ПОСОКАТА

Бухалът, който беше ръководител на новосформирана политическа партия в района, и активисти на партията, дадоха пресконференция в горския клуб. Разговорът вървеше много спокойно до момента, в който журналист от вестник „Дъб” зададе въпроса:

– Какво бъдеще предвижда за народа партията след предстоящите избори?

Бухалът отговори, че бъдещето трябва да бъде светло, но Враната го апострофира с думите:

– Ти пък какво знаеш за светлото, като никога не си виждал истинската светлина?

Бухалът увери, че неговият житейски опит и дългогодишните му изследвания  в областта на народопсихологията му дават основание  за ентусиазъм. Тогава Свраката каза, че думата ентусиазъм идва още от тоталитарния период, защото по онова време всички говорели за ентусиазъм без да са го виждали. Само дето някои искали да го използват като сгъстен въздух и да помпят с него изпразнените си от  съдържание идеи. Сега, обаче хората от нейната партия, можели да дадат на хората не само по-реалистични обещания, но дори и по-високи заплати. Кълвачът веднага реагира и обвини остро свраката в популизъм. Той изказа мнението си,  според което трябва упорито да се чука върху дънера на живота, за да бъдат извадени от там всички неблагонадеждни елементи, които могат да замъглят светлото бъдеще.

– Ако работата опираше само до чукането – побърза да каже Щъркелът -представяте ли си аз до къде мога да пробия? По-важното е според мен да осигурим демократичен подход за самоопределението на личността. Само тогава можем да стигнем до светлото бъдеще – завърши той.

– Аз мисля, че не трябва да залъгваме народа с празни илюзии – каза Сойката.  – Всички знаем, че светлото бъдеще е нещо много високо, а по високите върхове се стелят и мъгли.

Тогава Враната попита:

– Ти откъде знаеш, като никога не си виждала какво има по високите върхове?

Сойката отговори, че личности като Враната могат само да дестабилизират обществото, и че специално тя се е доверила на научните изследвания на метеоролозите, но веднага беше изказано мнението, че тия дето си имат работа с облаците са наивници.

– Вие да не искате да уверите народа, че с нашата партия пред него няма бъдеще?! –  със заядлив тон попита Кълвачът.

– Това би било непростимо черногледство! Ние трябва да направим дори и невъзможното, но да достигнем поне до най-близкия връх, като се надявам, че там ще срещнем светлото бъдеще. Въпросът е каква посока да изберем, за да стигнем най-пряко до там – каза Щъркелът и предложи да попитат народа какво мисли той за своето бъдеще.

Всички решиха, че ще бъде добре, ако двама, трима журналисти излязат на улицата и анкетират минувачите.

Беше в края на работния ден, хората бързаха да си купят хляб и никой не обърна внимание на зададените въпроси. Тогава участниците в пресконференцията взеха решение да се прекратят изказванията и всички вкупом да тръгнат към най-близкия връх.

– Като тръгнат водачите, ще тръгне и народът! – убедително каза Кълвачът.

Слънцето беше почти залязло и здрачът правеше гората тайнствена и загадъчна. Бухалът каза, че пътят пред тях е стръмен, но прав и ги поведе. Едни тръгнаха от любопитство, други – с твърдата увереност да вървят до край, а някои само защото се страхуваха да останат сами.

След около месец в горския вестник се появи съобщение на РДВР с лаконичния текст: „Привечер на 5 април, група партийни активисти и журналисти, водени от лидера на новосформираната в гората политическа партия, са тръгнали вкупом в неопределена посока. До сега няма никакви известия за тях. Умоляват се гражданите, които знаят нещо повече да съобщят на дежурния телефон в РДВР.”