ВЪЛШЕБЕН МИГ

Тиха вечерна омая –
песен на славей и звездно небе!
Как се получи не зная,
но в този миг бях просто дете.

Погали ме полъх на вятър,
целуна ме нежно звезда,
като във вълшебен театър
оживя пред мене Света.

Видях как се ражда Живота –
създаде го лъч Светлина,
но му помогна Земята
и го дари с добрина.

Събраха се хора от всичките раси –
бяха с грейнали, щастливи очи
и шептяха молитвено като монаси
славослов за светлите човешки мечти.

В тази вечерна омая,
чух и песента на горите . . .
Как се получи не зная –
знам само, че бяхме аз, Бог и звездите.