ОЩЕ ОТ ЗНАНИЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА

Светлина и Любов, деца мои! С този поздрав се обръщам към всички вас, които носите в сърцата си Божията искра. А Божията искра има само едно истинско проявление: Любов. Така че тя е в сърцата ви, но осветява душите и умовете ви, прави светът около вас човеколюбив и поради това светъл и богоугоден.

Две думи от казаното до тук искам да разгледам заедно с вас: Божията искра и богоугоден.

Божията искра е свръхестествен и свръхприроден феномен. Впрочем, тя може да  бъде възприета така само от позицията на човешкото разбиране за естествения произход на всичко сътворено. За вас е необходимо да знаете, че най-естественото нещо, това е Божията искра. Понятието „Божия искра” се използва като поетичен образ на най-съществената живототворяща сила – Съзидателната Сила. Тя идва при вас „въплътена” в енергийната конструкция на информационно-силовата частица. За нея ви беше обяснено в предходната лекция. Там беше казано, че електричеството е сила, а магнетизмът е памет. Сега Аз ви казвам, че двете заедно представляват едно цяло и това цяло се нарича  Съзидателна Сила на Сътворението. За нея също ви е говорено в предходни лекции, но едва сега е отредено Аз да ви кажа, че Съзиданието е Сила, защото обединява в едно Цяло Мисълта на Създателя и Силата на Неговата Любов. От това, което ви казвам ще трябва да ви стане ясно, че говоря за единението ни мисълта и чувството: Мисълта носи Силата, а чувството носи информацията. В същото време ние твърдим, че Мисълта също е информация, а чувството притежава сила. Как да се разбира всичко това? Като доказателство за наличната неразривна връзка между двете основни явления изграждащи Сътворението: информация и сила. Двете заедно съществуват като структурна единица на Сътворението: информационно-силовата частица, а в активността на тази частица трябва да търсим Съзидателната Сила. Тя е Съзидателна, защото съдържа в себе си Силата (Мисълта) на Твореца, и Неговата Любов, която приемаме като Информация.

Любовта има стойност на Информация, защото съдържа в себе си Указанието за начина на проявление на Силата – Добронамереност.  Мисълта има стойност на сила, защото е проявление на Волята на Твореца. Чрез единението на двете, Ние казваме, че работи Силата на Духа. А това какво означава? Означава, че Силата на Духа е живото проявление, действащият фактор на Божията Любов.

В тази лекция говорим за Силата и Информацията като за Явления.

Според Нас явление има там  където има взаимозависимости в действие. Това означава, че на фино енергийно, квантово ниво, се проявяват взаимодействия между елементите на Сътворението: информация и сила. И отново ще уточня: Любовта на Създателя, като основно информационно направление, определя качеството и посоката за проявление на Силата, т.е. на Мисълта,  а в нейния живототворящ аспект, това е Мъдростта на Създателя. Ето ги отново заедно двата структуроопределящи елемента както за Божествения, така и за Духовния и също толкова за Физическия свят.

Когато ви говорим за Силата като Явление, вие трябва да разбирате, че в това явление взаимно се активират Мисълта, Волята и Мъдростта на Твореца. А когато ви говорим  за Информацията като явление, ще знаете, че там в една посока се активират Желанието и Добронамереността на Твореца. И тъй като Неговото Желание да създава, да твори красота и Живот е безусловно и се проявява като Всеотдайност, Ние говорим за Любовта на Бога.

Любовта на Бога определя стойността на Сътворението. Тя се измерва с едно определение на действащите Сили: Добротворство.  Това е наименованието, което дава най-краткото пояснение на действащите Сили на Съзиданието. Така разбираме, че Съзиданието е Добротворство, което в пълния смисъл на съдържанието на тези думи означава, че Животът е живото проявление на Божията Любов.

Във Физическия свят действа проявлението на Силите на Съзиданието, но те са само основата на Съществуващото в този Свят. Защото чрез тях Създателят е подготвил Условията, определил е възможностите за тяхното оползотворяване, но е предоставил на човешкото съзнание да ги опознае и възприеме. Това означава, че Създателят като Велико Съзнание е дал възможност на Своето Творение – човешкото  съзнание, да използва също толкова активно Силите на Съзиданието. Така човешкото съзнание става част и дори неразделна част от Великото Съзнание, защото му е дадено правото на творческа дейност. По този начин творческата активност намира пълно проявление на всички нива на Сътворението. Тя работи напълно безусловно при всички форми на живот  във Физическия свят: растенията, минералите, животните – всички се намират под влиянието на творческата активност. Тя е следствие от творческото начало вложено от Създателя още в основния структуроопределящ елемент на Сътворението – Информационно-силовата  частица, в която се заражда Съзидателната сила. Остава човешкото  съзнание да  осъзнае и разумно да използва установеното Правило за съществуването и еволюцията на Сътворението – пълното проявление на безусловната всеотдайност,  която вие познавате и възприемате като Божията Любов.

Като частица от Великото Съзнание, човешкото съзнание има всички възможности да се проявява чрез безусловната всеотдайност. За сега това е невъзможно – впрочем,  възможно е само за единици, защото човешкият ум все още не е преминал през всичките необходими степени за  изграждане на съзнание с високо осъзната форма на Живот. Степените на съзнание, които може да създаде човешкият ум са свързани с условията  във физическия свят. Те са известните ви три основни степени, и е добре да знаете, че всяка има свои съставни форми за развитие.

Трите степени са:

1. Степен на подсъзнание.

Формите за развитие са:

– усъвършенстване на способностите на клетъчната памет;

– усъвършенстване на връзката между образното и логическото мислене;

– усъвършенстване на формите на интуитивното познание;

2. Степен на съзнание.

Формите за развитие са:

– постигане ниво на самосъзнание;

-постигане на самостоятелен мисловен процес върху основата на правилно отработената връзка между образното и логическото мислене;

– осъзнаване на  връзката между човешкото и Великото Съзнание.

3. Степен на свръхсъзнание.

Форма за развитие.

– постигане на единение между човешкото и Великото Съзнание.

На сегашния етап от своето съществуване човешкият ум е постигнал частично изграждане на втората степен от съществуването на човешкото съзнание, и втората от формите за развитие: самостоятелен мисловен процес. Веднага искам да уточня, че тази форма все още не е усвоена от всички хора. Тук се забелязват различни нива на усвояване и създаване на самостоятелно мислене. Има много напреднали хора в тази посока, но има и доста изоставащи, които все още не умеят да си служат правилно с мисълта. Това означава, че те я приемат само като вид информация, без да могат да боравят със знанието на което е носител съответната мисъл. И ето го доказателството, че тези хора все още не умеят да разсъждават. В същото време не бива да се забравя, че мисленето е процес, в който участва и психиката. За да могат да разсъждават, хората трябва се научат да съпоставят фактите от действителността като ги анализират и обобщават, тогава ще  могат да се възползват от предимствата на логическото мислене, и като го свързват с образното мислене и интуитивното познание, ще могат да постигнат по-високото ниво на съзнание – разумно осъзнатото възприемане на себе си и на Живота в неговата цялост. Едва тогава можем да говорим за осъзнаване на връзката между човешкото и Великото Съзнание.

На този етап от  съществуването на човечеството, мнозинството от хората са твърде далеч от разбирането за ролята на Божието присъствие в Живота и изобщо в Сътворението. Затова не можем да говорим без притеснение, че ще бъдем правилно разбрани и за втората дума, която посочихме в началото като обект на Нашето внимание: богоугодно. Разбирането за значението на тази дума се свързва с разбирането за ролята на Създателя в човешкия Живот.

Божествената наука, казва, че Правилата, които създават хармонията в Природата са напълно същите правила, които създават хармонията  в човешкия организъм, от една страна и градят хармоничната връзка между човешкото и Великото Съзнание – от друга.

Този, който познава Принципите определящи основните Правила за благоразумен живот ще се възползва от знанието, което носят те, а това означава, че няма да върви срещу течението, и ще плува спокойно във водите на Живота. За такъв човек казваме, че живее богоугодно, защото той е достатъчно просветен, за да не навлиза в конфликт с основните Сили на Сътворението.

Да живееш богоугодно изисква непрекъснато да се учиш, за да познаваш Науката за Живота.