ЗАЩО НЕ ПОЗНАВАМЕ СЕБЕ СИ

Какво означава да овладееш търпението? Същото би могло да се каже и за всяко друго качество или чувство. Никому не би било излишно да постигне овладяване на напрежението или на гнева. Изобщо овладяването на екстремните чувства и мисли е постижение за всеки човек. Някои хора притежават това качество по рождение. Те просто са по хладнокръвни, по уравновесени и така си осигуряват предимство. Впрочем този факт е обяснен достатъчно ясно с класификацията на типовете висша нервна дейност и на темпераментите. Ако, обаче нямаш предимството да си се родил уравновесен и спокоен човек, означава ли това, че цял живот трябва да носиш последствията?
Разбира се че – не, другото би означавало обреченост. Има, обаче един много съществен момент. Той е свързан само и единствено с теб. Това е желанието да опознаеш себе си. Всеки чул за първи път тези думи може да изпадне в недоумение: Какво означава да опознаеш себе си? Та нали аз съм си аз! Кой друг би ме познавал по-добре?!  И т.н. Факт е, обаче, че ние не  познаваме достатъчно своите умения и способности,  и затова най-често грешим. Ето защо е необходимо да знаем, че пътят на себепознанието е дълъг и труден. Нещо повече: той е задължително условие, за да можем да постигнем желаната промяна. Никой, никога не би усъвършенствал себе си, ако преди това не се е постарал да опознае своите качества, своите способности и умения. Това не означава, че трябва да пренебрегнеш всички свои задължения и да седнеш да разсъждаваш. Или пък да изпаднеш в другата крайност, където ще подлагаш всяко свое действие, всяка своя мисъл или дума под съмнение. Много често в такива случай идва угризението и тревогата от страха за лошо представяне. С такъв подход човек не би могъл да напредне. Но да отговорим най-напред на въпроса, защо  ние не познаваме себе си.
Човешкото същество е изградено твърде сложно. То е продукт както на физическия, така и на духовния свят. Второто обаче, по-трудно се осъзнава. Всъщност, като надарен с разум, човекът опознавайки заобикалящата го действителност, опознава и себе си. Всеки започва да създава своя ум и да развива умствените си способности от първия миг на своето зачатие и това продължава през целия му живот. Но опознаването на света и създаването на ума са резултат от живота във физическия свят. От духовния свят идват душата и духа. Те се срещат тук с ума и трябва да се опознаят, за да могат да работят в синхрон, за да има хармония в човешкия живот. Душата и духа, носят вродените качества, т.е. качествата, които предопределят възможностите на човешкото същество да живее в условията на физическия свят. Те са вложени в матрицата на неговия първообраз като средството чрез което той по-нататък ще може да  изгради съзнание. Ще го кажем пак и в тази тема: смисълът на човешкият живот тук е да изгради живо, работещо съзнание, обогатено от придобитите знания в суровите условия на физическия свят. Умът има ръководеща роля, защото той е прагматичната сила, която може да управлява действията. Неговия божествен произход се крие в дълбоко закодираната в човешкия геном способност за адаптация на вложената информация в условията на физическия свят. Вложената информация не е нищо друго, освен  умението на всяка клетка “сама “да организира своя живот и то така, че да работи безупречно и в синхрон с останалите. Тук вече трябва да се отчете, чисто енергийната същност, която е градивна част от структурата на всеки организъм. Това обаче не е предмет на тази тема. Сега е важно да се знае, че  духът и душата са носители на конкретна програма за развитието на човешкото съзнание в условията на физическия свят. Човешкият ум трябва да ги опознае, т.е. трябва да потърси връзка с тях, за да опознае качествата, които те носят като основа за новия живот. Така програмата ще бъде разчетена и реализирана правилно, което означава че всеки човек ще може да развие своята дарба и ще си създаде условия за усвояване на нови знания. Ето как стигнахме до възможността да овладееш своите екстремни чувства и мисли – чрез познанието. Познанието ще ти помогне да опознаеш себе си. Когато ти – човекът, си разбрал, че носиш своите качества в душата си,  и е необходимо само да повярваш в своите способности, тогава ще имаш силите последователно да работиш за своето усъвършенстване. Но най-.напред трябва да се събуди самосъзнанието. Това означава да осъзнаеш себе си като частица от Великото Съзнание, като продукт на Великата Природа, сътворен в хармонична връзка с всичко съществуващо.