ГОЛЯМАТА СИЛА НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ

Да събуди човекът най-доброто в своята душа – в това стои голямата сила на човешкия разум. Но тук веднага възниква въпросът: На какво ниво е човешкият разум, и способен ли е да разбере своето призвание?

Всеобхватна е действителността на съвремието, и в своето многообразие тя може да предостави неподозирана възможност на човешкия разум за неговото развитие. Съществува, обаче и друг вариант – човешкият разум да се разпилее в многообразието и да не успее да достигне до конкретно определена цел. Трябва ли да мислим тогава, че в своята Мъдрост, Създателят не е бил достатъчно далновиден когато е създавал тази реалност? Разбира се, че не. Самата мисъл за подобен пропуск просто не е реалистична. Тогава къде е съхранена истината? Отговорът е: В човешкият разум. И ето, че възниква въпросът: А къде остава Висшият Разум – Разумът на Създателя? Ще ви отговоря веднага: Разумът на Създателя е първоизточник на всяка Идея, която създава Живот. Логичното мислене, ще ни помогне да разберем, че ако знаем тази истина и безпрекословно я възприемаме като отправна точка за всяко действие на човешкия разум, то тогава следва напълно естественото обяснение: човешкият разум е проекция на Висшия Разум и също като Него, трябва да измине своя път на развитие.

Тази истина не е скрита за никого. Всеки може да я възприеме, още повече, че тя е казвана в прав текст, вече много пъти. Защо тогава, човешкият разум все още стои встрани от своя Създател? Защото не познава добре собствените си способности, и защото не вярва в Мъдростта на своя Създател.

Човешкият разум като проявление на човешкия ум, все още не може да формира свой достатъчно интелигентен профил, за да достигне нивото на съавтор на Висшия Разум. Представете си една житна нива. Слънцето огрява цялата площ и до всяко стръкче достига обилна светлина. И въпреки това виждате, че има участъци в тази нива, които са по-силни, и други, които са по-слаби. Защо се получава така? Защото семената засети на тази нива, колкото и да си приличат външно, като съдържание имат различен енергиен заряд. Вярно е, че във всяко зрънце има зародиш, но също толкова е вярно, че всеки зародиш има свой личен потенциал, който определя енергийния му заряд. Когато зрънцето покълне, то ще покаже чрез стръкчето на което е дало живот какъв потенциал съдържа неговият зародиш. Какъв потенциал има един житен зародиш? Той съхранява в себе си жизнена енергия и информация, които са му нужни за неговото собствено развитие. Жизнената енергия ще задвижи информацията, когато получи необходимите условия за своята активност. Главното условие за активирането на жизнената енергия е да получи Време и Пространство. Всеки жив организъм, за да прояви своя личен потенциал, има нужда от Време и Пространство.

Времето и Пространството са задължителното условие, за да се прояви каквато и да било идея. Впрочем, Идеята може да се разгърне единствено когато получи достъп до Време и Пространство. Всеки жив организъм, преди да прояви себе си, съществува като Идея. Във физическият свят Идеята се трансформира в зародиш, и това е причината зародишът да съхранява в себе си жизнена енергия и информация. Тези два компонента изграждат Идеята.

Когато говорим за Идея, Ние имаме предвид умствения свят, а когато говорим за зародиш, имаме предвид физическия свят. Става въпрос за една и съща духовна структура, и за нейните две форми на съществуване. Кога Идеята получава достъп до Време и Пространство? Когато с нея се свърже Мисълта. Но бързам веднага да ви кажа, че тук не става въпрос за коя да е мисъл. Говорим само за ясна и конкретна мисъл. Ще я определя като мисъл-решение, защото само такава мисъл служи като направление. Когато се създаде ясна и конкретна мисъл, тогава възникват и Времето и Пространството. Затова такава мисъл служи като направление, защото създава Времето и Пространството. До този резултат се достига, защото Идеята, която съдържа в себе си жизнена енергия и конкретна информация е получила стимула, който може да й даде само мисълта-решение. Решението автоматично създава Времето и Пространството – отначало като минимум възможност за развитие, т.е като условие, което в процеса на разгръщане на Идеята се превръща в жизнена среда за развитие, превръща се в жива реалност.

Да се върнем сега на житната нива. Казахме, че там покълналите стръкчета са оформили по-силни и по-слаби участъци. За да покълнат житните зърна, значи до всяко от тях е достигнала светлина. Какво е нейното значение? Значимостта на светлината идва от нейната способност да пренася информация. В случая става въпрос за Мисълта на Създателя. Това е най-активната Мисъл-Решение, защото Тя има едно основно предназначение – да създава Живот. Затова тя е основния стимул, който създава Живот. Там където има светлина, има и развитие. Какво трябва да се разбере от този пример? Мисълта на Създателя, дава Живот на всяко живо същество, в случая на житното зърно, защото има категорично изразена яснота: да създава Живот. Като Мисъл-Решение, тя е стимул за целия интелектуален потенциал на живия организъм. Житното зърно като жив организъм, възприема светлината, макар и вложено в почвата. Тя е стимула, който раздвижва неговата жизнена енергия. И тук вече се явяват особеностите, които предопределят различието в потенциала на зародиша. Същото се отнася и за потенциала на човешкия организъм. Кои са тези особености? На първо място това е жизнеспособността на живия организъм ( житното зърно, човешкият организъм). Всеки жив организъм е жизненоспособен когато може да усвои енергията и информацията, които получава, защото те са основен фактор за създаване и развитие на Живота. Втората особеност се проявява в зависимост от правилното взаимодействие между жизнена енергия и информация. Правилно взаимодействие се постига тогава, когато вибрационната честота, чрез която се проявяват жизнената енергия и информацията е изравнена. За човешкия организъм това се обяснява с целеустременост и организация на мисълта. Този факт изисква пълна хармония между мисъл и чувство. В зависимост от резултата ще определим нивото на човешкият разум. От какво ще се ръководим? От яснотата и категоричността на мисълта. Когато една мисъл има характера на решение, тя винаги постига определената цел. За да подкрепим това твърдение ще припомним влиянието на Мисълта на Създателя върху всеки жив организъм. Неговата Мисъл има характера на твърдо и неопровержимо решение. Тя винаги има цлеустременост и яснота, затова всичко Сътворено се свързва с Вечността.

Казахме малко по-горе в текста, че човешкият разум е проекция на Висшия Разум. Аналогично ако свържем едното с другото, ще разберем, че това, което все още недостига на човешкия разум, е умението да се ръководи от ясна и целеустремена мисъл. Изчистената мисъл от колебания, съмнения и зложелателни чувства, може да помогне на човешкия разум да открие своето призвание – да даде живот на най-доброто, вложено от Създателя в неговата душа. Това е основният критерий, който определя голямата сила на човешкия разум.

Светлина и Любов!