ЧОВЕКЪТ – ПРИЛЕП

Обикновено когато се говори за Възкресението, предимно в богословските среди, то се свързва с идеята за живот след смъртта. Според Нас истинската сила на Възкресението трябва да се търси в умението на човешкото съзнание да се развива и усъвършенства. Това означава, че когато човек дойде на Земята трябва да има пред себе си една цел. Тази цел трябва да ръководи неговото развитие в посока вяра, любов и усъвършенстване. Колкото и да е малък този напредък за годините на един човешки живот, той допринася полза за развитието на съзнанието. Едно развито съзнание винаги предполага укрепване на духа. Духът е този, който може да достига нивата на различните светове: света на мисълта, света на чувствата, света н духовните същества.

Духовните същества водят напредъка на човешкия живот. Те подпомагат еволюцията, но при условие, че съумеят да останат неуязвими от човешката злоба. Само човешката злоба може да унищожава светлината, която идва от ангелската йерархия. Човешката злоба е продукт на онова нисшо човешко съзнание, което се развива в резултат на чисто физически обстоятелства. Тези обстоятелства са: хранене предимно с месо, живот в затворена домашна среда, което означава и отсъствие на контакт с природата, ограничен достъп до слънчевата енергия, като следствие от неосъществената връзка с природата и липса на активна жизнена енергия, пак като следствие от затворения начин на живот. Живеещите в затворена домашна среда имат и посредствено отношение към добродетелите, а това са качества, които човек може и трябва да развива у себе си. Такива хора са като прилепите – живеят с главата надолу, а имат крила, т.е. дадено им е божественото начало, но те живеят на  тъмно, защото се страхуват от светлината. Този чиито живот преминава с главата надолу не може да ходи в пътя на светлината и истината. Той не може да развива у себе си добродетелите, които Бог е вложил и у него, както у всяко друго Божие творение.
Човекът – прилеп е рожба на човешката мисъл още от времето на Каин. Каин уби Авел, защото злобата му беше прекомерна и с това си действие сложи началото на човешкото падение. Злобата и завистта имат общ генезис и той е в човешкия ум. Когато Бог е създал човека не е имал предвид неговото роботизиране, а му е дал възможност сам да израства, сам да избира пътя на своето развитие.. За съжаление невъзможността да бъде преодолян елементарния подход в изграждането на ценностната система, и формиране на добродетелите като нейна основа,  все още е проблем в човешката еволюция.