Носталгично

Теменужена моя,
мила Тъга,
някога твоето име
беше Мечта…
…толкова светла и чиста
като пролетно
бяло кокиче,
песенна, жива, лъчиста –
готова само да обича!
Пролетна моя,
мила Мечта,
имаше силни криле
голямата твоя надежда,
но сега те зове:
назад не поглеждай!
Не гледай, мила, недей!
Пъстрата поляна
на твоята младост
без слънце остана
и на твоя прозорец
птиче не пей!
Жива все още е
тихата сладост
от звездните нощи,
създали копнежи
по нежна любов.
Ти тогава
беше родена,
свидна моя Мечта…
…така си и остана
несподелена –
теменужена мила
Тъга!