СИЛАТА НА ДУХА

Човешкият дух носи в себе си силата на Божествената мъдрост. Че това е така е видно от способността на човешкия дух да преодолява трудностите. Те са преграда по пътя на всеки човек, който не умее да използва силата на своя дух. Странно е, че нещо толкова силно и мъдро като Духа може да бъде пренебрегвано и омаловажавано от човешкия ум. Затова Ние сега искаме да подскажем голямата необходимост да се разпознава силата на Духа от силата на Ума.

Всеки човек е изпитвал определени състояния на колебание. Те идват тогава когато човек не е наясно с решението, което трябва да вземе. Специфични са моментите на колебания. Те могат да продължат от няколко минути до няколко дена. Колебанието е доказателство за липсата на увереност в силата на Духа. Но нека преди това да  направим определение за състоянието “Сила на Духа” Когато работи Силата на Духа човек има добро благоразположение, той чувства увереност и ведрост, когато е необходимо да вземе решение и когато изпълнява определена задача. Когато преминава през даден проблем човекът ръководен от Силата на Духа не се чувства изтощен или измъчен. Неговата увереност му дава сили да преодолее затрудненията. В крайна сметка проблемът е преодолян, а у човека остава чувството на удовлетвореност. За да бъда пределно ясен, ще кажа, че Силата на Духа се проявява чрез състоянието на увереност. Но кой човек има твърдата увереност в себе си? Този, който има и вярата в собствените си сили. Но, за да бъде тази вяра безрезервна, човек трябва да знае, че е Божие творение. Всичко тръгва от знанието за Божествения произход на човешката душа. Тогава, когато човекът живее с догадки по отношение на собствения си произход, той не може да има праволинейни мисли и действия. Вярно е, че има много хора, които не разсъждават върху този въпрос. Те просто се приемат като същества дошли в Живота, за да получават блага. Това е голяма грешка. Никой на този свят не е създаден само, за да  бъде консуматор. Всеки трябва да е готов и да даде нещо от себе си, щом иска да получава. Какво най-вече може да даде човек от себе си? Преди всичко това са добрите чисти чувства и мисли. Ако ги има тях, ще ги има и чистите и неопорочени действия. Но, за да се прояви чистотата на мислите и действията, трябва Силата на Духа да е подтикнала човешкото съзнание към благороден живот. Ето как ще разпознавате Силата на Духа – като усетите у себе си пълна увереност в желанието ви за благороден живот. Човек, който се е оставил да го ръководи Силата на Духа, няма колебания. Колебанията идват когато започне “умуването”. То измества увереността. Човешкият ум започва да се губи в догадки и няма вътрешна опора, на която да се опре, за да вземе решение. В края на краищата решението бива взето, но в съзнанието остава безпокойството и неуравновесеността В такъв случай мислите не са  праволиненйни и грешките спъват действията. Силата на Ума оставена сама на себе си  се проявява  като усещане за желание. Не като желание, а като усещане за желание. Разликата е голяма. Истинското желание винаги има за опора Силата на Духа, а усещането за желание произхожда от Ума. С него човек остава под влияние на намерението – няма действие, а има само намерение за действие.  С това не искам да кажа, че трябва да не вярвате на ума си, а да разпознавате кога той работи като проява на физическия свят и кога на Божествения свят. Умът на човек се създава и в двата свята: във физическия и в Божествения. Когато тръгва от физическия свят, той не умее да съпоставя фактите и няма способността да анализира. Той просто “работи” следвайки определена мисъл. Ако се проявява неговия Божествен произход, той ще има задълбоченост и анализаторско умение, защото ще  разсъждава върху основата на фактите, които създават съответната среда. Т.е. когато се проявява Божествения произход на ума,  човекът се превръща в мислещо същество. Той може да анализира фактите,  да  ги съпоставя  и да разсъждава, защото работи с мислите, а не върви след тях. И нещо повече – той произвежда собствени мисли, докато в другия случай умът следва мислите от пространството и така се стига до разнопосочност  и неувереност – човекът няма собствено решение, а работи под външно влияние. Когато умът работи като проява на физическия свят, той има ограничените способности да обслужва елементарните нужди на човешкия живот. Умът, чрез който се проявява Божествения произход, служи за укрепване на Силата на Духа. С него Силата на Духа проявява своята абсолютна увереност. Вие трябва да разграничавате едното състояние от другото – да знаете кога чия разумна същност ви влияе. Не може да отричаш Бога, което означава да си пълен невежа по отношение на своя произход, и умът ти да има подкрепата на Божествения свят. Няма как да ползваш нещо, което не познаваш. За да си отговориш коя разумна същност ти влияе трябва да си наясно, че  и физическия и Божественият свят имат своето влияние върху човека и са необходими за Живота. Разбирането за Живота, което се опира на вярата или безверието, определят човешката духовна принадлежност. Всеки трябва да знае, че има какво да научи както от физическия, така и от Божествения свят. Водещо остава Желанието – Желанието да  бъдеш личност, желанието да създаваш, да твориш или да рушиш; желанието ще определи мислите и действията и ще  събуди чувствата.

Какво е заключението в края на тези размисли?

Силата на Духа е  силата на твоята вяра. Само съзнателното отношение към Божествения произход на Живота, може да  просветли човешкият ум и да го свърже с Духа. Силата на Духа и Силата на Ума могат да бъдат равностойни само ако  Желанието произхожда от просветлено съзнание.