СИЛАТА НА ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА

Вие всички, които четете текстовете от поредицата “Езотерични записки”, трябва да сте наясно, че знанията, които идват при вас, са благословение за духовно развитие. Всичко в тези теми има отношение към връзката на човека с Бога и взаимното общуване с Него, с Природата, общуването между ума и духовната същност на човека. Вашето духовно развитие е потребност не само за вас самите, но и за цялата планета. Колкото по-усъвършенствана е човешката личност, толкова повече тя е потребна на Бога. Знание и познание са необходимите условия, чрез които вие трябва да се развивате.

Аз искам в тази тема да ви напомня за голямата необходимост от вашето лично отношение към проблемите на Мира  и Благоденствието в света. Вие навярно ще си помислите: „Какво  зависи от мен, след като не участвам в политиката?” И точно тук е грешката на мнозинството, населяващо планетата. Политиката е средство, чрез което шепа хора се стремят да управляват света и да създават своето материално благополучие. За съжаление политиката се превърна в употребения подход, чрез който едни хора идват на власт, за да сменят други хора, и нищо качествено ново не се получава от тази смяна. Нивото на съзнание на тези хора, които се занимават с политика, е деформирано, понеже то не работи за общото благо, а само за отделната личност. Излиза така, че само тези хора, които се стремят към власт и богатство, те се занимават с политика и така се опорочи една възможност, замислена като демократично развитие на обществото. Аз искам да ви попитам: защо духовните хора стоят встрани от управлението на държавите, от управлението на света? Не е ли това криво разбрано отношение към живота на обществото? Или споделяте мнението, че който започне да се занимава с политика, се превръща в мошеник?

Ето, върху тези въпроси трябва да се замислят хората и всеки да знае, че развитието на човечеството зависи и от него самия. Би трябвало всеки човек да се чувства съпричастен към проблемите на  обществото. Никой не бива да бъде пасивен наблюдател или, още по-лошо, напълно безразличен към това, което се случва в живота.

Аз искам да ви  подтикна  към размисъл и да ви помоля да си отговорите на  въпросите: „Защо не се интересувам от развитието на обществото? Защо не искам да участвам в дискусии, митинги, избори? Защо си мисля, че от мен нищо не зависи?” Та нали точно така с вашата пасивност давате  възможност на  егоистите и алчните за власт да управляват. Моята голяма молба е към всички хора, които имат свой духовен живот, да си дадат сметка какво постигат те, след като работят за своето духовно усъвършенстване, а остават затворени в рамките на определена духовна общност или дори и по-зле, като живеят усамотено, наслаждавайки се на пряката връзка с определено духовно учение. Според мен тези хора са само теоретици и ни най-малко не са в състояние да работят за обществото. А всъщност това трябва да е посоката за развитие на всеки духовен човек. Той така да подготви себе си, така да развива своето съзнание, че да може да се приобщи към интересите на обществото и да работи за тяхното облагородяване. Ако има някой от човешкия род, който може да помогне за развитието на обществото, това са духовните хора. Тези, които познават добродетелите и използват знанията, които те носят в полза на човечеството.

Моята голяма надежда е, че всеки човек, който се е докоснал до Учението на Христос, ще приеме вложената в Него мъдрост като свой подход както за своето собствено развитие, така и за развитието на обществото. Не си мислете, че Христовото учение е създадено за религиозните хора или че трябва то да си седи на страниците на Новия Завет. Христовото учение е Мъдрост, която трябва да служи на човечеството за неговото облагородяване. Всичко, което е записано там, е свързано с Живота. Животът с главна буква, защото засяга всички и всичко  съществуващо и подканва към преобразяване на модела на личните и обществени взаимоотношения. Аз приканвам всички, които са добре запознати с Христовото учение, да поразмишляват върху възможностите, които предлага то за развитието на обществото. Разсъдете, не е ли Христос Човекът, Който призовава за братство и равенство в света? А това не е ли първото и задължително условие, за да се постигнат    равни права  и блага за всички хора, да се постигне така желаната  справедливост? Обръщам се с молба към всички християни да потърсят в себе си онези чувства и мисли, които най-силно ги приобщават  към християнското учение и да ги използват за благото на обществото. Отговорете си на въпросите: „Не разбирате ли вие криво християнското учение? Защо си мислите, че като ви призовава към смирение, Христос ви призовава към овчедушие?”

Всеки човек, за да развие вложената у него Божественост, трябва да живее и работи така, че да може да послужи като пример за целомъдрие и благородство с цялото си поведение. Необходимо е всички хора, които носят в ума и сърцето си образа на Христос,  да се постараят да участват в обществения живот като негов коректив. Това означава всички християни да прилагат на практика знанието, което имат от Христа, и така да изпълнят Неговия завет за любов към ближния.

С това обръщение към вас Аз ви моля да се отречете от малодушието, от кривото разбиране за смирение и кротост и да погледнете на себе си като на призвани да установят в света силата на Божествената Любов. Аз също ви казвам: „Бъдете смирени и кротки”, но зная, че с този призив не ви подтиквам да бъдете овчедушни. Като ви говоря за смирение и кротост, Аз ви призовавам към християнска етика и мъдрост. Поразгледайте тази възможност в съзнанието си. Убеден съм, че ако внимателно разсъждавате, вие ще видите широките хоризонти, които ви дава християнската етика, за да можете да служите на справедливостта и да участвате активно в обществения живот. Точно това е най-необходимото и най-ценното в днешно време – да се извадят от Христовото учение всички онези съвети, които са дошли до вас чрез Неговите поучения и притчи, и да се използват като примери за  въвеждане в живота на Неговото послание: установяване на любовта към ближния като основа на човешките взаимоотношения.

Времето, в което вие живеете, изисква от вас да бъдете активни строители на Новия Живот. Това означава вие да сте в крак с извършващите се промени в света и Вселената като цяло. Вие можете да бъдете част от тези промени, като приложите на практика Христовото учение. Натам, към него, ви води и Божественият призив за промяна  във вашето  съзнание. И това не е връщане назад във времето, а осъществяване на нереализирания до ден днешен Замисъл на Твореца за ЖИВОТ ЧРЕЗ ЛЮБОВ.  Точно този най-съществен пропуск в човешкия живот досега е причина за назрелите промени. Говори се, че вие трябва да постигнете ново съзнание, а това означава привеждане на практика и пряко употребяване в Живота на християнските добродетели.

Толкова от мен засега. Надявам се да потърсите в себе си воля и възможности, за да проявите най-доброто, на което сте способни. И не си мислете, че това не се забелязва. Всеки, сторил и най-малкото добро, е полезен за Новото Време. Сега вие трябва така да живеете, че ЧРЕЗ СИЛАТА НА ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА И МЪДРОСТ ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЧАСТ ОТ ПРОМЯНАТА НА ЖИВОТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Бъдете благоразумни и изпълнени с любов!