ПОЧТИ СИНОПТИЧНО

И днес навън е ветровито.
Вятърът не спира своя бяг –
безцелно, но пък някак упорито
търси пристан, търси бряг.

Откъде ли идва – той си знае.
Има ли си нейде дом?
Като че ли с времето играе,
почти небрежно, мълчешком.

Вятърът е толкова различен –
буен, кротък и игрив,
но никога не е безличен,
макар и да изглежда мълчалив.

Когато с полъх той ме гали
от нежност сърцето ми трепти
и си мисля,че едва ли
друг може този миг да ми дари.

А когато като мощна хала
вятърът прогонва облаци, мъгли,
какво, какво не бих му дала
в силата си да ме посвети!