ОСЪЗНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО

Когато насочвате вашето внимание към определен аспект на живота, задействате Първичната Творческа Сила, вложена  в човешката душа. Така създавате задължителното условие за ползотворна работа на Ума.

Първичната Творческа Сила сама по себе си не би била градивна, ако не я „улови”  ума и не я предостави на разума, за да я оползотвори.

Първичната Творческа Сила съдържа  в себе си Идеята на Божествения творчески Принцип, но за да се разгърне той  в условията на земния човешки живот, ще трябва човешкият ум да разпознае Идеята, и да я употреби като сила на съзиданието, защото тя е Съзидание, проявление на съзидателната Сила на Духа – Божия Дух, частица от който живее във всяка човешка душа.

А какво е съзиданието в условията на земния живот? То е резултат от отлично постигната хармония между Първичната творческа Сила, вложена в човешката душа и ума в качеството му на създател. В това си качество умът  достига нивото на разум. Постигнатия синхрон дава резултата на градивната творческа дейност определен като Съзидание.

Умът е принцип, а разумът деятелност. Затова умът винаги търси, а разумът разсъждава и обобщава.

Търсене  има тогава когато умът работи за собственото си утвърждаване и развитие. Вниманието е функция на ума, а разсъждението – функция на разума. Умът винаги търси Идеята, и когато я открие задейства вниманието. Вниманието и разсъждението служат на съзнанието, защото чрез тях умът и разумът създават познанието – трайното знание придобито от живия опит, което формира съзнание.

Умът е принцип, защото определя правилата, според които Духът проявява в условията на земния живот Творческата Първична Сила. Те са две основни правила: внимание и устойчивост.

Казахме, че вниманието е функция на ума, сега трябва да знаем, че устойчивостта се свързва с мотивацията, устойчивостта е производно на мотивацията.

А какво е мотивация? Ясното разбиране защо ти е необходимо нещото към което се стремиш. Ясното разбиране ще придаде смисъл на желанието и стремежът към определената цел.

Целта  и желанието се свързват с потребностите на Живота, а потребностите възникват от внедрената Идея на Божия Промисъл за развитие на Духа в условията на земния живот. Всичко, което живее и намира своето проявление в земния живот е подчинено на Божия Промисъл, най-малкото защото то съществува като проекция на Мисълта на Създателя.

И сега: човешкото съзнание получава пълнотата на осъзнатост тогава, когато умът и разумът са постигнали последователност на своето проявление: внимание, устойчивост и разсъждение.

Едва когато умът и разумът са се запознали с цялата верига от психични процеси, които формират мотивацията за определено действие, можем да говорим за волеизява в името на конкретно осъзната цел.

Когато вниманието е целенасочено и устойчиво, може да се постигне пълнота на съзнанието, защото в този случай са активирани и всички други фактори, които съдействат за градивно  съзнание (осъзнато съзнание)., т.е. разбиране за съществуването и проявлението в живота на Божественото творческо начало. Без разбиране и пълно безрезервно възприемане на Божественото творческо начало, т.е. без необходимото знание и пълната вяра, че Бог е творчески принцип, няма и  не може да има осъзнатост на съзнанието, а това ще рече:

Аз съм творец тук и сега. Всяко мое действие е стимулирано от творческата градивна сила на Божия Дух. Божият Дух гради чрез творческото участие на моето човешко съзнание, за да достигне то нивото на осъзнат Божи Служител – ниво на Божествено съзнание, частица от Великото съзнание.