ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО

Аз Йоан Зеведеев, наречен още Богослов, търся онези чисти сърца, които с любов говорят за Христа.

Много са хората, които влязоха в храмовете по време на великденските празнични дни, но колко от тях влязоха, защото така повелява тяхното съзнание.

Измина много време от деня на Христовото възкресение, но и до ден днешен човечеството не е осъзнало истинската причина за това, което се случи тогава. Впрочем това, което тогава се случи беше част от една велика идея – идеята човечеството да заживее според силата на Божествената любов. Там където присъства Божествената любов, присъстват също и мъдростта и истината за живота. Човечеството не е разбрало все още нищо от този велик замисъл.

Истинските учители,  тези, които носят в себе си Божията любов, останаха встрани от интересите на хората, които създадоха от христовото учение религия. Религията винаги носи в себе си мистичната сила на тайнството. Не за тайнство беше дошъл Христос, а да покаже на хората, че трябва да живеят с братски отношения и любов. Той трябваше да положи основите на новия живот, който се различава много  дори от това, което е сега. Различава се, защото носи в себе си голямата любов към ближния и идеята за справедливост, нещо, което за сега все още не ръководи човешките отношения. Силата на тези отношения ще определи и морала на обществото, ще даде възможност да се открият пътищата, които водят към Бога. Те са много, колкото много са и хората, но има една истина, която ги обединява – човеколюбието. Само този, който е способен да обича човека, ще може да обича и Бога.

Бог с невидимото си присъствие, облагородява човешкото съзнание. Облагороденото човешко съзнание може до допринесе за създаването на живот, който носи  силата и мъдростта на Божия промисъл.  Хората все още не разбират колко важно е за тях да потърсят Бога в себе си. Те го търсят преди всичко за помощ. В тяхното съзнание Той е нещо като господар, който се разпорежда със съдбите на хората. А трябва да се разбере, че съдбата но хората си е чисто човешка работа. Бог е дал направлението, Той е създал правилата, които съществуват като космически закони, но кой се интересува от тях ?  Знаят ли хората, че енергията в пространството съдържа толкова много информация, че ако те поискат да я усвоят ще бъдат на съвсем друго ниво на своето развитие? Достатъчно е да се заинтересуват от закона за резонанса, за да разберат, че сами със своите мисли и действия предизвикват  това, което се случва.

Божията воля не е нищо друго, освен Желание за добруване на човечеството, изразено чрез създаването на смислен и съзидателен живот. Ето, това показа Христос със своя пример. Той живя сред хората като човек, но Неговата Божествена същност внасяше в човешките отношения нов, много по-висок порядък. Остана нещо от тогава, но то е толкова крехко, че недостига, за да може човечеството да  създаде обществото, което заслужава да живее в двадесет и първи век. Вече толкова години след Сътворението добродетелното начало не може да се развие. И то само, защото за неговото развитие са нужни повече усилия на волята. Христовото учение, като пример за целомъдрие и любов може да помогне на всеки човек, стига той да поиска да се промени. Трябва, обаче правилно да се обяснява на хората неговата същност. Най-голямата грешка е да се твърди,че възкресението е Акт, който е осъществен по Божията воля, за да покаже на хората, че има живот и след смъртта. Да! Има живот и след смъртта, но това е резултат от Божия промисъл за развитие и усъвършенстване на човешката душа. Според цикличността в нейното съществуване, се осъществява и възможността за придобиване на знания и духовно развитие. Човешката душа е безсмъртна, защото тя е създадена, да се учи и усъвършенства, за да достигне високите нива на Божествения свят. Тя е Божие творение, но живее във физическия свят, за да натрупа необходимото познание и да създаде съзнание, което може и трябва да живее в Божествения свят, да стане част от Великото съзнание. За тази цел се изисква много труд и изключително висока нравственост. Точно това дойде да покаже Христос – как да постигнем тази нравственост. Той беше пример в това отношение с живота си, с отношенията, които създаваше. А с възкресението си показа, че високонравствения, изпълнения с любов човек, може да победи страха от смъртта и да стигне до саможертвата. Всъщност човечеството стана свидетел, как голямата сила на любовта, се извисява до пълното себеотдаване и създава новия живот. Колко хора осъзнават сега тази истина?

Твърдението, че душата е безсмъртна, и е жива, само за да остане вечно в рая или в ада е лишено от какъвто и да било смисъл. Душата е безсмъртна, защото е вид жизнена енергия, която приема различни форми в процеса на своето духовно израстване. Точно това е целта на съществуването, това е смисъла на живота – духовното усъвършенстване. Затова Творецът в мъдростта си е предвидил нейното преминаване в различните нива на съществуване, за да може да добие съответните знания и опитности и да постигне желаното ниво на самоосъзнаване. Душата живее както  във физическия свят използвайки физическото тяло, така и във финия, нематериален свят, когато тя самата е фина енергийна субстанция и се проявява на молекулярно ниво. Като ехоструктура, духът, душата и семенният атом, представляват молекула, която съдържа в себе си цялата информация придобита в различните периоди на човешкият живот. Придобитото знание от живота във физическия свят не се губи, а  в периода на  финоенергийното съществуване се преосмисля, за да послужи за следващия живот във физическия свят. И точно тук е голямата отговорност да живееш, независимо на кое ниво, защото отговорността означава да знаеш, че всичко, което вършиш и мислиш изпълва със смисъл твоя живот – настоящ и бъдещ.

Христовото учение помага на човешкото съзнание да получи просветление в тази насока и така да постигне духовно развитие и усъвършенстване. Възкресението на Христос е очевидната истина за силата на проявената любов. Човешкият ум все още не може толкова, не е способен на такова себеотдаване, но може да потърси примера и да се постарае да разгадае неговият смисъл, да го осъзнае като пътя на своето спасение.