ЗА ДА ВЛАДЕЕТЕ ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА

Животът на всеки човек е строго организирана система за интегриране на човешката душа в материалния свят.

Човешката душа носи винаги позитива на добрата Божия воля. Тя  (Божията воля) е преди всичко еманация на    изначалната Божия  Любов създала условията за Живот и самия Живот за различните нива на Сътворението.

Как трябва да разбирате и най-вече да приемате Божията воля?

Преди всичко е важно да знаете, че нищо във Вселената не може да се разглежда като напълно самостоятелно съществуващо явление. Всяко нещо съхранява в себе си Божествената частица  на Живота. Добре е да я възприемате като   семката на ябълковия плод, например, или като всяко друго семенце, което като попадне при добри условия създава живот.

Божествената частица на Живота съхранява в себе си основната жизнена Сила, която е необходима на човешкият организъм през целият му живот. Тя не е Душа, но без нея Душата не може да се развива.

Как да се разбира този факт?

Като проява на Божията воля. Точно тук и най-вече във взаимодействието между Божествената частица на Живота и Душата се проявява Божията воля. Божествената частица е Дух – частица от Духа на Сътворението. Тя съдържа в себе си Програмата за развитие на съответния вид. Няма и не може да има развитие в отсъствието на Духа. То е все едно да направиш една пластмасова кукла и да искаш тя да ти проговори. Няма как да стане, защото в нея  не  е внедрена Божествената частица  на Живота. Тя идва във вашия свят, заедно с Душата. Те винаги са заедно. Душата е дом за Духа. Той има водещата роля в човешкия живот и изобщо в Живота,  но за да може да се развива са му необходими условия. Първото и най-важно условие е наличието на Душа. Второто важно условие е наличието на среда, в която Душата да се внедри. Не казвам да се въплъти, защото така вие ще възприемете само мисълта за човешкото тяло. Душата е внедрена изначално според Божията воля, във всяко материално и духовно явление, във всичко Съществуващо.

Като Божествена Частица, Духът е най-висша изява на Божието присъствие в материалния свят. Най-лесно Той може да бъде открит в Неговата изява като Сила на Сътворението. Това означава, че  във всеки елемент от Природата присъства Духът, и тъй като е носител на    Божията воля, става Първопричина за взаимодействие с Душата.

Душата е енергийна субстанция и присъства във всичко като първооснова за неговото сътворение. В случая трябва да разбирате, че енергията създател на всичко съществуващо е субстанциалната реалност, която обхваща цялото сътворение и тя във вашето съзнание присъства като представа за душа. „Душа” е термин, който се използва, за да може човешкият ум да възприеме Необятното. Необятното е енергията на Живота или както вие сте възприели да казвате – жизнената енергия. За да може тя да съгражда, Духът  извършва своята  мобилизираща роля на ниво фино енергийно взаимодействие.

Кой активира Духа, за неговата мобилизираща роля?

Божията воля, която, както вече казахме, е еманация на Божията Любов. И какво се получава? Божията Любов излъчва Сила, и тъй като това е Сила на Божията Любов, там където тя достигне създава Живот. Това е живото проявление на Силата на Сътворението, което ще рече на волята на Твореца.  Чрез Силата на Сътворението Духът твори и затова го определяме като Духът на Сътворението. В Него присъства „Записът” за проявлението му в материалния свят. „Записът” по своето съдържание представлява  Програма за развитие на Съществуващото. Тя има различни профили на своето съдържание, чрез които е овеществена Мисълта на Твореца, като Негова Воля.

Още в началото казах, че Божията воля е еманация на Божията Любов. И ето как кръга се затваря: става ясно още веднъж, че Началото на Началата е Божията Любов. Тя е създател на Живота, но за да се стигне до овеществяването, до материализирането на произхождащата от нея градивна Сила, трябва да се включат във верига от взаимодействия Духът и Душата.

Какво представлява веригата от взаимодействия между Духът и Душата?

Първото ниво на което се осъществява взаимодействието е субстанциалната реалност. Това ще рече, че енергията на Живота – субстанциалната реалност, която създава Необятното, приема в себе си Духа, и в зависимост от профила на Неговото съдържание, създава условията за пълното му усвояване.

Пълно усвояване на Духа от Душата представлява безрезервната интеграция на Духа в качеството му на Сила на Сътворението в структурите на субстанциалната реалност, т.е. това е неговото внедряване, което създава  аналите на жизнената енергия. Не звучи странно, защото аналите на жизнената енергия представляват „летописа”, т.е. информационното съдържание на и за Необятното. Всяко  съществуващо нещо – явления факт, вещество, съдържа в себе си информация за своята предопределеност, както и информация за своето минало и за придобитото знание. За да започне реализацията на животосъграждащата Програма на Сътворението, най-напред е необходимо информацията да обозначи действието.

Затова на първо ниво се извършва разпознаване на „Записа”, което означава усвояване на информацията, т.е. съдържанието на Програмата най-напред се възприема като Волята на Твореца, за да може тя да премине на второ ниво от своята интеграция, и да се прояви като Сила.

Тогава започва следващата фаза от взаимодействието между Духът и Душата, която се проявява като последователната градивна промяна на Божията воля. Спомнете си, че първо  определих Божията воля като еманация на Божията Любов. Това означава, че трябва да си дадете сметка, за качеството и възможностите на верижните взаимодействие между Духът и Душата. Основата на взаимовръзката между тях е Божията Любов. Произтичащата от нея воля на Твореца носи смисъла и съдържанието на нейната Сила, затова тя Е Сила на Сътворението. Тези факти доказват висококачествената, а в случая това е съвършената  взаимовръзка между Дух и Душа като подвластни на Божията Любов Сили на Сътворението.

Веригата от взаимодействия следва своята последователност чрез съвършено програмираното качествено проявление на Божията воля. Затова възможностите на верижните взаимодействия винаги имат високия резултат на животосъграждаща Сила. За живота в Природата,  където тези Сили    действат без влиянието на човешкият ум, процесите на взаимодействие се извършват  според предопределеността на „Записа” в Програмата на Сътворението, т.е. там действа напълно безрезервно Божията воля. Други са фактите, когато става въпрос за човешкия живот. Впрочем, това е причината за тази лекция: още веднъж да бъде показана плътната връзка между Божията Любов и    съществуващият Живот.

За човешкия живот, предопределеността, която съществува в Програмата на Сътворението има частично влияние. Точно за това взаимодействието между Духът и Душата се осъществява различно от това в Природата. В Природата Божията воля    работи планомерно, докато в човешкия живот, тя е подложена на анализ и преосмисляне от човешкият ум. Под негово влияние усвояването на Духът от Душата става  на различни нива, с различно качество и    последователност. Има случаи когато се стига да прекъсване на връзката помежду им, но това са вече екстремните положения, които унищожават Живота на Душата.

За да бъде градивно взаимодействието между Духът и Душата в човешкият живот, е необходимо Умът да    възприеме Божията воля с пълно доверие в Нейната  святост и Съзидателност.  Когато  Умът не се вмъква в Душата като различните форми на съмнения, недоверие и колебания, тогава взаимодействието между Духът и Душата се извършва планомерно, ритмично и на практика Умът съдейства за осъществяването на верижните взаимодействия помежду им. Дори нещо повече,  Умът може с доверие да ги проследи и да се възползва от тях, като предостави придобитото знание на съзнанието.

Сега досещате ли се защо някои духовни учения призовават чрез различни медитации да  се превъзмогва влиянието на Ума. От този призив може да има полза само, ако човек правилно разбира какво означава това.  Аз го разбирам като способност на човешкия ум да се дистанцира от проблема, за да може правилно да потърси причината, която го е създала. За тази цел, човешкият ум трябва старателно да развива способностите си за аналитично мислене. Не бива човек да се настройва против собствените си умствени способности и подозрително и с недоверие да гледа сам на себе си, но напротив – старателно да ги развива. Как? Като потърси истината за влиянието на Божията воля върху човешкия живот. Когато човек възприеме Знанието за Божието Присъствие в човешкия живот, когато  възприеме Истината за ролята и значението на Божията Любов, само тогава ще може да си обясни правилно кога, какво чувства, и кога и как да постъпва.

Правилното взаимодействие между Дух и Душа  създава хармония    между Ума и Чувствата, създава стабилност на знанията и съдейства за създаване и утвърждаване на благоразумие и благородство в човешкия живот. Защо? Защото това взаимодействие е обусловено от Божията Любов и е проява на нейната живототворяща  Сила.

Търсете и опознавайте Божията Любов, за да владеете тайните на Живота!