УМЕНИЕТО ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА

Какво означава да се радваш на живота? Някои хора възприемат това умение като представата за състояние, едва ли не,  на  постоянно блаженство. Това  е неправилно, погрешно разбиране. Много е трудно да се даде конкретно определение, но все пак то може да бъде представено като кратка формула: ако благодарността извира от  сърцето ти, радостта от живота ще бъде твой спътник. Но за каква радост говорим?  За да ни стане ясно трябва да знаем и още нещо: какво е усещането, което може да ни накара да се почувстваме радостни? Някой би казал, че е задължително да имаме усещането за ситост, задоволеност на потребностите и усещане за добро здраве. Да! Добре е всичко това да е налице, но радостта от живота има други измерения. Тя се сравнява с възможността да възприемаш света и себе си като творение на Великото Съзнание. Тогава когато знаеш, че си създаден, за да обичаш и да  бъдеш обичан,  всичко, което срещаш, и до което се докосваш ще бъде различно за теб. Различно като произход, като фактор, който влияе върху живота ти, като възможност и ти да проявяваш своите способности.  Много хора си мислят, че след като са чували да се говори за обич, знаят всичко за нея. А какво нещо е обичта? Обич и любов различават ли се по своето съдържание или просто в българския език съществуват две думи за едно и също понятие? Да обичаш може да означава да си привързан към някого и нещо, но истинската обич е кристално чисто чувство, което прави душата благодарна за всичко, което има и което среща в живота си. Да си благодарен за това, че си се родил, да си благодарен за това, че си жив, да си благодарен, че имаш слънце, въздух и вода, да знаеш, че чрез тях Твореца ти дарява живот, това означава че обичаш себе си, защото си осъзнал великата сила Живот. Тя се проявява не само чрез теб, но и чрез усмивката и сълзите на хората край теб;  чрез всяка тревичка, чрез всеки полъх на вятъра, чрез песента на птиците и бълбукането на извора, и всичко това е част от едно Цяло, така както и ти си част от Него, като мисъл, като действие, като човешко същество.
Всички хора  търсят близост помежду си, но малцина я намират – такава каквато може да се прояви: като духовна близост. Истинската духовна близост прави хората  всеотдайни един към друг. Духовната близост създава искреност, благоразположение и върху тази основа дълготрайна връзка – почти за цял живот. Различна ли е духовната близост от обичта? Не! Не може да съществува обич без духовна близост. Духовната близост ражда чувството на благодарност към другия и към Съдбата: затова че си го срещнал, че го имаш като приятел, че е твой любим човек.
Кога можеш да откриеш духовно близкия за теб човек? Само тогава, когато си наясно какво означава да имаш духовен живот. Не е възможно да вървиш препъвайки се по житейския път, да си сърдит за неблагополучията си на целия свят, и да искаш да имаш свой духовен живот. Духовният живот е състояние чрез което се проявяват всички твои сетива. За да имаш духовен живот, трябва да умееш да виждаш, когато гледаш, да слушаш, когато чуваш и да възприемаш, когато се докосваш. Духовният живот означава да създадеш условия на всички твои творчески сили да се изявяват. Чрез творческата същност на твоята душа, духът гради – гради знания, гради добродетели, съгражда личност. Човекът, който си е създал духовен живот приема с благодарност своята съдба,  защото духовният живот му дарява мъдрост и чрез нея той опознава великата сила Живот.
Някои хора наричат любовта магия. Други я възприемат като силна, изгаряща страст. Има такива,  за които тя е необяснима сила на която се подчиняват без да я разбират. Любовта е думата, която се възприема от психолози и философи като ключ към живота. От честото повтаряне, от многото говорене, думата любов за някои хора е загубила своя смисъл и съдържание. Какво е любовта? Малко по-горе попитахме обич и любов едно и също понятие ли означават?  Ако обичта е чистото благородно чувство, което прави душата благодарна за всичко, което има и което среща в живота си, тогава какво нещо е любовта? Любовта е състояние на душата, чрез което тя изявява своята божествена същност. Любовта ражда силата за живот, като укрепва духа. С нея и чрез нея човек опознава висшата сила на вложеното в него творческо начало; с нея и чрез нея неговата благодарност живее, за да го свързва с Божественото съзнание; с нея и чрез нея той се превръща в частица от великата сила Живот.
Ако благодарността извира от сърцето ти, радостта от живота ще бъде твой спътник – тези думи записахме като формула в началото на темата. Сега вече, в края трябва да поясним: само осъзнатото присъствие на великата сила Живот, може да бъде за сърцето непресъхващия извор, от който блика благодарността – това незаменимо чувство, което ще ти дари радостта от живота.