КВАНТОВИ ЗАВИСИМОСТИ МЕЖДУ ДУХОВНОТО ЗНАНИЕ И ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ

Условията при които живее и се развива съвременното човечество никога не са били толкова екстремни. От каква гледна точка ги определяме като екстремни? От гледната точка на нестандартното човешко мислене. Защото стандартното човешко мислене ще свърже казаното с все по-активно изразяващата се агресия, но в случая не става въпрос за насилие или зловдредни мисли.

Когато говоря за екстремните условия на съвремието, Аз имам предвид най-вече проявите на изключителната динамика на енергията в пространството. Динамиката на енергията е причина за бурните промени и е резултат от непрекъснато менящите се енергийни зависимости между материя и дух.

Уточнявам: екстремните условия на  съвремието са следствие от динамиката на енергията, а динамиката на енергията е следствие от енергийните зависимости  между материя и дух, и като е така, редно е да обясним в какво и защо се проявяват тези зависимости.

Динамиката на енергията е обяснена от един от основните принципи на Вселената, наречен Принцип на вибрацията. Той обяснява, че нищо не е в покой и всичко  се движи. Логично е да приемем, че щом има движение ще има и промяна. Тук не става въпрос за Закона за движение от Нютоновата физика, а за фини енергийни влияния на реално действащ принцип за активност в Природата.

Няма активност без движение и няма движение без активност. За какво говоря в случая? За зависимостите между дух и материя. Активността е еманация на Духа, а движението проявление на материята, като следствие от еманацията на Духа. Тоест, движението се поражда от активността на Духа, защото Духът излъчва от себе си Импулса на Съзидателната Сила. Затова когато говорим за еманация на Духа и последващо проявление във вид на активност, трябва да знаем, че става въпрос за Импулс на Съзидателната Сила. Активността винаги се свързва с Инициативата, а когато говорим за движение, трябва да се знае, че става въпрос за излъчване на сила с определено направление. Инициативност, когато става въпрос за Активността на енергията, можем да открием в характера на Информацията вложена в Идеята на Съзиданието. Същата Идея определя и Силата и Направлението на съответното движение.

Импулса на съзидателната сила е причина за квантовата природа на енергията. Защо? В Импулса на Съзидателната Сила, е вложена Идеята на Съзиданието. Той (импулса) е внедрен във всяка „веществена” частица енергия и е  носител на информацията за конкретното предназначение на съответната енергия. Излъчва се на  части (кванти), за да може да присъства във всяка частица на всяко от нивата на нейното проявление, тъй като Идеята на Съзиданието, има    едно основно предназначение –  да съгражда, независимо от вида енергия, в който е внедрена. Всичко във Вселената е подчинено на тази Идея – Идеята на Съзиданието. Тя е „Продукт” от Мисълта на Твореца, Мисълта на Създателя, а това ще рече, че е резултат от Неговия Промисъл за Сътворението. Затова енергийните зависимости между Дух  и материя възникват от степента на усвояемост на тази Идея – Идеята на Съзиданието. Тези зависимости имат проявление както в човешкото съзнание, така и в Съзнанието на Вселената. Аз нямам за цел да говоря сега за Съзнанието на Вселената. По-важното в случая, е да се спрем на възможностите за проявление на тези зависимости в човешкото съзнание.

Кога можем да говорим за проявление на енергийни зависимости на Дух и Материя в човешкото съзнание?

Винаги когато работи човешкият ум.

Защо?

Защото, за да се прояви човешкият ум,  му е необходима колкото връзката с Духа, толкова и връзката с материята ( в случая мозъчната клетка ).

Енергийните зависимости  между Дух и Материя в човешкото съзнание (както и в Съзнанието на Вселената), имат изначално създадена твърде прагматична програма за синхронна работа. Творецът – Създател на Живота е предвидил необходимостта от този синхрон, и  е направил възможното за неговото разумно проявление в рамките на един земен човешки живот. Това означава, че ако човек възприема себе си като Божие творение, ще има съзнанието за стойността на собствения си произход и предназначението на живота, който му е дарен.  Когато човек осъзнато възприема себе си като Божествено творение, отваря всички свои сетива за финото енергийно влияние на Идеята за Съзидателност – еманацията на Духа на Сътворението. Тогава той винаги ще възприема творческия импулс на Съзиданието и всяка негова мисъл, чувство и действие ще бъдат подчинени на градивната творческа инициативност.

Вече казахме, че за да има активност, трябва да има инициатива. Инициативата идва от осъзнатото възприемане на Идеята за Съзиданието. Колкото повече един човешки ум е близо до разбирането за Божествения произход на човека и живота изобщо, толкова повече ще се доближава до възможностите за усвояване на съзидателните сили. Щом съзидателните сили бъдат усвоени, ще последва ясна и конкретно организирана човешка мисъл. А това означава предпоставка за инициативност и креативност на човешкия ум. От там и разгръщане на  творческите възможности. В такива случаи се говори за светлина в съзнанието.

Светлината в съзнанието не е нищо друго, освен просветеност в резултат на правилно усвоените енергии от Природата. Щом човек възприема безпрепятствено енергиите от Природата, той ще има всички необходими жизнени сили за правилно функциониране на мозъчните клетки. Те ще бъдат жизнени и здрави, а това вече означава, че тази материя ( мозъчните клетки ) ще може да възприема и излъчва  Силата на Съзидателната енергия концентрирано и безпрепятствено, според нейното направление.

От тази кратка информация, надявам се, става разбираемо, че е съществено важно, човек да има знания за своя произход и произхода на Живота. Истината за Сътворението отваря всички възможности на човешкия ум за правилно, последователно и устойчиво отношение към самия себе си и Живота.

Когато липсва самосъзнание и е налице повърхностно отношение към Живота, тогава възникват противоречия между енергийните зависимости в човешкото съзнание. Това означава, че активността на човешкият ум и  движението на човешката мисъл се разминават с активността на Духа и движението на Съзидателните Сили, произтичащи от Мисълта на Твореца – Създател. Явяват се противоречия не само в човешкото съзнание, но и в обществото.  Затлачената човешка мисъл създава бариери пред съзнанието и то не може да възприеме изпратените към него градивни сили на Твореца. Тогава енергийните зависимости се открояват най-ярко, защото се виждат преките последствия от нарушенията на изначално създадения синхрон на енергийните зависимости между Дух и материя.  Създават се екстремните условия на съвременния живот. Динамиката на енергията постига разнопосочни, неадекватни стойности и се превръща в причина за тежки недоразумения.

За да не се стига до този нежелателен резултат, е необходимо човешкият ум да усвои знанието, което могат да му дадат добродетелите, поне тези пет: Благоразумие, Благородство, Добродушие, Достойнство и Човеколюбие. Опознаването на тези добродетели може да осигури необходимата просветеност на всеки човек, и тогава той ще притежава онова духовно знание, което ще му даде най-благоприятните възможности за усвояване на Идеята за Съзидателност. Енергията, която може да постигне човешкият ум с усвояването и употребата на тези добродетели има стойността на чиста Божествена енергия. Тогава той ще бъде здрав и жизнерадостен. Ето, в този случай говорим за квантови зависимости между духовното знание и човешкото здраве,  защото:

Придобитата в следствие на последователна духовна работа енергия, има пряко влияние върху всяка клетка в човешкия организъм.

На фино енергийно ниво Духът съгражда, или ако е деструктивен, разгражда материята. И това е така защото Мисълта (информацията) направлява енергията. Каквато мисъл си вложил в ума си, такова чувство ще възпроизведеш в съзнанието си.

В зависимост от разнопосочността или синхронността между мисъл и чувство се развиват енергийните зависимости между Дух и материя в човешкото съзнание. Тези фини енергийни влияния могат сполучливо да бъдат управлявани от облагородения, добродетелен човешки ум.