ИСТИНСКОТО НЕЩО

Наскоро научих, че до сега не сме пили истинско кафе. Една реклама твърдеше, че истинското кафе било „Рандеву” и го внесли от Бразилия.

Откакто чух тая работа, каквото кафе ми предложат, все ми е блудкаво. Разказвам това на моята приятелка, пък тя ме успокоява: ”По-важното е, че сега знаем кое е истинското.” Аз, обаче, съм сигурна, че това не решава проблема. Защото, не знам дали сте забелязали, но в последно време истинското някак се губи. Уж знаем за него, търсим го, пък то се губи! Когато дойде демокрацията, след  10 ноември, най-напред имаше едно СДС, после станаха две. Изведнъж, обаче, се появи центърът и от тогава центровете започнаха да се роят: Български демократичен център, Обединен демократичен център. Двете БЗНС-та станаха три – ха кажете ми кое е истинското! Всичко се цепи! Ей така, просто се разцепва и ти върви да търсиш истинското нещо!

И Светия синод се разцепи! Ни за страх от Бога, ни за грях помислиха. Значи и техни преосвещенства си нямат истинско нещо!

Моята приятелка ми казва:” Не се отдавай на разочарованието. Що ти трябва истинското нещо? Я си гледай живота!”

Пък аз си мисля, че тази работа не става просто така. Ще дойде време и истинското нещо ще ни притисне до стената. Чак тогава ще разберем, че това е едно голямо нещо, но питам се, до тогава какво истинско ще е останало у нас?

1993 г.