ЦЕНАТА НА ЕДНО ГОСТУВАНЕ

Съзнанието, което формира човешката личност, като същество с разум и умения за живот, има две страни: Божествена и човешка. Божествената страна на човешкото съзнание е създадена още при сътворението и е вложена в човешката същност като елемент на  Съзиданието. Сега ще обясня какво означава това.

Човекът е създаден , както от край време се знае по образ и подобие Божие. Обяснявали сме го в други теми, ще го обясним и сега, че “по образ и подобие Божие” означава човешкото същество да живее като мислеща, творческа личност. Това е задължителното условие  за съществуването на човека на тази планета. Той трябва да живее  пълноценно издигайки се до нивото на Творец, за да може в процеса на това свое развитие да създаде активно работещо съзнание. То е необходимо за цялостното развитие и съществуване на Вселената, което ще рече, че всеки човек колкото и да е ограничено неговото мислене и творческата му дейност, е потребна част за Цялото. В този смисъл човешкото съзнание се явява съществена и незаменима част от живота на Вселената и затова трябва да го приемаме като елемент на Съзиданието.

Човешката страна на съзнанието съществува паралелно с Божествената. Тя е свързана пряко с желанието на отделната личност за растеж и развитие. Свързана е и с дейността на човешкият разум, защото на ниво разум човешкото мислене има по-висока стойност. То вече не е обикновена мисъл, а форма на умозаключение. На това ниво човешката разумна дейност създава основата на съзнанието, подготвя знанието за неговото преминаване в познание. Това ще рече, че човешкият разум след като се е запознал с дадена мисъл е изпитал и нейното пряко влияние в реалния, във физическия свят, или с други думи казано, превърнал е теорията в практика. Така е затвърдил знанието, то е преминало в съзнанието и вече може да служи като елемент на Съзиданието. Това означава, че такова знание става притежание на Божествената същност на съзнанието. Тази същност съхранява информацията, което в нашия случай означава знанието, за всички периоди от човешкото прераждане, а част от нея, най-стойностното, се приобщава към  космическата информационна система. То става част от непреходното богатство на Духовния свят. Ето защо е толкова важно кой с какви мисли живее и какво се старае или се е постарал да научи по времето на своя живот във физическия свят.

Какво трябва да знае човек, за да не бъде гост на планетата, а активно действаща фигура в цялостния живот на Сътворението?

Първото и задължително изискване е никой да не си позволява да губи присъствие на духа. Това от своя страна изисква наличие на здраво самочувствие. Самочувствието, с което живее всеки човек е крайно необходимо за неговото правилно и перспективно развитие. И други автори от Всемирната научно-образователна програма са го казвали, но ще го кажа и Аз: самочувствието е залог както за успеха, така и за неуспеха на човека. Самочувствието както създава, така и убива. Всеки човек трябва да живее със самочувствието за своята неповторимост и способност да твори. Само пълната увереност в собствените умения и способности може да създаде човешката творческа личност. Така ще бъдат създадени условията за  пълна реализация на вложения в човешката духовна същност интелектуален потенциал. Това вече означава да се изяви Божествената страна на съзнанието.

Второто много важно нещо, което човек трябва да има като правило за живот в ума си, е да живее с достойнство. Какво означава това? За да си отговори на този въпрос, човек трябва да свърже това свое желание със самочувствието. Човек, който не е изградил своето самочувствие не може да живее с достойнство.

И тъй, създали сте си самочувствието, какво трябва да направите, за да имате достойнство? Най-напред трябва да погледнете на себе си  с уважение. Да знаете вие обичате ли себе си или не. При всички положения трябва да знаете и защо се обичате или защо не се обичате. Отговора на този въпрос е съществено важен, защото от него зависи с какво самочувствие и с какво достойнство живеете. Този, който обича себе си, винаги успява и обратно – не може да разчита на успех този, който не се харесва. И сега какво излиза? Навлизаме още по-навътре  в същността на този въпрос, защото стигаме до още едно изискване. Това е себепознанието. В каква степен човек познава собствените си умения и способности, ще определи и другото съществено важно нещо: кога и доколко човек ще може да разчита на себе си. Тук вече ще се намеси волеизявата, но преди нея трябва да сме усетили силата на вярата – да сме преценили имаме ли вяра в собствените сили. Да вярваш в себе си, означава да вярваш, че си Божие творение, а това от самосебеси вече подсказва, че притежаваш огромен потенциал, който можеш да развиваш единствено според своето собствено желание. Ако проявиш необходимата вяра, ще развиеш онези черти от своя характер, които са свързани с твоята благородна, Божествена същност.  Ето така отговорихме на въпроса, какво означава да живееш с достойнство. За да затвърдим казаното можем да го обобщим в едно изречение:  да живееш с достойнство, трябва да познаваш себе си, да вярваш в собствените си сили и това ще сложи основата на твоето самочувствие, а то ще ти даде правото да живееш с достойнство. Но достойнството можеш да запазиш само ако събудиш у себе си истината за благородното знание. Това значи да приемеш като неотменно правило на своя живот честността, човеколюбието, трудолюбието.

Благородството е другото условие, което създава от човека градивна личност. Благородството е необходимо, за да може човешката душа да се изяви, да изяви своята същност. Човешката душа може да покаже своите най-положителни градивни качества като приеме благородството за правило, за мерило на своите постъпки и изобщо на своите действия. Благородният човек винаги ще даде приоритет на желанието на своите ближни, макар и да ощети себе си. Благородният човек ще има грижовност за всяка жива душа, независимо дали това е човек, животно или растение. Благородният човек уважава другите, но уважава и себе си. Благородството в характера издига човешкото съзнание, до следващото по-високо ниво на развитие. То го приобщава към христовото съзнание. Всеки благороден човек, може да обича. Без това чувство той не би могъл да прояви благородството си. Едно, обаче е много важно: човек да осъзнава потребността от всичко това, което записахме до тук.

Развитието на съвременната цивилизация стремително върви към отчуждаване на хората и към насаждане на агресивност помежду им. Тук само ще припомня опасността от екологична катастрофа, като следствие от човешката дейност. Споменавам тези тревожни факти, защото колкото и да не искаме да ги забележим, те вече се натрапват. Още по-тревожно е, че точно хората, тези които създадоха това нестабилно вече положение, не искат да осъзнаят в каква степен те са зависими от своята недалновидност – недалновидността да живееш като гост на планетата. Цената на това “гостуване” се оказва твърде, твърде висока. Човешкото съзнание вече натрупа опит, събра и достатъчно знание, за да може да промени своя живот. И това може да стане като приеме за свои правила тези три съществено важни изисквания: да живее със самочувствие, да живее с достойнство, благородството да определя поведението му. Животът според тези изисквания ще изгради христовото  съзнание у човешката личност. Това вече означава друга, различна от тази духовна същност. Христовото съзнание ще промени енергийно-информационната структура на човешката  същност. Тя ще приеме нови вибрации и нови способности за живот в идващия нов енергийно активен живот.