КАТО НЕСТИНАРКА

Думите злостни
от въглени повече
парят.
В спомените ни
дори, нови рани
отварят.
Думите злостни
са думи горещи –
като жива жарава
огън разпалват.
В душата ми този огън
не веднъж
е горял.
Още помня дните,
в които животът за мене
бе спрял.
Сега вече зная,
че не всяка болка
убива,
а само тази,
която приемеш
със страх.
Силата `и – жестока
и дива
измъчва плахите
човешки души.
Макар и трудно
разбрах,
че болката може
живот да роди,
но само когато
на злостните думи
откликнеш с
любов и мечти.
И нищо, че  по пътя ни
думите горещи
разстилат жарава –
аз вече зная,
аз вече мога,
като нестинарка
по въглени да ходя.