ВРЕМЕ И ВРЕМЕВИ ПРОСТРАНСТВА

Времето не е нещо абстрактно. То е реалност, която съществува успоредно на мисленето – мисленето, но с мащабите, скоростта и умението на онова нещо, което наричаме Висш Разум. Само съществата от висшата йерархия знаят, че времето е производно на скоростта на мисълта. А тя пък е пряко свързана със Светлината, дотолкова доколкото светлинната енергия е нейн носител. Това, което в случая прави впечатление е тройната връзка: светлина – мисъл – време. Тази връзка е необходима, за да се получи кръга на цикличността. Светлината е енергия – първата, живототворяща енергия. Тя е носител на мисълта, а мисълта създава времето. Не бива да се търсят физични и математически формули, за да се стигне до някаква, различна от  тази конкретност. Всички досегашни изследвания са свързани с прекомерно детайлизиране или фантазиране.  В случая с фантазиите имам предвид “теорията” за машина на времето. Не е възможно една машина, колкото и съвършена да е тя,  да бъде създател на времето. Преди всичко тя е продукт на мисълта. Машината може да бъде средство за измерване на времето, но тя не може да го създаде като субстанция или като нещо, което съдържа в себе си пространството.

Времето е носител на идеи и в същото време е изпълнител на идеи. Времето създава дистанцията наречена ден, година, епоха, но всичко това вместено в обема на светлинния басейн. Светлината е субстрат. Тя е катализатор на всяко явление в пространството и в същото време, тя го създава и определя. Без светлинна енергия няма време! Това обаче, така казано, не трябва да ни кара да мислим, че нощта не е време. Отсъствието на светлината не е заличила действието на светлинната енергия. Мрака е светлината на покоя. Защо? Защото в отсъствието на конкретния светлинен източник се извършва хармонизирането на енергиите в пространството, извършва се уравновесяване на вътреклетъчното налягане в живите организми и процеса на възстановяване на тяхната течна среда. Когато са под прякото влияние на светлината, те имат енергийно взаимодействие с нейното лъчение и работят за репродуктивността на своите организми.

Времето е производно на светлината. Ако така кажем, пренебрегваме ролята на мисълта, ще попаднем  във Вакуум, т.е. ще отидем там  където има само вибрация без цикличност. Вакуумното пространство не е континиум. Континиума има своите параметри, докато Вакуума има само своята вечност. Той е началото и края. От там тръгва и там се връща мисълта, но без да има вътре в него своя живот, т.е. тя там не е действащ фактор. Там тя получава своя енергиен заряд.

Времето е равно на скоростта на мисълта! Запомнете това и бъдете сигурни, че време извън мисълта не съществува. Това, което някои наричат “времеви пространства” не е нищо повече от едно изумително заблуждение. Пространство създава само и единствено светлината. Продължителността на времето, неговата линейност, не трябва да се бърка с понятието пространство. Пространство във времето би означавало възможност за движение  вътре във времето, но никой не би могъл да постигне това вътрешно измерение без да създаде необходимите рамки, за да може да организира пространството. Всяко нещо е вътре във времето доколкото е продукт на мисълта. Чрез нея тя създава и организира творческия процес, т.е. практически реализира времето.

Безграничното не е пространство, то е същност, то е субстанция. Колкото и да вземаш от нея, то ще бъде част от Цялото и вътре в тази част можеш да вложиш действие, мисъл или абсурдната илюзия, че влагаш себе си, че влизаш вътре в нещото. Ти си сигмент от Творението, и си в играта точно толкова, колкото и безграничното, защото си градивна единица на Цялото. Ти можеш да  създаваш време единствено с мисълта. Без нея действията, движението не означават нищо. Миналото, бъдещето – всичко това е вътре в мисълта. Чрез нея можеш да се върнеш назад във времето или да отидеш напред в бъдещето.

Когато работи с мисълта си, човек създава време, но време за себе си. То се вмества във времето на Цялото – всеобхватното време, което е рожба на Замисъла за живот на Висшият Разум.

Движението на Слънцето, лъчението на небесните светила, времето на тяхното съществуване – всичко това е подчинено на мисълта – Великата Мисъл за Сътворението.