ДОКОСВАНЕ

Когато стигна входа на храма Цвета се обърна още веднъж. Надеждата й, че Стефан ще дойде започна да я напуска – беше го поканила специално за днешния празник. Макар, че Светослав навършваше петата си годинка, тя реши да му направи кръщение.

Гостите вече бяха влезли в храма и свещеникът я подкани да побърза – имало венчавка след тях.

Малкият Светослав се беше хванал за ръката на баба си и с любопитство и страхопочитание разглеждаше храма. Цвета му обясни още веднъж колко трябва да бъде  послушен, направи последни уточнения с кръстницата и застана встрани от нея.

Всички поканени бяха тук. Само бащата на момчето го нямаше.

Стефан ги напусна преди година след поредната кавга. Изобщо откакто жена му започна работа след майчинството, все се караха. Помощта на майка й Стефан приемаше като намеса в семейния им живот. Но без тази помощ, при честите командировки… Всъщност точно там се криеше истинската причина за семейните раздори. Стефан ревнуваше. Мъчително изживяваше той всяко отсъствие на Цвета от дома. В последния разговор преди раздялата им той я обвини в безотговорност към семейството. Цвета избухна и с неудържима болка и мъка му посочи вратата:

– Излез или аз и детето ще излезем!

В гласа й имаше изключителна решителност. Тонът беше толкова категоричен, че Стефан дори и не помисли за нещо друго. Той излезе от апартамента с думите:”Ще съжаляваш ти! Сега ще познаеш живота!”  Беше обиден, болезнено наранен от мисълта, че го изгониха. И двамата съжаляваха за случката, но никой не искаше пръв да отстъпи. Всъщност, ако беше достатъчно откровена пред себе си, Цвета трябваше да си признае, че организира това кръщение най-вече, за да има “сериозен” повод да покани Стефан. Тя се надяваше, че този семеен празник може да им даде ново начало.

– Eла, моето момче, стъпи тук, ето така.  – чу тя свещеника  да говори на сина й.

Цвета отново потърси с поглед  сред присъстващите. Стефан не беше дошъл. Тя обърна очи към иконата на Исус Христос и срещна светлия му благ поглед.”Господи, Исусе Христе, – неволно тръгнаха думите в ума й –аз успях да изхвърля от душата си всичкото огорчение, аз простих от сърце, защото разбрах че го обичам такъв какъвто е, помогни му, Господи,

да се върне при нас.”

В дългите си самотни вечери, Цвета беше осъзнала, че с това си решение тя жертва личната си свобода, но в душата си беше скътала голямата надежда, че той ще оцени саможертвата й. В очите й напираха сълзи и тя направи опит да се усмихне. “Да изглежда, че плача от радост” – помисли  се тя.

“Кръщава се раб Божий Светосла – а – в “ – припяваше свещеника.
Младата  жена отвори чантата си   и тъкмо изваждаше кърпичка, когато някой нежно обгърна раменете й. Цвета трепна –  пазеше в сърцето си  усещането от това докосване. Тя се обърна. Беше Стефан.