешкия дух. Тази енергия вече установява за по-сетивните връзка с Божествения свят и те се намират под влиянието на благородната Божия воля, изразена чрез силата на Нравствения закон. Благородните мисли и чувства, благородните постъпки и взаимоотношения стават все по-често явление. Те започват да очертават профила на съвременния човек. Той се създава като новото съзнание, необходимо за измененията, които настъпват с развитието на еволюционните промени. Нито за миг не трябва да забравяте, че вие сте част от тези промени и е във ваш интерес да им съдействате. Вашето съдействие трябва да се изразява в изключително концентриран стремеж, в изключително концентрирана мисъл за постигане на Царството Божие, както беше обяснено малко по-горе. Този, който съумее да постигне такова развитие на своето съзнание, ще може да се включи в обществото на онези хора, които ще имат “ново небе и нова земя”.
Сега е време за преустройване на света и хората ще бъдат подложени на сериозна преоценка. Така както се отделя зърното от плявата, така и поради принципите и законите на Справедливостта ще бъдат отделени хората, които са постигнали или се стремят към своето усъвършенстване, от другите, които изостават. Нека това да не ви изглежда като нещо, което я стане, я не стане. Това е естеството и перспективата за
развитието на Живота във Вселената и затова се полагат големи усилия, за да може всеки да бъде запознат с тези промени и поведението му да бъде съобразено с тях. От вашето лично желание, от вашата лична инициатива зависи какво място ще имате в бъдещия Живот.
УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС
ОБРЪЩЕНИЕ
(записано на 28.12.2010 г.)
Честита Нова година! Нека тя да ви донесе здраве и светли, радостни дни!
Моето желание е да бъдете все повече убедени в необходимостта от духовно единение. За целта вие трябва да разбирате смисъла на това, към което ви призоваваме. Ние говорим за духовно единение и в същото време влагаме във всяка дума Своето желание и воля да ви приобщим към Идеята за Братство и Любов. Това означава всички хора, които желаят Доброто да възтържествува, да потърсят възможност за приобщаване с Дух и Воля към Идеята за постигане на единомислие по въпроса за бъдещото развитие на Живота.
Бъдещият Живот не започва от днес или утре. Той е продължение на досегашния начин на живот. Ето защо Аз съм убеден, че не е възможно с един замах да се изчистят всички недоразумения и противоречия, които затлачват човешките взаимоотношения и Живота като цяло. Зная, че е необходимо време, за да се промени отношението на хората към Живота, и се радвам, че вече се забелязват някои наченки на новото съзнание. Хората започнаха да търсят духовната храна и да я ползват разумно. Сега има хора, които са в състояние да разбират правилно Нашите Послания, и в същото време си давам сметка колко повече са тия, които изостават в разбирането за промяната, към която Ние ви водим.
Ние ви водим към духовно единение и сплотяване на обществото в полза на братските човешки взаимоотношения. Моята Идея е представена на хората още в годините на Моето посланичество на Земята. Още тогава Аз говорих за братството между хората и призовавах за единение на обществото в името на доброжелателството, Любовта между хората и Любовта към Бога.
Моето желание сега е с това Обръщение към вас да ви подканя да преосмислите своето отношение към Живота. Вече дойде 2011-а година, а това време носи със себе си и нови изисквания. Тяхното изпълнение трябва да придвижи напред във времето Идеята за духовно единение между хората – всички да се обединят около Идеята за Братството. Това означава всеки да чувства другия като част от себе си и най-важното – да носи в съзнанието си Мисълта за духовната връзка между хората и между хората и Бога. Божията Любов трябва да бъде възприета и осъзната от всеки човек като силата, която носи ползотворен, мирен живот.
С идването на Идеята за Братството в света беше внесена и необходимата енергия за нейното осъществяване. Тогава хората не можаха да усвоят тази енергия и тя беше употребена неправилно. Нейната сила беше използвана за създаване на вражди и войни. Това се случи, защото бяха много малко тези, които разбираха какво се изисква от човечеството. Сега хората, които разбират Призива за духовно единение, са повече. Духовното единение ще настъпи с пълното осъзнаване на потребността от Любов между хората.
В последните години Ние сме изпратили към Земята ново количество енергия, която носи в себе си огромен положителен заряд. Тя вече е разпръсната по цялото земно кълбо, по целия свят и оказва своето влияние като мощен импулс, който стимулира към доброжелателство и добротворство. Всеки, който има в ума си желание да бъде добронамерен човек, ще усвои много лесно тази енергия и ще може да я използва за своето духовно развитие. Този, който не може да възприеме мисълта, че съществува Воля за Братство между хората, ще се окаже под натиска на тази енергия. Тя носи положителния заряд на Божията Любов, но ако не бъде употребена, ще въздейства със своята сила на физическо ниво. Нищо в Природата не се губи. Като знаем това, Ние сме изпратили енергията, за да бъде в помощ на будните хора. И тя ще бъде полезна там, където я приемат, защото ще може да окаже съдействие на пробудилите се души да работят активно в полза
на духовното единение за Братство между хората. Там, където няма такова разбиране, енергията ще срещне съпротивление и ще се конфронтира с него. Това означава, че у тези хора, които не могат да я възприемат, ще се събудят агресивните чувства, ще се активизират страстите, които носят в себе си сила, но тъй като тя е различна от тази, която идва, ще се получи сблъсък на идеи. Всяка идея е носител на определено количество енергия и енергията на всяка идея е с различно качество – тя има различна сила за проявление на базата на своето съдържание. Ще се създадат предпоставки за напрежение в обществото и възможности за конфликти.
С това Обръщение към вас Аз искам да ви предупредя, че вие трябва да събудите в съзнанието си добрите мисли и чувства, за да можете чрез тях да се приобщите към Положителната Енергия, която сме ви изпратили. Отворете душите и сърцата си за човеколюбието и Любовта към Бога, за да можете да бъдете носители на Светлината, която ви изпращаме чрез тази Енергия. В противен случай ще се получи в голяма степен напрежение в обществото и може да се стигне до сериозни междуличностни вражди и международни военни конфликти. Ние сме приели риска от тези последици, защото е дошло времето за съществена промяна в начина на живот и въобще в съществуването на света. Вие знаете, че сте в процес на цялостно преобразуване, и затова не трябва да подценявате промените, които Еволюцията налага. С този ход – изпращането на Положителна Енергия – Ние искаме на всяка цена да стимулираме промяната във вашия живот. Тя ще бъде благоприятна, ако вие се настроите към вибрациите на тази Енергия, тоест ако приемете положителната нагласа за добронамерен живот, за живот чрез Любов. Другата възможност е да се създадат сериозни конфликти и чрез тях вие да разрушите сегашния си начин на живот, и поради насилието, което ще наложите, ще стигнете до безизходица. Едва тогава – след много жертви и лишения, вие ще осъзнаете смисъла на идеята за духовно единение въз основа на Братството между хората.
С това Обръщение Аз ви казвам: Ние сме дали ход на Промените. Подкрепили сме с нова Енергия започналото Преобразуване. Така създаваме условия за вас също да се промените, като направите своя избор: да подкрепите или да отхвърлите Идеята за духовно единение. Годината 2011-а за вас е необходимото време за усвояване и осъзнаване на Предназначението и Силата на новата Енергия. Какво и как ще постигнете, зависи от вас. Вие избирате мирния ход, изпълнен със Съзидателност, Светлина и Любов, или тежкия път на конфронтацията, разрушението и жертвите. И в двата случая резултатът е един: осъзнаване на Идеята за Братството и Любовта, само че в единия случай вие ще бъдете под закрилата на Божието благословение, а в другия случай ще работите самостоятелно и ще достигнете до целта с много лишения и жертви. Затова искаме да ви покажем правилния път и да ви насърчим с добри думи и пожелания да приемете Нашето Съдействие.
С много Любов ви желаем Благоразумие!
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
РАДОСТТА ОТ НОВИЯ ЖИВОТ
През 2011-а година ще трябва повече от всякога хората да работят със своята мисъл. Нееднократно сме обяснявали, че човешкият потенциал в това отношение е много голям. Човешката мисъл притежава енергия, която може да бъде използвана както за добро, така и за лошо. Енергията на човешката мисъл сега е необходима, за да подкрепи съзидателните процеси във Времето и Пространството. Впрочем Нашето желание е човешката мисъл да застане на страната на Светлите сили и да подкрепи градивните действия.
Вие трябва да развивате вашите способности за работа с мисълта. По-голямата част от вас не разбират или по-точно – не осъзнават своята умствена сила, и поради тази причина остават пасивни наблюдатели на развиващия се живот. А Времето сега е такова, че изисква лично участие и отношение от всички. Най-важното за хората сега е да осъзнаят собствената си роля в активните процеси на Преобразуването. Когато говоря за Преобразуване, Аз имам предвид активните промени, които предизвиква във Времето и Пространството Новата Енергия. Тя е по-точно енергийно-информационна вълна, която въздейства пряко върху всички живи организми. Въздействието се изразява в промени на фино енергийно ниво, които вече започват да оказват влияние и върху физическото тяло на човека. Разбира се, не остават незасегнати и останалите живи организми, но за тях сега няма да говорим. Ще кажа само, че при тях се събужда в някаква степен сетивността и те започват да чувстват средата, в която се намират, по-живо, по-близо до себе си.
Моята цел е в тази тема да насоча вниманието на хората към тяхната способност да създават мисли и да ги свързват с определени чувства. Всяка мисъл носи въплътена в своето съдържание определена идея. Реализацията на идеята се свързва с конкретни чувства. Впрочем чувствата се събуждат много по-рано, още в процеса на мислене, но когато започне реализацията на мисълта, те се активизират и подкрепят действията. Чувството е действена форма за осъществяване на мисълта. То може да определи нейната изява – да я подтикне към действие или да ограничи, дори да преустанови действието. Затова човек трябва да умее с мисълта си да ръководи действието, което ще рече да ръководи своето чувство. Когато мисълта се изявява като действаща сила, тя има способността да активизира и средата, в която се изявява. Това означава, че мисълта въздейства върху енергийната основа на заобикалящия я свят.
Светът се променя под въздействието на мисълта и чувствата. Аз казвам “мисълта и чувствата”, но вие не трябва да ги възприемате отделени едно от друго. Трябва съвсем убедено да знаете, че всяка мисъл е съпроводена с определено чувство. Някои хора казват за дадена случка с тях: „Аз тогава не мислех. Поддадох се на чувствата.” Така казано, излиза, че чувствата съществуват самостоятелно, отделно от мислите, а това не е така. Истината е, че някои хора нямат достатъчно увереност в себе си, за да се възприемат като мислещи същества, и оставят чувствата да ги завладеят. Всъщност те сами са пренебрегнали собствената си мисъл и не са я употребили в своя полза. Искам ясно да се разбере, че човек е в състояние да работи с мисълта си много точно и да я употребява в полза на конкретна идея, само ако има достатъчно увереност в себе си. Това означава човек да знае какво прави, защо го прави и още по-важното – може ли да го направи, т.е. преценил ли е достатъчно добре своите възможности и повярвал ли си е достатъчно, за да завърши започнатото.
Всичко това има връзка с извършващото се във Времето и Пространството Преобразуване. Има връзка най-вече поради необходимостта от личното участие на хората в активните процеси на Промените. Преобразуването се извършва в резултат на активното влияние на новата енергийно-информационна вълна. Вече ви е съобщавано няколко пъти,
че Пространството е наситено с нова Енергия, която е носител на Импулс за действие. Това е Енергия, в която е внедрена информация за същността на Преобразуването, за същността на предвидените промени. Т.е. какво и как ще се случва е “спуснато” като Програма, чрез която Еволюцията на света се осъществява. Вибрациите на тази енергия имат нова честота, която търси подобната на нея енергия, за да може да се осъществява Основната Идея на Преобразуването. Новата енергийна среда оказва влияние върху човешкия организъм и поради тази причина много хора се чувстват напрегнати, тревожни и с нарушен сърдечен ритъм. Това се случва при тези хора, които не могат да възприемат смисъла и съдържанието на извършващите се Промени. Такива хора имат различна вибрация на своите ментални тела, поради което се конфронтират с новата енергийна среда. За да не се случва това, хората трябва да възприемат Основната Идея на Преобразуването, а тя е въплътена в Желанието на Създателя за живот чрез любов.
Идеята за братството между хората, духовната връзка между тях трябва да бъдат на висота. Това е необходимо, за да може да се преобразува сега съществуващото консуматорско общество в общество на изявената човешка любов. Според сегашния си начин на живот хората предимно вземат, без да дават: вземат от Природата, вземат един от друг и са наложили определено егоистичен начин на живот. Така се стигна до изчерпването на природните ресурси и до задушаването на светлите човешки мисли и чувства, което води до загниване на човешкото общество. Ето затова Създателят със съдействието на всички Светли Сили изпраща Новата енергия. Под нейно влияние хората се чувстват по-действени, казано с други думи, по-работоспособни. Те ще бъдат полезни на себе си и на обществото, само ако добре осъзнават кога какво вършат и защо го вършат. А това означава да имат правилна, разумна и спокойна работа с мислите и чувствата си. Добре запомнете, че чувствата не се раждат от само себе си. Те идват в резултат на определена мисъл или желание. Затова всеки човек трябва да се стреми да контролира мислите и желанията си. Така те ще бъдат употребявани ползотворно. Желанията и породените от тях мисли и чувства могат да бъдат употребени в полза на градивното развитие, в полза на посоката, в която върви Преобразуването.
Ние от Великото Бяло братство ви призоваваме да бъдете строители на благородни човешки взаимоотношения, строители на Новия Живот, който ще се отличава с любов и уважение не само между хората, но и между хората и Природата. За да успее Планът на Създателя за създаване и утвърждаване на качествено ново човешко общество, е необходимо вашето съдействие. Вие със своите желания, мисли и чувства можете да промените света. Затова първо променете своя начин на мислене и отношението към себе си, към ближния и към Природата. Аз ви предлагам една формула, която да използвате в своето ежедневие. Добре е да започвате с нея деня и да го завършвате пак с нея. Тогава, когато в ума си казвате думите, създавайте и мисъл-образ. Нека той бъде светлото сияние на Божествената Любов, така както вие сте способни да си я представите. Важното е да си представяте как това сияние обгръща майката Земя и вие я обичате – обичате Нея, обичате хората, обичате Живота. Ето я и формулата:
„Моите добри мисли и чувства се сливат с добрите мисли и чувства на другите хора и всички ние обгръщаме с Любов майката Земя.”
Желая ви успех! Той ще ви донесе радостта от новия живот.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ДНЕС СЪМ ПО-ДОБЪР
Истинските човешки чувства се отличават със своята искреност. Те създават такива отношения между хората, които имат силата да съграждат. Да си строител на културата на човешките взаимоотношения е изключителна задача, положение, което поставя човека в позицията на ТВОРЕЦ. Да твориш в областта на човешките взаимоотношения е дълг и отговорност – дълг пред Бога и пред собствената ти съвест. Тази творческа дейност разгръща най-благородните качества на човешката личност. Защото, за да си Творец в областта на човешкото общуване, се изисква най-вече благородство. Но тъй като то се проявява само чрез чистото човешко съзнание, трябва да се знае, че за да се прояви благородството, е допринесла Любовта. Когато човешката душа люби, човешкият ум се изявява чрез послушание. Проявената чрез силата на душата Любов е в състояние да смири и най-горделивия човек, и най-агресивния, защото тя свързва с Бога. Като говоря сега за Любовта, Аз си давам сметка, че тя е Сила, която създава истинските условия, за да се проявят добрите човешки качества. Това, което може да създаде мир, разбирателство, сговорчивост между хората, желание за нова творческа деятелност, всичко това има връзка с Любовта. В тази тема Аз говоря конкретно за любовта като принцип.
Какво означава това? Това означава да приемеш Любовта като съществуваща сила, чрез която се изявява човешката душа, човешката духовна същност. Любовта създава правилата, чрез които може душата да се прояви. Когато приемем Любовта като принцип, ще знаем, че създаваме възможност за всички свои положителни качества да се изявят. В сегашното усилно време това е особено необходимо. Защо казвам “усилно време”? Защото светът сега е поставен на най-голямото изпитание, откакто е създаден. Светът е изживявал много трудни години, имало е и тежки катаклизми, светът познава и потопа, но сега нещата стоят по-различно. Сега е дошло време, в което всеки човек, всяка човешка душа трябва да докаже своята пригодност да живее според Законите на Сътворението. Първият и основен закон на Сътворението е Законът за Любовта. Тя е основа на Сътворението, защото Създателят е работил с Любов и е вложил Своята чиста радост от проявената творческа дейност. Да създаваш, да твориш, това означава да впрегнеш всички свои разумни сили да изявят себе си. Кои са разумните сили на човека? Това са неговите положителни качества или, по-точно казано, това са неговите добродетели. Той ги притежава по рождение, така както притежава своите органи, за да функционира правилно физическото му тяло. Добродетелите са материалът, “тестото”, от което е замесена човешката духовна същност. Те са основата, върху която човек създава своя морален облик. Дали и как ще бъде създаден моралният облик на всеки човек, зависи от неговото желание да работи с добродетелите.
Желанието стои в основата на активната работа по самовъзпитанието. Като има желание, ще има и воля. Без нея не може. Вие сега си мислите, че ви казвам известни, познати неща. И е така, и не е така. Защото вие сте чели нещо по този въпрос, имате го като информация, но нямате практически опит. Практическият опит липсва и затова сега човечеството е изправено пред голямото изпитание за своето оцеляване. Аз затова сега ви говоря отново за Любовта, защото вие не знаете как да работите с нея. Познавате я само външно, като човек, когото сте виждали много пъти, но не сте общували с него. Как трябва да работите с Любовта? Като си поставите за цел да откриете своите най-чисти чувства. Когато общувате с хората, когато правите нещо, ще трябва да изявявате своите най-чисти чувства: най-чистата форма на търпението, най-чистата форма на добронамереността, най-чистата форма на човеколюбието, на приятелството, трябва да използвате най-светлия си поглед, когато гледате човека, най-благия си глас когато му говорите, най-нежното
докосване, когато се доближавате до човека. Ето така трябва да се общува. Да има искреност и доброжелателство.
Ако човешките отношения се създават на тази основа, светът ще има друг облик. Това е то, промененото съзнание, за което говорят в различните послания представителите на Светлината. Промененото съзнание не е нищо друго освен проявена Любов. Сега, като ви говоря така, вие си мислите, че не сте в състояние да изпитвате толкова силна Любов. Аз искам да знаете, че никой не изисква от вас да проявявате геройство. Впрочем геройството е в малките, но последователно построени действия, геройството е в постоянството. Когато имаш за цел всеки ден да бъдеш по-добър, ти ще започнеш да търсиш у себе си възможности наистина да се изявяваш пълноценно, с повече добронамереност и активност. Ще търсиш възможност да дадеш живот на своите най-добри качества. Но трябва да има цел. Без да си е поставил човек определена задача, без да знае към какво трябва да се стреми, той не може да постигне успех независимо за какво става въпрос. В случая говорим за проявената Любов. Тя се проявява в малките жестове на внимание, в последователното проявено търпение към другия, във внимателно показаното уважение; и пак ще повторя: изявява се чрез благата дума, чрез светлия поглед и нежното докосване. Поставете си за цел всеки ден да откривате в себе си нещо от това, което сега казахме. Дръжте си сметка как гледате хората, когато разговаряте с тях, с какъв тон им говорите, как се ръкувате и въобще ръкувате ли се, когато срещнете познати. И едно искам да разберете: това не са отвлечени работи. Това, за което ви говоря сега, е същността на новото съзнание, това са основните средства, чрез които можете да постигнете промяна в съзнанието си. Върху основата на такова поведение вие можете да изградите своята нравственост и своя морален облик, които са толкова необходими за Новата Култура.
ЙОАН БОГОСЛОВ
ВЯРА И ЗНАНИЕ
Много малка част от населението на Земята разбира Бога като животворяща сила. Обикновено за Бога се мисли и говори като за нещо абстрактно, което може и да го има, може и да го няма, но във всички случаи Той е някъде на небесата и е далече от нас. Независимо от това когато са в затруднено положение, хората търсят подкрепа и помощ от Бога. Тогава Той за тях е средството, чрез което могат да постигнат спасение от тревогите и трудностите си.
Аз започвам сега тази тема с надеждата, че мога да внеса известна яснота във връзка със съществуването и прякото участие на Бога в човешкия живот. Обикновено се говори за вяра в Бога. Да, тя е необходимо условие за пряката връзка на човека със своя Създател, но Аз мисля, че за съвременния човек от съществено значение е и знанието. Тогава, когато човекът има определена доза знания, с които да си обясни някои факти от съществуването на света, ще живее много повече според Божията воля и законите, които произтичат от нея.
Какво трябва да знае всеки човек? Преди всичко това е истината за менталния произход на Сътворението. Всичко произлиза от СИЛАТА НА БОЖИЯТА МИСЪЛ. Тя е многократно, далеч по-силна от човешката мисъл. Мисълта на Създателя притежава изключително силна електромагнитна енергия. Тя се излъчва от Неговото Съзнание като светлина, наситена с информация. Всяка мисъл има конкретно предназначение. Тя е толкова широкомащабна, че според човешките разбирания една мисъл представлява цяла програма. Това е многопластова, отлично синхронизирана информация, която се разгръща в определените условия като програма, която се осъществява с конкретна последователност.
Поради менталния си произход всичко в пространството е енергия. Тя е източник на живота и негово същинско проявление. Енергията е в основата на всичко създадено, дори и тук в материалния, във физическия свят. Това, което виждате и докосвате, не е нищо друго освен сгъстена енергия. Аз съм казал в свое послание преди около 2 000 години, че Бог е светлина затова, защото Той твори чрез светлинната енергия.
Това, което ви казвам, сега е предмет на изучаване от науката и тя вече е постигнала известни успехи в тази насока. Учените започнаха да се уверяват в истината за Божието присъствие, за съществуването на абсолютния ред и хармония във Вселената. Всичко сътворено следва своя определена програма за развитие и в най-общи линии означава: създаване, развитие, процъфтяване и залязване. Защо е необходима тази последователност? Защото всичко е предвидено да получи своето проявление и така да послужи като основа за следващо проявление, т.е. всяка частица е дял от големия, грандиозния замисъл за Живот във Вселената и всяка частица непрекъснато се обновява чрез внедрената си способност да вибрира. Така всичко сътворено последователно променя своята форма. Нищо не съществува в една единствена застинала форма. Това би означавало, че няма живот. Движението, т.е. вибрацията на частиците, стои в основата на живота. То моделира според своята информационна същност. А информационната същност е “запис” на проявлението на всичко сътворено. Нищо във Вселената не е създадено без определено предназначение и това предназначение съдържа своя конкретна информационна стойност. Тя определя развитието, процъфтяването и залеза на всяка животосъдържаща структура. Точно поради тази последователност вие сте забелязали цикличността в развитието на живота. Тя най-ясно личи в природата, но цикличност има и в човешкия живот. Тя е резултат от развитието на душата, която 45 години след раздялата с физическото тяло идва отново за живот във физическия свят.
Какво е най-важно да се знае след казаното дотук? Това е абсолютната истина, че цялото Сътворение, всичко, което по някакъв начин е стигнало до вашето съзнание, е създадено с определено предназначение и то е резултат от дейността на Великото Съзнание, на Бога, Който се проявява чрез Силата на Своята Мисъл. То е замислено като изключително мащабен процес на самоусъвършенстване и възобновяване на формите на Съществуване. И ако Аз сега представям този факт, макар и с оскъдна част от истината, то е, за да се разбере, че във Вселената текат процеси, непрекъснати процеси на видоизменение, които създават преобразуването на формите. В този смисъл е важно вие да разберете, че развитието на Вселената е стабилно програмирана Еволюция и вие сте свидетели на тези съществени промени и преки участници в тях. Те ще се задълбочават през следващите две години, защото в края на 2012-а година завършва един съществен цикъл от развитието на Вселената и той носи със себе си конкретни изменения на всичко съществуващо. Измененията, които текат все по-активно, са резултат от завършващия етап на живота във Вселената и конкретно за Земята, който трябва да премине на следващо ниво на развитие. Специално тук, на Земята, изтича периодът, предвиден за работа на човешкия ум със съзнанието. Това е времето, в което свободната воля трябваше да бъде призната от човека като средство за неговото развитие. Свободната воля трябваше да бъде оценена от човешкото съзнание като една от най-справедливите форми за работа в условията на физическия свят.
Наред с това изтича времето за еволюция на човешкото съзнание по отношение на неговото себепознание. В този смисъл трябваше човешкото съзнание да стигне до познанието за своя Божествен произход. Сега това е частично възприета информация, която е истина за незначителна част от населението на Земята. Вече е видно какво може да постигне човешкият ум на този етап от своето развитие. Със сигурност той не успя да опознае и възприеме основните закони на Сътворението, чрез които се проявява Божията воля. Не успя да си обясни какво означава за човека да се ползва от благата на Природата и не успя да се интегрира като духовно същество в сферата на Духовния живот на Вселената. Това, на което е способен човешкият ум на този етап от своето развитие, е неговото умение да работи със съзнанието и тъй като това е един почти усъвършенстван процес, ще бъде възможно на следващия етап от развитието на живота, т.е. на следващото стъпало от еволюцията, човешкият ум да се включи като съзнателен участник в създаването на новия живот. Създаването на новия живот е перспектива, чиято подготовка вече се извършва.
В действителност след 2012-а година ще настъпят съществени промени, които ще създадат условията за ускорено развитие на човешкото общество и формирането на нова, вече духовна култура. Катаклизмите, през които ще премине човечеството в чисто физически план до това време, ще допринесат в голяма степен за осъзнаването от човешкия ум на Божията Сила и Воля. Затова Аз, като казах в началото, че ще дам известна яснота по въпроса за съществуването и участието на Бога в човешкия живот, имах предвид да разберете от тази тема колко пряко е свързано Неговото участие с измененията, които се извършват изобщо в живота на Вселената и конкретно на Земята. Вие трябва да потърсите съответната литература или да използвате интернет, но да си набавите колкото е възможно повече знания по астрономия, физика, по-точно квантова физика, биология; да следите новините, които пристигат при вас чрез различните медии, и да разсъждавате. Много е важно да се стремите да разсъждавате, като използвате за тази цел и новопридобитите знания.
Светът се развива с помощта на Великото Съзнание и в този смисъл вие също имате подкрепа. Но за да я получите, трябва да покажете, че я искате. “Почукайте и ще ви се отвори, поискайте и ще ви се даде”, но във всички случаи желанието ви да се развивате трябва да стои в основата на вашия живот. Той ще бъде толкова по-смислен и вие ще бъдете толкова по-способни да преодолеете световните проблеми и тежките катаклизми,
колкото повече се приобщите към Бога. Има учени, които говорят за Неговото съществуване. Потърсете тази информация, за да получите знанието, което ви е нужно. Но съществено необходимо е и още нещо: да приемете Христовото учение като нравствен кодекс за своето развитие. Христовото учение е изградено върху основата на Справедливостта и Морала и затова представлява здрава опора за развитие на всяко човешко съзнание независимо от неговата религиозна принадлежност. Пожелавам ви да преодолеете проблемите на религиозната си ограниченост, а също така и проблемите на своята инертност и слабоволие – там, където ги има, и да заемете своето заслужено място сред духовно извисените същества във Вселената.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
АЗ И ОБЩЕСТВОТО
В своето ежедневие хората подминават един изключително съществен въпрос. Той може да се формулира така: „В каква степен аз съм потребен на обществото?” Със същата сила могат да се зададат и въпросите: „В каква степен аз съм потребен на своята планета? А потребен ли съм на Вселената?” Това са въпроси, върху които болшинството от хората изобщо не разсъждават. Те си мислят, че техният живот си е тяхна работа, и дали ги има или не, това няма никакво значение. С тази тема искам да кажа колко много грешите, като разсъждавате така.
Животът във Вселената е изключително строго подреден. Нищо създадено не е излишно и всяко нещо има своето място. Дори и най-микроскопичната частичка е необходима за правилното съществуване на Живота. Записваме “Живота” с главно “Ж”, защото така придаваме значение на неговото съдържание и на вложения в него смисъл.
Смисълът и съдържанието на живота се определят от основната цел на Сътворението. Целта – това е творческият процес на себепознанието. Творецът е в непрекъсната творческа активност и чрез Своето творение Той опознава Своите възможности. Затова, когато говорим за човека, Ние казваме, че той е създаден по образ и подобие Божие, защото творческата активност е вложена в човешката разумна същност като средството, чрез което човек изявява Божественото в себе си, т.е. творческото начало.
Във времето на своя живот човек трябва да се постарае, макар и на най-ниско ниво, в сферата на обикновените си битови задължения да използва творческия подход. Това означава във всяко свое действие човек да подхожда с идеята, че изявява Божественото в себе си. Точно затова е необходимо хората да осъзнаят истината за своя Божествен произход, защото оттам тръгва, оттам започва да се изгражда отношението на човека към себе си. В своя живот всеки човек има задължения и отговорности, но най-важното негово задължение е да опознае себе си. Не гледайте с недоверие на тази възможност. Нейната реализация зависи единствено от вашето желание, както междувпрочем и всичко останало. Няма да се изморя да повтарям, че желанието на човека стои в основата на всички негови постижения, в основата на неговото развитие. Затова поискайте и ще получите съответната подкрепа по пътя на себепознанието. Какво означава да опознаеш себе си? Това означава да постигнеш такава степен на сетивност, която ти дава възможност да откриваш всички нюанси на твоята стабилност или нестабилност. В това отношение е голяма грешка, че във вашите училища не се изучава психология от по-ранна възраст и че тази наука не е приведена към нивото на съзнание, което имат съвременните подрастващи. Но Ние разчитаме на Силата на Духа, Който сега се внедрява в съзнанието на хората. За съжаление това е твърде бавен процес и затова Ние искаме чрез подходящи “разговори” с хората да подтикнем техния интерес към възможностите, които дава психологията за себепознанието.
Наша основна задача сега е да подтикнем интереса на хората към собствената им личност и да им вдъхнем увереност в собствените интелектуални възможности и умения. Хората трябва да знаят, че техният живот не е само тяхна работа, затова е необходимо да работят за издигането на собствената си личност до нивото на творец. Основната творческа дейност, която е наложително сега да развивате, е творчеството в областта на човешките взаимоотношения. Там трябва да бъдат съсредоточени вашите усилия и да знаете, че умението да разговаряте е голям и много сериозен урок. За да постигнеш ползотворен разговор със събеседника си, се изисква най-напред и основно
доброжелателно отношение към човека. Твоето доброжелателно отношение ще се отрази на погледа ти, на интонацията, с която говориш, и, разбира се, на твоите действия. Избягвайте да ръкомахате рязко и отсечено, избягвайте да потропвате нервно с крак, постарайте се да гледате човека в очите, когато говорите, и погледът ви нека бъде ласкав. Но това са външни белези. Това, което е необходимо на съзнанието, е добре изграденото търпение и чувство на благост, което трябва да създадете у себе си. Повярвайте, вие носите у себе си всички положителни качества, които са необходими на човешкия живот, за да бъде той високонравствен. Трябва само да ги потърсите. Това означава да изявите своето желание да бъдете благи и внимателни. Желанието ще реши въпроса. Истинското желание ще ви помогне да бъдете творци в областта на човешките взаимоотношения. Точно чрез желанието си вие ще събудите у себе си онези качества, които могат да ви помогнат да бъдете хора с високо самочувствие за себе си. Вярата ви, че вие сте благоразумни и доброжелателни хора, ще ви даде възможност да постигнете желаното ниво на общуване.
Ние сега отделяме специално внимание на този въпрос, защото той е свързан с въпроса, който зададохме в началото: „В каква степен аз съм потребен на обществото?” Човек, който умее добре да общува, ще бъде и качествен градивен материал на обществото. С оглед на назрелите проблеми, които поставя духовната криза, в която се намира човечеството, сега като най-голяма потребност се оказва организирането и усъвършенстването на общуването. Вече е много наложително всеки да си даде сметка, че да разговаряш в семейството, да разговаряш в колектива или на улицата е изключително отговорна работа. Не си мислете, че тази отговорност ще ви тежи и в някаква степен ще затормозява живота ви. Това би могло да се случи, ако вие приемате тази задача повърхностно, в резултат на временно настроение. Тогава ще работите по въпроса само с ума си, т.е. вие механично ще си повтаряте някои правила, ще се стремите да ги заучите и бързо ще ги забравяте, защото не сте вложили истинското си желание. После отново ще се връщате към тях и така ще тъпчете на едно място, без да постигнете развитие. Много леко и без затруднение вие бихте постигнали желаното ниво на общуване, само ако в ума ви работи една единствена думичка. Това е думата благост. Тя отключва всички възможности за създаване на творческа основа за културата на общуване. Точно думата „благост”, ако влезе в съзнанието на отделния човек” може да разреши сега съществуващите проблеми на общуването. Защо?
Защото благият човек е изпълнен с добри чувства. Ето колко прост е отговорът. Благият човек е благ, защото обича хората, защото излъчва любов. Уверявам ви, че това може да се постигне с истинско и искрено желание. Всеки може да бъде благ, макар и все още да не е събудил у себе си необходимото топло и нежно чувство на обич към другия. Важното е на първо време да проявява търпение, стремеж за разбиране и да използва подходящата мека интонация. Топлият и ласкав глас предразполага към откровеност и благопожелание. И не забравяйте погледа! Ако така работите, доброто чувство ще се събуди самó. Постарайте се да извикате за живот вашите добри чувства към човека, събудете ги, за да ги вложите в творческата основа на вашата култура на общуване. Високата култура на общуване е практическият резултат от промяната в човешкото съзнание. С така изградено съзнание всеки е необходим на обществото. Ако се обедините около тази идея – идеята за създаване на нова култура на общуването, вие ще постигнете духовно единение по най-важния и съществен въпрос на Сътворението – усъвършенстване на творческия процес на себепознанието. Човекът, осъществил духовната връзка с Божественото у себе си, е потребен на обществото, на планетата и на Вселената, защото той излъчва любов – основната, най-силната, Божествената енергия, която твори.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
Човешките възможности са в пряка зависимост от способността на ума да проектира определена мисъл, цел или задача. Тогава, когато човешкият ум може да постигне ясно виждане по отношение на предстоящото, се постигат и конкретни резултати по набелязаната цел или задача. Ще кажете: задачата не е ли цел? Тя е краткосрочна цел и затова я определяме като задача. Предвиденото в задачата има конкретен проблемен характер и изисква скорошно изпълнение. Целта има по-дългосрочен характер. За нея са необходими месеци, а понякога и години, докато бъде постигната. Ето така, като разграничавате своите проекти за бъдещето, ще трябва да можете да работите по-правилно със своите мисли и да разполагате действията си във времето разумно. Защото мислите оформят идеята и двете заедно – мисълта и идеята, поставят основата за действие. Когато един човек съзнателно разсъждава и анализира, той винаги намира начин за своето по-мъдро отношение към живота. Импулсивните действия рядко се оказват ползотворни.
Човешките възможности са съзнателно обмислени и отработени действия, които трябва да осигурят настоящето и бъдещето на човека. Те са свързани с конкретната самооценка на личността. Човек сам преценява кое може и кое не може да направи. И тук задължително трябва дебело да се подчертае голямата роля на себепознанието и вярата в собствените сили. Решителността за постигане на каквато и да било цел или задача зависи от увереността. Силната вяра на човека, че може да постигне набелязаната цел, увлича и други подобни енергии, които могат да съдействат за конкретната инициатива. Вярата е енергия. Тя е много силна енергия, която работи чрез мозъчните клетки и мобилизира целия организъм за работа. Вярата влиза в пряко взаимодействие с волята. Това става, защото волята може да се прояви, само ако има подкрепата на вярата. Една от формите на вярата, това е увереността. Като кажем „увереност”, вече ще знаем, че говорим за лично отношение към конкретен проблем. Вярата има по-общо значение, увереността – по-конкретно. Вие трябва да го познавате, за да го използвате правилно.
Друго проявление на вярата е стабилността – стабилност на мнението, стабилност в поведението. Стабилността създава трайно отношение към определената цел или задача. Стабилният човек има вяра и е уверен. Това означава, че стабилността се е проявила като следствие от вярата и увереността. Значи първа и решаваща роля, за да се проявят човешките възможности, има вярата, а в процеса на разгръщане на възможностите тя се проявява като увереност и стабилност. Ето така като възприема нещата, съвременният човек трябва да си отговори на въпроса каква е неговата вяра по отношение на перспективата за живот на планетата. Този въпрос не е случайно хрумване. Това е фундаментален въпрос. Той изисква разбиране по отношение на настоящето и ясна мисъл по отношение на бъдещето.
Всеки човек трябва дълбоко да се замисли и да си отговори на въпроса с каква вяра живее, вярва ли в нещо и какво е то. Човек би могъл да има вяра в себе си, в своите приятели и близки и да има вяра в Бога. Само че съвременният човек е загубил способността си да вярва. Той се съмнява във всички, включително и в своите способности и умения. Това състояние на нестабилност създава хаотичност на действията и в голяма степен отсъствие на приоритет в работата с конкретните задачи. Това създава на този етап затруднение в проявлението на човешките възможности. Отсъствието на вяра е пречка в организирането и създаването на здрав и смислен духовен живот. В повечето случаи, духовният живот е временно проявление на спонтанно възникнало настроение, т.е. той има
импулсивен характер. А нищо не е така силно необходимо СЕГА, както здравият, смислен духовен живот.
Какво разбираме Ние, като казваме “здрав и смислен духовен живот”? Здравият и смислен духовен живот изисква ВЯРА. Вяра във всичките ú проявления, както обяснихме по-горе. Ако това се постига от отделната личност като комплексно проявление, т.е. вяра в себе си, вяра в ближния и вяра в Бога, тогава ще има и пълноценно проявление на човешките възможности. Защото въоръженият с вяра ум може да постигне много, дори не е грешка да се каже – всичко. Въоръженият с вяра човешки ум може да създаде условия за проявление на изключителните възможности на духа. Човешкият дух не е просто енергия. Той е частица от менталната сила на Божествения Дух. Човешкият дух е въплътената в човешкото съзнание Божествена духовна сила, която ръководи разумните сили в Природата. В този смисъл човекът като подобие Божие може и трябва да ръководи разумните сили в своя живот.
Защо казах преди малко, че нищо не е така силно необходимо СЕГА, както здравият, смислен духовен живот? Защото като впрегне тези свои възможности, човекът може да се превърне в съавтор на Великото Съзнание в изпълнението на Неговите колосални по своята мащабност задачи. Забележете, че Аз казвам “задачи”, а не цел. Вие трябва да се запознаете със задачите и да ги възприемете като точки от вашия дневен ред, за да може да съдействате по този начин за постигането на Целта. Целта, предвидена от Божия Промисъл, е трайно и качествено преобразуване на Живота. Това означава преобразяване на всичко съществуващо. Това означава изменения на всички нива на Живота. Нищо няма да остане незасегнато и затова вие трябва да имате голямата вяра в Бога, че каквото прави, Той го прави, за да има развитие, за да има нов, качествено променен Живот. Това означава постигане на следващо ниво от Еволюционния процес във Вселената. Изменението е неотменимо и вие трябва да погледнете на себе си като на изоставащи части от Цялото. Вие, заедно с всичко останало в Природата, създавате Цялото и в този смисъл е необходимо да прецените собствената си позиция по отношение на наложителните промени. За всичко останало в Природата се грижат Светлите Същества под ръководството на Бога, но вие имате свободна воля и при вас намесата не може да бъде така пряка. Крайно време е да събудите своята вяра и да се включите в изпълнението на основните задачи, които стоят пред вас. А те са:
– запознаване с информациите за настъпващите промени във времето и пространството;
– създаване на увереност в собствените сили;
– постигане на качествено нова промяна в съзнанието по отношение на личната позиция и личното отношение към извършващите се промени;
– създаване на адекватно поведение, съобразено с извършващите се промени.
За първата задача ще кажа, че трябва да се чете най-вече онази информация, която говори за правилния изход от създалите се обстоятелства. Това е информацията, която обяснява, че човешкият живот ще бъде поставен на големи изпитания, но в никакъв случай няма да бъде унищожен.
За втората задача ще кажа, че без увереност в собствените сили човек е като цвета на глухарче – и най-лекият вятър може да го отвее.
За третата задача ще кажа, че личната позиция и личното отношение по който и да било проблем е съществена сила на промяната. Само този, който има лична позиция, може да участва в извършващите се промени. Човекът без мнение не е потребен на новия Живот.
За четвъртата задача ще кажа, че без изпълнението на първите три не може да се мисли за адекватно поведение. Просветеният, добре информиран човек, който има увереност в
собствените сили, може да постигне промяна в съзнанието си, ако има вяра и в Бога – вяра в себе си и вяра в Бога.
Така, с изпълнението на тези задачи, като проектирате своята мисъл напред във времето, можете да разгърнете своите възможности и да станете сътворци и съавтори на извършващите се промени.
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА МИСЪЛТА
Съвременният човек е затрупан от купища информация, която на практика не се използва. Създадено е огромно количество информация, а тя има способността да излъчва енергия. По принцип трябва да се знае, че всичко, създадено от човешкия ум, има свой енергиен потенциал. Информацията създава самостоятелно действащи енергийни структури. Те не се използват от хората и затова техният енергиен потенциал се натрупва в пространството. Хората трябва да знаят, че не е без значение какви мисли записват в книгите или по различните сайтове и форуми в интернет. Всичко, създадено като мисъл, работи на енергийно ниво и се внедрява в пространството, като търси подобна нему структура. Например, неизползваната информация в областта на духовната култура е създала мисъл-образи, които се лутат в пространството, без да намерят възможност за своя реализация. Тяхната неоползотворена енергия се натрупва като вид статично електричество в пространството и то оказва своето влияние върху човешките нервни клетки. Създадените мисъл-образи не могат да постигнат единение поради различните идейни особености в своето съдържание.
Всъщност една е основната идея, която трябва да ръководи хората. Тя произтича от връзката на човешкото съзнание със Съзнанието на Твореца. Тази връзка е създадена още при Сътворението, но не е разработена и до ден днешен като основен фактор за духовното развитие на човечеството. Причината трябва да се търси в ограниченото разбиране на човешкия ум за неограничените възможности на Духа. Човешкият дух притежава същите качества като тези, които притежава и Творецът. Само че мисълта на човека няма смелостта да стигне хоризонта, който Бог ú е предопределил. Затова основната идея, която трябва да ръководи хората, остава непозната за тях. Човешкият ум трябва да възприеме истината за Божественото творческо начало, внедрено у човека, и да изпълни с нея човешкото съзнание. Това е идеята, от която трябва да се ръководи всеки човек. Тя стои в основата на всяко начинание и трябва да бъде смело разработвана от хората. Ние, Учителите от Великото Бяло братство, неведнъж сме говорили за творческото начало у човека. Сега отново се спираме на това огромно духовно богатство, което притежава всеки човек, защото неговото неизползване е причина за едностранчивото развитие на човешката култура.
Необходимостта от разясняване на въпроса за творческото начало идва от създалата се духовна криза, в която изпадна човечеството. Ние смятаме, че непознаването на собствените творчески възможности от всеки човек създава бариера за изявата на творческото му начало.
Какво трябва да се разбира, когато говорим за творческо начало? В този случай хората трябва да повярват, че тяхната мисъл може да бъде отправна точка за всяко действие, и всеки ден да търсят различното добро, което носи градивна промяна. Такъв подход носи развитие и усъвършенстване. Сега мисълта много често остава в съзнанието на човека като намерение. Така, като намерение, тя остава понякога с години, без да допринесе никаква полза за човека.
Мисълта е инструмент на творческия потенциал на човека и точно като инструмент трябва да бъде използвана в ежедневието. Хората не разпознават характера на мислите, които създават. Всяка мисъл има свой характер, който се определя от нейното съдържание. Идеята, на която е носител мисълта, полага основата на нейното съдържание. От идеята тръгва творческото начало.
Хората трябва да разпознават произхода на мислите, с които живеят. Има мисли, които са произлезли от собствените умствени способности на човека, но има и мисли, които
витаят в пространството и чийто произход може да бъде различен: от Мисъл, създадена от Твореца, до мисъл, създадена от добронамерени или злонамерени хора. Тогава, когато в определена мисъл е внедрена силно активна идея, тази мисъл има способността да владее съзнанието. За да бъде вашата мисъл завладяваща, вие трябва да вложите в нея активна идея. Идеята служи като стимул за развитието на човешката мисъл.
Искам да знаете, че идеята бързо умира, ако няма мисъл, която да я подхване. Вие трябва да знаете, че идеята е първична форма на мисълта и тя служи като скелетна структура за човешката мисъл. Тогава, когато мисълта вложи в идеята определено разбиране за конкретна реализация, тогава можем да говорим за творческо начало в действията на хората. Всъщност мисленето е творчески процес, точно защото мисълта и идеята създават цялостната форма на завършената мисъл. Само завършената мисъл е готова за действие. Вие не различавате тези моменти. Приемате всяка появила се идея за мисъл и по този начин се получават нецелесъобразни действия и се вземат половинчати решения. Тогава, когато човешкият ум създаде завършена мисъл, се постига връзка със съзнанието и то участва в действията пълноценно. В такива случаи грешки не се допускат или ако се допуснат, те са маловажни. Истинските творчески възможности на хората се проявяват точно тогава, когато участва и съзнанието.
Когато в началото казахме, че всяка мисъл има свой енергиен потенциал, имахме предвид точно завършената мисъл. Когато една мисъл е оформена правилно, тя притежава здрава енергийна основа. Енергията, която излъчват мислите, изпълва пространството и създава специфична енергийна среда. Тя влияе върху човешкото съзнание и там, където липсва личната позиция, когато човек няма собствено мнение, се настанява най-лесно и завладява съзнанието. Завършената мисъл е оръжие. Злонамерените хора я използват несправедливо. Затова в началото на тази тема казахме, че всеки трябва да внимава каква мисъл записва в книгата или в интернет-пространството. Възможността, която създава енергийният потенциал на завършената мисъл, поставя въпроса за отговорността на хората в областта на мисловната дейност. Сега, когато битката между Доброто и Злото се е изострила особено чувствително, всеки човек трябва да е наясно какво и защо създава в своя умствен свят.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
ВАШИЯТ ЖИВОТ Е И МОЯ ГРИЖА
Аз съм Архангел Михаил, Който ръководи Живота във Вселената през последните години. Отговарям за душите на хората, което ще рече, че отговарям за Енергията, която Бог е въдворил във вашите тела.
Аз идвам, за да ви кажа колко е важен за съдбата на човечеството този отрязък от време, който е заключен в последните три години: 2010, 2011 и 2012. Това е време, през което се създават условия за въздигането на човешкото съзнание на ново, по-високо ниво, и време, през което универсалната жизнена енергия, която изпълва пространството, променя своето качество. Тя получава нова честота на трептене, т.е. изменя се вибрацията на основния енергиен пояс на Земята. Вие сте потопени в тази енергия и волю-неволю влизате във взаимодействие с нея. Затова трябва да се интересувате от всичко, което се случва на планетата, и да сте достатъчно просветени, за да знаете как да си помагате.
Необходимо е да приемете информацията, която сега записваме, като изпратено до всички хора съобщение. По този начин до вас достига едно изключително важно напомняне. То е по-скоро препоръка да възприемете като крайно необходима мярка промяната в начина си на хранене и начина си на обличане. Това е необходимо, за да може енергията в пространството, която е с ново качество, да въздейства благоприятно върху вашия организъм.
След дълго време на очакване за промени във вашето съзнание, в резултат на предаденото ви преди 2000 години Христово учение, сега вече от страна на Създателя бе пристъпено към пряко действие. То не може да бъде повече отлагано, защото Еволюцията на Вселената изисква да се върви по пътя на развитието. Това означава качествени промени във физиката и химията на пространството и преди всичко промени в менталната същност на Творението. Всяка частица вече е подвластна на промяна, която се изразява в преструктуриране на енергийната ú основа. Този етап на промени в енергийната основа сега навлиза в своя най-активен период и това се отразява на твърдата материя. Тоест всичко съществуващо вече започва да изпитва влиянието на новата енергия, която твори в пространството. Универсалната жизнена енергия се превръща в активен двигател на съществените вътрешни изменения на всичко съществуващо. Така се променяте и вие като същества, способни да възприемате и освобождавате енергия. За вас е важно сега да знаете, че вие независимо от своето желание се намирате под влиянието на ставащите промени. Вие, обаче, не можете да го осъзнаете поради своето неверие – мнозинството от вас не вярва, че Светът се променя, и мисли, че животът може да стои все на едно и също ниво – такова, каквото на вас ви харесва. Но сега вече, когато промените са действителни, вие трябва да разберете, че е нужно да се включите в общия процес на преобразяване на Живота. Как можете да направите това? Със силата на своето съзнание, като се заинтересувате какво се случва и доколко вие сте участници в случващото се.
Това, което сега се случва, е резултат от измененията във Вселената и те засягат съвсем пряко и планетата Земя. Тя е част от Слънчевата система, а Слънцето е основен фактор за климата и изобщо за съществуването на живота тук, на тази планета. Слънцето търпи през последните години съществени промени в своето магнитно поле. Тези промени вече се отразяват и върху състоянието на магнитното поле на Земята. Новото качество на връзката между Слънцето и Земята има решаващо влияние за по-нататъшния начин на живот на планетата. Предстоят сериозни промени, които ще определят в голяма степен живота на хората.
Казах по-горе, че ще трябва да настъпи промяна във вашия начин на хранене и в начина ви на обличане. Да! Това дори не само е желателно, то е наложително. Толкова
наложително, колкото и необходимостта от извисяване на вашето съзнание. Като ви говоря за тези промени, Аз слагам на преден план качествената промяна на вашето съзнание, неговата способност да създава положителна енергия и да неутрализира отрицателната. В този смисъл на вас ви се помага, като от нивата на Великото Съзнание към планетата се изпраща Енергия с необходимото качество и в необходимото количество. Успоредно с промяната на мисленето си вие трябва да промените и храненето си. Престанете да използвате месото за храна, за да можете да помогнете на вашата плът да възприеме по-леко и напълно осъзнато вибрациите на Новата Енергия. Вие сте чували навярно за квантовия преход. При него ще настъпи промяна в биологичната обвивка на хората и те ще приемат светлинната форма, защото ще преминат в друго, по-високо измерение. Но това е за хората, които са постигнали високо ниво на своето съзнание. Значителна част от хората ще останат на тази планета. След различните катаклизми, които предстои да преживее човечеството, ще дойде време и на успокоение на планетата и тогава оцелелите в своята биологична същност ще трябва да приемат новия живот. Към тях най-вече отправям тази информация, защото те трябва да знаят, че точно тогава започва най-голямото изпитание за хората. Те ще бъдат тествани като ученици на изпит, за да покажат какво ниво на нравственост и духовна култура притежават.
Използването на месото като храна ви задържа в нивата на ниските измерения на съществуване. Това означава занижена чувствителност по отношение на Новата Енергия, слабо възприемане на вибрациите на нейните честоти, а това по същество е неадекватност спрямо условията, който ще съществуват тогава. Това “тогава” не е толкова далече – става въпрос за период от около две години, затова вие ще трябва добре да си направите сметката. Подготовката на вашите организми за възприемането на Новата Енергия вече закъснява. Вие ще трябва да побързате, защото дори и сега влиянието на Новата Енергия се чувства все по-осезателно. Ако побързате, ще можете да помогнете на вашите организми да се изчистят от токсините на неправилното хранене, но успоредно с това ще трябва да подготвите и съзнанието си, като го изчистите от “токсините” на зловредното мислене. Така ще можете добре да издържите теста за нивото на вашата нравственост и духовна култура. Тези от вас, които вече имат променено отношение към храненето и качеството на мисълта, могат да разчитат на възможността да оцелеят в новите условия. Новите условия ще се характеризират със засиленото влияние на Енергията на Любовта, която Висшето Съзнание изпраща към Земята. Тя ще се настани на планетата като основна енергийна сила и ще определя качеството на Живота.
Новият начин на обличане е другата страна от въпроса за вашето оцеляване. Тъй като Слънцето променя вече качеството на своята енергия и тя е съпроводена от завишена радиация, вие ще трябва да се обличате с памучни тъкани, които могат да защитят вашите тела значително по-добре, отколкото изкуствените материи. Памучните дрехи са необходими, защото по-добре предпазват тялото от слънчевата радиация. През това и следващото лято пазете телата си от прякото въздействие на слънчевата енергия. Не оставайте голи под слънцето повече от 15 минути.
Положителното мислене, правилното хранене и обличане не трябва да се подценяват, защото и едното, и другото е съществено значимо за оцеляването на хората. В известна степен закъснението е факт. Промените започнаха, но пък и вие не получавате за първи път информация от този род. От доста време насам идват текстове с предупредително съдържание. Вие вече трябваше да осъзнаете съществените промени, които настъпват. Сега е последно време. Използвайте го, за да имате живот и в новите условия.
Аз, Архангел Михаил, ви пожелавам да изпълните сърцата си с вяра, а ума и душите – със светлина, за да имате живот в бъдещето.
Аз бях и пак ще дойда на вашата планета, защото вашият живот е и моя грижа.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
ВИЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ НА КОГО СЛУЖИТЕ
Нека Светлината на Божествената Мъдрост да освети вашите умове! С това пожелание идвам отново при вас, като искам още да добавя и пожелание за искрена вяра и добронамереност за всяко човешко сърце. Вие сега се нуждаете от повече увереност в собствените сили и възможности. Става въпрос най-вече за духовна сила и умствени възможности. Вие трябва да укрепнете духовно и да знаете, че каквото има да се случва с вас, е необратимо поради Еволюцията във Вселената. Вие не бива да се възприемате като независими, самостоятелно съществуващи единици. Вие сте част от Цялото, а Цялото е Сила на Сътворението. Не бива да мислите, че Сътворението е акт, който е бил и е приключил хилядолетия назад. Сътворението е процес на съграждане и развитие за всичко съществуващо. Впрочем съществуващото е резултат от Сътворението, а Сътворението е резултат от активната творческа дейност на Създателя. Любовта е Неговата изначална Сила. Вие все още не искате и не можете с вашите умове да възприемете Любовта като истинската основа на Сътворението. Любовта е енергията, осъществила Сътворението, което ще рече енергията на Живота. Затова сега, когато се говори за съществени промени във Времето и Пространството, трябва да се разбира въдворяване на основните закони, които произтичат от пълното установяване на изначалната Любов като енергийната сила, изпълваща Времето и Пространството.
Сега има разминаване: Любовта е основа на Сътворението, а законите (правилата), произтичащи от нея, не са задействани. Разминаването идва от различното разбиране на изначалната Любов: в Съзнанието на Създателя тя е на едно ниво и съвсем на друго ниво е в съзнанието на хората. Това е причината, която поражда необходимостта от Промяна. Съществените промени във Времето и Пространството ще настъпят, когато силата на тези закони бъде напълно осъзната от човешкото съзнание. Там – в съзнанието на всеки човек – трябва да бъдат записани с главни букви три правила, които да имат силата на закон: обичай себе си, обичай хората, обичай Природата. Тези правила са естественото проявление на Любовта. Ние знаем, че със закон не може да се обича, но също така знаем, че за да влезе в сила който и да било закон, трябва да има разбиране и правилно отношение към конкретния въпрос. Затова сега отново правим пояснение.
Първото нещо, което трябва да знаете, когато се говори за Любовта, е, че тя е Първопричина за Сътворението. Тя произтича от Съзнанието на Създателя, тя е продукт на Висшето Съзнание. Когато говорим за Божествената Любов, трябва да се знае, че става въпрос не за обикновено чувство или изобщо за чувство. Божествената Любов е Сила. Чувството в Божествената Любов произхожда от Желанието на Бога да създаде Живот. Това за него означава свещенодействие в името на Живота. Животът е онази голяма и силна власт, която проектира съзидателност. Животът проектира и съгражда, защото е следствие от желанието и Любовта на Създателя да твори. Затова Сътворението не е акт или временно проявила се сила. Сътворението е непрекъснат, възходящ процес, който продължава и сега. Вие сте това, което сте сега, защото върху вас с времето е работил Процесът Сътворение с всичките негови проявления. Затова Животът през годините се е видоизменил и усъвършенствал. Върху вас или, по-конкретно казано, върху вашите умове са оказвали въздействие всички Сили на Сътворението. Силите на Сътворението са всички онези подходи и средства, които Великото Съзнание използва, за да може да твори. Вие не го усещате пряко, защото сетивата ви все още не са дотолкова развити, но върху вас има непрекъснато въздействие на ментална сила. Това е силата на Божествената Мисъл, която превръща в действителност Идеята за Живот. Това е Силата на Божествената Мисъл, която
дава власт на Живота да твори. Чрез силата на Божествената Мисъл Сътворението се разгръща като Еволюционен процес.
Зная, че ви е много трудно да възприемете това, което ви казвам, но пък огледайте се и се постарайте да разсъждавате обективно. Всички факти от Живота на Вселената доказват, че съществува една висша разумна Сила, Която ръководи реалността. Казвам ви всичко това, за да ви подтикна да се размислите върху собственото си настояще. Това е необходимо, за да можете вие да се самоопределите като същества, дарени с разум, в коя посока ще се развивате занапред. Сега е време, което полага основата на нова форма на съществуване. В процес на развитие са две основни направления: живот в следващо измерение и живот на следващо духовно ниво.
Живот в следващо измерение ще приемат хората, постигнали високо духовно развитие – тези, които са успели да пречистят съзнанието си до степен на святост. Уверявам ви, че те никак не са много. За целия свят те са шепа хора, които ще приемат светлинна форма на съществуване и ще бъдат приети като жители на нова планета.
Голямата част от населението на Земята трябва да премине на следващо духовно ниво от своето развитие. Казвам “трябва” с пълното съзнание, че това е абсолютно наложително, ако искаме да има живот на планетата. А Създателят предвижда живот на планетата, но при определени условия. Затова сега се извършват толкова значими промени във Времето и Пространството. Светът вече не е същият, защото хората започнаха да разсъждават по-различно. Като основна причина за настъпилите вълнения сред населението на планетата е същественото влияние, което оказва засиленото въздействие на Енергийната вълна изпратена към планетата от Създателя. Впрочем Негова беше идеята, а реализацията е на хилядите светли Същества, които работят в името на Божествената Любов. За Новата Енергия е съобщавано в предходни теми. Сега само ще кажа, че това е онази енергийна вълна, която е предназначена да активизира положителната енергия на хората. В тази Енергия е въплътена информация, която трябва да окаже въздействие върху мисленето на хората и да ги подтикне да разсъждават задълбочено върху своето настояще и бъдеще. Затова казвам, че вълненията на хората и техният стремеж към промяна ще се задълбочават.
Лошото е, че мнозинството възприема само импулса от силата на Енергията, без да осъзнае смисъла на въплътената информация. А успоредно с тези вълнения трябва да излезе на преден план и конкретното решение на всеки човек поотделно за неговото самоопределение. Защото, макар и да има влияние свише върху човешкия ум, то е твърде ограничено, за да може да остане духовно пространство за свободната воля. Създателят не желае и не може да престъпи Закона за Свободната воля, защото това би означавало да лиши от смисъл цялостния процес на Сътворението. Затова ние – Неговите помощници, работим чрез определени хора за разяснение на това, което се случва през последните години. Сега е най-решаващият момент от Еволюцията на Живота, защото творческите сили на Доброто и Злото са достигнали своя максимум. Всеки има шанс да успее. Това не би било точно така, ако хората през времето на своето умствено развитие не бяха подхранвали така активно Злото. То беше създадено дотолкова, доколкото е необходимо да провокира мисленето и организаторските способности на човека. Сега обаче, с времето, подхранвано от човешките нецелесъобразни мисли и действия, Злото доби ново съдържание и сила. То започна да се превръща в съзнателна, самостоятелно съществуваща сила, чиято активност не може да бъде предвидена. Злото започна да се превръща в страна от Живота, на която все по-трудно се въздейства.
Ако така неразумно продължава да се натрупва отрицателна енергия, ще дойде време, когато ще трябва да бъде унищожено всичко съществуващо, за да започне ново начало. Или, както казвате вие във ваша поговорка: “Покрай сухото ще изгори и суровото.” Затова сега повече от всякога е необходимо хората да осъзнаят какво вършат и защо го вършат. Ние, Съществата от Йерархията на Светлината, правим и ще правим всичко
възможно хората да получат конкретна информация за Процесите на Сътворението. Ние ще ви помагаме, но само ако вие Ни търсите. Уверявам ви, че Ние винаги можем да откликнем на съзнателно изпратената към Нас молба. Всяка ваша мисъл, изпълнена с конкретно съдържание и чувство, притежава достатъчно добра енергийна стойност, за да може да бъде забелязана. Затова, когато ви се говори за употребата на молитвите, винаги ви се напомня, че е необходима концентрирана и искрена мисъл. Ние можем и имаме желание да ви помагаме за вашето духовно усъвършенстване, важното е вие да се ориентирате навреме, важното е вие да знаете към какво е стремите. Ето затова напоследък в предходни теми от тази поредица („Езотерични записки”) настойчиво ви се напомня, че трябва да имате собствена позиция, че личното мнение е от изключително значение. Вие трябва да сте убедени в това, което казвате и което вършите. Нашата голяма молба към вас е да се ориентирате час по-скоро към конкретна позиция. Вие трябва да знаете на Доброто или на Злото служите.
Потърсете съдействие от дълбочината на вашето съзнание. Никой от вас не е роден злодей. Вие ставате злодеи, когато се оставите да ви завладее чужда зла мисъл, която обитава Пространството. Бъдете уверени, че винаги можете да ú противостоите, стига да изпълните съзнанието си с лично ваши мисли – плод на вашето конкретно разбиране за живота.
Аз съм Архангел Михаил и ви изпращам Моята най-гореща молба да подложите на пълна преоценка своя живот, своите умствени и творчески способности, като поставите за свой критерий мъдростта на Христовото учение. Постарайте се напълно обективно да си отговорите на въпросите: “Защо живея?”, “Какво искам от живота?” и “Каква е моята духовна същност?”. Ако си отговорите искрено на тези въпроси, ще уточните вашата лична позиция, а Аз се надявам тя да бъде в полза на чистата и благородна Христова Любов.
Бъдете здрави! Мир вам!
ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ
ПО ПЪТЯ НА ДУХОВНОТО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
Твърде много информация пристига напоследък, която предава различни послания и напътствия към хората. Всички текстове имат една посока – духовно усъвършенстване. Хората свикнаха с това понятие, но все още го възприемат като незначимо присъствие в духовното пространство. Всъщност духовното усъвършенстване остава все още само едно добро пожелание. Много малко са хората, които са си направили равносметка и са започнали да работят върху себе си. А какво означава това? Какво означава човек да работи върху себе си и защо е необходимо духовно усъвършенстване?
Ще започнем отговорите на тези въпроси отзад напред. Защо е необходимо духовно усъвършенстване? Защото без него човечеството не може да премине в по-горна степен на съществуване. Пътят, който човекът е извървял дотук, е поставил основата, върху която вече трябва да се извършат съществените промени, истинското преобразяване. То е необходимо, защото всичко във Вселената се променя. Промени се в голяма степен и природата на вашата планета. Като част от нея вие също ще трябва да претърпите промяна. Тя обаче трябва да стане с вашето лично участие, защото вие сте същества с разум и точно затова на вас ви е дарена свободна воля. Вие знаете това и по тази причина трябва да потърсите истинските възможности за личното си участие в прехода към Новия Живот. За някои хора Новият Живот означава преминаване в следващо измерение, а за голямата част от населението на Земята Новият Живот е ново отношение към света. Тези, които ще имат живот в следващо измерение, са постигнали необходимото духовно усъвършенстване и за тях не е нужно нищо друго освен умение да задържат постигнатото ниво, за да получат преобразяването, което е цел на Еволюцията. Това са хора с необходимото прозрение за своето бъдеще и за бъдещето на човечеството като цяло.
Аз искам сега да насоча вашето внимание към новото отношение към света. Мнозинството от хората, обитатели на тази планета, все още не съзнават своята изключително голяма отговорност за личното си участие в извършващите се промени. Ние от Великото Бяло братство изпращаме към всички вас своето ГОРЕЩО ПОСЛАНИЕ за преосмисляне на вашето лично поведение и преди всичко за преосмисляне на вашия начин на мислене. Нашето желание е вие да разберете, че мисленето и резултатът от вашите действия не е само психология, то е въпрос на биофизични и биохимични изменения във вашите организми. Всичко е взаимно свързано и представлява велика сила на промяната. За съжаление вие все още нямате яснота за самите себе си в каква степен допринасяте и въобще доколко можете да допринесете за извършващите се изменения. Аз съм убеден, че тези от вас, които четат тези текстове, имат за себе си значителна яснота по въпроса. Тези от вас, които четат тези текстове, в голяма степен осъзнават значението на личното си отношение към ставащите промени. Затова Аз искам да помоля всички, които имат определена степен на яснота, да продължат да се интересуват от промените и най-вече да задълбочат своята лична работа над себе си.
Но това не е достатъчно. Ще трябва вие да понесете товара на просветителската работа сред другите хора. Това означава всеки от вас да си даде сметка как и по-какъв начин може да бъде полезен на своите ближни, за да им покаже пътя, по който те ще трябва да вървят. Духовното усъвършенстване е необходимо за целия народ, за всички хора, не само за отделни личности. Защо? Защото отделните личности ще бъдат спасени чрез Квантовия преход, а мнозинството ще трябва да остане като основна жизнена среда на тази планета. А тя – планетата, не може да издържа вече товара на вашия сегашен начин на живот. Наред с екологичните проблеми за вас е изключително голям проблем психическата енергия, и то негативната психическа енергия. Затова Ние призоваваме към ново мислене, защото вашата
мисъл има изключително голям енергиен заряд и чрез своята електромагнитна основа участва в създаването и нормалното функциониране на енергийната среда на планетата. Ето още една причина, поради която ви е необходимо духовно усъвършенстване. Духовно усъвършенстване означава не само да имаш желание да мислиш и да действаш правилно. Духовно усъвършенстване означава способност да мислиш правилно.
По какво се различава способността от желанието? По това, че способността е осъзнато желание, и още по това, че способността означава умение, яснота и готовност за действие. Когато един човек има способност за нещо, значи той е работил върху своите качества, за да могат те да се превърнат в изява на способности. Чрез своята способност човек изявява отработените, зрелите мисли и желания. Затова вие трябва да знаете каква цел преследвате във вашия живот, за да можете да постигнете способност за нейното реализиране. Дотам ще стигнете, като работите върху себе си. Работата върху себе си включва първо изясняване на собственото желание. Човек трябва да знае, когато иска нещо, защо го иска. Но такава яснота може да постигне само този, който добре познава себе си. Затова работата върху себе се преди всичко е себепознание. Вие трябва да знаете, че човек, който не е наясно със своите възможности, който не е убеден в своите способности, не може да разчита на успех дори и в най-скромните си начинания. Затова поискайте да знаете вие към какво се стремите в своя живот: един път в личен план и втори път като отношение към обществото. Всеки от вас може да бъде полезен на човечеството, като работи върху своето собствено съзнание и се стреми да го издигне до нивото на благоразумието. Направете разлика: не просто разумност, а благоразумие. Това означава мъдрост, добронамереност и доброжелателство във всяка от вашите мисли и във всяко от вашите действия.
Времето, в което вие сега живеете, изисква духовно единение в името на Бога и стремеж за живот с Бога и чрез Бога. От само себе си това изискване веднага поставя необходимостта от ново отношение към Живота. И то трябва да бъде благоразумно. Това означава добре изявена нравственост, воля и последователност в действията. Вие можете да ги постигнете; вие, които четете тези текстове, в голяма степен сте подготвени хора. На някои от вас е необходима повече увереност в себе си, на други повече вяра в доброто бъдеще на планетата, но това вие ще можете да го постигнете в следващите година-две. Това е времето, през което можете да си позволите да работите върху себе си. След този срок върху вас ще работят други сили. Обяснявали сме това в други теми и затова сега няма да се спираме на този въпрос.
Моята голяма молба към вас, които четете тези текстове, е да се постараете да привлечете вниманието на вашите близки и познати върху проблема за духовното усъвършенстване. Помогнете на хората, които познавате, да потърсят връзка с духовна литература, с подходящи сайтове, постарайте се да общувате с тях по-често по проблемите на себепознанието. Разбира се, това трябва да става много внимателно, с подходящия такт, за да не се получи обратният ефект. Никакво насилие не бива да бъде упражнявано върху съзнанието на хората. Затова вие бихте могли само да покажете пътя, а всеки сам ще избере посоката на своето движение. Така всеки сам ще попадне в съответната енергийна среда, с която е в резонанс. Защото ако вашето мислене е с ограничена, занижена нравствена основа, вие ще имате ниска степен на вибрация на мислите ви. Вашите мисли са силно енергийно наситени и чрез съзнанието ви те изграждат вашето лично вибрационно енергийно поле. То влиза в резонанс или в дисонанс с енергийната среда, в която живее съответният човек. Това означава, че с оглед на извършващите се промени вашето мислене трябва да бъде с високо нравствено съдържание, за да можете да си изградите стабилно енергийно поле – поле, чиито вибрации да влизат в резонанс с Новата Енергия, която сега променя Пространството и Времето. Така този от вас, който успее да създаде свое вибрационно енергийно поле с качествата, които отговарят на изискванията на Новата Енергия, ще може да се чувства уютно и ще бъде част от Новия живот. В противен случай той сам ще се
изложи на саморазрушение, оставайки в дисонанс с новата енергийна среда. Той просто ще бъде “изхвърлен от борда”, защото няма да може да се съвместява с условията на Новия Живот.
Ето това обяснение беше нужно да ви дам и Аз мисля, че бях достатъчно ясен. Сега остава всеки от вас да си направи своята равносметка и да знае, че неговото спасение е в неговите ръце. И тъй като всеки сам създава своето настояще и своето бъдеще, Аз ви пожелавам много Светлина, Любов и Воля по пътя на духовното усъвършенстване.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
С ЛЮБОВ И ПОЗНАНИЕ
Не се учудвайте, че толкова скоро идвам с ново обръщение към вас. Именно обръщение, защото тези текстове, които ви предлагаме, представляват преди всичко обръщение към всеки човек, който чете текста. Тези текстове са предназначени за пряка духовна работа с хората и имат за цел да ги напътстват по пътя на духовното им развитие.
Какво е важно да се знае към днешна дата? Това е преди всичко нашето лично изискване към всеки човек на планетата да потърси сили в себе си и да изпълни заръката на Създателя, дадена в началото на Сътворението. Заръката е забравена и хората се отчуждиха от своя Създател най-вече, защото решиха, че всичко зависи от тях самите. Да. Има голямо значение личната инициатива, но същественото стои в направлението. Това означава, че всеки човек трябва да има свое желание и избрана от него посока, но в направлението, дадено от Бога – духовно-нравственото развитие. Защо е така? Защото Той като Творец е създал условията, в които да се развива човешкият живот и светът като цяло. И тъй като Той е създал условията, Той най-добре знае кое в тези условия е възможно да се осъществява и кое не е. Ето затова трябва хората да се съобразяват със Словото от Свещеното Писание, защото в това Слово е вложена съществената информация, която учи на правилен живот. Там е и Заръката на Бога, според която хората трябва да живеят с любов към ближния и да израстват с познание и мъдрост, дадена им от Бога. Това остави като Завет към всеки разумен човек Христос и това е истинската сила, която може да спаси човечеството от самоунищожение.
Затова Аз сега ви призовавам да намерите сили в себе си, за да изпълните Заръката на Бога. Става въпрос за нравствена сила, която да отвори съзнанието на хората за нов живот. Какво означава да се отвори съзнанието на хората? Това е преди всичко възможност за човешкия ум да се запознае с онази нравствена основа, която служи като отправна точка за осъществяването на благородния начин на живот. Нравствената основа е изтъкана от правила, които учат на добронамереност и доброжелателство. Правилата, които всеки човек трябва да познава, са свързани с отношението на човека към ближния. Това е ключът към изграждането на ново общество. По какво трябва да се отличава новото общество? Преди всичко по отношението на всеки човек към себе си и към ближния си. Колкото и познато да ви звучи, Аз съм убеден, че не сте наясно с тази препоръка. Да имаш ново отношение към себе си, означава да знаеш кой си ти. Обикновено хората не си задават такъв въпрос, защото вярват, че знаят неговия отговор. Обикновено се казва: „Ами, аз съм човек.” Но с това не приключва въпросът. Трябва да се знае, че човешката същност е творение на Бога, и когато се казва “Аз съм човек”, да се знае, че се изговаря една съществена истина, а тя е: “Аз съм Божие творение.”
Осъзнаването на този факт може да подтикне хората към съвършено ново отношение към себе си и другите. Осъзнатата истина за Божието творение може да издигне човешкия ум на висотата, която имат ангелите. Защото самото осъзнаване на факта вече ангажира човека с ново поведение. Това е поведението на силно развитото чувство за принадлежност към Божествения свят. Хората не искат да мислят по този въпрос, защото го приемат повече за литературен факт, отколкото за истина. И точно там е голямата грешка. Вие не познавате себе си, устройството на физическото си тяло и собствената си духовна същност. Бедата е, че не приемате информацията, която получавате, за достоверен източник на знания. А трябва просто да опитате да се докоснете до вашите енергийни тела и ще ги усетите. Ако развиете сетивата си, ще можете и да ги видите. Това, което ви казвам сега, не е подробност от езотеричната литература, а едно настойчиво предложение вие да се
научите да работите, да общувате и работите с вашата енергийна същност. Човешката енергийна същност има Божествен произход и вие трябва да я познавате.
Твърде много практики има напоследък, които показват възможното общуване с енергийната същност на човешкия организъм. Енергийните тела на човешкото физическо тяло са няколко и те са свързани едно с друго, дори взаимно се проникват. Те имат своя плътност, свой цвят и способност за реагиране във физическия свят. Тяхното добро състояние определя доброто състояние на физическото тяло. Какво означава добро състояние за определено енергийно тяло? Това означава правилно изградена структура на енергийната “материя”. Звучи странно, но само така можем да определим биоплазмената основа на енергийните тела. Те също имат свои меридиани и чакри, както при физическото тяло. Енергийната анатомия запознава всеки желаещ с тези факти. За хората, които не са прочели нищо по този въпрос, ще кажа, че енергийните тела са четири и е много трудно за неопитното око да ги види. Етерното тяло, астралното тяло, менталното тяло и каузалното тяло са енергийни обвивки на физическото тяло и негово същинско допълнение. Вие можете да ги виждате, можете и да ги пипате. Дори пипането е по-достъпно за вас, отколкото виждането.
Направете опит и ще докоснете своята аура. Разбира се, трябва да знаете как да пипате. Има литература по този въпрос. Аурата не е просто някаква енергия, тя е съчетание от енергиите на функциониращия организъм и има различно оцветяване в зависимост от менталното и емоционално присъствие в съзнанието на хората. Не е възможно в един толкова кратък текст Аз да ви уча на тези знания. С тази информация искам само да събудя интереса ви в тази посока и да ви кажа, че вие можете да опознаете по-добре себе си и да се уверите в своята Божествена същност. Ами че вашето съзнание създава енергийно поле, с което вие участвате в създаването на общия енергиен фон на планетата. Всичко е взаимно свързано дотолкова добре, че е възможно здравословното състояние и психиката на отделния човек да влияе върху друг независимо от разстоянието. Има твърде много литература по тези въпроси във вашите книжарници. В помощ може да ви бъде и интернет, за да научите повече за своята Божествена същност.
Вие сте изключително сетивни същества, можете да приемате и излъчвате енергия, можете също така да улавяте в голяма степен мислите на другите хора, можете да влияете с вашата енергия на растенията, на Пространството и всички тези възможности не са опознати от вас. Как тогава ще проявите своите умения да общувате с ангелите, например? Вие не можете да приемете, че имате енергийни тела, въпреки че ги носите със себе си, та камо ли да повярвате, че има ангели, с които можете да общувате! И не само ангелите са Съществата, които се интересуват от вас. Като използвате възможностите на енергийната среда, вие можете да общувате със Съществата от Йерархията на Светлината, със Съществата от Великото Бяло братство. Но също т