РОДОПСКО УТРО

На Катя, с любов!

В небосвода син и чист
птица в забрава се рее,
слънчев лъч поривист
любовта си щедро пилее.

В благоговейна премала
планината утрото среща,
свежест и хубост тя е отдала
и на полето отсреща.

Заслушана в птичия глас
пъстра поляна с аромат ни дарява,
от нейде – като в захлас,
тихо ветрецът повява.