ТЕЧЕНИЕ

Това стана съвсем неочаквано. Бях седнала на фотьойла и съсредоточено четях публикация за проблемите в психичното здраве на българина, когато изведнъж усетих, че ми духа. Да! Отнякъде духаше.

Изпитателно огледах стаята. Предположих, че е от прозореца. Там се оказа, че всичко е наред, но за всеки случай реших да спусна щорите. Те все пак уплътняват – помислих успокоително и продължих да чета. Тогава отново усетих, че духа! Откъде ли можеше да идва това течение? – озадачих се аз и внимателно започнах да разглеждам стаята. Вратата беше плътно затворена. За всеки случай огледах розетката на комина. И тя беше плътно прилепнала. Сторило ми се е! – реших аз и седнах отново да чета.

Тъкмо стигнах до този момент, когато авторът обясняваше, че все още не сме узрели да пристъпим към решаване на психичните проблеми на българските граждани, усетих отново течението.

Нямаше съмнение! От някъде духаше. Може би щорите не са качествени, мина ми през ума. Станах, дръпнах плътната завеса на прозореца и тъкмо се запътих към фотьойла, някой просто духна във врата ми! Заоглеждах се с недоумение и погледът ми изведнъж падна върху радиото.

Ето каква била работата! – въздъхнах облекчено аз. От там нечий глас разпалено говореше за коренни промени в българската съдебна система.