СЛОВО ЗА УМА И ДУШАТА

Аз, Йоан Богослов с радост започвам тази тема.

Като се говори за духовната същност на човека е важно да се знае, че за да се прояви пълноценно духовното богатство, с което е роден човек, трябва да влязат в действие неговите умствени способности. Казано беше в предишната тема, че не може да има действие, ако няма мисъл. Сега трябва да кажем, че не може да има духовен живот, ако за неговото проявление не работи умът. Защото какво е духовния живот? Той е изява на най-фината част от душата – духът. Духът е носител на основната информация за живот на човека във физическия свят – неговата актуална за съответното раждане програма.

Вие, мили мои, трябва да знаете, че всеки от вас носи в себе си заряда на Първичния жизнен импулс, т.е. силата, чрез която се проявява  Духът – Божественият импулс. Но за да   започне той да действа трябва умът да му помогне. Човешкият ум е уникално приспособление за работа на духа във физическия свят. Но трябва да се знае, че умът никога не работи сам. Той може да направи каквото и да било само ако го подкрепи на първо място желанието и на второ – волята. Така че, за да може да се използва духовното богатство на един човек, трябва желанието да подтикне ума към действие, а волята да подкрепи действието.

Какво имаме предвид като говорим за духовно богатство? Духовното богатство е толкова по-стойностно, колкото повече знания са съхранени от миналите животи. За всеки настоящ живот тези знания се проявяват като “опитности”.  Но знанията се придобиват във физическия свят. Освен тях, човешкият дух е носител и на внедрени още в първообраза на човешката индивидуалност качества. Основната част от тях са свързани с добродетелите. Те са вложени в човешката духовна същност, за да бъдат използвани при изграждането на съзнание, което ще рече да бъдат използвани по  пътя на еволюцията на човешкия дух. Хората ги приемат като “вродените качества”, като нещото, което всеки си носи по рождение. Дори и това обяснение подсказва, че човек не се ражда неук. Всеки притежава определени способности, които му помагат да живее, и които по-късно служат за създаването на нови умствени способности. Колкото по-задълбочено човек усвоява и развива новите знания, толкова повече той работи за натрупването на нови опитности, т.е. за своето бъдещо духовно богатство.

Умствените способности на всеки човек са различни. Но има три основни залога, според които умът работи пълноценно във физическия свят. Казвам “залог”, защото тези способности имат основополагаща роля в човешкия живот. Това са способностите на човешкия ум да възприема, да анализира и да възпроизвежда. И тук има различие. То се открива в степента на проява на тези три способности. Човек възприема по-добре ако е добронамерен; анализира по-правилно ако е безкористен; и възпроизвежда по-пълноценно ако не е преднамерен.

Трите основни залога за правилната работа на човешкия ум могат да бъдат добри помощници, ако човешкият ум потърси упование в Христовата светлина. Това ще рече да се запознае човек с Христовото учение и така ще може да захрани душата си с чиста Божествена сила за благороден живот. Благороден, защото Христовото учение е носител на най-чистата нравственост и създава възможности за облагородяване на човешките дейности.

Моралът, който носи всеки човек още от своето рождение се определя от неговата връзка с Бога. Аз, като Божи служител ще кажа, че няма сърце в света, което да носи злото в себе си още от своето рождение. Връзката с Бога съществува невидима, но трайна във всяка душа. Човешкият ум е този, който може да прекъсне, но може и да развие връзката с Бога. Но човешкият ум е следствието, причината стои в желанието за живот. Някои го наричат “нагласата за живот” Какво ще рече “нагласа за живот”? Това е усещането, с което възприемаш света. Ако възприемаш хората и природата с радост, с любов, животът ти ще бъде радостен. Ако твоето усещане е за унилост, за недоверие към другите, ще имаш мъчен живот и всичко ще те спъва.

Една от причините да възприемаш света с отчаяние и унилост е здравето на твоя организъм. Ако ти си здрав ще се радваш на живота, ако организмът ти не работи правилно твоята сетивност ще бъде занижена и ти няма да можеш да се радваш на живота. Така че твоята нагласа за живот зависи от две основни неща: здравето на твоето тяло и здравето на твоята душа. Ще кажеш, кой може да е сигурен в това? Всеки се ражда с късмета си. Така е. Но има и друга причина – личното отношение на всеки към себе си. Това е много голяма тема, могат и книги да се напишат по нея. Аз сега ще кажа най-главното, което трябва да се разбира като съвет. Обичай себе си, обичай хората, обичай всяка тревичка и твоята нагласа за живот ще ти носи радост и удовлетворение. Ще кажеш не мога да го почувствам така. А поиска ли? Трябва да поискаш. Трябва постоянно да се подхранва желанието за живот. Връзката с Бога събужда това желание, връзката с Бога дава сили за живот. Ти си Божествено творение. Нека личното ти отношение към теб, бъде като към Божествено творение и тогава нагласата ти за живот ще ти носи вдъхновение и благородна сила.

Аз, мили мои, добре зная че това, което казвам сега трудно се възприема. Това е слово колкото за ума, толкова и за душата. Връзката между ума и душата ще ти даде светлината на твоя живот. Бъди уверен, че нищо друго не струва толкова евтино и в същото време не е толкова скъпо колкото твоята вяра в Добрата, Разумна същност на Сътворението. Затова в теб, както и във всеки друг е вложена нежна, обичаща, човешка душа. Дай й живот.