ЗА ТВОЕТО ДУХОВНО БОГАТСТВО

Когато някой от Нас – Йерархията на Светлината – поиска да осъществи връзка с човешко същество, той  търси най-напред   информация за духовната същност, може би е по-правилно от наша гледна точка да кажа – информация за духовното съдържание на този човек.

В какво се състои разликата между духовна същност и духовно съдържание?

Когато говорим за духовна същност, трябва да разбираме наличието на всички онези качества в човешката душа, които формират интелектуалния потенциал на човека. Знаете от предходни беседи, че интелектуалния потенциал на един човек има своя изначална духовна същност и придобита духовна същност. Изначалната духовна същност е изградена от качествата, които Бог е вложил в човешката душа, т.е. това, което вие казвате, че човек си го има по рождение. И точно тук грешите, защото човек във всяко от своите прераждания, т.е. по рождение носи със себе си, освен дареното от Бога, и придобитото, отработеното и съхранено от  поредния си живот знание, което създава нови и дооформя вече съществуващи качества в човешката душа.

С духовната същност ние сме наясно, защото знаем, че никой не е подминат, на всеки жив човек, Бог е дарил частица от Себе Си, частица от Своя    съзидателен творчески Дух. Всеки човек, благодарение на Божията мъдрост, притежава и всички качества, които създават добродетелната основа на неговата душа. Въпрос на желание и умение е, всеки да прояви, ако не всичко, то поне част от дареното му духовно богатство.

За Нас е по важно духовното съдържание, защото както вече казах то е резултат от надграденото, от създаденото в личен план творческо проявление на личността, за всеки от поредните му животи.

Създаденото в личен план има изключителна стойност, най-вече, поради проявената творческа активност, а това означава че съответния човек не само се е трудил, но той е разсъждавал, анализирал, изследвал и в крайна сметка е обобщил всичко което е научил, за да го направи свое трайно знание. Това знание е придобито в процеса на духовното опознаване на обективната реалност, но още повече и в процеса на опознаването на субективната реалност, т.е. тук става въпрос както за самопознание, така и за опознаване на средата, в която човек живее. Без тези два фактора няма и не може да има напредък в духовното развитие на отделната личност и на обществото, като проявление на колективно съзнание. Защото колективно съзнание  съществува, независимо от това дали вие имате разбиране по този въпрос или не. Колективното съзнание се формира от излъчените в пространството ваши мисли, но само тези мисли, които имат стойността на самостоятелна енергийна единица. Сега ще обясня какво означава този факт.

Мисълта има стойност на самостоятелна енергийна единица тогава, когато съдържа в себе си яснота, целенасоченост и обективно познание. Щом в една мисъл се съдържат тези три компонента тя има активна енергия, т.е тя е силна мисъл, защото нищо не задържа нейните вибрации – всичко е пределно ясно и точно. И още нещо: когато една мисъл е ясна, целенасочена и носи познание, тя е подплатена и с убедително чувство на увереност, а това й придава допълнителен енергиен заряд. Чувството винаги придружава  мисълта, защото естеството на самата мисъл е такова, че, за да съществува, тя има нужда от отправна точка. Може би ще кажете, че умът е отправната точка на мисълта, но Аз бързам да ви предпазя от грешка. Чувството е отправната точка на мисълта. Тя – мисълта, възниква от потребностите на душата. Ако душата има потребност да създава, да твори ще се появи чувството на желание за творческа дейност и тогава  мисълта ще обслужи това чувство, като му даде съответно направление и форма. Но душата ще изяви тази творческа потребност, ако е в състояние на уравновесеност и хармонична връзка с ума. Така ще се породи усещане за бодрост и жизнерадост. Това усещане създава чувството, което търси градивните сили най-напред в организма и след това в Природата, за да може да твори. Като търси градивните сили в организма, чувството се отправя най-напред към сърцето, защото то притежава изначалната творческа енергия на Духа – Създател на съзнателния Живот. Този Дух не трябва да се бърка с Духа, който работи в клетките на живия организъм, защото клетките дължат своя живот на програмирана енергийна система,  като получават своята активност чрез кръвта.  Два са основните източници на енергия в организма: кръвта и сърцето. Но това е въпрос за друга беседа. Та, когато чувството отиде от душата в сърцето, то постига своето обективизиране – превръща се в реално съществуващо чувство. В  първичния си вид изхождайки от душата, то се проявява като импулс,т.е.в качеството на мимолетно, краткотрайно проявено чувство.  Импулсите на душата съдържат в себе си енергията на желанието, а когато импулса се внедри в сърцето, придобива и енергията на съзиданието – енергията на Духа Създател на Живота. За да има положителен резултат, което означава,  да се обективизира чувството, да го приеме човешкото съзнание като реално съществуващо,  трябва енергията на желанието да се хармонизира с енергията на съзиданието. Тогава говорим за хармонична връзка между душата и сърцето, проявява се кохерентната връзка на Съзиданието и се създава потребността от творческа активност. От постигането на този резултат съдим за силата на отправната точка на мисълта. Ако тази сила носи в себе си необходимият енергиен заряд, то нейните вибрации ще постигнат пълна интеграция с вибрациите на ума и ще породят съответната на желанието мисъл.

Новосъздадената мисъл ще притежава чувството на увереност. Защо?  Защото нищо до тук не е попречило на добрите творчески сили да се проявят: налице са яснотата, целеустремеността и познанието на така организираната мисъл. Тя ще бъде творящата, съграждаща мисъл, чрез която личността ще проявява своите умения и способности.  Но това може да бъде постигнато само ако между душата, сърцето и ума съществува градивна хармонична връзка. Изходната позиция за постигането на тази  връзка е състоянието на уравновесеност на душата. Това означава, че всеки човек, трябва добре да преценява своите желания.

Казах по-горе че мисълта ще обслужи чувството.   Разбирайте, че става въпрос за възможностите на ума да контролира желанията, т.е. да контролира породилите се чувства в резултат на определено желание. Така личността ще има разумно изградена програма за действие, защото приоритетно ще бъде решаван всеки въпрос свързан с човешките желания. Ще има последователност и взаимна обвързаност между      желания, чувства и действия.

С казаното до тук не ви препоръчвам да се превърнете в статистици на своите чувства и желания, да ги водите под отчет, и да действате като програмирани роботи.

Изживявайте свободно своите чувства, радвайте им се и ги помнете като свои светли преживявания, но точно, за да бъдат светли преживявания, ще трябва да сте наясно с произхода и подтика на желанията към които се стремите. Така вашето духовно  съдържание ще се отличава с пъстротата и богатството, които могат да бъдат постигнати само в общение с Божията Мъдрост и Любов. Като работите чрез Божията Любов и Мъдрост, ще имате необходимите ви яснота, целеустременост и познание. По този начин вие ще създадете благоприятните условия за надграждане на стойностите, които определят вашето духовно съдържание. В пространството ще бъдат излъчвани силни мисли, тези за които казахме, че имат стойността на самостоятелна енергийна единица. А това са мислите, които формират колективното съзнание.

За съжаление не всяка силна мисъл носи положителен енергиен заряд. Животът, който сега води човечеството е затлачен от хаотичните мисли на хората и се налага потребност от неговото пълно преосмисляне – човешкото общество се нуждае преди всичко от социално и нравствено обновяване. Нивото на колективното съзнание ще определи посоката на обновяването и дълбочината на преосмислянето. За целта е необходима разумна, и светла силна мисъл. Този факт изисква повече от всякога духовното прераждане на всяка човешка личност.