В БЕЗКРАЯ

Когато нощта звездите запали
бях лъч от малка звездица,
когато вятърът ме погали
запях като пойна птица.

В малкото нежно цвете
открих моя светъл копнеж:
в ранното утро да бъда и двете –
капка роса и въздух свеж.

Да докосвам зората,
да бъда за нея небе,
с живот да дарявам полята,
да съм чиста като новородено дете.

В миг съзрях великата Вечност
вложила в едно човешко сърце,
онази неприкрита топла човечност,
която дава на душата криле.