ЗА ОБЩУВАНЕТО С БОГА

Отминаха Великденските празници. Суетнята около приготовленията отне много енергия на хората. Имаше и такива, които дори и не помислиха за смисъла и съдържанието, с които са изпълнени тези дни. А те не са дни като другите. Денят на кръстната смърт и денят на Възкресението Христово са дни белязани със знака на Божествената Любов, на Божествената Сила и Мъдрост. Но не за това ми е думата, а за онази вътрешна потребност на човешката душа да се приобщи към благородството и святостта на Христовата саможертва. За мнозина тази потребност се проявява само в дните около Възкресението. След като отминат тези дни всичко тръгва според суматохата на ежедневието. Вярно е, че влизайки в храма, хората са били подтикнати от желанието да общуват с Бога, но на какво ниво се осъществява това общуване?  Храмовете са изпълнени в тези дни с молитви и прошения, в които основната дума е:”дай”. Дай ми, Господи, успех в бизнеса, дай ми печалба от лотарията, хубаво жилище и т.н., все желания свързани с материалната страна на живота. Увлечени от тези грижи хората забравят за същественото: духовната връзка с Бога. Твърде много Той е очовечен в представите на хората. За мнозина, Той е всесилната ръка, която разпределя благата и дава според осмотрението Си. Ето защо те се стремят да угодят на своя господар, а не разумно да общуват с Бога. Ето защо и като отмине еуфорията около празника, те забравят за него, забравят за Бога.

Напомнянето на този факт навярно звучи досадно, но кой може да отрече, че    не казвам истината?  Тя е твърде трагична, като се има предвид, че в ежедневието си хората не съумяват да отделят пет минути, макар, за общуване с Бога. Разбирам че това не може да става по задължение, но как ще се облагороди човешкият ум, ако не е мисълта за Божествената Любов?

В това кратко обръщение към хората, Аз няма да се спирам в подробности на причините, поради които те живеят без любов към ближния. Искам, обаче, да се разбере, че който няма добро чувство към ближния, не може да има добро чувство и към Бога. Затова Той е тачен само около празниците.

Любовта към Бога трябва да се разбира правилно. Да имаш любов към Бога не означава, че трябва да живееш в уединение, да се освободиш от връзката си с близки и познати,  и  да се превърнеш в аскет. Силно религиозните хора в голяма степен грешат като си мислят, че да служиш на Бога означава да угодничиш. Страхът от възмездие, ако не се изпълнява волята Божия, също е много погрешно разбиране. Това са все неправилни подходи в общуването с Бога.

Истинската духовна връзка предполага пълна освободеност на душата от страхове от неизвестното, защото тя се основава на вярата в Бога. Упованието в Неговата закрила е голямо. Но трябва да я заслужиш. А как ще я заслужиш? Като опознаеш основните  закони, на които се крепи Сътворението. Най-големият от тях е нравственият закон. Той е неписания закон, пред силата на който  трудно може да устои човешката съвест.

Духовната връзка на човешкото съзнание с Великото Съзнание е средство за извисяване и облагородяване на човешката личност. Всъщност тогава, когато има осъзнато отношение в общуването с Бога  човек постига най-съществените си успехи. Успехите идват като резултат от разумната връзка. Осъзнатото общуване с Бога вдъхва увереност и служи като морална подкрепа за всяко начинание. Това общуване може да се осъществява винаги – всеки ден, по всяко време, независимо къде се намира човек. Стига да е спокойно сърцето му,  да е светла душата му и да е бистър умът му. Да общуваш с Бога означава да се довериш    на онази Висша Сила, Която единствена може да приобщи човешката душа към любовта и мъдростта на Божествения свят. Това общуване придава смисъл и съдържание на човешкия живот, защото му осигурява най-мъдрия съвет, най-чистата морална подкрепа. Християнството, като учение, може да осигури на всеки човек, най-здравата нравствена основа., защото там като жив пример е показана безкористната любов към ближния.

Ето защо не бива да се търси връзката с Бога само в празничните дни. Ето защо и не трябва да се слага акцент върху приготовленията за празничната трапеза. Не че не бива да се погрижите за храната си. Впрочем, със своето благословение Бог е дал храна за всички, друг е въпросът вие как сте си я разпределили.  Но нека празничната трапеза да бъде  хляб, риба и вино, не и отрупана с изобилна храна от месото на различни животни. И когато се съберете с близките си да не говорите за  проблемите си или  пък да празнословите като одумвате познатите си, а се постарайте да потърсите добрата дума, да събудите светлите чувства и да запеете от сърце – колкото ви се удава, колкото можете, но да е песен от  сърце.

И като мине празника, не забравяйте за думите изречени от вас по време на вашето откровение в общуването ви с Бога. Благодарете за живота, който имате, благодарете за близките и приятелите, благодарете за хляба, който сте яли. И нека това топло чувство на благодарност да ви съпътства всеки ден. Така денят ви ще е светъл, а работата ви ще е спорна.